А ти кой беше?!

Добромир писа: писа:

Здравейте!
Моментът да се представя може би е закъснял, тъй като във форума се подвизавам вече близо година... а може и да е дошъл тъкмо точният момент!
Казвам се Диян Карастоянов, на 34 години, родом от Варна. Служил през 2002-а в съществуващата все още по него време 13 Сливенска Бронетанкова Бригада като механик-водач на Т-72 и клел се в Знамето на България в новобранският център в навярно вече несъществуващото ВВУ "Васил Левски" - В.Търново. Завършил Строителен техникум, както и взел магистърска и бакалавърска степен инженер-дизайнер в ТУ-Варна. 18-те години прекарани в системата на българското образование не ми дадоха професия, с която да си вадя хляба, но ми дадоха много интересни и компплексни знаня, както и ми донесоха интересни запознанства. Животът ми така се завъртя, че през последните 5 години обикалям из Европа, като съм минал през няколко страни, но в последните 3 се застоях в Швеция. Красива страна с красиви жени, с интересно минало, нястояще с лъскава фасада и... обречено бъдеще. Открих както много разлики, така и множество изненадващи прилики между българите и шведите, особено що се отнася до езика, тъй като имам изключително задълбочени интереси във филолологията и сравнителната лингвистика, без да съм експерт. Смея да твърдя, че съм стигнал до множество "мрежови връзки" в дълбочина между редица индо-европейски езици, част от които познавам добре, а други по-бегло, които дори на академично ниво не са разследвани. Или поне аз никъде не съм срещнал досега в официални трудове. Въобще словото, езиците и връзките между тях са ключ, който ако разгадаеш правилно, може да ти открие неподозирани тайни за миналото и за настоящето. Натрупаните до сега и постоянно продължаващи да излизат нови и нови неща се надявам един ден, дай Боже, да успея да систематизирм в по-строен труд и евентуално да популяризирам. Но тук мисля да спра и да не задълбавам повече в тази тема.
За книгите игри в живота ми мога да разказвам много, и най-вероятно с мнозина ще се повторим. Но както и много други хора във форума - освен от четенето - бях изкушен и от писането. За съжаление завършените ми неща са малко на брой, предимно кратки произведния - стихотворения/поеми, които може да не са публикувани никъде, но аз много си ги тача. Най-близкото до завършено голямо произведение беше тлъст ръкопис на книга игра(~300/400 еп.), адаптация по Изгубеният свят на Артър Конан Дойл, писан в разгара на първата вълна(още преди да излезе една друга динозавърско-бозаеща ки) и отлежаващ дълги години в едно чекмеджде... до преди 7-8 години, когато реших да го извадя и да го хвърля в печката Мислех че с този жест, ритуално ще затворя една цяла глава от живота си, и сега разбира се съжалявам за това. Да бях знаел какво ново начало ще се отвори за книгите игри само година-две по-късно, никога не бих го изгорил. Смея да твърдя, че заради цялостната структура, както и свежите похвати които бях използвал, днес щеше най-малко да.. хване окото, а за тогава си беше - ехеее.
Любопитна подробност от скромното ми битие, която може да представлява интерес за вас е фактът, че преди Елена Павлова да се премести в София, с нея живеехме в два съседни входа на един и същи блок. Но нещата тогава се развиха толкова бързо, че докато лапешката ни компания се ориентира, че в съседния вход живее авторката на книги-игри, тя взе че се изнесе и трайно заживя в София, лишавайки ни от възможността да я подпитваме и да й досаждаме във връзка с жанра. За сметка на това пък преди да узнам за това, се случваше докато се разминаваме из квартала - тя да проговаря на кучето ми, порода Дратхаар - явно беше усвоила някакви кучешки наречия, нали там тя е по тези неща.. Това, категорично заявявам, няма нищо общо с личното ми не особено ласкаво мнение за голяма част от творчеството й. И още - писма почти не съм писал до издателствата тогава, освен тези, които пращах за играта МЕГА-СВЯТ, където халиф Колин ме удостои с двойно повишение заради заслуги по привличането на варварите на наша страна.
Освен това съм участвал в тв-шоуто на Къци Риск Печели Риск Губи през зимата на 2003-та, докато работех на Боровец, както и съм бил на стола на богатството в дуел срещу Ники Кънчев за 100 000 лева през 2008-а (само в Минута е много не съм се пробвал за да имам голям шлем ). За съжаление не се падна нито един въпрос за книги-игри и тъй като бях решил да играя до край, без да се отказвам, участието ми приключи с много емоции и с не толкова много пари.
Между другото, пребиваването ми на Боровец през онази зима, бе белязано от още едно паметно събитие. Докато един мартенски следобед си хапвах на крак сладко-сладко някакъв джоб във фоаето на хотел Рила, небезизвестният бос на Мулти-груп и дс-ятак Илия Павлов връщайки се от ски и минавайки покрй мен със своята охрана, ме погледна накриво и ми направи забележка, че хотелът му не е закусвалня... та, ден два след това го простреляха в сърцето пред софийския си офис и човекът се спомина. Много мразя да ми прекъсват храненето.
Във връзка с последния абзац, пък и като цяло, усещайки, че може да съм оставил мнозина с погрешно впечатление, съм длъжен да кажа, че както съм се научил в определени аспекти на живота и конкретни ситуации да бъда адски сериозен, така и същевременно обичам много да се смея и да се шегувам. Също така понякога обичам да казвам много сериозни неща във формата на шега, а понякога развивам цели сатирични етюди, маскирани като сериозни тези. Не знам това дали е форма на емоционална нестабилност - аз го приемам като форма на емоционално богатство. Като своеобразен моментен тест за интелигентност на събеседника си ако щеш, или трик с който да не разкриваш всичко на момента, а да оставиш на другият да ти разчете посланието - ако желае и ако може - да има "игра" при самото общуване. Също така понякога обичам да съм лаконичен... понякога пиша постове като този.