Какво се иска от КИ, за да са успешни?

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

В случай че не разбрахте идеята е да се дискутира какво да се направи с книгите игри, така че да бъдат успешни като някои други форми на интерактивно забавление, в случай на примера на компютърните игри.

Много просто, всичко на макс:

откъм книжната страна:
1. Изненадващ, напрегнат и НЕПРЕДСКАЗУЕМ сюжет (ако е просто ходене по терена и рандъм случки/битки, не се брои за сюжет изобщо, що остава добър).
2. Култови герои, а не просто празен калъп за статове и егото на играча.
3. Интересни нови светове и жанрове, подобаващо изградени и/или разучени (а не старото изтъркано стандартно фентъзи/сай-фай/супергерои, бла-бла).
4. Авторов стил, който да не отстъпва на добрите жанрови романи, интелект, хумор.
5. Философия и истини за живота (това само като бонус ниво, под реалния текст).

откъм игровата страна:
6. Интелигентни, предизвикателни и НЕПРЕДСКАЗУЕМИ избори.
7. Всеки от които се отразява на положението на играча (а НЕ на случайни разклонения на маршрута му, това не е интерактивност, това е ходене наслуки през лабиринт).
8. Най-доброто от тактиката (преки избори на играча), коефициентите (презададени и променящи се статове) и малко шанс във ВСЯКА от системите (различни и оригинални за всяка игра).
9. Картите, илюстрациите и схемите, интегрирани в геймплея, не вредят.
10. Има десетки типове геймплей (дори да говорим само за чисти избори, не за системи). За повечето от тях дори не сме се и сещали още. Непрекъснато трябва да се търсят, използват и развиват нови посоки.

Готово.

П.П.: Макар че това са изискванията (моите) за една наистина добра книга-игра. Практиката е показала, че далеч по-лоши могат да са популярни. Така че пуснете и вашите Топ10 с изисквания - като не забравяме да отчитаме, че това, което ни харесва на нас лично, това, което прави една КИ обективно добра, и това което би се харесало на широката публика (особено тези хора, които тепърва ще откриват КИ) съвсем не е едно и също.

Хубава тема - и в това е същината на въпроса, само че поне на мен ми е трудно да оценя каквото и да е без да сравнявам - затова се залових да правя паралели.
За да се наема да кажа какво трябва да е добрата книга игра трябва да имам пример докъде може да се развие - а еволюцията на КИ според мен спря по средата. Без някакво "скалиране" в определени категории интерпретациите на авторите за добра КИ могат доста да варират...

Браво, Уейн. :clap:
Знаеш правилата... сега остава и да се научиш да ги спазваш и за нула време ще издадеш 3-4 бестселъра и ще настъпи Нова Златна ера за книгите-игри.
Искрено ти го пожелавам.

И мисля, че тази тема има отношение към тази knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?f=55&t=424 и тази knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?f=55&t=1621 теми, защото основното изискване за да бъде един продукт (било книга или нещо друго) успешен, е този продукт да е качествен.

Прав е Уейн в мнението си, но според мен са нужни примери

1. Изненадващ, напрегнат и НЕПРЕДСКАЗУЕМ сюжет (ако е просто ходене по терена и рандъм случки/битки, не се брои за сюжет изобщо, що остава добър).
- Хлапето, Бягството, Асасините 1 .

2. Култови герои, а не просто празен калъп за статове и егото на играча.
- Хлапето, Валенс - за други не се сещам, дори при Асасините 1 все още не са достатъчно развити.

3. Интересни нови светове и жанрове, подобаващо изградени и/или разучени (а не старото изтъркано стандартно фентъзи/сай-фай/супергерои, бла-бла).
- Пътят на тигъра, Кървав меч

4. Авторов стил, който да не отстъпва на добрите жанрови романи, интелект, хумор.
- е тук не мога да се изкажа, всеки един автор ми е допадал и ме е разочаровал (изкл. Сим, Джак)

5. Философия и истини за живота (това само като бонус ниво, под реалния текст).
- Хлапето (отново)

6. Интелигентни, предизвикателни и НЕПРЕДСКАЗУЕМИ избори.
-сещам се за повечето КИ на ММ


8. Най-доброто от тактиката (преки избори на играча), коефициентите (презададени и променящи се статове) и малко шанс във ВСЯКА от системите (различни и оригинални за всяка игра).
- Повечето КИ на ММ, както и някои на Джордж

9. Картите, илюстрациите и схемите, интегрирани в геймплея, не вредят.
- Синът на пустинята е образец

Остава въпросът къде е голямото постижение на ММ - ПРОБИВЪТ - защо тази КИ (линейна, предсказуема) е толкова добра?

[offtopic]

kiril_ps писа: писа:

Остава въпросът къде е голямото постижение на ММ - ПРОБИВЪТ - защо тази КИ (линейна, предсказуема) е толкова добра?

"Пробивът" (сега не е у мен, но си я спомням добре) е успешна по няколко причини:

1. Сетингът е необичаен и мисля, че няма друга такава книга-игра с подобен сюжет.[/*:m]
2. Изисква от играча да взима по-социални решения, които се отразяват не само на него, но и на неигровите персонажи и отношенията между тях.[/*:m]
3. Има рок-енд-рол.[/*:m][/list:o]
   
   Това са една част от причините... може да има и други, но както казах, книгата не е у мен за да я преиграя и да си ги спомня.[/offtopic]

За мен нещата са така:

- 1. интересен сюжет и сетинг. Тоест още от анотацията да ми става любопитно. Лично аз предпочитам исторически и фентъзи сюжети (може и в комбинация), а най-хубаво ако има владетелски и военни избори. Мидъл-ейджът ме влече неудържимо. Пътувания по море и суша, война, магии, интрига, политика, тупаници, повечко детайли за света, в който се развива действието - всичко това е добре дошло. Не съм огромен фен на dungeon crawl, но и това приемам, ако се поднесе добре. Да няма тъпи и добре познати клишета в сюжета;
- 2. интересен геймплей. Лично аз обичам много умения, предмети, дневник, зарчета, относително редовни сблъсъци, но не чак непрестанно тепанье. Ако действието е разклонено, това е бонус;
- 3. хубаво писане. Колкото и да са яки сюжетът и геймплеят, самата история трябва да е добре изложена. Да има малко хумор, да има и мрачни моменти, атмосфера, хубави изречения, да е без отявлени логически, сюжетни или исторически абсурди... все пак това е и книга, не е само игра;
- 4. да има хубави илюстрации. Книгата-игра трябва да има картинки и то приятни за окото, къде без тях. Моите предпочитания са за черно-бели илюстрации с много детайли. Ако има и красиви карти на земи, градове и прочие, това е още по-хубаво;
- 5. епизодите да са повечко. От четиристотин нагоре, най-добре докъм хиляда, ако може. Обичам дебели томчета;
- 6. приключението може да е и в повече от един том, но нека всяко томче да е що-годе завършено, а да не ме оставя насред никъдето;
- 7. ако има вариант за отборна игра или поне за игра с повечко типове терои и NPC персонажи (включително движени от играча), това е повече от добре дошло;
- 8. да има връзка между детайлите на сетинга и развитието на играта. Тоест ако в първи том съвсем между другото прочетем, че в шпила на катедралата в Злинд е вложен мечът на крал Глуприх, то в трети том трябва отново да сме в града и за зла врага да ни притрябва точно този меч.Съответно да ни се наложи да катерим катедралата посред нощ, преследвани от градската стража, Инквизицията, кредитори, а може и от ято демони едновременно. И да има някаква изненадка, примерно случайно да се окаже, че не става дума за централния шпил. Което да послужи или за гибелта на нашия герой, ако е тъп, или за прецакване на враговете, ако сме късметлии.

Любимите ми книги-игри са няколко от Блонд и Уейн заедно, една-две от Блонд самостоятелно, повечето на Колин, няколко от "Битки безброй", както и поредиците "Пътят на Тигъра" и "Кървав меч". Надявам се в бъдеще да прочета (а защо не и да напиша, ако не ме мързи) някакъв микс от любимите си книги-игри.

SilverWolf писа: писа:

[offtopic]

kiril_ps писа: писа:

Остава въпросът къде е голямото постижение на ММ - ПРОБИВЪТ - защо тази КИ (линейна, предсказуема) е толкова добра?

"Пробивът" (сега не е у мен, но си я спомням добре) е успешна по няколко причини:

1. Сетингът е необичаен и мисля, че няма друга такава книга-игра с подобен сюжет.[/*:m]
2. Изисква от играча да взима по-социални решения, които се отразяват не само на него, но и на неигровите персонажи и отношенията между тях.[/*:m]
3. Има рок-енд-рол.[/*:m][/list:o]
   
   Това са една част от причините... може да има и други, но както казах, книгата не е у мен за да я преиграя и да си ги спомня.[/offtopic]

Точно това са причините. Тоест пак бележи по точка 3 и донякъде 7 (от моите). Достатъчно, за да е успешна и приятна.

П.П.: Тарикат, интересно ми е след ВСИЧКО, което изброи в прежния си пост, защо продължаваш да се държиш пренебрежително с Асасините, но ти си знаеш. (Явно К.Меч покрива много повече от изброените ти изисквания.)

Уейн, грешка е автор да отговори на критик(ар), защото рискува да получи отговор на отговора. Но да речем, че причината е просто в субективността на всяка една читателска преценка и затова "Асасините" (или поне първата им част) не ме трогнаха чак до сълзи. Може пък да не съм в състояние да оценя поезията на Омар Хайям, кой знае? Може би предпочитам Хафез, Фирдоуси и Саади
Не, всъщност "КМ" наистина много ми е легнал на сърце.

Аз нямам топ 10. Имам няколко неща, които смятам за изисквания:

1. Логичен сюжет, без дупки в него. По възможност да има 2+ различни (поне на 50%) начина за изиграване и 2+ начина за завършване на играта. Няма нужда от оригинален, изненадващ и бла=бла=бла сюжет. За всяка успешна книга или игра с оригинален сюжет успяват по 5+ със стандартен сюжет.

2. ЛОГИЧНИ избори.
3. ЯСНИ избори - ако не можете да направите достатъчно занимателна игра, че да ви се налага да слагате слепи избори - по-добре пишете романи!

4. Ако историята е линейна, то трябва да има високо количество микро-мениджмънт на отделните ситуации по линията (Синът на Пустинята е перфектен пример).

5. Работеща система.

6. Прилични илюстрации.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Но да речем, че причината е просто в субективността на всяка една читателска преценка и затова "Асасините" (или поне първата им част) не ме трогнаха чак до сълзи. Може пък да не съм в състояние да оценя поезията на Омар Хайям, кой знае? Може би предпочитам Хафез, Фирдоуси и Саади
Не, всъщност "КМ" наистина много ми е легнал на сърце.

Ясно. И на мене.

Колкото до Хафез, Фирдоуси и Саади - мога да ти предложа само Руми като допълнение към Хайам (аз пък съм техен фен). И то едва в истинските романи по тази история (Танц с вятъра), не интерактивните (Асасините). /офф

П.П.: Хами, доста ниски изисквания. Но да, често и това е достатъчно.

Не Уейн, това е задължително. Всичко над това е бонус.

Така може. Обърках се, защото идеята на темата е по-скоро накъде могат (и трябва) да се развиват книгите-игри.

Къде може и трябва го говорим за 1234 път. Едни минимуми са добре дошли според мен.

Забелязвам, че Спас определено се е облегнал на презюмцията, че КИ са за деца