Джордж М. Джордж: ново ексклузивно интервю!!!

Здравейте, фенове!

Всички, които ме знаят отпреди, ще си спомнят, че навремето направих редица интервюто с родните автори в жанра. Всички те до един ми съдействаха и разказаха тайни от кухнята на книгите-игри, както и споделиха за техния личен опит в писането. Отговорите им бяха публикувани във водещи сайтове за фентъзи и ролеви игри в мрежата. С един от тези автори обаче аз тогава не успях да се свържа. Преди седмица той лично се свърза с мен и предложи подкрепата си за сайта. Днес той вече е един от нас на форума! Скъпи приятели, с огромно удоволствие искам да ви представя новото ми интервю с още един автор на книги-игри – самият Джордж М. Джордж и Създателят на Стратегическите игри в България! Приятно четене!

Ян: Здравей, Джордж! Преди всичко огромна благодарност за това, че се регистрира и пишеш активно на нашия сайт. Ти вече писа на нашия форум какво става с теб и къде си бил през всичкото това време. Ето защо първият ми въпрос ще бъде какво НЕ знаем за теб? Има ли нещо, което ни е убягнало за теб през всичките тези години и написани (от теб) и прочетени (от нас) твои книги. Провокирам те да бъдеш себе си просто

Джордж: Най-напред искам да поздравя всички фенове на това незабравимо приключение, наречено книги-игри. Сега по въпроса: какво не знаете за мен и има ли нещо, което ви е убягнало? Определено би трябвало да има, аз съм на 51 (преклонна предпенсионна възраст), а като автор на книги-игри се подвизавах едва 6 или 7 години.
Винаги съм гледал на себе си като „несериозна личност с разнообразни интереси и малко търпение”. Много обичам да чета фантастика, фентъзи, войни, история, „окултизъм”, митология, религия, учебници по математика… Харесвам старите походови стратегии за компютър. Още разигравам „Panzer general” и “Master of Orion”. Захващал съм се с много неща, като винаги съм гледал да е интересно и забавно. Ако случайно се окаже и добре платено – още по-хубаво. Сега като се замисля май още не съм решил какъв да стана, когато порасна.

Ян: А сега ще продължим с един почти регулярен, но доста важен въпрос. В сайта ни Книги-Игри.НЕТ има база данни с Каталог с книги-игри. На един клик е да проверим кои са всички книги, които някога си написал. И все пак, водиш ли си някаква статистика за теб самия? Какъв е общият обем на всичко, което си написал и – дори може би по-важно – какви усилия ти костваше цялото това съзидание? Лично за теб.

Джордж: Малко е странно, но никога не съм броил книгите си. Трябва да са около 30 заедно със стратегиите. Може и да са по-малко, но едва ли са повече. Наистина могат да се преброят в каталога и веднага след интервюто ще го направя. Като обем… имам разни недовършени неща, но те предполагам не се броят. Дали беше трудно, понякога да – особено накрая – когато ми идваше „пряко сили”… Ама пък си беше за предпочитане пред саденето на картофи. Поне така са ми казвали.

Ян: Да се върнем назад към началото на 90те. Разкажи ни повече за „Господарят на мрака” – твоята първа написана книга. Как ти хрумна, как я издаде, изобщо спомни си „встъпването ти в длъжност като автор на книги-игри” как се случи? Изобщо как попадна и откри жанра лично за себе си? Има ли намесени други хора, от които си се учил, или са ти подали ръка в тази инициатива?

Джордж: Началото, както не веднъж съм споменавал, постави един разказ „Игра на смърт”. Не мога да кажа какво толкова ме впечатли, не е кой знае какво, но пък този разказ ме запали по „интерактивните приключения”. Не само като игра, но и като възможност да си взаимодействаш с други играчи. До последно съм се улавял, че тук-там се опитвам да вмъкна неща от разказчето. Финалният тласък обаче дадоха книгите-игри „Огнена пустиня” и „Замъкът на таласъмите”. „Господарят на мрака” си е доста повлияна от тях. Написах книжката отначало за собствено удоволствие, беше ме малко страх да се подредя до Любомир Николов. После се появиха едни малки книжлета с епизод на всяка страница и аз си рекох защо пък и аз да не се пробвам?! Занесох проекта в издателство „Плеяда”, разпечатен на листове А4 като всеки епизод беше на отделна страница (!)… добре, че си носех и дискета. Бях взел с мен и съпругата си. За кураж. Оказа се, че нито Петър Станимиров, нито Димитър Стоянов имаха вампирски зъби или огромни нокти. Не забелязах и кървави петна по пода… Е, бях много притеснен и може да не съм ги видял Както и да е. Двамата бяха много любезни, приеха „творението ми” и дори ми предложиха хонорар 5 пъти (!) по голям, от това което смятах да поискам. И после като се почна едно писане…

Ян: А почувства ли се известен след като проби с твоя псевдоним? Какво е чувството всеки ден да получаваш стотици писма от феновете, да участваш в панаири на книгата, да даваш автографи и да обсъждаш бойни стратегии с най-запалените играчи?

Джордж: Честно казано, почувствах се известен. Приятно си беше. В периода на „Астрала”… вървя си значи из битака на „Славейков”, радвам се на книжките си и току слушам някой от търговците да разправя: „Ей! Това е Джордж… Викай приятелите си, а аз ще го накарам да ви даде автографи…” После с „Мега” дойдоха участията в панаирите на книгата. И там беше голям купон особено, когато на щанда се натрупваше тълпа. Задаваха се купища въпроси… После почват да обсъждат помежду си… искат автографи. Тая част ми беше най-трудна. Никога не можех да измисля нещо оригинално. Завиждах на Елена, че може на всеки да напише нещо лично.

Ян: При теб правилата на книгата-игра вземат превес над тези с литературната част. За теб знаем, че самият ти си инженер по професия и математиката ти се отдава. И все пак, вече споменахме „Господарят на мрака”, която беше една съвсем „нормална” (ако можем така да кажем) за книга-игра. Ето защо следващият ми въпрос е дали си спомняш точната книга, в която приложи (или да кажем – „напипа”), че читателите искат повече дневници, бойни механики и тактики. Изобщо има ли при теб книга-игра – прелом за такива „сложни” игри и системи, или всичко стана някак естествено и самият ти не се усети как изведнъж всичко се превърна в стратегии и изчисления?

Джордж: Трудно ми е да посоча една точно определена книга за преломна. Мина доста време и съм забравил някои неща. Молби за големи дневници имаше в преобладаващата част от писмата, които получавахме в издателствата. Бойни „системи”, които използват едни и същи като структура епизоди, вмъкнах най-напред в „Пари и гангстери”. „Циклични битки”, при които постепенно се натрупват поражения, опитах първо в „Крепост в облаците”. За преломен момент с някои известни уговорки могат да се посочат „Арена” и „Командос”. Мисля, че ще е интересно ако разправя съвсем накратко историите им. И двете написах в трудните ’96 и ’97 година.

„Арена” – по онова време още пишех за издателство „Астрала”. Четях редовно „Мегаигри” (имам предвид списанието на „Плеяда” от първия му период) и много исках да се включа. Но не беше коректно по отношение на „Астрала” и дълго се колебах. В този период на „душевни терзания” получих обширно писмо от една „почитателка”, която настойчиво молеше за лична среща. Момичето донесе едно съвсем грубо скицирано произведение (ръкопис), една касета с „кунг-фу” екшън и… снимка на Софи Марсо. Разправи, че чете книги-игри и мечтата й е да бъде „истински участник” в някое приключение. Избра си име Елуиз Марсо и стил Сават, който твърдеше, че тренира. Можех ли да откажа…

За да вкарам цялата схема в рамките на списанието „изобретих” „циклична система” – всички битки протичат в едни и същи епизоди, като на входа са характеристиките на противниците, а изхода се определяше от купища: „прибави към това…, извади от онова…, сравни уменията…”. Всички схватки се решаваха най-много в три рунда с по три вариации всеки. Най-голямата ми гордост е, че Майкъл Майндкрайм, който беше редактор в списанието, прие доста лесно (лесно за него) произведението. Оряза обаче „закачките” на героя с Елуиз… По стечение на обстоятелствата обаче „Арена” излезе доста по-късно в разширен вариант, като самостоятелна книжка.

„Командос” – началото беше поставено с „настолните игри”, които слагахме като добавка към книгите на издателство „Астрала” и особено в „Битката за Америка”. Войничета от хартия и правила за схватки плюс карта, по която те да се движат.
„Командос” е просто разширен и усложнен вариант. Показах го в „Мега” и Петър Станимиров измисли как да изнесем картата и фигурките извън страниците на книгата. Излезе доста успешно като за първи опит.

Ян: Нека да се върнем в златните години на МЕГА, когато книгите-игри се харчиха като топъл хляб и излизаха кажи речи по няколко на седмица. Имаше ли някакъв критерий, по който дадена книга-игра се пускаше на пазара (например да се тества от някого освен автора като механика преди да излезе, или да отговоря на някакви условия, поставени от редакторите, но извън очевидни изисквания като брой на страници и т.н.? Изобщо кой четеше и може би рецензираше книгите, ако изключим самите читатели – след като си ги купят? Ако е нямало такава строга редакторска политика, то тогава: държеше ли се някой отговорен за допуснатите грешки и неточности в книгите, или това не беше чак от такова значение за издателите след като веднъж книгата вече е излязла на пазара?

Джордж: Критерии и условия за качествени произведения имаше и след всяка книга, излязла с грешки, това ни се напомняше. Най-много пропуски се получиха при стратегиите и ще се спра главно на тях. Така и не успяхме да намерим методика за проверка. Трябваше редакторът да е запознат с книгите-игри, да умее да проследява вариациите на системите и правилата, а не само да преглежда схемата. По онова време изискването се покриваше или от читател (следователно дете), или от друг автор с опит. Оказа се, че само на Върджил и – съвсем накрая – на Роджър Уилко им се занимаваше. Трудното беше, че или трябваше да правим стратегиите екипно, или да си ги проверяваме един на друг. За първото се оказахме прекалени индивидуалисти, за второто нямаше време. На практика авторите трябваше да са отговорни за грешките, но някак все отлагахме и… затъвахме.

Отчитам като най-голяма грешка „произведенията на конвейер” – поддадохме се на диктата на пазара и загубихме. Всички! Положението беше или пускаме книга или друг пуска на наше място. Сергийната търговия успя да ни извие ръцете.

Ян: Да се върнем към корените на жанра, а именно Настолните Ролевите игри. В страта „Командос” пишеше на задната корица, че това е „Първата Ролева игра в България”. Ти самият беше ли чел или играл такива „ролеви” игри преди да я напишеш? Помня, че в един брой на МЕГА се говореше за играта „Драконова атака”, за която ти се изказа, че при нея било обърнато повече внимание върху външния вид, отколкото към самата игра като структура. Това ли е истината, Джордж? Че при западните „ролеви” игри се набляга на „луксозна опаковка” вместо на истински и изпипан продукт. Ако е така, то кога ще се появи истинска ролева игра със световно качество, предложена от нашенски автор? Ти би ли се осмелил да напишеш такава, ако се намери издател? И как ще се води: книга-игра, стратегическа игра или все пак истинска ролева игра?

Джордж: Аз бях кръстил „Командос” – настолна игра. Не бях чувал нищо за ролевите игри. Предложението дойде от издателството. Обясниха ми за какво става въпрос и на мен ми се стори подходящо. То това с „Първата в България…” или „Тази книга е нещо уникално…” и т.н. всеки се опитваше да го пробута. В края на краищата за условията на България тогава всичко си беше „първо”, „ново” и „уникално”.

За „Драконова атака” – една вечер в „Мега” се появи игра в луксозна кутия, много зарчета, големи карти и пластмасови фигурки. Превъртяхме я. Стори ми се доста лесна. Наличието на водещ беше новост за мен. Все още ми се струва, че беше отделено повече внимание на „интерфейса”… но не знам и аз, може би съм бил прекалено самонадеян… или съм завиждал на хубавото оформление… или пък сме искали да си направим реклама… или и трите неща едновременно...

Сега в никакъв случай не мога да твърдя, че утвърдените ролеви игри са „само луксозна опаковка”.

Дали бих опитал да направя сам ролева игра… до преди десетина дена бих казал не! Сега… някак си ми се иска да опитам. Условията обаче вече са съвсем различни. Всичко може да се тества на компютъра.

Ян: След като стана дума за „Командос” не мога да не те попитам, ти, като баща на стратегическите игри у нас, с коя своя написана стратегическа игра се гордееш най-много? А коя от написаните от другите автори (най-вече Върджил те впечатлява най-много. Смяташ ли, че този жанр има бъдеще, ако се възроди отново покрай останалите новопоявили се книги-игри в момента?

Джордж: Не харесвам слогана „Баща на стратегическите игри”. Тоя израз се появи на корицата на „Джонга” и си беше типична реклама. Най-много ми допадат „Лорд и магьосник” и „Лорд Дракон”. Най-много съжалявам за „Кукловода” и „Създател”, и двете са много далеч от първоначалните идеи, вложени в тях…

От стратегиите на Елена съм се впечатлявал винаги. Все успяваше да направи нещо нестандартно! Много й завиждам за монументалната „Дракони напред”.

Стратегията на Любомир Николов „Подземен бяг” достигна почти съвършенство във възможността за преиграване. Любо има поне още една, показвал ни е в издателство „Мега” лист 50/70 см с полета по 1 см. Почти необятна карта!

Все още не мога да кажа дали „стратегическа игра” в познатия й вид има бъдеще. По-скоро не. Чудя се дали няма да се получи по-скоро нещо от хибрид между ролева-игра и книга-игра.

Ян: В момента наистина нови книги-игри отново се издават. Вече излезе книгата на Ал Торо „Котаракът и Черният Нарцис”. Ти самият успя ли да се сдобиеш и прочетеш тази книга? Какво ще пожелаеш на новите ентусиасти, които днес се опитват да възродят жанра? На какво трябва да наблегнат и какво трябва ДА избегнат в произведенията си?

Джордж: Все още не съм успял да си набавя книгата. Обаче пуснах връзки и в най-скоро време ще я имам, при това с автограф! На новото поколение писатели на книги-игри ще пожелая да не повтарят грешките ни, никога да не се отказват и много-много да не слушат чужди съвети.

Ян: Благодаря ти, Джордж, за всичко, което сподели с нас! От сайта за книги-игри от все сърце ти желаем приятно изкарване на нашия форум, много (по)читатели и фенове, а също така и приятна творческа работа – сега и в бъдеще!

Джордж: И аз ти благодаря за предоставената възможност, за чудесния сайт и най-вече за желанието да поддържаш жив интереса към игри, в които трябва да се мисли, a не само да се реагира.

Бележка на Ян: Всички предишни интервюта с други автори от книгите-игри могат да бъдат открити и прочетени на нашия сайт в раздел РАБОТИЛНИЦА > ИНТЕРВЮТАТА НА ЯН > ИМЕ НА АВТОР

или

Да бъдат прочетени във фентъзи сайта Цитаделата на адрес:

www.citadelata.com/?p=3

Покани за интервюта по повод възраждането на жанра са изпратени и до двама култови издатели на книгите-игри от близкото минало: художникът Димитър Стоянов – ДИМО от „Плеяда” и гейм дизайнерът Петър Станимиров от студиото за игри „Хемимонт”! Очаквайте повече скоро на Книги-Игри.НЕТ!

Браво! Много увлекателни са тези интервюта, надявам се традицията да продължи и скоро да прочетем мненията и на други автори!

Интересно и приятно интервю...

От авторите на книги-игри, с които съм се срещал или съм чел интервютата ти, оставам с приятното впечатление, че става въпрос за поостарели, свестни люде

Браво за интересното интервю на Ян, и благодарности на Джордж, че е сред нас

На мене много ми се иска да чуя от него няколко думи за "Звездни Бойци" и "Планетата на Смъртта", както и за "Пътя на Дракона" и "Смъртоносна битка"...

Аз лично съм на мнение, че книгите които Джордж издаде в "Астрала" са и неговите най-качествени. И аз призовавам да разкаже за творческия процес тогава.

Радо писа: писа:

Мен ми е интересно защото след като похвали Плеяда всъщост издаде само 2 книги за тях и мина към Астрала.

Четири са: "Господаря на Мрака", "Древното зло", "Легионът на отмъстителите", "Кибернетични войни".

Издателство "Астрала" е цяла отделна тема. Не съм "минал" там! Предложих им "Звездни бойци" докато чаках да ми дойде реда в "Плеяда", които имаха много автори и книги. Условията на работа много ми допаднаха и се задържах в издателството. Дължа много на екипа на "Астрала" и наистина трябва да напиша нещо за тях.

Иначе аз винаги съм се разбирал с всички издатели с които съм работил. Не мога да се оплача, че са ми оказвали натиск или че са ми плащали недостатъчни хонорари.

Много приятна изненада.
12 години се чудех къде е изчезнал тоз човек
Интересно ми е, дали напълно е спрял с писането, след Мега?

От това, което пише във форума явно напълно е спрял. Обаче имам чувството, че има намерение отново да започне. Едва ли ще устои на изкушението да издаде нова книга-игра.

Като твой най-яростен фен имам няколко въпроса...
Дали наистина би написал нова книга-игра?
На следващата ни форумна среща дали би се включил сред нас?

Малко по-нагоре, човекът, който каза, че е чакал 12 години - това беше Роджър Уилко

Яне, страхотно интервю, браво и благодаря!

Yann Gamgee писа: писа:

Малко по-нагоре, човекът, който каза, че е чакал 12 години - това беше Роджър Уилко

Значи Ayreon е Родж а? Почти ги събрахме старите автори сега остава само да ги навием и да пропишат.
Интервюто е много хубаво.