А ти кой беше?!

Добре дошли на всички!

Хамелеон, непременно пусни разказчето-игра после. Тук си умираме за такива и това е един от основните планове за бъдещето на сайта.

Грималкин, това е любимият ми котешки ник изобщо (от любимата ми книга).

Калински, последните дни вече имаме поне две още дами на форума, дано и те се представят тук.

Ми аз досега знаех само за една мадама - тази на аватара ми. Това, което ми казваш е приятна изненада.

Ринглас, препоръчвам ти Фийст, много е готин. Навремето бягах от училище, за да го чета
Ян, добре заварил!

Добре е да се отчета, така че по-добре сега, отколкото след 20 поста.

Казвам се Асен, на 30 години, играя книги-игри от самата им поява в България и точно затова някои от вас вече са чували за мен !
Да, напълно сериозно - виждам доста хора, с които се знаем от други форуми. Освен това, това е сайт за книги-игри, а аз съм този Асен, който е споменат като "фен" на две места в Арена 3 .
Помня, че и кака Върджи беше споменала моя въпрос "какво правим, ако избием варварите с дракони"?
И като съм почнал, да призная, че аз съм и един от "виновниците" за създаването на Ниво "Фанатик" в книгите-игри на Мега. (Оплакването ми "така е лесно, тия падат без шанс да отвърнат" почна от Арените, когато питах Джордж "защо в първа книга Густав Хамър може да се бие само със силови стилове". Е, той не смяташе, че изобщо някой може да го бие, оттам се почна разговорът, довел до споменаването. За справка, Густавчо - и всички останали, ако играете така - падат в нокаут в четвърти рунд. Е, освен ако сте заложили на тях и искате да понесете малко бой, за да вземете парите).

В момента играя (и водя) основно Ролеви Игри. Така не ми се налага да чакам излизането на книга-игра или компютърна такава, и има повече интерактивност и обикновени, повече задълбаване в характерите на персонажите.
Стига ми да събера няколко приятели, което пък не е особено сложно !


Фен съм на исторически романи, технотрилъри, научна фантастика с уклон към "твърдата", киберпънк/биопънк/трансхуманизъм, "ниско" фентъзи - мислете си за Мартин, Вуксия, Зелазни и Олди. Последните се слагат в отделни жанрове, понеже разбиват всички класификации. Слушам почти всякаква музика, с пояснението, че чалгата и музиката имат само външни прилики!

Ха добър ден и от мен - Боян, 25 г. , СУфиянец, в момента прекъснал студент по физика в 3 курс, 'Jack of all trades and master of none'... Сменял съм си специалността 3 пъти засега Подобен стил имам и в игрите - бързо се запалвам и бързо тлея Работя по настоящем в сферата на Интернет маркетинг и т.п.

Досегът ми с книги игри е неголям - помня, че 5-6 клас се бях здравата зарибил по две или три, но за мой срам не помня заглавията Смятам да си ги припомня, вероятно още ще позная кориците. Голям, но неопитен фен съм на настолни ролеви игри, включително игри с карти (MtG, но са много скъпи ), както и компютърни. (Даже се опитах преди години да програмирам на C++ една компютърна ASCII RPG на възрожденска тематика, "Апостолът на Свободата", започна да се получава добре, но изоставих проекта... И тази ми мания бързо отмина )

Туй засега от мен, Доскоро!

Здравей, Бояне и приятно изкарване сред нас, останалите потребители на форума!

Ооооо, Гъбс, добре си ми дошел!

Е, тва е супер яка тема! За пръв път виждам такава във форум.

Аз съм Евгени от Стара Загора. Това лято ставам на 30. Учих 5 години в София, та останах и още 4 след това, но от две години си живея пак в родния град.
Имам около 50 книги-игри, които в момента прашасват в апартамента на родителите ми, но откакто открих този сайт и форум вчера, ще ида да си ги взема при мен, колкото и да нямам място. Книгите-игри ми бяха страхотно преживяване навремето, бяха тотална хитачка. Супер е, че има сайт, където да се съберем наборчета.

Добре дошъл на форума, Евгени !

Май вече е и мой ред да се разпиша тук.

Името ми е Мария и съм от Твърдица. Родена съм преди 27 години в Сливен от българо-руска дружба, траяла, за съжаление, много кратко. Откакто се помня винаги съм била заобиколена от книги, като впоследствие започнах да отсявам определените жанрове, за да намеря единствено стила на Стивън Кинг за изумителен. Книгите-игри дойдоха в малко по-късен етап. Помня, че ходихме на екскурзия в Батак и спряхме в Пловдив за кратка почивка. И понеже бях маниак на книги, се отбих в първата книжарница по пътя ми. Грабна ме заглавието - "Тъмницата на ужаса". И досега го помня. Не беше кой знае колко зарибяващо, но страшно ми хареса варианта с избора. Може би защото досега не бях срещала книга, която предоставя на теб да избереш хода на събитията. След това всяка закупена книг-игра, която четях, не бе толкова за губене на време, колкото да се впечатля от стил или някаква идея. Може да се каже, че израснах, ако това е думата.

Друго не знам какво да кажа за себе си. Погледнат отстрани животът ми си е най-обикновен и не знам какво трябва да напиша, че аз самата да изглеждам вълнуваща и интересна. Но предполагам и в този вариант съм достатъчно красноречива!

Ах, интро имало, ама кой да гледа... заплес.

Аз съм Симеон от Варна. Леко ме сгрява мисълта, че не съм най-дъртия нерд тука, Уейн ми е батко с 1 година. Запознах се с книгите-игри в гимназията. Тогава имах сериозен литературен апетит и като гоголевия Петрушка давах наред. Още в далечния соц си правехме разни борд игри с други откачалници, като мен. Когато години по-късно видях таласъмите си казах: "Егати, колко по-интересно е така!". Увлечението ми по книгите-игри предизвикваше повдигане на вежди, а често и откровена насмешка, но аз нали съм си перде продължавах да ги купувам. Даже понаписах около 500 епизода, но след един реалистичен поглед се отказах.
Когато Майндкрайм започна да се изживява, като месия нещата с книгите-игри западнаха сериозно и дълго време ми изглеждаха, като далечен спомен. Цъках си игрички на компютъра, всячески се опитвах да не завърша ФЖМК и почти не се сещах за младежкото си увлечение. Един ден 8 годишните ми синове нещо пак бяха сгафили и бяха наказани с най-страшното: "Без достъп до компютър". Бащиното сърце не издържа на гледката на покрусените им физиономии и се зачудих как да им осигуря някакво забавланеи, без да пропада възпитанието. Бяха ми останали няколко книги-игри - Кървав Меч, Гората на демона, Варварския бог и още няколко. Останалите ги пакетирах в един кашон и в далечната 2001 ги занесох в един дом за сираци - с жена ми се местихме от София във Варна и всеки кубичен сантиметър багаж беше отсяван щателно. То и тези щяха да последват съдбата на дружките си, но бяха на 500км разстояние. Лирично отклонение, карай. Та скокнах до книжарницата, купих 7 зара, седнах със синковците, извадихме по един лист и като се почна... рисувай доспехи, мечове, обяснявай за жизнени точки. Играта толкова се хареса на децата, че напълно забравиха за наказанието.
Форума открих по един линк във форум на Замунда.

Асен писа:

Добре дошъл на форума, Евгени !

Благодаря, добре заварил!

Lachdanan писа:

Един ден 8 годишните ми синове нещо пак бяха сгафили и бяха наказани с най-страшното: "Без достъп до компютър". Бащиното сърце не издържа на гледката на покрусените им физиономии и се зачудих как да им осигуря някакво забавланеи, без да пропада възпитанието. Бяха ми останали няколко книги-игри - Кървав Меч, Гората на демона, Варварския бог и още няколко. Останалите ги пакетирах в един кашон и в далечната 2001 ги занесох в един дом за сираци - с жена ми се местихме от София във Варна и всеки кубичен сантиметър багаж беше отсяван щателно. То и тези щяха да последват съдбата на дружките си, но бяха на 500км разстояние. Лирично отклонение, карай. Та скокнах до книжарницата, купих 7 зара, седнах със синковците, извадихме по един лист и като се почна... рисувай доспехи, мечове, обяснявай за жизнени точки. Играта толкова се хареса на децата, че напълно забравиха за наказанието.
Форумът открих по един линк във форума на Замунда.

Като свършите с книгите-игри, им връчвай нов лист и почвайте с ролевите игри . Мисля, че при офертата "същото, но можете да правите каквито иззбори си искате", съвсем ще забравят за компютъра и ще напират да играят с татко си! Въпрос на време е някои други бащи да започнат да ти и завиждат .
Още повече, че по сетинга на Кървав меч има ролева игра. Няма да се налага да адаптираш нещо особено, а и в нея има и рисунки!

invincible писа:

Асен писа:

Добре дошъл на форума, Евгени !

Благодаря, добре заварил!

Моля, мисля, че вече се засякохме в някаква тема!

Non-existant user писа:

Май вече е и мой ред да се разпиша тук.

Името ми е Мария и съм от Твърдица. Родена съм преди 27 години в Сливен от българо-руска дружба, траяла, за съжаление, много кратко. Откакто се помня винаги съм била заобиколена от книги, като впоследствие започнах да отсявам определените жанрове, за да намеря единствено стила на Стивън Кинг за изумителен. Книгите-игри дойдоха в малко по-късен етап. Помня, че ходихме на екскурзия в Батак и спряхме в Пловдив за кратка почивка. И понеже бях маниак на книги, се отбих в първата книжарница по пътя ми. Грабна ме заглавието - "Тъмницата на ужаса". И досега го помня. Не беше кой знае колко зарибяващо, но страшно ми хареса варианта с избора. Може би защото досега не бях срещала книга, която предоставя на теб да избереш хода на събитията. След това всяка закупена книг-игра, която четях, не бе толкова за губене на време, колкото да се впечатля от стил или някаква идея. Може да се каже, че израснах, ако това е думата.

Друго не знам какво да кажа за себе си. Погледнат отстрани животът ми си е най-обикновен и не знам какво трябва да напиша, че аз самата да изглеждам вълнуваща и интересна. Но предполагам и в този вариант съм достатъчно красноречива!

Мда, красноречива си !
А това, че си се зарибила от Тъмницата на ужаса ъф ол тингс, си е подвиг, по скромното ми мнение. Но щом харесваш принципа да правиш ти избора, нищо чудно!

Здравейте и от мен, казвам се Иван, на 18 (1992 набор), от Враца, засега ученик (догодина студент, надявам се в Софийския).
Брат ми беше фен на книгите игри и тогава се запалих и аз. Това тогава беше малко преди 2000 година, доста след замирането на жанра, затова и през живота си не съм купувал нова книга игра (за сметка на това до по-миналата година редовно си купувах на старо където намеря някоя, която не съм чел). Нямам абсолютно никаква представа с коя книга започнах, но помня че първите два-три пъти ме мързеше и четях само изборите накрая на епизода и минавах на другия Благодарение на книгите игри се запалих по адски много неща, сред които ролевите игри, бойните изкуства (в частност китайските) и баскетбола. Донякъде и по фентъзито, но по него се запалих по-скоро от Дискъ и Хари Потър, пак някъде в началото на хилядолетието.