Издателска политика

Mindcrime писа: писа:

Надценявате силата на своята носталгия, струва ми се.

Това е тъжната истина. Беше време някой да я изрече и надали има по-подходящ изразител.

Радо писа: писа:

Кои тиражи трябва да ни говорят?

На които и да е произволни книги тиражите...
Извинявам се, че се обаждам в тая тема.
Ако допреди известен брой години тиражите на каквото и да е (не става дума за КИ) се измерваха от 1000-1500 за средностатистическа книга... и тази бройка се продаваше... то преди по-малък брой години "планираният" тираж падна под хилядарката и за успех се смяташе продадени 800 бройки... Днес числото е хептен по-малко и май над 500 си е пазарен успех...
Не, че няма книги, които реализират повече продажби, говорим за средно-статистически числа в случая.
От тази гледна точка ситуацията за книгоиздаването в БГ е пълна трагедия. Не за потенциален издател на КИ, а въобще. Дето се вика хората, които купуват книги, не могат напълни един киносалон, образно казано.
КИ пък се борят за ДЯЛ от този миниатюрен пазар.
Ненапразно Уейн призовава, че всяка продадена бройка е вид победа... ОСОБЕНО бройките, които не минават през разпространители и връщат по-голяма печалба по този начин. Мине ли някое КИ числото 500 продадени томчета, значи е направо бестселър.

Потвърждавам. :/

Кофти статистика. Но според нея евентуална книга на Майкъл си почва директно от графата "почти бестселър"

Ами не - просто спрямо тази статистика която и да е книга започва от графата "силно вероятно финансово бедствие". Простата корична цена минус (сметка за себестойност на продукта плюс хонорар на автора плюс процент за разпространителите) е равно на печалбата подсказва, че под 400 бройки... айде да го насилим да са 300 минимум коя да е книга е на минус и не си струва издаването, освен от дива благотворителност.
Ъъъъ, голяма част от книгите НЕ продават тираж 200 бр. Ей така се загробват издателства - с книги, които не си изплащат производството, а от тях се е очаквало да изкарат парите и на някое друго неуспешно издание.
Тенденцията за намаляване на продажбите (и тиражите) на книги не е само български модел, просто нашата държавичка е супер-миниатюрна и когато 0.0001% от населението си купуват книги, това е по-нагледно.

Verge Dreamond писа: писа:

...Тенденцията за намаляване на продажбите (и тиражите) на книги не е само български модел, просто нашата държавичка е супер-миниатюрна и когато 0.0001% от населението си купуват книги, това е по-нагледно.

... и се издават по 3000+ заглавия на година. 90% от които са недоклатени, ако мога да се изразя мило. :/

(Ето това направиха големите издателства, Майкъл. Ако не си видял това - не си гледал внимателно.)

Не се прекланям пред големите издателства, Кал, просто не вярвам в способността на малките издателства да предоставят по-добър продукт. Почти навсякъде в областта на културата у нас цари позьорщина и псевдоинтелектуалщина, които ме отблъскват. А отдавна вече не ме интересува защо продуктите са скапани в области, в които аз съм само потребител.

Позагледайте последните 2-3 страници от тази тема и ще видите, че пишете неща, които нямат нищо общо със заглавието й. Отплеснахте се в нещо, което може би е чудесна нова тема.

О, печатниците се модернизират... няма да останат на пазара иначе.
Ама снижение на себестойността... колко да е? Дори ако елиминираме така наречения "ръчен труд" и приемем, че машината, която върши работата не е толкова скъпа,че да оскъпи продукцията, вместо да я поевтини, пак опираме до въпроса с минималните бройки, от които надолу себестойността се покачва драстично и за оптималните бройки, при които съотношението разходи за производство/стойност на крайния продукт са... оптимални.
На практика във всеки един механизиран бизнес важи правилото "колкото повече - толкова по-евтино". Все едно дали книги се правят, лего-конструктори или плочки за баня.
Плюс че се премахва (за печатниците иде реч) нископлатеният "тъп" труд... и се премахва, ама до един момент, а и се заменя със значително по-високоплатен "високотехнологичен" труд. Не, че 1 ИТ-специалист е равен на 50 заплати на опаковчици (образно говорим), но колкото и прекрасен и добре автоматизиран да е един процес, броят на заетите в него може да се намалява само до дадена цифра.
Безплатен обяд няма, евтини книги... колко да са евтини?
---
Понеже се споменаха някъде 3000+ книги на година у нас, естествено цитатът за 0.0001% книгокупуващи не е точно верен - книжният пазар щеше да е умрял при това положение, пък той си агонизира от доста време. Сметката е малко по-сложна... Не е по-оптимистична де.
Имаме като пазарни дялове различни групи хора, които купуват книги. Определени строго специализирани видове, примерно само готварски книги, само за диети, само за себеусъвършенстване и т.н. Тях ги изключваме, те не са "четящи"; друг е въпросът, че добре прицелена такава книга (ъъъ, не КИ естествено) може да докара отлични печалби на издателя. Трети пък е въпросът, че повечето такава информация се намира онлайн, а днес и баба ти си има компирче и знай как се пита гугъла за, да речем, яйца по панагюрски, пържени филии и как да си полее цвекето.
Има пазарни дялове на хора, които си купуват конкретно художествена литература. От конкретни жанрове. Целевата аудитория на ХЛ-то, с други думи. Повечето НЕ си купуват различни видове ХЛ, но като цяло ВСЯКА от тези групички се състои от (средно) 400-500 човека. Покрай тях се върти и известна аудитория, която не си купува книгите, но ги чете като ги взима на заем. И се предполага, че достатъчно интригуваща книга ще ги накара да си я купят, за да си я имат. Отделно имаме и групичка на колебаещите се, които ПОНЯКОГА си купуват определения вид книги. И тя да е към 400-500 човека. Тази групичка като цяло целят издателите, а който от "заемащите" им дойде на крака - добре дошъл.
Примерно, такава е групичката на купуващите... айде, не Хари Потър, че тя е голяма и излиза от общото правило, но да речем на купуващите Тери Пратчет. Те фанатично си купуват всичките Пратчети и пратчето-неща. Те са хората, докарващи книгата да не е на загуба. Знаем, че ако книгата А се е продала в тираж Х, то и книгата Б ще се продаде в тираж Х като минимум. Ако даденият Пратчет е годен продукт - хубав превод, хубава книга и т.н. - ще си го купят и още У хора, прочели отзиви по интернет, чули добра дума от другарчета, взели книгата на заем или НЕУСПЕЛИ да я вземат на заем и т.н. Това са хората, които докарват книгата на печалба. С добра реклама броят им се повишава, тъй като се привличат и хора, които иначе не биха си купили Пратчет, но заради конкретната книга ще кихнат кинти.
Проблемът, естествено, е:
1. Определянето на размера на първоначалната групичка Х (особено ако не става дума аз утвърдена серия)
2. Определянето (и производството) на качеството на книжния продукт
3. Привличането на аудиторията извън кръга Х (сиреч - рекламата)
Въобще и като цяло редовно купуващите ХЛ в България несъмнено са достатъчен брой хора, за да може да функционират издателствата, които функционират, печатниците, които им правят книгите и разпространителите и книжарниците, които ги продават. Нереално е да се слага за "редовно" определение "купуващ по 1 книга на месец", разбира се... но хората, които си купуват ПОНЕ ЕДНА КНИГА ГОДИШНО са най-малкото петстотин хиляди (проста сметка с изсмукани то пръстите цифри - 3000 книги по средно 500 тираж прави милион и половина; бая народ си купуват книги по-често от веднъж годишно... например по две на година).
Което не означава, че тираж от 500 хиляди е продаваем, разбира се... защото се връщаме на групичките и пазарните дялчета, както и на намаляващата бройка хора, които прибягват до хартиен носител там, където могат да си спестят купуването му.
И тук идва милата цифра от далечното минало... Преди 10-ти ноември (разправят старите издатели) редовните тиражи са били 10 хил. броя, достатъчно често се е случвало да се продават и по 30, та и 50 хил. тираж; не говорим за велики комунистически книги или такива, дето е "задължително" да ги имаш в библиотеката.
Тук спокойно мога да изпадна в дъъълго лирично отклонение как книги "едно време" са се правили за по 1-2 години, не 1-2 месеца (целия процес - от началото на превода през редакция през набор през печат); че не са били баш евтини (50 ст. или левче при заплата 50-60 лв. да речем) и т.н. Но айде - няма. И по-интересни офтопици можем да си намерим.

Бе не знам колко "не по-евтини" са били.
1 от 60 и 15 от 300...
1/60 ми се струва по-малко от 1/20.
За да ми е 1/60 трябва да имам 900 кинта заплата. Извън София това не е често срещано явление.

Радо писа: писа:

Кои тиражи трябва да ни говорят?

Добре бе. Преди първото мнение в тая тема, което съм цитирал, имаше мое мнение. Мнението си беше най-обикновено. Кого толкова го бъркат моите мнения, че постоянно ходи с метлата и трие? Веднъж вече се бях зарекъл да не го отварям никога повече тоя сайт, чудя се защо изобщо ми трябваше пак да пиша.

Върдж, нещата са ТОЧНО както ги описваш. Аз например в последната година по схемата със заемните книги си купих "Изгубеният полк", "Влад Талтош"-ите и поредните последни книги за Войната на разлома на Фийст.

Колко е бил средния тираж на една "средна" книга-игра по време на "златният" период на книгите-игри, когато МЕГА са се събирали в апартамента да пият кафенце, слушат Alan Parsons Project и разни други благинки ?

Елена - респект за анализа!

Мисля да те цитирам мо тамо в темата за книгоиздаването в България, която ще правим тук в Китен в сряда.