Въпроси към всички автори

Ashlie писа: писа:

1. Би ми било интересно авторите да се включат в коментарите в личното творчество.

Наистина ще е много добре. По принцип чета доста често аматьорски български разкази и подобни, но в момента съм затрупан от купища ангажименти и имам някои по-приоритетни за четене неща. При първа възможност ще изчета всичко там или поне по едно произведение на автор Може да разчитате и на откровена критика.

Ashlie писа: писа:

2. Пак да си задам текущия въпрос относно насочеността на книгите от "новата вълна", т.е.: А за жени ще има ли?!

Посоката на въпроса ми е малко размита. Ако питаш за подходящи книги-игри за женската аудитория, аз се старая моите да са такива (не е основна цел, но имам едно на ум), освен това стилово гледам да не ги пиша детински, което според мен е основен фактор, отблъскващ жените, а били те й малки. Насочил съм се към малко по-горна възрастова група, като вярвам, че човек на 13-14-15 години може спокойно да чете всякаква литература. На базата на читателските мнения в тези две посоки, за момента съм доволен от резултатите в тези две направления. До колкото знам за Асасините на Персия, поредицата също ще са подходящи за женската аудитория.
Ако си говорим за главен герой жена, което си е съвсем отделна тема, като цяло няма лошо, но лично аз не знам до колко ще се справя с нещо подобно. Имам дори два женски героя, чиито приключения искам да развия, но това ще е в малко по-далечното бъдеще. Притеснява ме дали ще мога достатъчно добре да предам света през женски поглед, а и като си познавам света на Крея, тревожи ме как ще трябва да прекарвам половината фатални епизоди през изнасилване преди смъртта

Ashlie писа: писа:

3. Та въпросът е: дали някой от авторите е мислил за КИ за по-малки деца.

Нямам интерес в писане в този стил, не ми е на сърцето. По мое мнение Любо Николов може да се справи в тази посока много по-добре, от всеки друг автор на книги-игри в БГ.

Теза: трудно приложимо е да се напише "двуполова" книга-игра с някаква дълбочина, а за такава без - ефектът е малък, рядък и козметичен (но не пречи).

Такааа...
Значи, първо, очевидно е, че полът на героя и target читателите (в случая разделени по пол) нямат пряка връзка и не бива да се разглеждат заедно.

За пола на главния герой сте написали доста интересни мнения, като особено интересно ми стана дискутирането на една книга с възможност за изиграване с двата пола. Трябва да отчетете обаче стил на книгата, трудностите за написването на нещо подобно и въобще дали е практично да се прави.
Да, ако имаме някакъв повърхностен стил на писане и приключения, в които героите на практика нямат особен характер, не се задълбава в психология, нито в някакви отношения - ок. Ходиш, биеш дракони и зомбита по картата, в две ситуации в книгата си в кръчмата и там има 4 различни епизода в зависимост от пола - ОК, може. Но ако говорим за нещо, което не е толкова повърхностно, то разликите са толкова сериозни, че не трябва да има един общ епизод в книгата. Т.е. все едно са две различни книги в една, които се опитват и да делят обща история. Ами предпочитам да си напиша две различни, като история, развитие и персонажи, с някаква плътност на главните герои. Универсалните (общи) епизоди ще са безполови и плитки в отношение "характер". Въобще, ще е слабо.
Иначе за mainstream-а на книгите-игри, още повече важи за западните, мисля че е почти без значение - ако героите са безполови и безхарактерни е лесно, но ако говорим за този тип книги-игри, има ли въобще стойност дискусията за пол на героя?

Помислете си колко трудоемко е да се преобразуват към двуполовост следните книги-игри и какъв ще е резултатът:
- кървав меч (въобще мъже ли са), гората на обречените (Fighting Fantasy), ледено безмълвие
- гората на демона (среден вариант)
- Хлапето или първата 1/3 от Тъмната страна на земята

@аТоро: Благодаря за изчерпателния отговор. Колкото до фаталните епизоди - ем, чак пък толкова много изнасилвания преди смъртта... Някои може да са и след Но сериозно - няма нужда да се прекалява чак до там, че накрая ще напишете Мери Сю, което всички - и добри и лоши - искат да опънат Ще се радвам (а подозирам и не само аз) ако прочета приключенията на тези твои героини, и ако потърсиш женската гледна точка във форума бихме ти я дали.

Аз благодаря за отзивчивостта . По принцип съм от хората, които много обичат да се набъркват в чуждите глави и да търсят как работи нечий мозък и съзнание, в това число и женските. Въпреки това, считам за ужасно трудно за мъж да напише книга и дори разказ, в който да предаде убедително женски мироглед. Споделената гледна точка на читатели е нещо безценно, но точно в тази ситуация по никакъв начин не може да помогне. Ще помогнат забележки след написването, но дори и това пак не гарантира подобрение, ако просто не съумея да се справя с начинанието като автор. Наблюденията върху реален човек, влизането под кожата му и пренасянето на този реален характер или смесица от характери на няколко човека - това е пътят за мен към убедителен (женски) герой. Разбира се, винаги можеш да добавиш нещо от себе си или да хиперболизираш в някое отношение, но по-добра база от обграждащата ни реалност няма. Някои автори споделят същото и относно атмосфера, фабула, дори самите местности и селища в романите и т.н. С.К. разказва за някои от героите си в своята книга "За Писането", ако някои иска да прочете и неговото мнение по темата Отплеснах се малко тук...

Бяхме дискутирали с една позната психоложка за една моя героиня и каза, че съм описал женски мироглед, който перфектно отговаря на това как мъжете мислят, че жените виждат света Дори по този начин, разказът ще е убедителен за сериозна част поне от мъжката аудитория, но все пак е плашещо и трудоемко начинание и бих предпочел първо да натрупам повече опит, за да мога да убедя мъжете и поне и част от жените, че наистина играят с женски герой, а не с мъж с гърди и без... И с едни притеснения за цикъла няма да стане, дори и да има графа в дневника и да ти сменя статистиките Плюс това, със сигурност ще заложа на нещо по-повърхностно първоначално при едно такова начинание и вероятно героинята ще бъде първо второстепенен герой в една от книгите за Котарака. Но това - нататък...

Мненията отидиха в „Жените и книгите-игри - отново”, а последните три поста (и този включително) ще заминат в коша.

Стана ми неудобно да отговарям в тази тема, понеже питате най-малко мен, пък аз най-много отговарям Та да подчертая, че не е от някакво себелюбие, просто темата е добра и си поемам моята част.

4. Имате ли си някакви ритуали, задължителни елементи и пр., когато пишете? Елена спомена за пушенето (Ох, мъка-мъка! Напълно я разбирам.), но дали имате и други подобни? Музика? Любими текстообработващи програми? Или пък молив vs. химикалка? По кое време на денонощието пишете?

Пиша само в пълна тишина и спокойствие, изцяло на компютър. Когато живея свободен живот пиша посред нощ, примерно от 01:00 до 06:00. За нещастие рядко имам достатъчно време да вляза в подобен режим поради много фактори, затова пиша вече когато имам време. С определени песни се надъхвам преди писане, но по време на самото писане предпочитам изолация от всяка форма на външни сигнали към мозъка ми.
Молив срещу химикал - пиша само с химикали, драскам много и имам изписани хиляди страници в game design посока, четими само за мен, със всякакви схеми и правила - в това число и за книгите игри. Разбира се, като си свършат работата отлитат в коша (след като минат няколко дена от пренасянето на комп).
За ритуали - имам черен писателски камък, кланям му се и му принасям жертви.

5. Интересно ми е как се отнасят близките ви към писането на КИ и към писането като цяло. Доколкото ми е известно за повечето автори писателството не е основен източник на доходи и се налага да го правят в свободното си време, което явно прави по-малко време с любимите хора. Как се справяте? А чувате ли често "Е, ти пак ли книги-игри си седнал да пишеш? Няма ли да напишеш най-сетне нещо сериозно?"

Близките ми вероятно гледаха по-скоро като някакво несериозно и невъзможно хоби, въобще на gamedesign-а във всяка една посока. След като излезе "Котаракът и Черният Нарцис", нещата са различни. Въпреки мирогледа им, за който не виня никого, няма нито един случай на проява на неуважение или пренебрежение на тази ми дейност - просто не й се отдаваше значимост. Нямам и нужда - моето и вашето мнение по въпроса ми стига напълно. Все едно да се очаква от майката на шампиона по starcraft на Канада да е била екзалтирана преди получаване на отличието му от това, че е бил добър Protoss и е играл по 16 часа на ден в мазата. Някои неща не могат да се оценят от външни за сферата хора. Вероятно над 99% от хората над 35-40 в България не могат да играят игри поради психологически задръжки и не могат да ги приемат като занимание за възрастни. Нашето поколение е друго - знам, че ще играем и на по 80, живот и здраве.