За логическите задачи?

В книгите-игри често има логически задачи. Интересно е доколко това в действителност се харесва. И не е ли нелепо на фона на игра с много екшън, изведнъж някакви задачки? Може би е хубаво, за да си раздвижат децата ( все пак книгите-игри са били предназначени основно за деца) мозъка, но пък от друга страна не четеш ли книга-игра за да се потопиш в екшъна, от подобни задачи не би ли му станало на човек досадно?
Аз лично не мога да преценя за себе си, от една страна е полезно да има такива задачи-за да може човек да си поразмърда мозъка. Но от друга, понякога и на мен ми става досадно- все пак четеш нещо с яко бой и стрелби и хоп задачи, наистина не се връзва някак. От анкетата, може би съм най-много за третата позиция и за нея ще гласувам.

Да, но само с мярка.
Принципно не харесвам книгите-игри с много задачи и загадки. Но трябва да се отблежи, че всъщност доста от задачите в книгите са по-скоро аритметични или езикови, а не същински логически. Това се отнася за доста от задачите в книги на Майкъл (като двете за викингите и поредицата за орките). И в "Тайната на светещия мъх" на Колин има две загадки с числа. Също така в някои книги-игри има задачи, в които трябва да се дешифрира някакво кодирано послание (или написано на латински като в "Убийство в Белскейд") или да се разчетат имена/числа, написани с йероглифи (или с римски цифри като в "Седемте дракона"). И те не са точно логически задачи. В някои книги-игри, родни и преводни има гатанки. В няколко игри на Дж.М.Джордж има анаграми. Истинските логически задачи са тези, при които става дума за истинност на твърдения.

Задачи от типа "А е по-силен от Б, а В е по-слаб от Б; кой е по-силен: А или В?" са безинтересни и няма как да паснат на каквато и да е история. Заместването на йероглифи с букви с даден ключ (поне така както е в "Гневът" и "Нашествието на викингите") също не е интересно, освен че йероглифите може да стоят добре като картинка. Гатанките в "Сянката на Сатаната" пък не се вписват в една религиозна война. Горе-долу обосновано изглеждат някои от загадките във "Войната на Понтиак"; изглежда по-оправдано пътят към съкровището да минава през такива прегради, отколкото силата на един воин или цял сблъсък на вери да се определя с решаване на задачки.

Като цяло с тези неща е лесно да се прекали. Пример за това е "Заплахата: битката за Шангри" където има много задачи и малко битка, а уж темата е бойни изкуства. При това задачите са вмъкнати без смислена връзка с историята. Последното е разковничето: задачите и загадките да са така вплетени в повествованието, че да не отвличат от основното действие и да се вписват в света на играта и в мисията на героя.

Мисля, че в една приключенска, детективска книга-игра или някаква мистерия задачите и загадките са по-уместни, отколкото в една бойна или тактическа.

Като става дума за "логически задачи" винаги се сещам за може би най-шантавата - тази от "Края на трошача".

Шангри писа: писа:

Като става дума за "логически задачи" винаги се сещам за може би най-шантавата - тази от "Края на трошача".

Не се сещам за нея. Каква беше?

Трябва да обиколиш 5 области и да намериш числото на всяка област, за да получиш епизода, на който ще ти кажат къде да отидеш, за да намериш меча, с който да убиеш Трошача. Получаваш 5 цифри (числата са едноцифрени) и трябва да гадаеш коя е вярната комбинация.

Шангри писа: писа:

Трябва да обиколиш 5 области и да събереш числото на всяка област, за да получиш епизода, на който ще ти кажат къде да отидеш, за да намериш меча, с който да убиеш Трошача.

А, тази я знам, необичйна е, но не мисля, че е точно логическа задача. По-скоро е начин да се накара играчът да обикаля насам-натам, докато събере кодовете. След като ги събереш следваш упътването и готово - стигаш до тайния епизод. Въпрос на упоритост да се луташ, налучкване на местата, където се намират кодовете и малко слука при употребата на таблицата с числа. Но не и някакво логическо мислене.

Да, до голяма степен има значение и какви точно са задачите. Повечето наистина са елементарни и наистина е малко тъпо, да се занимаваш с такива на фона на екшън игра. Ако са задачи от които може да се научи нещо, както е например при теста в Джонатан Харпър, по става. Макар, че като дете ми допадаха и въпросните елементарни задачи, но сега може би наистина ми е по-скоро досадно.

vg писа: писа:

Шангри писа: писа:

Трябва да обиколиш 5 области и да събереш числото на всяка област, за да получиш епизода, на който ще ти кажат къде да отидеш, за да намериш меча, с който да убиеш Трошача.

А, тази я знам, необичйна е, но не мисля, че е точно логическа задача. По-скоро е начин да се накара играчът да обикаля насам-натам, докато събере кодовете. След като ги събереш следваш упътването и готово - стигаш до тайния епизод. Въпрос на упоритост да се луташ, налучкване на местата, където се намират кодовете и малко слука при употребата на таблицата с числа. Но не и някакво логическо мислене.

Затова я пиша в кавички.
А и на практика само три области са достатъчни.

stalk писа: писа:

Да, до голяма степен има значение и какви точно са задачите. Повечето наистина са елементарни и наистина е малко тъпо, да се занимаваш с такива на фона на екшън игра. Ако са задачи от които може да се научи нещо, както е например при теста в Джонатан Харпър, по става. Макар, че като дете ми допадаха и въпросните елементарни задачи, но сега може би наистина ми е по-скоро досадно.

В по-детски книжки имат място и простите задачки. Но на фона на битките и дипломацията стават смешни.

А и често няма връзка между естеството на загадката и последиците от решаването ѝ. Ерик си разчита името и увеличава силата си или славата си; Димар разчита кодирано съобщение и става по-як боец; Елмар изчислява кой е най-прекият път и магическите му способности нарастват - нелепо е!

Шангри писа: писа:

vg писа: писа:

Шангри писа: писа:

Трябва да обиколиш 5 области и да събереш числото на всяка област, за да получиш епизода, на който ще ти кажат къде да отидеш, за да намериш меча, с който да убиеш Трошача.

А, тази я знам, необичйна е, но не мисля, че е точно логическа задача. По-скоро е начин да се накара играчът да обикаля насам-натам, докато събере кодовете. След като ги събереш следваш упътването и готово - стигаш до тайния епизод. Въпрос на упоритост да се луташ, налучкване на местата, където се намират кодовете и малко слука при употребата на таблицата с числа. Но не и някакво логическо мислене.

Затова я пиша в кавички.
А и на практика само три области са достатъчни.

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Ако не се лъжа, цифрите бяха 2; 2; 4; 4; 7; и епизода 247. Лошото беше, че май нямаше никакви или почти никакви указания какво точно трябва да направиш и можеше дълго да се луташ като муха без глава. Но това си е типично за Сим. За късмет Трилогията за Трошача беше почти без цикличности, за разлика от книгите му за крал Мрак.

Да, така е.
Но все пак има шанс да зациклиш на някои места, май заради липса на шанс.

Всъщност за славата има някаква логика, защото може после мъдреците да разнесат, че е умен воин и така да му се увеличи славата.

Защо постоянно се търси логика в измислени светове?!
Е, когато се ползва нещо от реалния свят, следва да му се запазват характеристиките или, ако се променят, това да бъде указано.
А иначе загадките на ММ придобиха популярност независимо то степента на логичност заради премахване в голяма степен на шанса. Пък и така той управляваше системата и контролираше показателите на героя.

Ами то ако няма логика, понеже света е измислен, би трябвало да няма логика и в изборите и да може да си избираш каквото искаш и така книгата-игра се превръща в пародия.

Шангри писа: писа:

Защо постоянно се търси логика в измислени светове?!
Е, когато се ползва нещо от реалния свят, следва да му се запазват характеристиките или, ако се променят, това да бъде указано.
А иначе загадките на ММ придобиха популярност независимо то степента на логичност заради премахване в голяма степен на шанса. Пък и така той управляваше системата и контролираше показателите на героя.

В книгите за викингите светът е историчен, не чиста измислица. Но и да е фентъзи или фантастика, пак трябва да има някаква смисленост при вмъкването на игралните елементи в историята, не само целесъобразност с оглед на сметките. Начините за подобряване на показателите в "Клопка за победители", да речем, се връзват с повествованието много по-добре, отколкото подхода със задачите в "Заплахата", "Викингите" или "Тайната на орките". Във "Викингите" повечето други начини за печелене на точки изглеждат доста по-обосновани: побеждаваш в битка и печелиш слава; говориш разумно и печелиш мъдрост.

Твърде изкуствен начин за контролиране на показателите е това със задачите. Със смислени избори, а дори и с тестове за познания, става по-сполучливо, отколкото със загадки.