Сблъсъкът на Титаните: Английската с/щу Българската школа

Трип, от кои неща на ММ ти се плаче? Той е един от най-плодовитите автори и като всеки друг има силни и слаби КИ. По принцип, слабо място му е линейността, но пък ми се струва доста надценен показател за качествено изживяване.

От писането му.

Въпрос към Трип - в такъв случай кои български автори и/или книги-игри отговарят на критериите ти?

Тези на Колин са добро детско-юношеско писане. В общите на Блонд и Уейн също има добри моменти - на моменти. Като цяло, това е.
А от българските автори на статична литература ми харесват тези, които си внимават в изреченията и подбора на думите в контекст, независимо дали са седнали да пишат книгата на живота си, изпълнена с велики прозрения, или комерсиална литература.

Вчера прочетох две английски книги-игри, и двете от поредици които са набелязани за преиздаване, т.е. добре познати са и се очаква да има интерес към тях и сега. Едната е The Lord of Shadow Keep от Оливър Джонсън. Кратки епизоди, оскъдни описания, липсващ сюжет. С нищо не е по-добра от Древното зло, да речем; дори нашата има доста повече дълбочина като история и представяне на персонажите. А Джонсън уж бил някакъв писател...

Другата е втората книга от "Пътят на тигъра": Assasin!. Разни гоблини и тролове се изпречват на пътя на нинджата. Безкрайно тъпо.

Тя ми напомни, че имената в западните книги-игри често са безумни. Дори имената на световете в най-обичаните поредици са взети наготово думички, крайно несполучливо избрани: Легенда, Орб, Титан. Легенда - може би всичко в този свят е предание, приказка? Орб - нищо повече от старовремско название на нашия свят, при това в съвсем европейски контекст (пък играем с нинджа ). Титан - извадено от древногръцката митология; нищо общо със съдържанието на въпросния свят (тролове, джуджета, орки).

В "Пътят на тигъра" срещаме географски названия като Упанишад и Бесарабан, герои като Тютчев и Касандра. Последните двама изникват в две книги-игри от други поредици ("Талисман на смъртта" и "Кълбото на омразата"). Ех, какво творческо въображение!

Аз от коя школа съм? През последните 3 години съм прочел поне 15 КИ от западната школа и само 5 (максимум) от нашите. Това ако не броя кратките КИ, но и про тях съотношението сигурно е пак 1/3.
П.С.: Чеша си езика само, не ме насмитайте, моля .

kiril_ps: И не, Редникът ти не е добър, щото е телеграфен. Краткостта е един критерий, при това сам по себе си не важи. Така както опитите за литературност не важат, ако са задръстени от клишета и кофти стил. Нещата бачкат в комбинация

Trip писа: писа:

kiril_ps: И не, Редникът ти не е добър, щото е телеграфен. Краткостта е един критерий, при това сам по себе си не важи. Така както опитите за литературност не важат, ако са задръстени от клишета и кофти стил. Нещата бачкат в комбинация

Ами да ми твърдиш, че текста в Боец на колела е не по-лош от Небето, за мен все едно ми казваш "Инструкциите за работа с полуавтоматична пералня" са не по зле литературно от "Небето ви чака"

Добре, нужно ли е наистина да повтарям, че говоря за отработеността на изреченията, а не за тъпото копеле от Нова надежда vs. Великия Валенс? Функционални са и създават добра представа какво се случва и как. Безлични са, но не е и нужно да са нещо повече. От своя страна, Блонд е почти пародийно неумел в това да пише герои и взаимодействия между тях, а описателните му изречения - почти всички, - с нищо не са по-малко наръчникови от тези в Боеца.

Едит: Еми, не. Чета "Небето ви чака" и недоумявам - телеграфност в Боец на колела, но не и в "Небето..."? Наистина?

Когато се говори за противопоставяне на две школи обикновено не е ли по-добре да се направят сравнения на тяхни произведения, които са излезли на българския пазар с наши.

Когато правим база на сравнение е хубаво поне да имат нещо общо, защото не можем да сравняваме книгите игри на Битки Безброй с Пурпурният змей, защото единствената опирна точка е преходът между епизодите.

Ето ви база на сравнение:
- Система за битки;
- Малки книжки с литература и без таблици;
- Големи книги с таблици и прочие;
- Книги, където си правиш персонаж и започваш да играеш;
- Книги с еднаква тематика за да се обсъди начина им на реализация;

Кои книги-игри имат почти еднаква система за битки?

- Битки безброй срещу Огнена пустиня, Гората на Демона.
- Ярост във Виетнам срещу Варварският бог.

Кои книги-игри са малки и са без таблици?

- От чуждите - Барабанът на смъртта, Островът на бродещите мъртви, Избери своето приключение;
- От българските - книгите на Монт Диас, Джак Блъд, Последният убиец на дракони, Шоу на смъртта.

Кои са книгите игри с огромни таблици?

Тук базата на сравнение ще е много трудно, тъй като най-огромните такива са на Джордж М Джордж, дори не знам дали има книга игра в цял свят, който да бие Пътят на Дракона.

Кои са книгите игри с еднаква тематичност?

- В бездната сред мъртъвците срещу Златният оракул;
- Пътят на Тигъра срещу Нинджа (майтапя се )
- Пътят на Тигъра може би срещу Шангри;

Кои са книгите игри които си правиш персонаж и започваш да играеш?

- На Джордж - Пътят на дракона;
- Роди се сянка на Робърт Блонд;
- При Кървав меч героите са ти дадени и така започваш да играеш;
- Поредица Магьосничества, където избираш дали да си маг или воин;
- Ново Поколение книги игри, където сам си правиш героя, какви умения ще притежава.

Друга база на сравнение вие може да дадете. То е ясно, че всеки ще си има собствен вкус и ще си налага своето, но не това е смисъла на темата, а да се покаже коя книга игра сравнена на няколко общи допирни точки е по-добра от друга такава.

Сега ми напомнихте за разговорът ми снощи със Сталк, където казах, че нищо на Боби с повече от 1 променлива не бачка. И където той ми заяви, че няма проблем с факта, че са лесни.

Гледам проблема тука е същия. Технически КИ нямат свясна литература. Масово. Никога не им е и била нужна. Основната разлика между двете школи е в стила, сякаш. Нашите КИ имат две неща, които западните масово нямат:

1. Персонажи.За цялата първа книга от Тигъра срещнах може би една шепа персонажи, които имаха повече от една-две реплики. И само трима от тях бяха именувани (със странни до болка имена). В нашите КИ всеки иска да говори с теб, всеки има да ти каже нещо.

2. Разсейки. Или ако предпочитате странични куестове. Западната школа масово те слага на теснолинейката и каквото ти се случи там - това. Може теснолинейката да е с няколко линии, но пак е теснолинейка.

Това не прави литературата на нашите КИ по-добра. Но личното ми мнение е, че поне storytelling-a ни масово е по-добър. Как да е, аз не съм писател, не съм и филолог, не разбирам от литература. Само мойте пет стотинки.

Некоректно е да се сравнява само с излезлите в Бг. Битки безбой е над 60 книги, Самотният вълк са над 30. Стив Бренан има книги-игри с теми за 18+. и т.н. Никой от нас не е напълно запознят с всички англоезични книги, за да дава категоречни оценки.

nixata писа: писа:

Некоректно е да се сравнява само с излезлите в Бг. Битки безбой е над 60 книги, Самотният вълк са над 30. Стив Бренан има книги-игри с теми за 18+. и т.н. Никой от нас не е напълно запознят с всички англоезични книги, за да дава категоречни оценки.

За това се сравнява само с тези, които са излезли на българския пазар със всички недъзи при преводите им.

Съмнително ми е, че ако Кървав Меч беше със система подобна на Небето ви Чака, щеше да увлече хората кой знае колко. Докато Небето има фенове, въпреки простата система. Може и да се лъжа де, все пак не разбирам много масовия вкус и Кървав меч не ми допада особено.

Всъщност Небето и Синът се харесват толкова точно заради липсата на система и чистата тактика.