Книгите-игри и съвремения свят

Ами вече не си ги пускам.
Ти пък какво търсиш тук, щом смяташ, че книгите-игри са завинаги умрели ? Опело ли да им правим ?

Vg, бих бил изключително щастлив, ако излиза по една книга с качеството на "Кървав меч" един път на шест месеца. Но това не виждам как ще промени факта, че на нещо подобно у нас примерно ще се накефят и ще си го купят ъмм колко души - 300- 400, 500 дори и толкова ще си го купят ?!

Съгласен, съм че възможностите на книгите - игри са различни от това, което се продава в момента. Но дай да направим една кратка рестроспекция какво се случва при самите книги - игри на концептуално ниво у нас и в чужбина. Оставяме на страна детските книжки, които излизат сега на Запад.

1. "Кървав меч", "Пътя на тигъра" и "Fabled Lands" за мен бележат последното ниво при развитието на книгите - игри на Запад. Те доразвиват основната идея от The Warlock of Firetop Mountain.

2. Най - новото творение на Уорд - Destiny Quest копира компютърна игра. Дажи и авторът си го признава.

3. У нас Елена Павлова я докара до там, че почна да копира компютърните куестове от сорта на King's Quest в книгите - игри. Елена също някъде на страниците на този форум го признава.

Vg дали ти и аз се кефим на класически книги - игри е все едно. Ако се иска "Нова вълна" те тия нови книги - игри не трябва да са класически, защото те трудно могат да предложат нещо по - добро от кое да компютърно рпг. И не става въпрос за механично сравняване. Примерно как книга - игра ще предложи по - добра бойна система от една компютърна игра ? Все пак аз съм на мнение, че пазарът е най- важното нещо но практика.

Това всичкото, което си написал за изборите е много вярно. Ама сега като гледам Асасините виждам точно обратното примерно. Уейн залага на някакви недоклатени и смехотворни бойни системи и псевдо избори.

Тъй че моят извод е, че ако се развиват от тук насетне книгите - игри те трябва да заложат на нещо, в което са по - добри от компютрните rpg - та и куестове. А кое е то ми е трудно да кажа. Може да са изборите, може и да е добра история, много разклонения. Ама аз до сега такова нещо не съм видял. А и да - наистина добра литература. Тоест не толкова "игрови" неща. И пак ще го кажа - да стоя сам и да си мятам зарчета и безумно, поне за мен.

Лисичков и vg, много съм ви благодарен за разсъжденията. След като съм се хванал пак да правя книга-игра бих искал да видя различни обективно обосновани мнения по въпроса. До този момент съм стигнал до малко странен извод, който все още няма да бързам да споделя.

vanio_I, извиянвай, че ти оспамихме темата (в смисъл сменихме насоката). Ако продължиш с "Пътя на дракона" и стигнеш до проблемно място - обаждай се. Ама да знаеш, че нещо ми мина желанието за кавги.

Стига Джордж, редно е да го споделиш сега. Все пак просто си говорим и на мен би ми било много интересно да чуя твоето мнение по въпроса.

Апропо, тия мнения са за отцепване в някаква самостоятелна тема, със заглавие - "Исторически тенденции, развитие и еволюция на книгите - игри".

А ако се включи Джордж или някой друг от авторите, тема с такова заглавие ще придобие и допълнителна тежест.

Лисичков писа: писа:

Стига Джордж, редно е да го споделиш сега. Все пак просто си говорим и на мен би ми било много интересно да чуя твоето мнение по въпроса.

Ще го споделя разбира се. Още не съм готов с изводите. Не искам да взема прибързано решение. Специално за мен е от значение, защото зависи какво ще напиша и как ще го оформя като игра.

Моля първите седем поста включително този, в който питам Лисичков защо смята компютърните игри и книгите игри за несъвместими да се върната в оригиналната тема. Така се получават недоразумения. Добре е когато се разделят теми да се слага линк в края на старата и началото на новата тема. Сега се губи част от смисъла.

Лисичков писа: писа:

И пак ще го кажа - да стоя сам и да си мятам зарчета и безумно, поне за мен.

И аз така смятам и съм го казвал неведнъж по много начини. Но когато кажа "игра", изобщо не разбирам хвърляне на зарчета. И по тази причина днес не бих седнал да играя "Кървав меч" (защото там играта е предимно това, колкото и други хубости да има поредицата).

Не е съвсем вярно, че липсата на чисто литературни качества на някоя книга-игра идва задължително от сложна система за игра. По-скоро има теми, при които няма какво толкова да се разказва, но има много да се разиграва (най-ярък пример са спортните). А и въпросът е каква е играта, не просто колко е (защото "Избери сам своето приключение е слаба работа и като игра, и като литература). Ако механиката служи за разнопосочно разгръщане на повествованието и въплъщава идеята за разумна свобода (изборите ти влияят върху съдбините на героя и света, определят каква да бъде историята), литературата с нищо не страда.

[offtopic]Просто не мога да се сдържа:
Джордж, така е, като модовете бягат като дявол от тамян от "Екипа"[/offtopic]

Много сте весели всичките. Съпоставката между КИ и компютърни игри е доста неразумна. Всъщност е равностойна на съпоставката между филми и книги. Презумцията, че едното краде от другото, като публика е хем вярна, хем грешна. Колкото и да е странно хората (о чудо!!!) четат книги И гледат филми.

Хамелеоне, от тази "неразумна" съпоставка тръгна интересна тема каква трябва да бъде съвременната книга-игра за да не се налага съпоставяне с компютърните.

Доколкото знам ти също пишеш игра. Донякъде съм запознат с методиката ти (поне от това, което си публикувал). Много ще ми е интересно да споделиш как виждаш реализацията на произведение с мащабите на твоето. Какви са предпочитанията ти: електронен или печатен вид и т.н. Ще търсиш ли широко разпространение? Ако решиш да отговориш моля те направи го от гледната точка: "Всички необходими средства са осигурени."

Съпоставката между КИ и ПЦИ е грешна от самото начало. Все едно да съпоставяш шях и футбол - и двете са игри, ама нямат нищо общо по между си.

Продукт като онуй чудовище във форума по-долу не може да съществува самостоятелно. Трябва му солидна поддържаща сила от по-малки продукти. Но иначе аз бих действал така (грубо казано, в чисто теоретичен аспект)

15 КИ годишно, от които:
12 по една всеки месец обем колкото асасините.
2 по една на всеки 6 месеца, с двоен и троен обем на Асасините. Обем, поне три-четири пъти по-голям от асасинския (т.е. колкото на нормален роман).
1 Мега-КИ годишно, около коледните празници - А4 или подобен формат, с размерите на големите издания на Бард.

Оформлението винаги трябва да е шайни на максимум - ярки цветове, грабващи окото рисунки, лакирани корици, добри илюстрации в самите КИ, но в по-малко количество от тези в старата вълна.
Геймплея трябва да е разчупен, с множество начини за преиграване - поне три изцяло различни като усещане (за мега-КИто - поне 9!!!) начина на изиграване. Повечко възможностти за четящия да си избира системата на игра - дали да е голяма, малка или несъществуваща. Тактически битки, разпръснати по епизодите с описания на боя. История, неотстъпваща на тази на един роман.

Ето, как бих подкарал новата вълна, ако парите не са фактор. Приемам, че ако парите не са фактор мога да намеря и достатъчно автори.

vg писа: писа:

Ами вече не си ги пускам.
Ти пък какво търсиш тук, щом смяташ, че книгите-игри са завинаги умрели ? Опело ли да им правим ?

Доброто старо време , освен това не мен не са ми кухи

2 по една на всеки 6 месеца, с двоен и троен обем на Асасините. Обем, поне три-четири пъти по-голям от асасинския (т.е. колкото на нормален роман

За нещо такова се надявам - книга игра с обема на стандартен том от епично фентъзи. С обем на истинска книга за истнски дълго четене.

hameleona писа: писа:

Съпоставката между КИ и ПЦИ е грешна от самото начало. Все едно да съпоставяш шях и футбол - и двете са игри, ама нямат нищо общо по между си.

Това щеше да е вярно, ако книгите - игри не загиват точно заради масовото навлизане на електронния гейминг. А то не е. Книгите - игри загиват до голяма степен, да не кажа основна, заради това. Иначе Хамелеоне можеш да ни споделиш защо изчезват, да чуем твоята трактовка по въпроса. Ще ми е любопитно

Ролевите игри като DnD страдат от навлизането на компютърните игри - ти ми говориш, че книгите - игри нямало нужда да ги съпоставям.

Да наистина няма нужда да ги съпоставяме, ако разчитаме на нищожни продажби на шепа стари фенове, които ще ги купуват по носталгични причини и разни други, които са разбрали впоследствие, след техния бум и смърт. Ама нали, сега тука се говорят приказки за "зарибяване на младото поколение - от големите деца за малките", "Нови вълни" и т.н.

hameleona писа: писа:

Геймплея трябва да е разчупен, с множество начини за преиграване - поне три изцяло различни като усещане (за мега-КИто - поне 9!!!) начина на изиграване. Повечко възможностти за четящия да си избира системата на игра - дали да е голяма, малка или несъществуваща. Тактически битки, разпръснати по епизодите с описания на боя. История, неотстъпваща на тази на един роман.

Това всичко е много хубаво. И пак остава въпросът каква ще е таргет аудиторията и какво по - добро от другите популярни забавления ще предложиш.

Добре бе хора , защо винаги трябва да има бой - защо хем хулим компютърните игри че са кухи, хем не виждаме по далеч от 90-тарски екшън като почнем да говорим. Има толкова неща които можеш да правиш в една книга игра и които не можеш да правиш в компютърни игри.

Ами нека да ги кажем предимствата на книгите - игри пред компютърните игри :

1. Дават свобода на въображението.
2. Ще имат по - качествена "литературна" част.

P.S. Все пак доста от мненията на Уейн примерно директно ме карат да правя съпоставка с компютърните игри. Има си битки по някаква си система там, зарове, показатели.

Лисо, изхождаш от тезата, че навлизането на компютъра убива КИ, а не, че четенето замира с навлизането на компютъра (и най-вече интернет). Нужно ли е да посочвам, къде е грешката?

Таргет аудиторията не трябва да е хлапета. Поправка, не трябва да е само хлапета на по 10-12 годинки. За тхя спокойно могат да се издават мънички КИ от по 100-200 епизода с образователна/нравствена/бог-знай-ква-още цел.
Свясната таргет аудитория е мжду 16 и 26~ или нещо такова. Твърде малко мозък преди това, твърде много издръжка след това. Освен това, тази аудитория спокойно може да понесе и не-розови сюжети. Да не говорим, че т.н. юнушески романи (май тази аудитория целя в крайна сметка) често се четат с удоволствие и от по-малки и от по-големи.

Не споря, че компютрите ни ядат от хляба. Но не ни ядат, защото са ни противотежест. Те просто ядът от хляба на всичко.

Greed писа: писа:

Добре бе хора , защо винаги трябва да има бой - защо хем хулим компютърните игри че са кухи, хем не виждаме по далеч от 90-тарски екшън като почнем да говорим. Има толкова неща които можеш да правиш в една книга игра и които не можеш да правиш в компютърни игри.

Например? Лисо добре е посочил всички предимства на една книга пред една пц-игра.