Издателска политика

Тъй като става дума за редактори и редакторската работа "като такава" в темата на Кал в Авторите, мисля да изместя, ъъъ, размишленията си по темата там в темата тук.
Беше зададен там уместният въпрос дали преводите си имат редактор.
Първо, в България "де юре" такова животно съществува; "де факто" се разбира човек, който чисти правописните грешки и оправя словореда. Не знам по ВСИЧКИ други държави как е, но у Американско редактор му се вика на онзи човек, който изчита текста и предлага начини а) той да се подобри като изказ, авторов глас, смислови изражения и т.н. и едновременно с това б) вниква в сюжета като такъв и, ако има такава възможност, дава предложения как да се оптимизират нещата.
По неизвестна за мен причина у нас с редактора се получава като в Америка с приютите за животни...
[offtopic]Сиреч - хората много масово предполагат, че като си оставят любимия любимец в приют, там ще се грижат добре за него и ще му намерят ново семейство, а всъщност 90% от "пратените в по-добро семейство" любимци ги евтаназират доста бързо или откачат в приюта и ги евтаназират малко по-късно.[/offtopic]
Съответно, коректорът (подразбира се) е човек, който коригира правописните грешки и словореда. Малко съвпадане на описанието се получава, нали? Та, повечето "редактори" у нас всъщност са коректори, ако ги бива в работата им - значи са по-висок ранг коректори.
Тук се сещам за една весела случка от далечното минало: "редакторка" (разбирай коректорка, но МНОГО ДОБРА), с която вече съм работила, ми редактира превод за издателство, за което работя за първи път. Срещаме се с издателката, за да взема редакциите (разбирай - корекциите) и листовете са щедричко нашарени. Редакторката обяснява на издателката: Да не си помислиш нещо, преводът всъщност е добър, иначе щеше да има повече поправки...
Преводите, разбира се, не се нуждаят ТОЛКОЗ от редактор, освен наистина за оправяне на звученето на текста на български - авторът е казал нещата непроменимо. Идеята на редактор за преводача е по-скоро сравняването на текстовете на оригинала и превода и нанасянето на подобрения на превода - доближаването му до, ъъъ, авторовия глас и идеи максимално, като се подобри същевременно изказът на езика, на който се превежда книгата. Уф, ама и аз се олях с повторенията, хех...
Съвсем друг е въпросът за личното творчество и подозирам (макар да не съм го виждала как става наяве), че там е разликата: във възможността с креативна редакторска работа "просто добрият" текст да стане шедьовър, поносимо кофти текстът - добър текст... и може би в крайна сметка от добрата идея с кофти осъществяване да цъфне страхотна книга. Някъде Стивън Кинг (сори vg) беше споменал, че за първоначалното си издание Сблъсък бил с повече от 1/3 по-кратък заради тогавашния му редактор и крайният вариант спечелил много. Не съм чела "окастрената" книга, така че не мога да направя разликата - в слово...насипния си вариант е адски дълга и, вярно, интересна, но й губиш същината на действието. Та: навсякъде по света, включително у Американско, редакторите стават редки животни, но поне там съществуват. Сигурно и по други места. У нас... нънъ.
Реално погледнато, аз лично съм имала удоволствието да работя с двама редактори по мои книги. Единия даде ценни идеи, но според мен твърде малко се "заигра" с авторовия текст и от това книгата определено губи. От сътрудничеството с другия останах с прекрасни впечатления и искрено се надявам пак да работим заедно, стига да получа насреща същия ентусиазъм като първия път. Твърдя, че от намесата книгата спечели много.
За колко са - май пет? - книги (не-КИ) процентът от словом и цифром 1 книга и 1 редактор не е особено поощрителен резултат.
А, както се спомена в темата на Кал, много издателства не ползват НИТО редактор, НИТО коректор. Трагедията е пълна.
Благодаря за вниманието значи и се извинявам за разплескването по различните теми, но ми напираше отвътре да си излея излишните слова на форума.

(Още размишления, готови за цитиране - мерси, Върдж!)

Да добавя само, че в малките издателства, които познавам като начин на работа, редактори обикновено има, и - обикновено - се стараят доста. Старанията им се доближават до това, което Върджил описва като "западен" редактор. Не съвсем, де - у наш'те автори преобладава възприятието "моят текст е моето дете - внимавай как ми го пипаш, че режа пръсти, ей!". На което Георги Господинов съвсем разумно отговаря: "Извинявайте - вие раздавате ли децата си на непознати хора, за свободно ползване?" Пак глупава метафора, сиреч. Ще се оправим, де... трябва ни време да привикнем.

Защо именно в малките издателства? Опитал съм да обясня ей тук .

Примерът с Човешката библиотека важи за кое да е малко (и неперящо пари) издателство.

~ ~ ~
Равносметка:
Отделено време: 9 мин.
Карма: +1.

За малките издателства не знам, не съм имала възможността (и евентуално - удоволствието) да работя за такова в последно време, за да заблежа някаква такава разлика. Тоест...
Тук застава първо уточнението за "малко" издателство, каквото аз лично не се наемам да дам. По-скоро е въпрос на собственик, може би... и след това е обвързано с бройки книги, печалби, начин на работа и прочие.
Безспорно, към малко на брой книги, от които ти зависи хлябът, гледната точка към продукта би следвало да е различна, макар че съм била свидетел на драстични отклонения от подобно нещо. И обратното - и в голямо издателство едно време бях щастлива. Хората имаха време, желание и търпение да ме научат на много неща. И издаваха качествени откъм превод и редакция продукти.
[offtopic]От друга страна, никога не съм твърдяла, че съм брилянтен преводач. Да, справям се прилично (констатация, не лично мнение) и да, мога да предложа поносимо качество на превода в комбинация с изключително бърза работа (пак констатация, не лично мнение), но не претендирам за нищо повече.[/offtopic]
Всъщност от "малки" издателства съм останала само и единствено с впечатлението, че колкото са по-малки и отношението е по-лично, толкова по-трудно плащат за свършената работа.
Може би драстичното свиване на пазара и нуждата да се преориентират пазарните приоритети е довела до качествена промяна точно в годините, когато вече не си изкарвам хляба с превеждане. А може и аз да не съм си избрала правилната литературна "кошница" (ако може да се каже, че има такава).