Мъчителната смърт на носталгията

aToro писа: писа:

Относно Майкъл Джексън, възможно е наистина Вие да сте го убили по някакви психични, а не физични приоми.

Отношението е доловимо още от това нелепо официално "Вие", като на Езъл към Уейн, та нямаше нужда да правиш препратки към "психични".

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Апокалиптична история за замръзваща планета - Алия, чието слънце се превръща в бяло джудже, и чиити запаси от уран свършват. Технологично хората там са толкова напреднали, че напрактика им трябва само енергиен източник за съществуване - но те са на изчерпване.
Стават едни калабалъци, в резултат на което живота на Земята е "по погрешка" индуциран от студент по физика от Алия - последното наследство на изчезващия свят. :geek:

Тия дни съм намислил да си я купя.

Благодаря за сведенията. Не че ще си я купя и аз, но все пак е любопитно да се знае кой писач на книги-игри какво твори сега.

vg, искрено се изненадвам на мнението ти за Майкъл Джаксън и Стивън Кинг. Разбира се ти имаш правото да не ги харесваш, но не мислиш ли, че е доста нелепо да обиждаш хората, които им симпатизират, още повече при положение, че и двамата споменати имат прозвищата "Крал"?

романът на Сим Николов "Грешка от един милион години"

Това заглавие спокойно може да изрази цялото му творчество.

vg, мненията съдържащи неприязън и необосновано отричане на безспорно успели в своята област хора, както и заявяването на лично мнение, по такъв начин, че да изключва съществуването на други мнения по въпроси, отнасящи се до музикален, литературен или какъвто и да било вкус, с право никога не се взимат насериозно от интелигентни хора, каквито вярвам са се събрали тук. Такова поведение изразява не само липса на адекватна оценка и самооценка, но е и проява на лош вкус.

Аз викам направо да се заключи темата, че да се свлече там надолу. Форумът не е място за негативна енергия. Дори аз вече не се оплаквам от несправедливостите в миналото, това беше в ранния период.

Привет и добре дошъл/шла на Джулето!

julleto писа: писа:

vg, мненията съдържащи неприязън и необосновано отричане на безспорно успели в своята област хора, както и заявяването на лично мнение, по такъв начин, че да изключва съществуването на други мнения по въпроси, отнасящи се до музикален, литературен или какъвто и да било вкус, с право никога не се взимат насериозно от интелигентни хора, каквито вярвам са се събрали тук. Такова поведение изразява не само липса на адекватна оценка и самооценка, но е и проява на лош вкус.

Свободата на изразяване на лично мнение включва и възможността за изказване на пълно неодобрение. Не съм длъжен да се съобразявам в своите оценки с широко разпространени настроения и харесвания, особено когато за мен са явна заблуда и проява на лош вкус. За самооценката ми (или за самооценката на някой друг) въз основа на мнения във форум не е редно да се съди и то от пръв поглед, както правиш ти. Моят вкус е различен и толкоз, не отричам съществуването на други мнения, а само дръзвам да изразя твърдо несъгласие с тяхното съдържание. Категорични мнения, противоположни на моите, но със същата отрицателност са били изказвани не веднъж и е върла неправда да се твърди, че си позволявам нещо непозволено.

Добре дошла на Джулето.
Давайте по темата, хора. Макар че за мен носталгията си е жива.

Ако някой се е почувствал засегнат от мненията ми, моля за извинение. Не бих се изказвал така за вкусовете ви (може би изобщо нямаше да ги обсъждам), ако говорехте за тях в друга тема.

Nunc i, mi fili, et noli peccare de novo

Носталгията по детството си е нормална, пък и фенството си е фенство. Човек или го изпитва - или не. Май някъде над сайта пише: "Приключение е да си спомниш". Хубав девиз. Хората понякога дават луди пари на психовъди, за да си спомнят нещо от миналото си. А тук всеки, който иска, може да си припомни една конкретна част от това вечно и изплъзващо се детство. Което ме радва. Мислех, че сме изпозабравили книгите-игри. Дори ме е било срам да ги спомена ей така, на лафче в компания: "Абе, помните ли колко ги ръчкахме". Сега ми е драго, че форумчето го има. Научих някакви факти за самите книги (не само български), които ми се виждат много забавни. Авторите ме интересуват по-слабо, макар че голямото изключение е Любомир Николов, който май и като сериозен писател, и като преводач, и като автор на КИ обира лаврите. А смея да кажа - и просто като човек.

Има си тръпка да разчепкаш малко стари факти, да си припомниш някакъв детайл, може би да си попълниш колекцията на тавана с нещо, което навремето като дете не си имал. Същото е като да си на петдесет години и да си държиш огромно детско влакче в гаража. Много е приятно. Някак между спомена и хобито, отпускащо едно такова.

Сиреч самата носталгия не е изчезнала в мен, а и май не само в мен. Само ми е трудно да определя към какво е. Към самите книги-игри? Май не толкова, доколкото и сега имам някои, а други ги намирам в нета или пък някой от форума вземе, че ми припомни конкретна от тях. По-скоро е носталгия по самото детство, когато можех ей така да си взема моливчето и зарчетата и за няколко часа да съм на Сонора, примерно (ей, това беше много яка КИ). Ама свързвам още много неща с детството, не са само книгите-игри. Това фунийки, мачле в махалата, оризови ядки на будката на Орлов мост, ходенето на село при дядо ми, първия ми Пратчет, Властелина, Стивън Кинг - всичко. Много е хубаво, че има още едно място, където можем да се сещаме за тия работи. В тоя смисъл голямо евалла на Ян Гемджи, Пешката с мнение и всички, които правят форума. Наистина.

Иначе - за вкуса на разумния човек не знам (видях нещо такова на предишната страница), но мога да кажа, че Стивън Кинг има страхотен език и невероятна наблюдателност. Човекът си е роден писател, нищо, че твори и страшни кичове понякога (с писането се експериментира, пък и трябва да се плащат сметки). А има и някои преводи на Кинг пак от Любомир Николов, които просто правят четенето на тия ужасии истински кеф. Ако Стайнбек пишеше хоръри, щеше да е баща на Кинг.

Има си тръпка да разчепкаш малко стари факти, да си припомниш някакъв детайл, може би да си попълниш колекцията на тавана с нещо, което навремето като дете не си имал. Същото е като да си на петдесет години и да си държиш огромно детско влакче в гаража. Много е приятно. Някак между спомена и хобито, отпускащо едно такова.

Сиреч самата носталгия не е изчезнала в мен, а и май не само в мен. Само ми е трудно да определя към какво е. Към самите книги-игри? Май не толкова, доколкото и сега имам някои, а други ги намирам в нета или пък някой от форума вземе, че ми припомни конкретна от тях. По-скоро е носталгия по самото детство, когато можех ей така да си взема моливчето и зарчетата и за няколко часа да съм на Сонора, примерно (ей, това беше много яка КИ). Ама свързвам още много неща с детството, не са само книгите-игри. Това фунийки, мачле в махалата, оризови ядки на будката на Орлов мост, ходенето на село при дядо ми, първия ми Пратчет, Властелина, Стивън Кинг - всичко. Много е хубаво, че има още едно място, където можем да се сещаме за тия работи. В тоя смисъл голямо евалла на Ян Гемджи, Пешката с мнение и всички, които правят форума. Наистина.

Ей така точно и аз винаги съм си представял този форум. Прецених, че достатъчно хора освен мен ще имат подобна нужда от него и реших да му дам и аз всичко от себе си (кой с каквото може). Така поне в крайна сметка ще знаем, че идеята е имала своя шанс. Останалото е божа работа.

Правилно. Прощавай, Уейн, включен си по подразбиране в честитката

Мерси, но изобщо нямах тва предвид. Единствено на Ян и на Администратора (+ може би някои от модераторите, съжалявам, че не съм запознат) дължим цялата черна работа по сайта и цялото първоначално вдъхновение, което да зарази и нас. Аз само се опитвам да помогна на форума, но то е просто защото искам със сайта да ги има и да получат вниманието, което заслужават. Но това, което правя аз, може да го направи всеки от нас. Ето ти, например, вече имаш достатъчно хубави постове, за които АЗ съм ти благодарен.

Така стават работите по принцип. Някой от някъде подхваща (Ян, приятелите му и най-вече админа на сайта и форума) и с малко късмет се намират други хора като тях, които да оценят ентусиазма и здравата им работа и да се включат и те с каквото могат - дори най-обикновено внимание, някой пост, някоя добра дума пред приятели, които още не знаят за форума и т.н. Останалото, както стана дума, си е на късмет.

Примерно аз съм ентусиаст и затова с удоволствие пиша тука. Брат ми също е ентусиаст, но той обича да чете какво става тука. Приятелите ми вече не са такива ентусиасти, каквито бяха навремето, но аз го разбирам с това, че вече сме и на възраст, някои са женени, други са омъжени и нямат това влечение, което го имаше, когато беше реалният бум. Отзивите, когато им казах за въпросния форум се сведе до интересно, а това при нас е ,като - "мерси за инфото, но не ща и да чуя думичка повече".
Просто така стои обстановката при мене и най-вече защо от моя страна няма увеличаване на популацията към този форум.