Въпроси към всички автори

Важно е как се дава критиката. В, примерно много ми хареса критиката на Коблина в темата за Прашинките

Verge Dreamond писа: писа:

... Ми вижте темата на Кал за Приказки за юнаци. Там има един много показателен сектор, където са се опитали да му кажат какво куца в текста и как реагира той на това мнение... Приемаме, че Кал е "трениран" автор и се отнася добронамерено към критиката, която му правят.

*отивам да видя темата на Кал и реакцията на Кал*
Хъъъъ... ъм?
*връщам се, без да съм постигнал сатори*

А по самия въпрос за редакторските предложения/четене съвсем съзнателно си правя пас.

Не казах, че си го приел "зле" - просто прие, че читател/ите не са разбрали авторовия замисъл и след това се увлякохте в разликите на българската и английската пряка реч.
Въобще, проблемът е също доколко четящият и даващ критиката въобще е вникнал какво е искал да каже авторът. И какво авторът си е мислил, че казва.
Имах такъв случай в една антология; и досега авторът не може да ми прости, че съм му резнала съвършено излишното според мен последно, финално и заключително изречение. С всички други редакторски намеси е съгласен, с това - не... Твърди, че не съм го разбрала. Много вероятно е да не съм.
Което пак ме връща на броя и характера на ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ мнения като показател доколко едно произведение въобще си струва.
Мерилото е... различно за всеки четящ и хептен различно за автора.
Драстично се отклонявам от въпроса за критиките и даването им, но ще си позволя да дам за пример на виждането и разбирането преводът на поезия. Там просто най-добре си личи.
Първо, естествено, човек трябва да разбира от поезия и да я харесва, иначе дори ако е брилянтен преводач, не му се получава; и обратното, може да е посредствен преводач на текстове, но преводите на стихове да му се отдават - въпрос на нагласа и виждане.
Второ... едно и също произведение много често може да се преведе по поне два или три, често извънредно различни начина. Просто поезията не може да се превежда буквално, там правилата са други - превежда се по-скоро според виждането на преводача за онова, което е казано в текста. Е, преводът не е свободен, естествено , но и не се придържа плътно към оригиналния текст дума по дума.
Сравняването на различни преводи е почти толкова занимателно, колкото четенето на самия оригинал...
За пример:
Not, I'll not, carrion comfort, Despair, not feast on thee;
Not untwist—slack they may be—these last strands of man
In me ór, most weary, cry I can no more. I can;

Имам три варианта на превод на тези строфи, от които най-много харесвам ето този:

Не, Отчаяние - гнила утеха! - аз няма да гуляя с тебе;
Изкоренени? Не! Разхлабени са само тез стръкове човешко
в мен последни или, напълно изтощен, да плача вече аз не бих могъл...

Днес обаче, като се замисля, бих превела този стих по съвсем различен начин. Примерно...

Не, от теб утехата фалшива не желая, Отчаяние!
Изкоренени ли? Повехнали са само човешките черти последни
у мен, защото инак, пресушен, да плача аз не бих могъл. А мога;

Твърде вероятно е, разбира се, авторът да е имал СЪВСЕМ различно виждане по въпроса за това какво е искал да каже
Цялата поема на този много готин, между другото - и адски труден за превеждане - поет на име Джерард Манли Хопкинс, може да се прочете ето тук www.poemhunter.com/poem/carrion-comfort/

Е, ми, то за това при преводни книги винаги трябва да се споменава и преводача. А като става дума за редакция, ако авторът и редакторът взаимно си имат доверие, качеството на един текст може да се вдигне поне с 30% от първоначалния му вид.

Върдж - аз просто въобще не разбрах какво искаше да кажеш. Затова беше закачката със "саторито" - прозрение не можах да получа.

Сега разбирам по-добре. (Макар че все още не мога да си отговоря съвсем на въпроса: А ти какво предлагаш да правят авторите/читателите-критици, така че критиката да е полезна?)

Личен опит: На положителна критика към мои неща не мога да откликна кой знае колко. Евентуално мога да се закача за някакви наблюдения в нея и да ги доразвия - с някое анекдотче, или още едно парченце от айсберга, което е останало под повърхността.

Отрицателната задължително ми дава въпроси. И дори когато аз я отхвърля като пълно неразбиране/несъвместимост в подходите между критикуващия и мен - пак продължавам да си се чудя как да допрепипам текста, че да не се получава така. Тия случаи са страшно редки, впрочем. Обикновено всяка една негативна критика хваща нещо вярно, някоя истина (НБ! Да не се бърка с Истината ТМ, за която толкова много хора настояват... с тези ми е трудно да говоря, адски трудно ). А щом е уловила нещо - тя води до съответната промяна в следващата версия на текста. Най-добрият пример в това отношение е именно "Триптихът" (началото на Приказки за Юнаци...): той е преработван двуцифрено число пъти, последните 3-4 - след намеси на читатели. И сега пак ще бъде.

(Как ли? Ами ще разкарам едни описателни изречения в началото. Направо си се чудя как не ме е било срам да ги вмъкна там - и с какви очи разправям на писателите тука "Показвай, не казвай"... :/ И за бележките на Джаста мисля... въх тъз бг пунктуация. )

Всякаква критика ми е страхотно ценна. Най-малкото (и даже хич да не улучи Онова, Което Е Искал Да Каже Авторът ) - понеже ми разкрива какъв е читателят ми. Точно този, който е написал отзива.

(Лоша работа, т'ва. Някои от нас ползват текстовете си като огледала. Ами наслаждението? Где остана то, простичкото удоволствие от четенето? *смея се*)

Благодаря за включването, наистина.

П.П. А ако бях видял преводите ти на Хопкинс, сигурно щях да си избера някой от тях в превода на "Последния еднорог", вместо да си ги измислям от нищото. Е... иде второ издание, ще поправим пропуска.