Книгите-игри и съвремения свят

Отцепено от тази тема: viewtopic.php?f=66&t=1859&start=30

gbm писа: писа:

По-добре недей. И сега няма да ти харесат. Има толкова по-хубави игри... що да си губиш времето с тия.

За да ми харесат или да не ми харесат трябва да мога да ги стартирам и изиграя, а на времето не можех, колкото и да исках. Сега когато те имаме тук под ръка , ще е по - лесно.

Е, как на 14 - 15 -16 години да дойда, да ви намеря и да си искам парите с неработещата игра в ръка ? Въпреки че имам спомен, че писах писмо след Лорд и Магьосник, в което обвинявах Мега в пладнешки обир и си исках парите изрично

Най-приятните книги на Джордж са Часовите и първите му две - Господарят на Мрака и Древното Зло. Ако искате да усетите истинския Джордж - това е правилното решение .

Друг е въпроса, че явно на него му доставя по-голямо удоволствие да пише по-игрови неща.

Ro#i# писа: писа:

първите му две - Господарят на Мрака и Древното Зло. Ако искате да усетите истинския Джордж - това е правилното решение .

Напълно съм съгласен. И двете бяха напълно класически и класни книжки.

Лисичков писа: писа:

За да ми харесат или да не ми харесат трябва да мога да ги стартирам и изиграя, а на времето не можех, колкото и да исках. Сега когато те имаме тук под ръка , ще е по - лесно.

ОК! Ти си знаеш. Ама да не кашеш, че не съм те предупредил. Освен това при мян имам само няколко книги, ако имащ въпроси с 15 годишна давност към другите, ще трябва да ги издиря. Не помня всичко.

Лисичков писа: писа:

Е, как на 14 - 15 -16 години да дойда, да ви намеря и да си искам парите с неработещата игра в ръка ? Въпреки че имам спомен, че писах писмо след Лорд и Магьосник, в което обвинявах Мега в пладнешки обир и си исках парите изрично

Е какво като е 15 - 16 години. В издателството не бият и не хапят. Не си спомням да е имало коректно написано писмо. Ако са били изхвърляния от рода на "пладнешки обир" едва ли е взето предвид.

Очевидно е несериозно да разправям "да се те си искали парите" - точно колкото е несериозно да се предъвкват по сто пъти едни и същи стари работи. Ама понеже няма нови книги, нищо не пречи да си се разправяме. Само да няма обидени - иначе кавгата си я бива.

За "Господаря на Мрака" и "Древното Зло" - може да са били класически и класни, ама ми беше скучно да пиша такива. Не са "експериментални" един вид.

Аз продължавам да си търся 80 - те лева от лятото на 1996 - та година, които пратих с пощенски запис на Астрала, но така и не получих писмо от твоята кореспондентска игра. Същевременно гледах рекламата на някакъв фонд на задната корица на последната книжка - "Пари и гангстери 3" и си размишлявах - това си "е пирамида, жива пирамида, завлякоха ме" /пирамидите все още бяха на мода/. Така и цяло лято не получих писмото...

Не бе сериозно. Нали разбираш, че това да можем да си комуникираме с вас авторите тук е страхотно, дори е след толкова време. Представи си само да имаше интернет тогава и да не си кореспондирахме с пощенски гълъби. Ама явно книги - игри и масов интеренет са две взаимоизключващи се неща.

Е, вече не.

Лисичков писа: писа:

Аз продължавам да си търся 80 - те лева от лятото на 1996 - та година, които пратих с пощенски запис на Астрала, но така и не получих писмо от твоята кореспондентска игра. Същевременно гледах рекламата на някакъв фонд на задната корица на последната книжка - "Пари и гангстери 3" и си размишлявах - това си "е пирамида, жива пирамида, завлякоха ме" /пирамидите все още бяха на мода/. Така и цяло лято не получих писмото...

За това писмо вече съм казвал, че нямам представа какво е станало. Или не е простигнало твоето или твоят герой е заминал на грешен адрес. Такъв случай имаше, човека беше получил два комплекта. Обади и оправихме нещата. Ти писа ли, че не си получил играта?

Ейдриън Уейн писа: писа:

Е, вече не.

Напълно съм съгласен!

Лисичков, Защо мислиш, че са несъвместими. Нистина ми е интересно да прочета обосновано мнение.

Ми аз '99г. се сдобих с книгата... и сама си направих макет на правилен октаедър за D8 от картон (правех си нов като стария се смачкаше). Малко чийтвах на битките, но смата игра ми хареса и до преди няколко години си я преигравах редовно... наскоро пак я изрових от библиотеката.

gbm писа: писа:

Лисичков, Защо мислиш, че са несъвместими. Нистина ми е интересно да прочета обосновано мнение.

Ами сега ще се опитам Джордж, да изложа моето виждане по въпроса, доколкото е възможно обективно.

Доста съм се ровил из интернет по въпроса относно възникването на книгите - игри, ранните им години, развитието им и прочие. Ако приемем, че първата, нека да я наречем "същинска" книга - игра е Buffalo Castle en.wikipedia.org/wiki/Buffalo_Castle , то ми прави впечатление, че става въпрос за книга, която е направена като single приключение, базирано на настолната ролева игра Tunnels and Trolls.
Другите две основни поредици, появили се не след дълго - Fighting Fantasy и Choose Your Own Adventure, особено втората, мога да се съглася, че може би донякъде са по - далеч от ролевите игри и са се появили самостоятелно. И въпреки всичко аз смятам, че като цяло ролевите игри са в основата на книгите - игри, не като идея, но то поне като концепция. The Warlock of Firetop Mountain примерно си е чист dungeon crawl в най - чистия си вид и със сигурност инспириран поне донякъде от DnD.

И след това встъпление, сега по същество да отговоря на въпроса.

Сега, ясно ни е че книги - игри нахлуха у нас в момент в който на Запад те вече почват да западат. Пък и нека сме обективни - колко от нас - юношите и децата по онова време имахме компютри и достъп до такива. 1992г. имаше Правец 16, хората вече са имали 386 в САЩ, конзолите на Сега и т.н. А и също така след 1989 г. у нас имаше и глад за всякаква западна литература, а книги -игри преди 89 - та примерно няма. Тъй че според мен е просто резултат на положението ни, че книгите - игри успяха да станат толкова популярни тогава. И...не след дълго компютрите станаха достатъчно достъпни и туй то.

Ако трябва да разделям игрите на генерален принцип то бих ги разделил на солови и "мултиплер". Най - успешните игри по принцип са тези, които се играят от поне двама души - шах, бридж, табла. Ролевите игри, специално DnD, както и всички настолни игри като рискс, монополи са още една крачка напред дори.

И сега пак на книгите - игри. Ами не виждам те в класическия си вариант, тоест книги като :
1. The Warlock of Firetop Mountain
2. Choose Your Own Adventure
3. Замъкът на талъсъмите
какво могат да противопоставят на една солова компютърна игра. За играта не искам да коментирам - не могат, дори и да се опитат да ни превърнат в машини за хвърляне на зарове като Destiny Quest. За историята отново също изключително трудно могат да са по - добри от някои от класическите single player компютърни RPG - та като Baldur's Gate или Planescape Tournament. Пък и дори да са, то ще е с малко, а в играта ще отстъпват многократно. За възможности за преиграване пък въобще няма да коментираме.

Какво имаме в лицето на класическите книги - игри :
- литература, която ще отстъпва на нормалната литуратура, че и на историите от качествена компютърна игра;
- слаба игра, която ще е на светлинни години от това, което може да предложи едно комтпютърно рпг, по - малко вариации, по - малко възможности за преиграване;
- много трудно ще предложи "мултипреър"; всичко остава в сферата на само самостоятелното забавление;

Тъй че, класическите книги - игри са си архаични отломки. Трябва някакъв нов подход, поне аз така ги виждам нещата. Тук в тая тема си поиграх преди време да опиша какво се продава и пише все още на Запад в жанра - viewtopic.php?f=55&t=1269&start=150 на страница 16.
Смятам, че ще ви е любопитно, ако не сте го видели. И какво се вижда - повечето се детски книжки. Никоя от тях не залага на сложни бойни системи, зарове, тежък гейплей. За такова нещо си има компютри. Уорд продава по - скоро, защото увлича някаква утаечна вълна на шепа фенове, но едва ли можем да говорим за възраждане на жанра.

@Лисичков
Не мисля, че си съвсем прав. Аз откакто съм се родила (в далечната 1988г.) вкъщи имаме компютър (вярно тогава съм била изключение) и съм пяла песничката на Йоло от Ултима още преди да се науча да говоря. В по-пораснала възраст съм играла RPG-та (включително и Baldur's Gate II от споменатите от теб), но това не ми попречи да се зарибя по книгите-игри и все още да ги предпочитам често пред компютърните игри.

Драга SilverWolf, аз съм се родил 6 години по - рано и като бях на 11годинки и си купих първата книга-игра, имаше едни такива дупки, мазета, пълни с Правец 16 - със зелени и "цветни" монитори. За час игра на цветните искаха 5 лева, а на тия със зелените 4. Когато ти си имала възможност вече да играеш Baldur's Gate II , книгите-игри на Запад са лекинко поумрели. Всяко нещо с времето си.

Явно си умно момиче с богато въображение, щом си харесала книгите - игри, пък и играеш Baldur's Gate II, тъй че наистина по - скоро бих те причислил към големите изключения. Пък нали знаеш една птичка пролет не прави.

P.S. Как точно се зариби по тях, че ми стана интересно. По време на първата си на 4 години, а по време на най - големия им бум - 96 - 97 - ма на 8.

Практически се научих да чета заради книга-игра. Баща ми ми четеше "Последната Врата" на Колин Уолъмбъри във влака, като ме водеше на училище (или на детска градина... била съм на 6 или 7 годинки тогава) и на другия ден си я изигра сам и ме остави да се чудя какво става след влизането в пещарата. За това ми се наложи да се науча да чета за да мога сама да си я изиграя... отне ми месец -два... но си заслужаваше.

"Кореспондентските игри" по пощата бяха на мода, точно когато залязваше жанра. Аз си спомням там за МЕГА СВЕТА с императора Джордж, падишаха Колин, крал Върдж и т.н. Беше наистина много забавно да се чете какво се случва в списанието, камо ли като писма каква кореспонденция е падало.

Но днес, на фона на този светкавичен интеренет, се чудя наистина каква игра би се получило. Технологиите са за това, за да се използват на максимум и по-вероятно би се получил някакъв чист програмен продукт, отколкото пощенски гълъби с опции на крачето.

Изобщо Джордж трябва да си каже, той беше по тази част навремето с пощенските игри. Имаше ли народ, даваха ли се идеи, и печелише ли се от това. А за нас, обикновените фенове, си оставаше материалът, пуснат после в новия брой на списанието.

А утре? А утре сигурно ще има съвсем друг тип игри дори от УоУ.

За мен четенето на книга-игра и играенето на компютърна игра са две съвсем различни преживявания. Чисто количествените и механични сравнения не са уместни, освен ако самите автори на книги-игри не търсят такава прилика, какъвто излежда е случаят с "Destiny Quest". Книгите-игри впрягат въображението, компютърните задържат погледа. Разликата е фундаментална. Освен това въпросът за възможностите на книгите-игри е различен от въпроса какво се продава или може да се продава. И още нещо. Днешните компютърни игри са ми интересни за не повече от петнайсетина минути всяка, т.е. докато тръгне играта и се наглася да играя и вече се отказвам. Кухи са. Тези, които все още ми се виждат интересни, са от втората половина на деветдестте, т.е. от времето на книгите-игри.

Силата на книгите-игри е в изборите. Колкото повече и по-съдържателни избори, толкова по-добре. Никоя компютърна игра не може да ми даде усещането от разгръщането на книгата, за да видя последицата от избора си. Заровете нямат принос за качеството на играта, те са само средство да се избегнат усложнения за автора откъм обем и измсиляне на конкретни детайли и логически закономерности. Или да се осигури илюзия за разнообразие. Вместо това трябва да се заложи на разклоненост, многовариантност на историята (паралелни пътища, няколко възможни развръзки) и на силно въздействие на играча върху света на приключението и/или развитието на героя. Ако към това се прибави оригиналност на сюжета и приличен стил на писане, ще имаме нещо по-добро и от роман, и от компютърна игра.

Колкото повече ви чета толкова повече се убеждавам че книгите- игри са архаична останка от доброто старо време. Набавих си котарака - добра идея но дължина като тетрадка и се прочита за едно сядане от половин -един час.

Днешните компютърни игри са ми интересни за не повече от петнайсетина минути всяка, т.е. докато тръгне играта и се наглася да играя и вече се отказвам. Кухи са

Е защо изобщо ги пускаш, като са ти кухи