Сблъсъкът на Титаните: Английската с/щу Българската школа

Всъщност, сега се сещам за "Духът от(на) прерията", която имаше и продължение или тя беше продължение на друго заглавие. Бяха от Джордж, нали? Връщам си думите за "суховатостта", просто първата ми асоциация с този псевдоним е за космически битки

Darth Sparhawk писа: писа:

Вярно е това, което го отбелязвате за топлотата - нашите книги, хем са топли, хем готини за игра. Американските са топли, но детски. Английските са страхотни за игра, но по-студени.

Много точно определение - те са така не само в книгите си игри. Е, отдавам го предимно на лошото време, което цари над Албион

може да звучи еретично, но Ян харесва повече ЧУЖДИТЕ книги - факт ...

Еретик, еретик! Да го пребием с камъни!
Аз съм си добре - харесвам и наши, и чужди.

Yann Gamgee писа: писа:

може да звучи еретично, но Ян харесва повече ЧУЖДИТЕ книги - факт ...

А Ян може ли да се аргументира малко?

аз съм прекалено ултрас на КМ и Тигъра, за да е обратното

Дори издънките сред българските книги-игри бяха с нещо оригинални. В повечето от преводните тръпката е чисто хазартна - какво число ще се падне при стотното хвърляне на зар, кой път (избран слепешката) е правилният. Липсва им атмосфера на англоезичните, и в превод, и в оригинал. Твърде много митология, твърде малко от въображението на автора. Липсва им и логика в изборите. Твърде еднотипни са като системи и тематика.

Сблъсъкът между двете школи е парадоксален: в литературата като цяло българските "сериозни" автори днес нямат какво да противопоставят, но в срещата на равнище книги-игри островитяните са обречени на загуба.

Българските книги-игри бяха доста разнообразни , всяка от добрите сама по-себе си бе различна и увлекателна . А от поредеицата Битки Безбраой на Селектра е приятно да изиграеш 1-2 , аз понеже ги имам почти всичките , вече след 3-4 -та ти става все едно в какъв жанр е - фентъзи , космоси , екшън - толкова еднообразно става и писват на читателя , построени са по един и същи начин . Кървав меч ми хареса много втората част , първата също , третата горе-долу а 4-та и 5-та изобщо не ми харесаха . А за пътя на тигъра - стават но са доста далеч от най-добрите български книги-игри .

мисля, че истината е някъде по средата. харесвам много българската школа, но това, което видях в Кървав Меч а и отчасти в Пътя на Тигъра ме навежда на мисълта, че може би най-добрите неща от английската школа бяха пропуснати. ето защо смятам, че на ниво тук България не беше видяно най-доброто: Fabled Lands, Zagor Chronicles. и ето защо българите се справиха лесно с английската конкуренция. а от тук нататък, не знам ще се опитам да намеря пари да си купя Котаракът. българската школа е може би най-ценната, но тук езикът не бива да бъде сравняван. което става за превод, лесно може да намери такъв. най-малкото самите автори могат да преведат книгите си игри на Английски. това е което смятам за тази поставеност.

Хрониките на Загор са нормални книги на Ливингстън, а не игри.

Не знам. За мен очевидно българските са по-добри в почти всяко едно отношение. Особено в това, че наистина се чувстваш като героя. Но въпреки че и тя е назад в това отношение, "Самотния вълк" си е най за мен!

Българските! Западните изобщо не ме привличат особено. Нямам любима западна, не съм фен нито на Кървав меч, нито на Пътят на тигъра ( и не ги смятам за добри), нито на която и да е западна. В западните стила е гаден, в почти всичките има зарове ( което не ми допада), а в тези които няма са буквално малоумни.

Българските са разнообразни и експериментални. Експериментите обаче най-често не сработват, а като текст повечето са - за да съм малко по-великодушен, - на ниво нелош ученически фенфик.

Харесвам и двете школи. От всяка може да се научи нещо полезно.

Западните са ме пленили с това, че звучаха увлекателно за едно дете - любимец ми беше Стиив Джаксън. Българските, ако експериментът е бил успешен, също са ми били особено забавни - всяка година от '99 до '04 изигравах Пробив в NBA по два-три пъти.