Книгите-игри и съвремения свят

Ами това са да - като се замисля неща като налагането на закони и управлението + преговорите и военните надлъгвания от Пътя на Тигъра са нещо което съм запомнил с много добро и което няма как да се реализира в компютърна игра без да стане безумен миш-маш от жанрове.
В книгата спокойно може да си развихриш въображението , да описваш град с милионно население докато в компютърните игри градчетата са от по 20 къщи.

С една наистина по- дебела книжка вярвам че може да се развие стабилен сюжет , надраснал стандартното куестване и екшънстване.

hameleona писа: писа:

Лисо, изхождаш от тезата, че навлизането на компютъра убива КИ, а не, че четенето замира с навлизането на компютъра (и най-вече интернет). Нужно ли е да посочвам, къде е грешката?

Не врат ми шия.
въпросът е как си приемал книгите - игри - дали като книги или като нещо за игра или нещо по средата.

aToro писа: писа:

Винаги ще има хора, които ще творят с визия и за ценители, това е хубавото. Няма да преуспяват нито те, нито продуктите им, но който иска ще може да си ги набавя.

Това е най-положителното изказване около темата. Би трябвало това да е водещият принцип и в опитите за възраждане на книгите-игри. Защото е ясно, че книги-игри няма да се продават като топъл хляб. Трябва ни редовно да се създават нови качествени книги-игри и малката ни общност да може да се сдобива с тях. И това или ще се прави заради самите книги-игри, а не за преуспяване, или просто няма да се случи.

Експлоатират се много методи, като се почне от точкаджийство и безкрайно прогресиране на героите до максимализмът на някои хора и физическата им нужда да преиграят дадено нещо стотици пъти, докато успеят да постигнат максимума.

Това го има и в много КИ

Ro#i# писа: писа:

Експлоатират се много методи, като се почне от точкаджийство и безкрайно прогресиране на героите до максимализмът на някои хора и физическата им нужда да преиграят дадено нещо стотици пъти, докато успеят да постигнат максимума.

Това го има и в много КИ

В двете книги на Майкъл за викингите

в поне 1/2 от КИ на майкъл всъщност

Книгите-игри имат ред предимства пред електронните игри
- за изработката на една еигра е нужен екип от хора с различна квалификация, за книга само един
- еигрите все още са ограничени откъм графика и анимация. Все още няма как да видя хилядна армия на бойното поле. Текстурите са все така „изпечени”, телесната и лицевата анимация е ограничена, моделите са low-poly и т.н. В книгата-игра може да се опише и най-леко забележимата мимика или жест, може да командвам Римски легион и т.н.
- чувства, емоции, страсти – все неща, където книгата превъзхожда. Не говоря за поредиците "Битки безброй" или "Избери своето приключение", а за Хлапето, Асасините и пр.
Ще продължа след лека почивка

Ами смятам, че се достигна до консенсусно мнение, че предимството на книгите - игри e това,че предоставят воля на въображението.

Винаги ще има хора, които ще творят с визия и за ценители, това е хубавото. Няма да преуспяват нито те, нито продуктите им, но който иска ще може да си ги набавя.

Относно ето този коментар на Ал Торо съм напълно раздвоен. Хубаво е да има книги за ценители, но нали разбирате, че в самото си начало и през развитието им те не са били за ценители и една избрана "елитарна" фракция фенове, а са били нещо доста мейнстрийм. Ако не бяха нямаше въобще да сме чували за тях - Любо Николов нямаше да намери в антикварната книжарничка в посткомунистическа страна въпросната книжка, която да го инспирира. Вярно, че сега са потопени от други по - мейнстрийм игри, и сами са принудени да се опитват да бъдат мейнстрийм, за да ги има въобще. Книгата на Ал Торо и опитите на Морис и Томсън да съживяват хардкор книгите - игри според мен са ...съжалявам, но обречени на провал. Ако "изкуството" се твори заради самото "изкуство" за никакви втори вълни не може да се говори.

Аз искам да бъде стане обратното, да не си помислите нещо грешно ! Ще поживеем, ще видим.

Същевременно искам да поведа разговорът в друга посока и да посоча един огоромен недостатък на книгите - игри или поне на 99% от тях. По концепция те са single player игри. Ако гледаме на тях като игри естествено, но така и никой не даде отговор в тази тема дали ги възприема като такива или като нещо по - различно. Тъй че аз ще разсъждавам за тях като такива.

Компютърните игри по съществото си са асоциални игри, независимо дали става въпрос за сингъл или мултиплеър такива. Вярно мултиплеърните имат тенденция да завземат пазара и това е напълно нормално. Но поне за мен те си остават асоциални, тъй като ная - често стоиш и си играеш сам с някакви други хора незнайно къде и те стоящи сами пред компютъра. Рано или късно ще има някакво отдръпване от тях цялостно, но да видим, времето ще покаже. /Вярно, че в началото на 90 - те, когато обикалях мазетата - дупки - компютърни клубове, пълни с Правец 16, си беше доста социално занимание, но сега вече не го усещам като такова/

И сега отиваме до "социалния гейминг" тоест до Настолните ролеви игри, бордовите игри и игрите с карти. Особено в последните две виждам абсолютено покачващи се стойности като популярност. Едва ли е случайно, на хората явно им писна да стоят и да си цъкат WoW самички в къщи. Ролевите игри ми е трудно да преценя, защото те имат един огромен недостатък, а това е времето за сетъпване и започване на играта. Това според мен е огромен недостатък. Ако се замислим всички игри, издържали теста на времето изискват почти никакво време за сетъпване на началната игра.

Така че книгите - игри хем по съществото си са асоциални, хем не могат да предложат нещо много повече от компютърните. Да, възможностите на въображението са по - големи от това, което изобразява монитора, но компютърът симулира заровете, отървава те от писането на дневник, дава ти винаги повече часове гейминг, доста често ще ти предостави и по - добра и пълнокръвна история.

Но ще поживеем и ще видим.

В интервю на Ян, ММ казва, че няма как да се направи качествена мултиплеър КИ.

Никога не съм разбирал защо ролевите игри не си идват с комплект с детайлно развити приключения (почти на нивото на КИ) ами се оставя водещия да се оправя в стил "и сам войнът е войн". Така де, от всеки опитен водещ после спокойно може да стане писател (на КИ)

Лисичков писа: писа:

Аййй, темата все повече забива в абсурдна посока...

Точно така. Мисля, че по-полезно е да се дават мнения за бъдещето на книгите-игри. Не само дали има такова, а ако има някаква надежда какво може да се направи.
- Вече стигнахме до извода, че компютърните и книгите-игри са различни и при добро желание могат да съществуват заедно.
- Приехме, че некомпютърните (това се получи като немъртви ) игри имат свои достойнства.
- Разбрахме се, че книга-игра в традиционния вид е трудна за реализация с печалба.
- Видяхме, че ролевите, настолните и социалните игри също са вид алтернатива.
- Оказва се, че електронния формат все още не се възприема добре.
- Много ценно е разсъждението за "асоциалните игри" (компютърни и книги).

Ако се съгласите да продължим по темата с мотивирани изказвания, "какво може да се направи" и дори "какво искам да се направи". По-полезно е от коментарите по подробностите. Да пробваме следното: Първо "изслушваме" тезите после взимаме отношение към тези, които ни допадат.

Хамелеончо, първото което трябва да изясним е дали говорим от комерсиална гледна точка - дали ще се правят пари с тези книги - игри или ще се пишат и издават за "ценители". Ако намерим еднозначен отговор на това, то нещата стават пределно лесни.

Ако ще се издават за пари : ето ми мнението, какво се продава успешно на Запад - viewtopic.php?f=55&t=1269&start=150 Ей на - така хората лансират книгите - игри като продукт.

Твоята концепция за книга игра :

Оформлението винаги трябва да е шайни на максимум - ярки цветове, грабващи окото рисунки, лакирани корици, добри илюстрации в самите КИ, но в по-малко количество от тези в старата вълна.
Геймплея трябва да е разчупен, с множество начини за преиграване - поне три изцяло различни като усещане (за мега-КИто - поне 9!!!) начина на изиграване. Повечко възможностти за четящия да си избира системата на игра - дали да е голяма, малка или несъществуваща. Тактически битки, разпръснати по епизодите с описания на боя. История, неотстъпваща на тази на един роман.

е много хубаво и колкото хубава толкова и неконкретна. С две думи нищо не казваш.

Иначе това, че трябва да мислим за книгите - игри във вакум е пък смешно. Отново стигаме до извода на Ал Торо, че ще се пишат и издават книги- игри за "ценители".

P.S.

[offtopic]Същевремменно искам да обърна внимание на някои мои наблюдения относно книгите - игри на запад. Невероятно, но те продължават да съществуват под някаква форма, която е различна от Destiny Quest - а.

Има няколко поредици, които явно се радват на някакъв интерес, а по специално :

1. You Choose: Interactive History Adventures - www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/142964866X и www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/1429648678

2. Club Penguin Pick Your Path - www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/0448450550

3. Twisted Journeys - www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/082259255X

4. Choose Your Own Adventure - да, все още издават/преиздават по нещо - www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/1933390409

5. Decide Your Destiny - www.gamebooks.org/show_series_images.php?id=1342

6. И тук според мен е най - потресаващият образец - поредицата American Girl - www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/1593699085 - даже има някакво безплатно приложение в сайта на амазон, може да го пробвате.

7. Тук поставям опити за преиздаване на стари класики като тази на Джо Дивър за Самотния вълк и Fabled Lands, а също така и новия мастодонт Destiny Quest.[/offtopic]

За формата:
- Аудио възможностите вече ги обсъждаме в друга тема
- За мен най-добре е човек да може да си прочете произведението безплатно в нета, или да си поръча електронна разпечатка - ако иска с твърда корица, ако иска с мека. Не знам дали е приложимо и колко би струвала бройката. Плюсовете - това си е принт-ту-ордър - не е необходимо да се вътриш за 1 000 бройки като виждаш, че със зор се продават примерно 500 (аз лично претендирам да мога да продам 30, за това не бих се самоиздал с повече от 40 (да има някой за спомен, няколко копия за останалите от "екипа"))

За игровият елемент:
- Слабо интерактивните произведения теоритично може да се харесат на малко по-широка аудитория. Натам беше тръгнал и Уейн с Асасините 1, само че не достигна до крайността, за която по-късно започна да говори Джордж. И за това, което пиша в момента (написал съм 3 200 думи, почти два епизода, ще давам черни точки за грешни решения, едва ли ще е над 17 000 думи общо)

- Мултиплеър КИ. Тук основа може да са битките. Трябва да е сложна бойна система, за да се хареса на почитателите на РИ, задължително да има опция за лечител и агро показател. Детайлни приключения. Лошото е, че и ролевата аудитория не е много голяма.

Акхъм, джордж ме предизвика да съм кажел, какво мисля с осигурени безгранични финансови средства. Посочих таргет аудитория и казах, че трябва да е шайни, както и какви структури на игровите схеми трябва да има. Ма, след като Лисо мрънка...

Ако трябва да се боря с реалността... Следните книги за пари:

Стани Пайнер Звезда
Мафия 1/2/3/4/5/13344647658698746352 - поредица за мафията, в която убиваш, крдеш и изграждаш мафия.
По една книжка около някакви големи продукции. Примерн нещо наречено Войната на РОботите около поредния трансформърс, футболна КИ около световното... и т.н.

Но не мисля, че някой иска да комерсиализира продукта. А аз винаги съм твърдял, че може да се самоиздържа и нямам намерение да си променям мнението. Но ак овсе пак се търсят нови хора, след като не можем да привлечем читатели с масова бомбандировка от медиите (подозирам ,че Уейн ясно е усетил, колко им пука на медиите за КИ), трябва да ги привлечем с качество на кориците и качество на продукта. Ярки цветове, красиви илюстрации, гланцирани корици. Малко нещо като асасините, но със художник, на който не му се дава да рисува кретенщини. Една корица може да е универсална и без изгъзици. И щях да имам подготвени готови книгите за цяла година, преди а почна да издавам.