Книгите игри и the North American video game crash of 1983

Интервюто на Колин, което предизвика много коментари, споменава и загиването на жанра поради пренасищането на пазара. Някои смятат, че това е било единствено заради компютърните игри. Според мен причините са били много, но не бива да се отрича пренасищането като фактор.
Интересно е, че подобно нещо се е случило с видео-игрите в Америка през 80-те в много по-големи мащаби. Оборотите през 1983 са били около 3.2 млрд. $, а за две години са паднали до 0.1 млрд. $. От една страна са се появили много на брой и ниски на качество заглавия, а от друга страна компютрите са били конкуренция. Доста напомня на България през 90-те и любимия ни жанр
Ето линк и интересни цитати:
en.wikipedia.org/wiki/North_Amer ... sh_of_1983

The North American video game crash was a massive recession of the video game industry that occurred from 1983 to 1985. Revenues that had peaked at around $3.2 billion in 1983,[1] fell to around $100 million by 1985 (a drop of almost 97 percent). The crash was a serious event that brought an abrupt end to what is considered the second generation of console video gaming in North America. The crash almost destroyed the then-fledgling industry and led to the bankruptcy of several companies producing home computers and video game consoles in North America, including Atari. It lasted about two years, and many business analysts of the time expressed doubts about the long-term viability of video game consoles.

There were several reasons for the crash, but the main cause was supersaturation of the market with hundreds of mostly low-quality games which resulted in the loss of consumer confidence. The full effects of the industry crash would not be felt until 1984.

Adding to the industry's woes was a glut of poor titles from hastily financed startup companies. These games, combined with weak high-profile Atari 2600 games, such as the video game version of the hit movie E.T. the Extra-Terrestrial and Pac-Man (Atari 2600), seriously damaged the reputation of the industry.

И за конкуренцията на компютрите:
Until the late 1970s, microcomputers had primarily been sold in specialty computer stores at a cost of more than $1,000 USD. However, by the early 1980s, many companies released a new class of computer, the home computer that could connect to a TV set and offered color graphics and improved sound. The first of these systems[citation needed] were the Atari 400 and 800, but many competing models vied for consumer attention. By 1982, the TI 99/4A and the Atari 400 were both at $349, Radio Shack's Color Computer sold at $379, and Commodore had just reduced the price of the Commodore VIC-20 to $199 and the Commodore 64 to $499.

Because these and other home computers generally had more memory available, and better graphic and sound capabilities than a console, they permitted more sophisticated games and could also be used for tasks such as word processing and home accounting. Also, their games were often much easier to copy, since they came on floppy disks or cassette tapes instead of ROM modules (though many of them continued to use ROM modules extensively). The use of a writable storage medium also allowed players to save games in progress, a feature useful for the increased complexity of computer games, and one not available on the consoles of the era.

In a strategy that directly affected its home computer arch-rival Atari,[citation needed] Commodore explicitly targeted video game players in its advertising by offering trade-ins toward the purchase of a Commodore 64 and suggesting that college-bound children would need to own computers, not videogames.

Точно това са основните причини и при нашенския КИ балон/срив : описаните по-горе първа и втора. Споменавал съм и третата: книгите като цяло бяха много по-достъпни тогава: от 99та, да речем, стават все по-елитно удоволствие (говорим в национален мащаб).

Така е. Но пък в днешно време книгите са много по-достъпни от когато и да било - достатъчен е компютър или смартфон и интернет връзка. Напечатването и разпространението са практически безплатни.
Видео-игрите са подпомагани от напредването на технологиите и не са загубили битката с компютърните игри до днес. Книгите-игри също могат да се възползват от технологиите и да съществуват редом до компютърните игри.

Добре, остава да научим как видео игрите са се измъкнали от дупката. Какъв е бил катализатора и дали можем да си извадим някаква поука.

Написал съм най-важното, нямам време за преводи. Ето какво казва Google translate:

Катастрофата видео В Северна Америка играта е масивна рецесия на видео гейм индустрията, които се появяват 1983-1985. Приходите, които достигат пик на около $ 3,2 млрд. през 1983 г. [1], падна до около $ 100 милиона от 1985 г. (спад от почти 97%). Катастрофата е сериозен случай, който сложи внезапен край на това, което се счита за второто поколение на конзолата за видео игри в Северна Америка. Катастрофата почти унищожени тогава прохождащ отрасъл и доведе до фалита на няколко компании за производство на домашни компютри и конзоли за видео игри в Северна Америка, включително Atari. Тя продължи около две години, и много анализатори на времето изрази съмнения относно дългосрочната жизнеспособност на конзоли за видео игри.

Имаше няколко причини за катастрофата, но основната причина е пренасищането на пазара със стотици предимно от ниско-качествени игри, които са довели до загуба на доверие от страна на потребителите. Пълните ефекти на индустрията катастрофа няма да се усети до 1984 година.

Като прибавим към проблемите в бранша е пренасищане на бедните заглавия от набързо финансирани стартиращи компании. Тези игри, съчетани със слаби високите етажи на Atari 2600 игри, като версия на видео игра на хитовия филм ET Extra-Terrestrial и Pac-Man (Atari 2600), сериозно накърни репутацията на индустрията.

И за конкуренцията на компютрите:
До края на 1970 г., микрокомпютри предимно били продадени в специализираните магазини за компютърни на цена от повече от $ 1000 USD. Въпреки това, от началото на 1980-те, много компании пусна нов клас на компютър, домашен компютър, който може да се свърже с телевизор и се предлагат цветни графики и подобрени звукови. Първата от тези системи [цитиране необходими] Atari 400 и 800, но много конкурентни модели съперничеха за вниманието на потребителите. До 1982 г., TI 99/4A и Atari 400, $ 349, Radio Shack Цвят Computer продават на $ 379 и Commodore току-що намали цената на Commodore VIC-20 до $ 199 и Commodore 64 до $ 499.

Поради тези и други домашни компютри като цяло са повече памет и по-добри графични и звукови възможности от конзолата, позволява на по-сложни игри и могат да бъдат използвани за задачи като текстообработка и счетоводни дома. Освен това, техните игри често са много по-лесно да копирате, тъй като те дойдоха на дискети или касети вместо ROM модули (макар че много от тях продължиха да използват ROM модули широко). Използването на записваем носител също така позволява на играчите да спаси игри в ход, функция полезна за повишената сложност на компютърните игри, и не е на разположение на конзолите от епохата.

В една стратегия, която пряко засегнати домашен компютър конкурент Atari, [цитиране необходими] Commodore изрично насочен видео играчи в нейната реклама чрез предлагане на търговията добавки към покупка на Commodore 64 и предполага, че колеж обвързани с деца, ще трябва да притежавате компютри, не видеоигри.

Рони# Мейдей писа: писа:

Добре, остава да научим как видео игрите са се измъкнали от дупката. Какъв е бил катализатора и дали можем да си извадим някаква поука.

Ами както разбирам основните мерки, които са предприели нефалиралите производители на игри, са били да предотвратят създаването на боклуци.
Ето цитат:
Following the release of the Nintendo Entertainment System in 1985, the industry began recovering, with annual sales exceeding $2.3 billion by 1988, with 70% of the market dominated by Nintendo.[15] In 1986, Nintendo president Hiroshi Yamauchi noted that "Atari collapsed because they gave too much freedom to third-party developers and the market was swamped with rubbish games." In response, Nintendo limited the number of titles that third-party developers could release for their system each year.[16]

Качествени заглавия, реклама и възползване от модерните технологии са запазили видео-игрите, по мое мнение.

И точно с тази политика изпаднаха в дупка и изолация след 96 година, докато Sony жънеха рекорди със свободните за third party PS1 и PS2. Всъщност става дума за следното - Атари не са имали никаква защита и всеки студент по електроника е можел да направи касета с игра от която Атари не виждат и стотинка. Нинтендо от друга страна са ползвали специален чип който се изисква за тръгне касетката и така са печелели от всяка игра която се продава за конзолата им.


Пък и този целия "краш" е по-скоро митология - фалирала е една компания монополист (Атари) и толкоз - всички останали са си действали напред. Дето се вика - само чакали да се потънат гемиите на Атари и са действали веднага. (Famicom - Фамилен компютър= NES) на Нинтендо вече е бил пуснат 83 година в Япония, и жултурите со голям кеф са намесили на освободения американски пазар.

То и самия ръст на Атари е бил също толкова балонест и измислен - от 75 милиона скачат на 2 милиарда за три години .

Не мисля че може да се търси паралел с книгите защото в случая на игрите фалирват производителите на [u:28tng466]устройството [/u:28tng466], без което няма как да играеш самите игри. Докато в книгите такова устройство няма - всякак книга се продава отделно и независимо.

Greed писа: писа:

Пък и този целия "краш" е по-скоро митология - фалирала е една компания монополист (Атари) и толкоз - всички останали са си действали напред.

Фалирали са и следните компании:
en.wikipedia.org/wiki/Games_by_Apollo
en.wikipedia.org/wiki/US_Games
en.wikipedia.org/wiki/Imagic

Следните са спрeли да произвеждат видео-игри:
en.wikipedia.org/wiki/Magnavox
en.wikipedia.org/wiki/Coleco

А Activision са спрели да произвеждат видео-игри известно време, после са се завърнали.
en.wikipedia.org/wiki/Activision#1980s

Не мисля че може да се търси паралел с книгите защото в случая на игрите фалирват производителите на устройството , без което няма как да играеш самите игри. Докато в книгите такова устройство няма - всякак книга се продава отделно и независимо.

Както виждаш по-горе - фалират и производители на софтуер.

Няма смисъл да гледаш такива примери при положение че игрите са се правели от един -двама човека, всеки с попзнания в електрониката е можел да скалъпи пиратска конзола а за фирми е пресилено да се говори в днешния смисъл.

Прочети малко повече информация по темата и ще се увериш че става дума за съвсем различен случай от книгите игри. Ето ти например десет факта
www.ign.com/articles/2011/09/21/ ... rash-of-83

Сега даже като се зачитам - в началото на 80-те е имало рецесия в САЩ и малцина са имали 200$ които да дадат за конзола.

Greed писа: писа:

Ето ти например десет факта
www.ign.com/articles/2011/09/21/ ... rash-of-83

Авторката пише за "10 по-малко известни факти за краша". Тази статия по никакъв начин не противоречи на написаното от мен (а аз съм писал само факти), докато ти твърдеше, че краш на практика нямало. Ти написа "Пък и този целия "краш" е по-скоро митология - фалирала е една компания монополист (Атари) и толкоз - всички останали са си действали напред." Да, обаче статията говори за "all-out industry Crash".

Еми хубаво - тълкувай си както искаш. Защото фактите са си факти , но тълкуванието им вече е различно.

Аз ще ти кажа само един факт - Nintendo Entertaiment System - дата на излизане 1983 г. 19 Юли , 61 милиона продадени пройки. Някак си това не ми се връзва с тотален фалит и краш на всички, а пък ти като искаш го тълкуват щом си запознат с темата.

И преди да цитираш Wikipedia като някъкъв абсолютно достоверен източник по темата, искам да ти заостря вниманието на дебелия текст над статията която си дал

This article's factual accuracy is disputed
This article may require cleanup to meet Wikipedia's quality standards

Такива надписи се слагат когато статията се оспорва и не е 100% на доверие.

В Европа и Япония (които далеч не са някакви бедняци в сравнение с Американците че да не са виждали компютър ) такъв краш пък никога не е имало. Тук винаги компютрите са били повече на почит чак до Playstation 1.

A ако прочетеш графата последствия в собствената си статия - няма да намериш никъде да пише че игрите са изчезнали а че цитирам : "The first result was that dominance in the home console market shifted from the United States to Japan" Което е запазено и до днес.


Да направим паралел с книгите игри -
всички книги игри изчезнаха , навсякъде изчезнаха, никой не се опита да продължи да ги прави, нямаше голямо завръщане след година-две.

Greed писа: писа:

Аз ще ти кажа само един факт - Nintendo Entertaiment System - дата на излизане 1983 г. 19 Юли , 61 милиона продадени пройки. Някак си това не ми се връзва с тотален фалит и краш на всички, а пък ти като искаш го тълкуват щом си запознат с темата.

Определено не се ограничаваш до казване на "само един факт", но както и да е. Ето ти три факта:
1. Nintendo не е американска компания.
2. Темата е за краша в Северна Америка.
3. The Nintendo Entertainment System (also abbreviated as NES or simply called Nintendo) is an 8-bit video game console that was released by Nintendo in North America during 1985.

И преди да цитираш Wikipedia като някъкъв абсолютно достоверен източник по темата, искам да ти заостря вниманието на дебелия текст над статията която си дал

This article's factual accuracy is disputed
This article may require cleanup to meet Wikipedia's quality standards

Такива надписи се слагат когато статията се оспорва и не е 100% на доверие.

Ти обаче ми помогна с източниците по темата, като ми даде линк към статия за краша, на която имаш 100% доверие, и която обори твоята теза, че краш не е имало.

В Европа и Япония (които далеч не са някакви бедняци в сравнение с Американците че да не са виждали компютър ) такъв краш пък никога не е имало. Тук винаги компютрите са били повече на почит чак до Playstation 1.

Темата не е за Европа и Япония, справка - заглавието.

A ако прочетеш графата последствия в собствената си статия - няма да намериш никъде да пише че игрите са изчезнали а че цитирам : "The first result was that dominance in the home console market shifted from the United States to Japan" Което е запазено и до днес.

А ако прочетеш темата никъде няма да намериш да съм писал, че игрите са изчезнали.

Да направим паралел с книгите игри -
всички книги игри изчезнаха , навсякъде изчезнаха, никой не се опита да продължи да ги прави, нямаше голямо завръщане след година-две.

Да, определено има разлика с книгите-игри, затова е интересно да се помисли дали не можеше и книгите-игри да имат голямо завръщане след година-две или петнайсет.

Разбрах те най-накрая - визираш само САЩ, мислех че говорим общо за цялостна картина и последствията.

Нямаше как да се върнат след година-две, защото имаше яко циклене на Диабло 2, Хироус 3, Куейк 3 Арена, Ънриъл Торнамент, както и Фифа.

Има едно нещо наречено изпускане на юздите. Книгите игри спряха да излизат и хората, които ги четяха тръгнаха да си търсят нови начини на забавление. Някои от тях ги намерих в компютърните игри, които изброих горе, други ги намерих в настолните игри, трети преоткриха конзолите.
Дори да бяха издадени нови книги-игри или стратове никой вече нямаше да ги погледне.