Ново интервю на Ян: Една изцяло фенска гледна точка

Здравейте, фенове на възродения жанр!

Лично съобщение между мен и illithid ме провокира, че мога да направя още едно интервю, посветено на любимия ни жанр, но този път от една изцяло фенска гледна точка. И така, представям Ви Илиян от форума, който е един от най-първите фенове на книги-игри у нас – запален още от началото, което постави Колин през 90те. Илиян лично ми сподели, че у дома си има пълна колекция от ВСИЧКИ заглавия, които са излизали у нас и дори се похвали, че именно сайтът ни Книги-Игри.НЕТ е бил ключов за попълването на библиотеката му. По-долу ще прочетете какво сподели той за жанра в България, а ние – екипът на сайта – му желаем успех и се радваме, че той е намерил онова, за което ние тръбим вече от няколко месеца: магията на книгите-игри!

---

Ян: И така, здравей, Илияне! Първо от сайта ти благодарим, че се отзова на това интервю. Може би знаеш, че аз (Ян) имам традиция да интервюирам най-вече автори и издатели на книги-игри, но днес си позволих едно малко отклонение и поставям една поредица от интервюта, но не с автори, а с... фенове на жанра! Ти първи си на прицел, така да се каже. Докажи ми, че не си в жанра случайно! Но нека първо да се представиш на нашите читатели и да кажеш няколко думи за теб самия. С какво се занимаваш, когато не четеш, не играеш, не купуваш и не събираш книги-игри за колекцията си?

Илиян: Здрасти, Ян! Радвам се, че си избрал да разговаряш първо с мен, в качеството ми на фен на книгите-игри, въпреки, че все още не разбирам с какво точно съм привлякъл вниманието ти именно аз.

Та да се представя – Казвам се Илиян, на двадесет и осем години съм, роден съм във Велико Търново и тук живея с приятелката си. По образование съм юрист и работя на две места по специалността си – в държавната администрация и в сферата на образованието. В свободното си време гледам да пътувам по света и у нас, а когато съм възпрепятстван – чета, гледам футбол, пия бира, такива неща.

Ян: Да се върнем в началото на прекрасния жанр у нас. Ти ми сподели, че си станал фен на книгите-игри още щом си прочел „В лабиринта на времето” на Колин. Какво точно се случи през онези години? Как изобщо срещна книгите и се запали? Тогава най-вероятно си бил ученик, твоите съученици и приятели по това време четяха ли като теб, или по-скоро всичко беше по-индивидуално като усещане. Сподели за този период от живота си и най-хубавите моменти, свързани с жанра тогава?

Илиян: Наистина, книгата-игра, която ме запали по жанра беше „В лабиринта на времето”, но първата книга, която прочетох, беше „Загадъчното съкровище на Тибет” от поредицата „Избери своето приключение”. Подари ми я колега на майка ми, мъж на около 35-40 години, който си я беше купил и ми предложи да я разгледам. Каза ми, че била много забавна и можело да умреш по най-различни начини, например да те хвърлят от хеликоптер Фактът, че съм запомнил разговорът ни след близо 20 г. показва колко съм бил впечатлен. После, същият човек, разбирайки, че книгата ми е допаднала, ми подари и „Съкровището на дракона”, а родителите ми купиха „В лабиринта на времето”. След това нещата се развиха лавинообразно и за отрицателно време си бях купил всички излезли до тогава книги (пет или шест) и започнах да следя по сергиите за книги, търсейки новите заглавия. В продължение на няколко години нямах нито един пропуск!

После, както съм разказал и във форума, постепенно изгубих интерес към книгите-игри, разочарован от качеството им.

Повратът за мен дойде, когато приятелката ми подари „Ромски лабиринт”, знаейки за старото ми хоби. Сам се изненадах на чувствата, които изпитах при вида на нова книга-игра и се мотивирах да проуча какво съм изпуснал и да си го намеря. Така, въоръжен със списъка на Лисичков, извърших пълна инвентаризация, установих липсите и започна издирването. Благодарение на Интернет успях да открия хора, продаващи повечето липсващи заглавия и постепенно попълних колекцията, като тръпката продължаваше да ме държи, може би носталгията от детството...

Последните няколко книги си намерих във форума на Книги-Игри.НЕТ, а най-последната от списъка, която ми липсваше, ми беше ПОДАРЕНА от Satanic Slayer, така че безкрайно му благодаря. Това сложи край на издирването и ме превърна в горд собственик на всички известни ми книги-игри, издадени в България. (След това се сдобих с неизвестната ми Футбол и пари, хаха!)

Повечето от моите приятели от това време, не без моя помощ, също се бяха запалили по жанра и редовно обсъждахме новите книги, как сме ги изиграли и харесали ли са ни, но мисля, че чак толкова вманиачен като мен нямаше. Не само си купувах всичко, но исках да го имам всяка книга в деня, в който съм я открил. Просто нямах търпение да започна поредното приключение. Ще ти дам един пример – видях „Златният оракул” на връщане от училище в една книжарница и докато изтичам до вкъщи да си взема пари и се върна – вече беше затворено и трябваше да чакам до следващия ден. Ян, през тази нощ аз не съм спал, а се въртях в леглото и си представях каква ли ще е историята, какво пирати ще участват и такива неща. Когато отивах на село за седмица през ваканцията, давах на родителите ми списък с очакваните заглавия и ги проверявах през ден дали са открили нещо. Добре е нямаше мобилни телефони по това време, хаха, щях да ги побъркам. В този период наистина книгите-игри бяха за мен най-добрият начин да си изкараш времето вкъщи.

Ян: Илияне, ти си фен от началото на жанра и си изживял „златните години” на книгите-игри, визирам най-вече началото и средата на 90те. Според теб, защо успяха да се наложат книгите-игри у нас тогава? Дали защото нямаше компютърни игри и кабелна? А дали качеството на онези заглавия бяха по-добри от тези, които излязоха след време? Дали хората четяха повече? Какви са твоите наблюдения по тези въпроси?

Илиян: Мисля, че тук е момента да кажа, че мнението ми е строго индивидуално и нямам нито самочувствието, нито претенцията да говоря от името на феновете на книгите-игри. Това, което аз си мисля, вероятно за много от другите форумци ще бъде съвсем невярно, знам ли.

Според мен бумът е свързан първо с различния светоглед на децата от онова време. Хората от моето поколение са последните, които са получили „първите седем години” в едно друго време, което, въпреки многото си недостатъци, имаше и някои добри черти. Една от тях беше, че четенето се смяташе за важно, добро и полезно занимание и децата бяха възпитавани в този дух. В моят клас нямаше нечетящи деца, имаше по-малко и повече четящи. Самият аз бях преминал през сборниците с приказки на народите, Карл Май, Майн Рид и Емилио Салгари, когато открих книгите-игри. И така, вече имайки „закалката”, че книгите не хапят и даже може да са интересни, много лесно е творба с концепция, че ти играеш, докато четеш, да те зариби. Сега нещата са по-различни, четенето се смята за занимание „втора ръка” и масово не се практикува от учениците

По отношение на качеството на първите книги-игри, за мен те бяха по-добър продукт от издадените през ’97 и следващите години, да. Това е причината жанрът да умре, не компютърните игри, това, че пораснахме, кризата или друго. Беше направен опит книгите-игри да се превърнат в нещо, което те по дефиниция не са.

Ян: Общувал ли си навремето с автори и издатели, писал ли си има писма, задавал ли си им въпроси? Ако те са ти отговаряли, какво беше тяхното отношение към теб? Смяташ ли, че има голяма разлика между образът на авторите от онова време и този образ, които ние в момента им налагаме чрез сайта Книги-Игри.НЕТ?

Илиян: Ами аз не бях активен участник в игрите, организирани от издателствата и само веднъж съм писал писмо, но не на автор, а на издателство – „Астрала” Там накратко бях описал какво ми харесва в книгите им и получих отговор от Джордж М. Джордж, който ми благодареше, беше много любезен и ми разкри, че е българин, казва се Георги и псевдонимът Боб Куин, под който беше написал най-похвалената от мен книга „Сенки на мрака”, също е негов. Първото не ме изненада особено, тъй като вече знаех самоличността на Блонд и Уейн, понеже братът на една моя съученичка учеше в един клас с тях и тя ги изпорти

Може да се каже, че образът на авторите, който съм си изградил, не е резултат на пряко общуване с тях, а чрез техните статии и автопредставяния, които в по-късните години и особено на страниците на Мегаигра бяха изключително чести. Истината е, че личността на тези хора, интересите им, дори външният им вид, изобщо не ме интересуваха, не ме интересуват особено и сега. Като се замисля, никога съм нямал конкретна представа, изградена за Джордж, Сим, Уейн и Блонд. Майкъл и Колин бяха достатъчно подробно описани и автоописани какви са и за какво се борят и не беше нужно да си ги представям, нали.

Що се отнася до Върджил, след като разбрах, че е жена, съвсем естествено ми стана любопитно що за жена е, но не чак прекалено любопитно. В този смисъл, малко се дразнех на статиите, занимаващи ме с нечии спортни и музикални вкусове, казарми, контузии, кучета и други такива, но винаги ми е било интересно да прочета защо авторът е избрал тази тема и какво мисли да пише в близкото бъдеще.

От тази гледна точка, не мога да кажа, че съм обичал или мразил даден автор, като персона. Не бях фен на авторите, а на жанра! Всеки от изброените има по-добри и по-слаби книги, както и пълни боклуци.

И нещо лично, което дори не мога да мотивирам добре – когато съм чел писани от Майкъл „Няколко думи от автора” съм имал усещането, че някак си надценява средния читател. Тук имам предвид текста на „Няколкото думи” само, не на книгите му И обратно, при Върджил винаги ми се е струвало, че подценява читателите си. Дали е така наистина – не знам, едва ли. Но просто си имах усещане.

Сега, четейки форума, откривам, че споделям някои от възгледите на Майкъл за жанра и му симпатизирам.

Ян: Какъв е твоят опит с книгите-игри? Като фен кое за теб беше по-голямо предизвикателство – книгите-игри със сюжет (литература), система (точки), или с оформление (картинки)? Ти лично по какъв тип книги-игри си падаш? Играеше ли честно всички (вкл. да попълваш дневник, да хвърляш зарове и т.н.), или просто прелистваше с показалец между страниците? Играл ли си стратегически книги-игри и как ги намираш сред събратята им? Смяташ ли, че има какво още да се измисли за жанра или напротив, всичко вече е измислено и го има сред старите заглавия?

Илиян: Най-най-най важното за мен и това, което беше определящо дали книгата ще ми хареса или не е НЕЛИНЕЙНОСТТА. Почти без изключения, моите любими книги бяха тези, при които избираш един от множество пътища за достигане до крайната цел. Що се отнася до литературата, всичко над определено ниво ми се струваше ОК. Не споделям мнението на хора от форума, че т. нар. литературни книги-игри, включващи по-дълги епизоди, често малко на брой и липса на дневници и правила, са добри, понеже си мисля, че няма нито една, която да достига нивото на добрата фентъзи, фантастична или хорър книга. Мисълта ми е, че ако искам добра литература, ще си прочета конвенционален роман в съответния жанр. Щом съм взел книга-игра, искам книга, в която има игра. Пак подчертавам, всичко това е валидно, ако литературата е над определен минимум, но не много висок

Иначе, ако ти кажа, че винаги съм играл честно – няма да съм честен. Все пак, принципът беше да се играе по правилата, но с „лоудове” – като умра не започвах от начало, а се връщах два три избора назад.

За мен част от удоволствието на играта беше да си приготвя дневникът, когато имаше такъв, имах си специална тетрадка за дневници, която бързичко свършваше и зарчета с чашка. Никога не съм срещал книга, за която да си кажа, че правилата са невероятно и невъзможно сложни и няма да я играя по тях, но на някои книги ми се струваха по-скоро отегчителни (късният Джордж, например) и след едно „превъртане” книгата отиваше в архива.

Разбира се, че съм играл стратове, намирам, че те просто не са книги-игри, а някакви други продукти от същите автори. Не ги смятам за част от колекцията си, не са ми интересни, не разбирам кому бяха нужни. Или правиш книга-игра, или настолна игра тип „Не се сърди човече”, или ролева игра. Такава мутантщина като нашите стратове не мисля, че има някъде. Освен това бяха бъгави.

Дали всико е измислено или може още – разглеждайки Destiny quest – май се оказва, че не всичко е измислено и жанрът има поле за еволюция.

Ян: Колин в една своя статия беше казал, че българският фен отдава категорично любовта си към родните заглавия и пренебрегва преводните. Ти съгласен ли си с това негово изказване? Все пак има един куп чужди книги и поредици като „Кървав меч” или „Пътят на тигъра”, които бяха изненадващо добри за времето си? Ти лично как намираш преводните издания на фона на родните автори и заглавия?

Илиян: Тук някой може да ме обяви за луд, но Колин греши, категорично. Фактът, че не само той, но и предполагам, всички останали автори, са си мислили, че са по-харесвани от чуждестранните, се дължи вероятно на многото писма, получавани в издателствата. Естествено, когато пишеш на Колин или на Майкъл, най-често ще кажеш, че ти е любимият автор, пише най-яките книги и е върха на сътворението. (Майкъл беше пуснал и друг тип писма веднъж-дваж) Ние нямахме възможност да пишем на Дейв Морис, Оливър Джонсън, Марк Смит и Джейми Томпсън, но допускам, че ако можехме, псимата щяха да са повече от тези на нашите хора.

Аз съм фен на преводните поредици и тук нямам предвид само „Кървав меч” и „Пътят на тигъра”, но и „Магьосничества”, „Ново поколение книги-игри” и „Битки безброй”. Причината се съдържа в отговора на предния ти въпрос – нелинейността на историите. Най добрият пример за множество пътища и увлекателно приключение за мен е „В бездната сред мъртъвците”, незаслужено пренебрегвана според мен. Дори не беше важно, че в почти всички „Битки безброй” например, реално правилният път през лабиринтите е един, мисля си, че важно е приключението, не толкова крайната победа. Едва ли съм бил единствен, предвид успеха на точно тази поредица и броят на издадените книжки в чужбина.

Любимият ми сетинг пък е Орб, с готината ЦВЕТНА карта на гърба на книжките, готините илюстрации и богатството на места, където се развива действието.

И последно, за „Кървав меч” – изиграването на книжка втора заедно с най-добрия ми приятел по това време си остана за мен най-приятният спомен, свързан с книга-игра и един от най-приятните спомени от този период на детството ми. Отделихме цял следобед на играта, чертахме дневници, обсъждахме изборите, прехвърляхме предмети, коментирахме бойни стратегии... Дори сега, като ти споделям, ме обхваща „Сладката болка за отминалото детство”, както казва един писател, но не на книги-игри

В преводните заглавия също имаше такива, които не ми харесваха, не казвам, е всичко преводно беше хубаво, но все пак нямаше нищо, наподобяващо Сим Николов или бъгаво като страт.

И последен аргумент – ако имаш избор, ти кое би желал да видиш издадено – някой от неосъществените проекти на Колин и Майкъл, страт на Джордж и Върдж или първите две книжки от „Пътя на тигъра”, преведени на български. Мисля, че повечето фенове няма да се колебаят дълго. Аз ги имам в оригинал, но все пак

Ян: Като запален фен на книгите-игри, как намираш техните „роднини” – западните ролеви игри, бордовите игри, игрите с карти и компютърните игри? Смяташ ли, че става дума за някаква конкуренция помежду им, или напротив – всичките останали игри са еднакво значими с книгите-игри и по-скоро между тях има прилики, отколкото различния? Ти лично играл ли си на други игри, освен книгите-игри, у вас и с твоите приятели?

Илиян: Никога не съм играл игра с карти, нямам каквито и да е впечатления от това хоби. Аз съм запален картоиграч и колекционер на колоди карти (класически), така че респект за хобито! С ролевите игри съм се срещал рядко, най-вече, защото съм по-скоро сингъл плейър тип, а и не мисля, че имам нервите и търпението за 12-часови РПГ маратони през уикендите. Нямам и среда, та този тип забавления не е моята чаша чай, но разбирам хората, които ги практикуват (За разлика от ЛАРП-аджиите, които ми се струват откачени ).

Що се отнася до компютърните РПГ игри, там съм тотален фен. Запалих се с Fallout, минах през Baldur’s Gate-ите и Planescape, Icewind Dale, Newerwinter-ите, Dragon Age, The Witcher, New Vegas.... Сега играя Dragon Age 2 (и не съм във възторг), а любимецът ми за всички времена е Planescape, както е видно от подписа ми в този форум

Смятам, че компютърните игри нямат съществена роля за упадъка на книгите-игри, поне за мен нямаха. Ако си поиграем с един философ: Количествените натрупвания на книги-игри доведоха до техни качествени изменения, т.е. жанрът се прецака сам, пускайки на пазара огромно количество боклуци и няма основание да търси вината извън себе си, или поне основната вина.

Честно, не разбирам какво ти пречи да прочетеш едно приключение и после да изиграеш на компютъра друго, защо да са изключващи се неща??? Нооо, тук се връщаме в началото на интервюто, трябва да обичаш четенето по принцип.

Ян: На въпроса „защо западнаха книгите-игри” ти вече си отговорил във форума. Аз обаче ще те питам обратното – как ще се завърнат книгите-игри отново след читателите? Каква е твоята рецепта за успех на новите книги-игри, които в момента отново започнаха да излизат? Дали те ще се настанят трайно в съзнанието на младите хора, както се случи през 90те, или напротив – днешно време след този куп от начини за забавления, книгите-игри ще си останат ниша само за просветени? А засега приятни мигове с жанра и до нови срещи!

Илиян: Ян, приятелю, ти си ентусиаст и си ми безкрайно симпатичен, както и много от хората във форума на Книги-Игри.НЕТ, но аз не вярвам във Втората вълна. Подетата от екипа на сайта кампания, с Вилроп за флагман, наистина е начин за привличане на нови хора, но, ако ми позволиш да се изразя фигуративно, ще трябва да изпразниш един цял пълнител, за да удариш едно фазанче. Мисля, че бум на книгите-игри е невъзможен, а хобито може да съществува само в средите на сравнително затворена общност от фенове (новопривлечени и стари). За да се случи това е нужно преосмисляне на понятието за качествена книга-игра, внимателно планиране на предлаганите заглавия и читави редактори. Вярвам, че при качествен продукт, книгите-игри няма повторно да изчезнат, но намирам твоят израз „ниша само за просветени” за доста добър.

Ако ми позволиш, накрая на интервюто, желая да изкажа разочарованието си от дистрибуцията на „Асасините на Персия”. Ще се опитам да съм мек – намирам факта, че на практика за мен е невъзможно да се сдобия с книгата след нейното издаване, без някой да ми направи услуга, при условие, че живея в областен град в сърцето на България, за изключително смущаващ и показващ много сериозни оскъдици в отношението на отговорните лица.

Благодаря ти, че ми даде възможност да си поговорим за книги-игри, желая успех на жанра и на сайта

Ян, много хубаво си направил като ни показваш този "фенски" поглед върху нещата /нашите неща/. Напълно съм съгласен с повечето твърдения на човека. Тук е мястото да обърна вниманието на хората от форума върху някои неща, които ни засягат пряко като фенове... и хора.
Приятели, забравили ли сме защо сме тук? Спомняте ли си какво почуствахте, когато видяхте, че има цял сайт и форум, посветени на отдавнашното ни хоби, страст, любов..?
Защо трябва по-голямата част от постовете тук да са караници, хейтърство и спорове, кой е по-начетен, ерудиран, красив, як, висок, познаващ световната класика, митология, писателство, музика, цвета на небето, на морето и на лайната на човечеството..?
А?!
Много по-добре би било, ако си спомним какви малки марсолковци сме били всички, лузъри, четящи КНИГИ, по дяволите, дори КНИГИ-ИГРИ, мамка му... и да се сетим, че тук не сме разединени, а сме обединени. Не трябва да се хейтваме един друг, а да си помагаме, ментално и по други начини.
Нека това не ви звучи хипарско, не, моля!
Ако пък ви звучи тъпо - искам да погледнете снимките на един човек; забележете - не казвам писател, макар той да е.
Георги Миндизов.
Вижте човека - колко години е по-голям от нас, а се отнася с такъв ентусиазъм. Вижте изражението му на снимките. Вижте очите му, таящи стария блясък. Блясъкът, посветен на тръпката от приключението!
Ние сме окаяни тъпаци, които явно не могат да изпитат индивидуално удоволствие от нещо, носещо позитивна носталгия. Не всички, но достатъчно.
Как искате младите хора да влязат в сайта и да не си кажат: "Ае, брато, тука е нек'ва лудница от професори-хейтове! Баси колко са умни, давай да се чупим, че тука сме като на изпит!".
А?!
Нали книгите-игри са за забавление, а не за доцентури? Нали са за разпускане, а не за напрягане.
Евала правя на Ян, че създаде тази общност отново... но започвам да си мисля: не бе ли по-добре, когато нямаше нет и форуми и всички автори бяха забулени в меланхоличната мъгла на романтичното непознаване?
Оставям старите фенове да си отговорят на въпроса сами, а на новите ще кажа - добре сте дошли, приятели! Не обръщайте толкова внимание на брътвежите на един стар мечтател...

Прост факт. Ако няма спорове, форума ще умре.

А иначе, готино интервю, не съм съгласен с всичко, но пък с други неща съм съгласен на 100%. Призовавам Ян да продължи с интервютата и на други разни потребители. Ще има доста интересни неща.

Не, брат, форума няма да умре /поне се надявам/, ама някак си ме боли, като знам какво беше и какво сами си го правим сега... Това е.

Както казва Симича - не може да влезеш два пъти в една вода. А дали ще го бъде форума и в какъв вид - времето ще покаже.

За мен е много приятно съществуването на този форум. Аз не искам да се конфронтирам с никой, просто така се получавата понякога, но в спора се ражда истината. Така наречения хейт според мен е нещо типично англосаксонско дебелашко умотворение за онези нетемпераментни хора, които ти казват сориии и всичко ОК.
Караш се, спориш, хвалиш и защитаваш... това е културата. Остналото е класика.

Да съм имал такъв близък също фен на книгите-игри от същия град като моя онези години и да не съм знаел. Общо взето каквото е казал Илиян в интервюто се припокрива с моите спомени, виждания и мисли.

Моята първа книга беше Свръхразум, после книгите на Колин и т.н. Хубаво интервю във всеки случай.

Браво.

Браво! Много хубава идея да се направят интервюта и с феновете! Така де, нека и те да се изпотят, не само да мъчат горките автори. Наистина много ми допада. Едно е да пускаш по някой лаф тук там из темите, съвсем друго да представиш последователно цялостното си менние за игрите, възхода и падението им. Особено ако са написани "цивилизовано"...

Ако ми позволите по този повод ще отправя една молба. Не разводнявайте поне тази тема с безмислени коментари и спорове.

koziq писа: писа:

... Приятели, забравили ли сме защо сме тук? Спомняте ли си какво почуствахте, когато видяхте, че има цял сайт и форум, посветени на отдавнашното ни хоби, страст, любов..?
Защо трябва по-голямата част от постовете тук да са караници, хейтърство и спорове, кой е по-начетен, ерудиран, красив, як, висок, познаващ световната класика, митология, писателство, музика, цвета на небето, на морето и на лайната на човечеството..? ..

Помислете над това! Много точно е казано! Споровете са хубаво нещо, но нека да не се израждат в кавги и празно заяждане.