Издателска политика

seriosblack писа: писа:

Ти вярваш ли си

Вярвам си.
Опитите да се забранява нещо и/или заклеймява нещо ВИНАГИ допринасят за популярността му.
Да го кажем другояче, Хари Потър №1 е бил отхвърлен от няколко издателства, преди да го вземат за публикация и първоначалните му продажби са били ниски - нормално за неизвестна книжка на неизвестна авторка.
След като веднъж лавината се е задвижила, дивата популярност, която поредицата добива, е напълно нормална; също като истериите по "Здрач" примерно.
[offtopic]НО, да си го кажем честно, като текст, идеи и осъществяването им, и ако загърбим въпросната популярност, "Хари Потър" си е нормална, не-твърде-лошо написана детска поредичка с абсолютно стандартна базова история, без неочаквани събития и обрати вътре...
ДОБРО попадение го прави не стилът на авторката или въображението й, а качествената компилация от средностатистическа посредственост и абсолютно усреднена, впечатана в обществото фантазийност. Оттам нататък примери за същия подход към детската литература колкото иска човек. Просто компилацията от идейки е обрала каймака от всичките чашки и е паснала на средностатистическите хора. И вуала...
В никой случай не плюя по Хари Потър, напротив - шапка свалям на Роулниг за 1) идеята да го напише, 2) смелостта да го осъществи и 3) настойчивостта плюс 4) късмета да е с правилната книга в правилния момент на правилното място, образно казано.
Това не го прави по-качествена литература обаче, нито прави базовата му история и всичките останали тухли вътре нови, интересни и изобретателни.[/offtopic]

В духа на същата история - Хъкълбери Фин е правен опит да бъде забранен в Щатите от известна американска авторка, ако не се лъжа Емили Дикинсън. Резултатът - продажбите на книгата скачат тройно. И до днес я забраняват и прочее заради езика и употребяваните изрази, нерядко тълкувани като расистки. Резултатът... сещате се. Така че, има нещо вярно.

Но специално Хари Потър не е станала известна САМО заради това. Има и бая други причини. Забраната естествено, помага, поне в повечето случаи - макар аз лично да се съмнявам ако сега някой в някое село изгори на камара подвизите на Митко Палаузов, Комунистическия Манифест и труда на Ленин "Левичарството - детска болест на комунизма" (примерно) че народа видиш ли ще се струпа на камара пред фирмената книжарница на БСП на Позитано 20.

САМО заради това никой не става известен. Извинявам се, ако така съм прозвучала.
Освен "скандалност" в някаква форма, книгата трябва да има достойнства. В противен случай дори да дигне тираж, бързо се забравя...
--
Не, не мисля, че Хари Потър е "тийнейджърски". Не и в смисъла на "юношеска литература".

Хм, хлапаците-американци, на които гледах интервюта по телевизията и откачаха по "Философския камък" бяха точно на тази възраст, не по-големи...

Поредицата е за ранните тийнчета - от 10 до 14 някъде. След това е твърде наивна, дори Даровете. Но да в олд-скуул юношески стил (темите табу, които са не малка-част от пубертета, много красиво са избегнати, като пример) е и всъщност за това я и харесвам - всичко върви напред, все пак. Не тъпче на едно място.

Но да, никой не казва, че ХП е пробил "само" заради горенето му.

Branimer писа: писа:

Но специално Хари Потър не е станала известна САМО заради това. Има и бая други причини. Забраната естествено, помага, поне в повечето случаи - макар аз лично да се съмнявам ако сега някой в някое село изгори на камара подвизите на Митко Палаузов, Комунистическия Манифест и труда на Ленин "Левичарството - детска болест на комунизма" (примерно) че народа видиш ли ще се струпа на камара пред фирмената книжарница на БСП на Позитано 20.

Акхъм - случея с точно тези книги е различен, след като са на политически теми, а там е по-сложно.
Но, примерно ако почнат да горят Вещерът, Влад Талтош... или (хаха) Асасините на Персия - тогава ще има бум в популярността им

Радо писа: писа:

Лисичков трябва да организира едно бързо горене на Гъбата и цялата Зара ще се стече да пазарува.

Май няма да е само той в горенето

Няма проблеми - нека Лисан закупи поне стотина бройки за горенето, тъй де, да се бръкне с хилядарка, пък да си гори на воля

Е, поне ако го направи, ще е ясно, че ще има Асасините 2

(а да, втория плюс на горенето - продават се тиражи )

Радо писа: писа:

Обоснови се - защото Хари Потър има застъпени точно тинейджърски теми. Теми които едно дете на 9-10 години нито ще ги разбере нито ще му харесат.

Излизаме тотално в офтопик, но ще се обоснова.
Отново ще подчертая, че не съм хейтър на Потър, макар че (признавам откровено) не ме е грабнал и последните 2-3 даже не съм си дала труда да прочета. Може и да е трябвало. Виж, на Радичков съм хейтър и навремето си бях дала труда да изчета всичко негово, което е излизало, за да съм сигурна, че мразя стила, идеите и сюжетите, и героите, и всичкото, и да мога да се обоснова за което, и да знам ЗАЩО ги мразя. Така и не съм установила причините да са му популярни поне някои произведения... Дотам бях стигнала, че водих спор с една нещастна учителка по български, когато се изучаваше Радичков по литература. "Нещастна", защото й похабих часа да споря с нея и защото се оказа, че тя не е чела нищо извън учебника, така че не можеше да спори с мен...
Както и да е.
Та. Базово, Хари Потър е история, грабваща с, хм, иде ми на устата да го нарека "мери сюизъм" от гледна точка на читателя. ВСЯКО (айде, почти, да не правим обобщения) дете рано или късно минава през фазата, в която е убедено, че родителите му не го обичат - в която ги мрази от дън душа, вярва, че е осиновено и че те са лоши... и ВСЕКИ, без изключение, мечтае в крехка възраст "да се събуди" в друг един, щастлив и достоен за него живот. Някои си го мечтаят до края на живота си, ама не се будят де.
Хари Потър абсолютно въплъщава всичките тези мечти - да не забравяме, че дори "готините" вътре в себе си се смятат неизменно за загубеняци; искрено заблудените самоуверени дечица са много малко на брой, с порастването хората си създават повече илюзии, но... Та - лапенце-загубеняче, третирано зле от роднините, при които е принудено да живее; внезапно открива магически способности и отива да живее в един (условно) по-прекрасен свят на магия и приключения. Там - ако махнем чисто магическия момент - разказваме за едно училище-пансион и случките в него... Нелошо поднесени, признавам. Геройчето си има архи-враг, както всяка детска мечта се оказва важна клечка и единственият, способен да се справи с него...
Дотук нищо ново. Дори не е поднесено по нов начин, нали? И нищо юношеско няма в него...
Защото: по презумпция разликата между детска, детско-юношеска и чисто юношеска литература е именно в темите, които се разработват - в наличието/липсата на теми-табу; в разглеждането на проблематиката на юношеската възраст и прочие дребни детайли.
Хари Потър заобикаля всичкото това (някой го каза вече); личното ми подозрение - филмите и порастването на актьорите в тях допринасят за илюзията. Тук вече може и да не съм права, но няма да седна да чета неинтересни за мен книжки, само за да се уверя, че съм права или греша. Ако пък случайно последните да речем 2 потъра са изключителни литературни постижения... загубата си е за моя сметка.
Така... продължаваме с факта, че от фентъзи-гледна точка, книгите са нелогични, да не кажа съшити с бели конци; същото, което дразни и в Карл Май на по-късна възраст. Да, когато си на 9 не го забелязваш и ти изглежда логично; по-късно се учиш да търсиш дребните подробности...
Сега да сравним с Братята с лъвски сърца - една книжка, която и до днес обожавам. Тя е абсолютно детско фентъзи. Красиво, елегантно и разбираемо за детския ум обаче се занимава с проблемите на живота, смъртта и животът, ъъъ, след смъртта , с доброто, злото; разглежда ежедневните проблеми в чисто нова светлина, разказва за чест, доблест, въобще за човешките добродетели; за предателството... с малко повече напън и на малко по-късна възраст може да се извади отвътре какво ли не.
Една много малка по обем книжчица. Която, принципно, следва почти същия "мери сюизъм" спрямо читателя, който и Хари Потър. И фентъзито й е качествено, и историята е поднесена по нов начин...
Ами - съжалявам.
Както казах и по-горе: шапка й свалям на Роулинг, задето е била с правилната книга на правилното място по правилното време.
Хайде сега ти се обоснови: кои точно са тийнейджърските теми, които Хари Потър разглежда така, че малките няма да разберат?

Verge Dreamond писа: писа:

... макар че (признавам откровено) не ме е грабнал и последните 2-3 даже не съм си дала труда да прочета. Може и да е трябвало.

Трябва си. Съвсем сериозно.

Аз не можах да издържа първите две. От трета взе да ми става интересно. Към пета вече си говорехме с героите.

Свалям шапка на Роулинг за всичко онова, което е уловила от мислите и усещанията на растящите човеци. Това е, според мен, което ще направи "Потърите" трайни - времето да ми е съдник.

И тичам, че ме чакат други работи...

И аз подкрепям Радо, в частност - за важните (+ актуални) теми в "Потърите". Има и други, сигурен съм - приятелството, с всичките превратности и доказателства, че съществува; конформизмът срещу нуждата да бъдеш себе си; търсенето на себе си; ... Големи теми. От ония, които правят една книга наистина голяма. (И в крайна сметка я продават - не само в първата вълна, ами във времето.)

Същото важи и за "Здрач" впрочем - поне книги три и четири. А колко точно добър автор е Майер се вижда в The Host/"Скитница". Жалко, че купища тийнове изчетоха "Здрач" твърде малки и като стигнаха до "Скитница", избягаха назад с писъци.

И да не каже някой, че офф-им по темата за издателската политика: Издателство, което залага само и единствено на книги, писани да са "вървежни" (и то - след като други книги са проправили пъртината), е мъртво издателство, рано или късно. Авторите с такъв подход - и те.

(Алекс, моля те, чуй ме и ме разбери. Специално за това съм готов да си открадна толкова време, колкото е нужно да се разберем. Стига да знам, че отсрещната страна ме чува.)

П.П. Но и на "Братята" съм фен. Голям.

В някакъв добър момент ще изчета последните няколко Потъра. Явно не ми е стигнало търпение и ентусиазъм... Приемам, че е вероятно точно те да придават смисъла на серията. Няма да е много скоро, че имам твърде много гарги на клончето, но...

Verge Dreamond писа: писа:

В някакъв добър момент ще изчета последните няколко Потъра. Явно не ми е стигнало търпение и ентусиазъм... Приемам, че е вероятно точно те да придават смисъла на серията. Няма да е много скоро, че имам твърде много гарги на клончето, но...

Всички имаме, Върдж От две години насам измервам книгите, които очакват да ги прочета в педи

Бягството от парадигмата на героя, укрит при приемни родители и получаващ вълшебното си оръжие, наистина е в последните книжки. Чест прави на Роулинг, че успя да се откъсне или поне да не прави такива натрапчиви заемки от популярни филми, книги и легенди.
Върдж, не е нужно да четеш и последните тухли, ако Роулинг не те кефи. Но Приказките на барда Бийдъл са кратко и много приятно четиво, по-добре хвани тях.

Аз във файлове ги меря, не в педи... но да чукнем на дърво, намирала съм и намирам време да прочета каквото ми е интересно да чета. Както споменах обаче, хартиени книги не съм си купувала отдавна; последните бяха три-четири оригинални Пратчета. Кефи ме да си ги имам в библиотеката.