Сблъсъкът на Титаните: Английската с/щу Българската школа

Pavel писа: писа:

Не си чел западни книги-игри - Сим е доста над болшинството от тях, проблемът му е, че неговите творби са преди всичко интерактивни книги със странна структура, но не и игри с правила и логически избори в тях .

Няколко пъти е ставало въпрос отсам-оттам по малко, но ето тук вече ще можем да пуснем всички възможни доводи и аргументи. (Аз моите ще ги пусна малко по-късно по чифт причини.)

И така: българските или англоезичните преводни КИ предпочитахте като цяло? И най-важното, къде виждахте предимствата и недостатъците на една типична книга от двете школи (или на конкретни по-характерни представители)?

Аз си предпочитах българската школа, макар да имаше и добри от западните. Признавам, немалко от българските не ставаха за нищо, но пък от английските за мен самият не ставаха цели поредици - Избери своето приключение, Битки Безброй на Селекта (с мааалки изключения), тая на Аполо Прес, онези на Абагар... До известна степен виновни за това бяха и издателите на преводни книги-игри - пропуснаха хитови заглавия, а дадоха път на не толкова добри, не успяха да издадат книги-игри, които трябваше (първите две от Пътя на Тигъра примерно), недомислици в преводите, сгрешени епизоди и т.н. Друга причина - обичам по-лесните книги-игри, а не толкова трудните (преводните си бяха по-труднички), харесвам МНОГО добрата литература (което си го имаше при нас в солидни количества), не харесвам сложни бойни системи (нашите бяха по-опростени)... Западните автори много разчитаха на митологията при изграждането на книгите си, при нас сякаш имаше в по-голяма степен оригиналност и нещо много важно - имаше един специфичен дух, едно странно обаяние на подсъзнателно ниво, което не успявам точно да формулирам. Не знам за вас как е било, но когато четях преводна книга-игра, пък било и тя добра като Пътя на Тигъра, Кървав Меч, тези на Сова и т.н., аз се чувствах точно като читател на книга-игра. В смисъл, аз съм външен човек, стоя някакси встрани, трябва да направя това и това, не трябва да правя това и онова, да се постигне целта, чао, довиждане. Сякаш бях едва ли не някакъв натрапник. В почти всички от нашите родни заглавия, докато ги четях аз се чувствах вътре в самата книга, отъждествявах се с главния герой, представях си всичко от неговата гледна точка, виждах приказния свят с неговите очи, неговите проблеми бяха и мои, неговите победи бяха и мои. Затова ВИНАГИ ще предпочитам българските книги-игри пред западните.

За вас не знам, това е моето мнение, така мислех аз, така го възприемах и до ден днешен е така и няма да се промени.

Точно ето такива мнения, независимо в чия полза, ще са ми много ценни при вземането на решение с коя точно КИ да атакуваме западния пазар първо. Така че благодаря на Бранката и в аванс на всички останали - и се надявам точно на СУбективни, искрени мнения, в които си казвате точно какво ви е било на душата - и защо.

Хора, утрепвате ме с тия заглавия. За двете бройки да метна и тая тема н Кино-то.

Колкото до другото - недомислиците от типа "Избери своето приключение" не включваха дебилни избори, просто включваха 18 финала на 40 епизода, което им беше проблема.

При FF и Sorcery може да се прави аналогия със Сим, защото

Кой тунел си избираш -ляв, десен или среден?

носи горе-долу същия смисъл като изборите на Сим. Верния е само един и по нищо не се различава смислово от другите. Разликата е че е физически обоснован (ми, разни пещери и подземия, освен тунели какво друго).

По принцип за мен важното е книгата да е добра - все едно дали авторът е българин, американец, британец или патагонец. Според мен не е коректно да се вкарва комбо англоезични автори, тъй като американците са различни от бритовете като деня от нощта, поне за книгите-игри.
При янките жанрът ми се струва насочен основно към деца, книжките са леки, лесни и приятни. Най-хубавите са тия на "Аполо Прес" по "Подземия и дракони". Те ме печелят най-вече с атмосфера.
Островитяните пишат според мен за по-големи читатели, атмосферата в техните книги, все едно дали става дума за ББ, Тигъра или Кървавият меч е по правило леко извратена, конфликтите са супер мащабни. Доколкото знам, същото студио което е правило тия игри прави и Уорхамър. Не съм изненадан. За мен британската школа е най-добра.
Българите имат страшно много автори, много талантливи, супер иновативни, понякога има впечатление, че нещата се правят несериозно, но когато са добри са много добри. Мисля, най-разнообразната школа като вариации по темата "книга-игра".
И все пак, ако трябва да отсъдя един победител (което мразя да правя) - Велика Британия.

Разликата между българските и преводните книги-игри беше значителна. Нашите са като домашно кисело мляко, а западните като такова, купено от магазина. Просто нашите си бяха по-добри. При първата лъжица/страница веднага се чувстваше разликата.

shayhiri писа: писа:

Точно ето такива мнения, независимо в чия полза, ще са ми много ценни при вземането на решение с коя точно КИ да атакуваме западния пазар първо. Така че благодаря на Бранката и в аванс на всички останали - и се надявам точно на СУбективни, искрени мнения, в които си казвате точно какво ви е било на душата - и защо.

Че има ли съмнение какво харесват западняците? Ако им пуснеш нещо без хиляда предмета и петстотин магии, изобщо няма да разгърнат книгата. Аз лично харесвам и двата типа. Даже по-скоро харесвам литературните, без дневници.

Това, което казва Бранимир, е много хубаво. За мен то важи отчасти - най-вече за няколко от книжките на Блонд и Уейн и, разбира се, за повечето от тези на Любомир Николов, за които си давам сметка, че имаха хем леко подкупващ стил с типични български лафове и патос от ХХ в. в него, хем леко ретро позитивизъм - такова едно бодро внушение като от хубава стара фантастика. То и самият г-н Николов е леко ариергарден стиймпънкар като излъчване - все едно излиза от "Лигата на Необикновените" или от роман на Жул Верн, ако ме разбирате. Което е безкрайно симпатично.
Но лично аз това вживяване в сюжета си го изпитвах и в някои от преводните, поне в по-добрите - поне в КМ, Пътя на Тигъра и Пристанището на крадците, която ми беше адски любима.

Пристанището на крадците? Има Градът на крадците и Пристанището на клопките... те са почти еднакви, но все пак

Аз като човек, чел най-малко от всички тук ще си кажа, че на времето не правих фундаментална разлика м-у Българските и Западните. Сега като се замисля, като че ли им хвърлихме слемо ръкавицата.

Друга причина - обичам по-лесните книги-игри, а не толкова трудните (преводните си бяха по-труднички)

Абе зависи, аз на Битки Безброй ги усвоих за нула време и ми се сториха цифра лесни в сравнение с по-ранните Български. Тия на Аполо Прес пък нямаха никакви.

Трудно е да определя български или западни. Кървав Меч например си е голяма мания, но не мога да я определя, като по-хубава от книгите на Колин или Блонд&Уейн.
При Колин има една разказваческа магия, все едно голямо семейство е седнало около огнището и разказвачът преде историята си - детинска, наивна, но и много топла и истинска. Не знам как подобно нещо се предаде на западната публика.
При Блонд&Уейн имаше сткрахотно чувство за хумор, съчетано с епично описание. Брат ми винаги се е надсмивал над книгите-игри, но не пропускаше нещо от тандема (макар да го играеше с IDDQD и IDKFA).

Аз търся в едно приключение дневник, инвентар (с характеристики за обем и тегло на предметите), олд скуул характеристики (бойно майсторство, жизнени точки и т.н.), битки и някаква литературна стойност, па макар и да не е от ранга на Хемингуей. И да е забавно, с хумор, ако исках нещо сериозно-депресивно щях да чета "Престъпление и наказание".

Darth Sparhawk писа: писа:

Пристанището на крадците? Има Градът на крадците и Пристанището на клопките... те са почти еднакви, но все пак

Аха, прав си. "Градът на крадците" от Иън Ливингстън. Тази, в която обикаляш Порт Блексенд. Забележителна книжка.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Darth Sparhawk писа: писа:

Пристанището на крадците? Има Градът на крадците и Пристанището на клопките... те са почти еднакви, но все пак

Аха, прав си. "Градът на крадците" от Иън Ливингстън. Тази, в която обикаляш Порт Блексенд. Забележителна книжка.

Имаше две грешни препратки. И двете в критични епизоди, разваляха половината удоволствие.

С две ръце гласувам за българските. От преводните само "По пътя на тигъра" ме увлече, без четвъртата част "Пъкъл" - там даже се почувствах изигран от авторите и обиден. "Кървав меч" въобще не ме докосна. Мисля че попаднах на втората част - "Царство Уирд" (може и да греша) и си спомням, че едва изтраях до края. Обикалянето из подземия и битки на всеки 5-ти епизод не са ми по вкуса. Извън поредиците си спомням единствено "Таен агент А.С." да ми е харесала.
Българските - точно обратното! Въпреки че никога не съм се усещал да харесвам фентъзи, явно за разлика от повечето тук ) "Варварският бог" и "Принцът на Алкирия" буквално ги изядох. По няколко превъртания, докато не прочета всички варианти (и повечето смърти ). Много ми хареса определението за киселото мляко и най-много го прилагам към книгите на Любомир Николов. Харесвах и Майндкрайм в първите му 5-6 книги, после взе да ми става досаден. Джордж М. Джордж беше по-различен, някак по-суховат, но и той ми допадаше. Само за Върджил въобще не съм чувал

Ама се отплеснах. Аз съм за българските. Определено!

Джордж не винаги беше суховат - Господарят на Мрака и Древното Зло ми се видяха топли книжки, почти като на Любчо. Вярно е това, което го отбелязвате за топлотата - нашите книги, хем са топли, хем готини за игра. Американските са топли, но детски. Английските са страхотни за игра, но по-студени.