Книгите-игри и съвремения свят

Продължавам да смятам, че тук се надценява популярността на чалгата. Ако тук имаше ревностни почитатели на тази музика, сигурно до сега да са се оплакали, че и на тях им умира първата вълна. Много ще се радвам някой наистина да издаде чалга КИ, просто за да видим, че това не е решение. Само този автор да не е Кевин Слейтър, че тогава може и теорията ми да рухне .

Ако забелязвате двете книжки, които съм постнал са твърде различни жанрово и насочени към различни аудитории. И по - "фенската" е Print on Demand, въпреки че говорим за нещо огромно като франчайз. Games Workshop е така като се замисля втората по големина гейм компания след Уизърдите.

vg, аз лично разсъждавам от гледната точка на читател, който винаги му е било интересно какво се продава и как се развиват книгите - игри. А защо на Запад ли ?! Ами там прохождат, там загиват, докарват я до сегашното си положение, там Fighting Fantasy продават 180 милиона копия.

За една година близо тук на форума се събраха 300 - 400 стари фена. Ако това ще е пазарът, то този пазар няма да го бъде. Не казвам, че трябва да се издават такива книги - ей на на тебе няма да ти харесат и двете.

vg писа: писа:

Книгите-игри умряха заради пазара, сега, ако ще живеят, ще е заради любовта на малкото си истински почитатели.

vg писа: писа:

... обаче идеята за отпечатване при поръчка, както е в случая с Warhammer, изглежда доста добра в сегашното ни положение.

vg, заради тези два цитата ще преработя основно всичките си истории и ще махна зарчетата и всякакви намеци за шанс!

И двата изцяло съвпадат с виждането ми за моментното състояние на нещата. За отпечатване по поръчка съм писал няколко пъти. Сега измислям как да се направи и "комбинация" по поръчка. Някъде из темите(не мога да го открия) имаше един бъзик, че могат да се направят отделни брошури и читателя да си сглоби игра по вкус. На мен обаче ми се стори удачно. Могат да се направят отделни модули с определени възможности за "сглобяване" на вид игра и полученото да се "отпечатва по поръчка" - все още не съм изпипал плана. Когато стане готов ще обясня подробно.

Вилорп писа: писа:

печат в единични бройки при заявка: pechatnaknigi.com/%D0%98%D0%B7%D ... D0%B5.html

Забавното е че асасините по калкулатора от сайта излиза 10,95 ако се поръча само една бройка, без печалбата =Р

А така! Аз какво ви разправям. Ако човек иска да направи нещо винаги може да намери начин.

Лисичков писа: писа:

аз лично разсъждавам от гледната точка на читател, който винаги му е било интересно какво се продава и как се развиват книгите - игри. А защо на Запад ли ?! Ами там прохождат, там загиват, докарват я до сегашното си положение, там Fighting Fantasy продават 180 милиона копия.

У нас "Битки безброй" не е най-продаваната поредица, това е ясно. Нашата обща нагласа като народност е различна. Онова, което е в сила там, твърде често тук няма никаква тежест. Иначе сведенията, които даде, са любопитни. Но в никакъв случай не са показател за вярната посока в нашия случай. По-добре да си останем в сегашната бройка, отколкото съвсем да се загубим, както ще стане при разни изкривявания на определението за книга-игра. Смяташ ли, че ако у нас се издаде постно момичешко романче с празни изборчета (каквото е посоченото по-горе), това по някакъв начин ще улесни съществуването на истински книги-игри ?

[offtopic]От друга страна съчетанието от книга-игра и настолна игра, предполагам, може да е сполучливо и като съдържание, и като стока. Особено като гледам интереса към настолните игри сред тукашните потребители.[/offtopic]

Джордж, книгите-игри без зарчета, но със заплетени схеми, ги измисли ти. Ако сега направиш такава, изводът ще е, че просто преоткриваш себе си. Иначе за мен това винаги е бил образецът за свястна книга-игра.

vg писа: писа:

У нас "Битки безброй" не е най-продаваната поредица, това е ясно. Нашата обща нагласа като народност е различна. Онова, което е в сила там, твърде често тук няма никаква тежест. Иначе сведенията, които даде, са любопитни. Но в никакъв случай не са показател за вярната посока в нашия случай. По-добре да си останем в сегашната бройка, отколкото съвсем да се загубим, както ще стане при разни изкривявания на определението за книга-игра. Смяташ ли, че ако у нас се издаде постно момичешко романче с празни изборчета (каквото е посоченото по-горе), това по някакъв начин ще улесни съществуването на истински книги-игри ?

Ясно, че не е най - продаваната у нас поредица, нито пък става въпрос дали е най - добрата. Това са субективни неща, обективното е, че е първата или втората по продажби поредицата книги - игри worldwide.

Нямам представа какво разбираш под "истински" книги - игри. Дай ми конкретен пример и тогава можем да продължим да говорим в тази посока.

В интерес на истината напълно съм склонен да вярвам,че нашите родни автори на книги - игри малко или много са като чукчата писател. Майкъл примерно някъде си призна, че въобще не се е интересувал от жанра, какво представлява, какво се продава извън нашата страна, какви са тенденциите. А аз все повече откривам многообразието и различните подходи. Но все пак говорим за ситуация при която Любо Николов вижда някаква книжка, пише няколко по неин аналог и впоследствие другите почват да копират и да доразвиват. А същевременно преводните поредици у нас не са толкова много, за да се видят чуждите образци. Е, да освен ако при пътувания в чужбина не си купували по някоя друга книжка.

В последно време не отварях много често форума, затова в момента може намесата ми в тази тема да напомни на танк в сладкарница. Извинявам се за което. Ще ми се, обаче, да кажа няколко думи.

hameleona писа: писа:

Повечко възможностти за четящия да си избира системата на игра - дали да е голяма, малка или несъществуваща. Тактически битки, разпръснати по епизодите с описания на боя. История, неотстъпваща на тази на един роман.

... и заминаха една-две години в писане. Принципно, лично аз бих се радвал адски много, ако получа нещо подобно, но не мисля, че е възможно. Основно поради една причина - времето. Замислянето и изпълнението на достатъчно разклонена и достатъчно обемна история, та да не отстъпва на един роман, със сигурност изисква адски много време и усилия, които много малко хора са способни да отделят, а тези, които са, биха го направили за някой нормален роман, вместо за книга-игра. Съвсем отделно е замислянето и изпълнението на читава бойна система, която да отговаря на горните думи.

Какво може да се направи тогава?

Първо, независимо от типа игра - т.е. независимо дали ще е проста или сложна, с купища разклонения или съвсем малко избори, всяка книга трябва да минава през достатъчно тестове, преди да бъде издадена. Грешки не трябва да се допускат. В случая говоря за технически грешки - липсващи данни на героя или противниците, невъзможност да се събере максималният брой някакви точки, невъзможност да минеш някоя ситуация, препратки към грешни епизоди и тъй нататък - такива просто не трябва да има. Мисля, че е добре самият автор да преиграва няколко пъти книгата си, преди да я покаже на някой друг.
Сега се замислям, че ако целта е относително сложна бойна система или нещо подобно, може би няма да е зле по играта да работят повече хора. В крайна сметка един може да е талантлив разказвач с добър литературен стил и умение да развива история, но да не разбира нищо от математика и каквото е необходимо, за да се направи едновременно сложна и незатормозяваща читателя система.

Второ, мисля, че една книга-игра трябва да е преди всичко приятна за четене. Добър стил, добра история, герои, които читателят би подкрепил, и тъй нататък. Едва след това трябва да дойде интерактивността. В този смисъл, преди авторът да скочи на яките битки, да си обмисли добре историята и героите. В крайна сметка, на играча трябва да му пука дали героят му ще бъде обезглавен, нали... В този ред на мисли - за мен поне дългите и сложни правила често са били повече пречка, отколкото нещо, което да ме радва. Въпреки че "Магьосникът от Огнената планина" е една от любимите ми игри, по правилата съм я изиграл точно веднъж - когато я купих преди десетина години. Сега като я отворя, обикновено директно приемам, че печеля всяка битка и винаги имам късмет. Поне аз намирам продължителното хвърляне на зарчета за отегчително и отвличащо вниманието. Сложните сметки пък откровено ме дразнят - именно това беше причината да захвърля "Карамба" едно време.

Мисля, освен това, че трябва да се подходи доста по-зряло по отношение на игрите. Не знам как да го обясня, затова ще дам пример. Наскоро изиграх отново "Гневът на викингите". Страхотна игра, наистина, но един от най-ключовите избори е всъщност толкова лишен от логика, че направо ме порази.
Спойлер:
[offtopic]Това единственият верен избор в един момент да е петнайсетинагодишно хлапе да не се подчини на пряка заповед на вожда си в битка и да скочи веднага на най-страховития воин от противниците... И ако направи нещо друго, просто умира.[/offtopic]
Ами... Пак го казвам, играта ми хареса много. Въпреки това мисля, че подобни неща не трябва да се допускат. Сега хората, които биха купили книга-игра, са в повечето случаи на по 25+ години. Ценят старите заради носталгията, но в ново творение подобно нещо би ги подразнило. Това не е единственият такъв пример, просто е от една от последните игри, които съм чел. В този ред на мисли Колин Уолъмбъри е железен, между другото - нямам спомен в негова игра да съм виждал нещо, което да ме подразни така.

По отношение на оформлението... Само една препоръка - забравете за теглени от интернет картинки за кориците и илюстрациите, както и за имитации на известни личности или подобни неща. Какво, например, търси Белмондо на корицата на "Професия: Ченге"? Имам спомен и че в "Конан и играта на боговете" може да се види илюстрация, представляваща плаката на филма с Шварценегер. Далеч не е само това, нали... Това не е проблем само на книгите-игри, между другото, и винаги, когато съм го усещал, съм се дразнил.

Лисичков писа: писа:

В интерес на истината напълно съм склонен да вярвам,че нашите родни автори на книги - игри малко или много са като чукчата писател. Майкъл примерно някъде си призна, че въобще не се е интересувал от жанра, какво представлява, какво се продава извън нашата страна, какви са тенденциите. А аз все повече откривам многообразието и различните подходи. Но все пак говорим за ситуация при която Любо Николов вижда някаква книжка, пише няколко по неин аналог и впоследствие другите почват да копират и да доразвиват. А същевременно преводните поредици у нас не са толкова много, за да се видят чуждите образци. Е, да освен ако при пътувания в чужбина не си купували по някоя друга книжка.

Единственото откъм вид игра, което в българските книги-игри не беше въведено (с едно изключение, "Футболмания '98"), а при западните им събратя е било разгъранто в няколко различни поредици, е двубоят между двама души.

От гледище на тематика, целева група и прочее, там наистина се среща какво ли не. Съвсем детски книжки с леко разклонени приказки, момичешки приключения, интерактивни книги с просветна цел, детективски загадки, прочути супергерои, интерактивни романи за възрастни, романи със слаба интерактивност (в които само проследяваш историята през различен поглед). Не, че съм чел от всичките тия видове, но поне съм чел, че ги е имало.

Колкото до нашите автори и тяхната (не)запознатост, ще кажа, че по стар обичай у нас самоуките са най-добрите в дадена област.

Кои са тези чужди поредици, където има pvp? Имаше такъв вариант на игра на страта Лорд и Магьосник

aToro писа: писа:

[offtopic]

Това не е единственият такъв пример, просто е от една от последните игри, които съм чел. В този ред на мисли Колин Уолъмбъри е железен, между другото - нямам спомен в негова игра да съм виждал нещо, което да ме подразни така.

За това, че Колин е железен относно изчистване на нелогичните избори - не съм съгласен, не ме е впечатлил с това си свое качество в сравнителна степен с останалите автори. Наскоро се подразних при "нощта на върколака" - още в началото като избрах да го причакам край замъка се стига до смърт тип "Логично, той нали там се очаква да дойде и краля нали затова ви е събрал. Ама - хващат го преди това". Не мисля че идеята да търсиш да хващаш върколак из блатата, сам, е по-логична от това да нападнеш страховит войн. Имаше още един такъв директен прекратяващ избор в "Тайната на светещия мъх" тип - ако постъпиш разумно и не се занимаваш с туземците се прибираш в Англия и умираш от скука до края на живота си. Това според мен са типичен пример за избори, в които е очевидно метагейм, че трябва да постъпиш нелогично и просто не виждам защо са дадени на читателя въобще и с какво допринасят.
Да не останете с погрешно мнение - Колин ми е от любимите автори, а Нощта на Върколака ми е от любимите книги-игри; Просто при неговите книги нелогичните избори според мен не са по-малко.[/offtopic]

[offtopic]Това, което написах за Колин, беше основно базирано на спомена ми за "Реката, от която никой не се завръща". "Нощта на върколака" за последно я четох твърде отдавна, а "Тайната на светещия мъх" не съм я чел, за нещастие. В "Реката..." подобни нелогичности не си спомням, но имаше друг проблем, доколкото помня - един от онези технически проблеми, за които споменах, а именно, че съществува възможност Халип и Кагор да стигнат до срещата с Брине, без да разберат, че могат да режат главите на чудовищата, но когато го срещат, те просто го знаят.[/offtopic]

Да, така е, и аз я четох наскоро Реката.

Тигре, съдейки по дългия ти пост, ОЩЕ не си прочел нищо от Новата вълна. Така ли е?

vg писа: писа:

Единственото откъм вид игра, което в българските книги-игри не беше въведено (с едно изключение, "Футболмания '98"), а при западните им събратя е било разгъранто в няколко различни поредици, е двубоят между двама души.

Аз работих МНОГО по този въпрос още от '95-а нататък. Получи се чудесно, но не остана време да се донапише. Някой ден...

Понятие нямам, говорех за Реката.

И аз това исках да питам ВГ, добре, че ми напомни.

(Аз, както винаги, всичко съм си разработвал сам - не на базата на нещо. Единственото, което не съм си измислил сам, е основният принцип на книгите-игри - но можеше и до него да стигна. )