Сблъсъкът на Титаните: Английската с/щу Българската школа

Ейдриън Уейн писа: писа:

За Destiny quest не искаш да знаеш. (Тя е от новите.)

Но за Fabled lands и аз самият искам да знам мнения. Предполагам, че ще е по-скучен Кървав меч (в най-добрия случай). Което пак е добре.

"“DestinyQuest is the new 'Warlock of Firetop Mountain'. You don't get higher praise than that.” - Little Metal Dog Show

Чел ли си го DQ? Мисля че 2011 е издадена.

По принцип винаги мога да прочета ревюта в чужди сайтове, но би ми било интересно ако българин е чел поредиците.

имаше някъде тема, но най-общо:
отиди там, изколи всички тия, нагрухай се с тия предмети.

Странна, небалансирана система, история без реално значение и много зарове. Или поне такова впечатление ми оставиха на мен ревютата.

Да, чел съм Дестинито, за нещастие. Един познат мисля че я изгори ритуално в задния си двор.

Причината е, че всички избори до един са абсолютно фиктивни - тоест с нищо не променят положението или показателите на играча. Такова неразбиране на основните КИ принципи трудно може да се намери у нас (но все пак е запазена марка на двама-трима автора).

Единствената реална игра е в битките - а те са с МНОГО зарове и условия, така че са далеч от разбиранията на повечето БГ КИ фенове.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Да, чел съм Дестинито, за нещастие. Един познат мисля че я изгори ритуално в задния си двор.

Причината е че всички избори до един са абсолютно фиктивни - с нищо не променят положението или показателите на играча. Такова неразбиране на основните КИ принципи трудно може да се намери у нас (но все пак е запазена марка на двама-трима автора).

Всичко се върти около битките - а те са на шанс и много сложни.

Именно изборите в книгата променят показателите на играча - дали ще екипираш даден предмет, който ще ти увеличи Скоростта и ще ти намали щетите, или обратното. Дали ще играеш на Магия или ще бъдеш Танка. Каква дисциплина ще избереш в Акт 2.
Освен това си има интересни куестове в играта, които са си готини.
В битките наистина има много шанс, но не са чак толкова сложни.

Някой път ако се засечем на живо ще ти донеса книгата да я видиш от първа ръка, защото колкото и да обяснявам ще се появят разни хора, които не харесват това или онова в книгите-игри и ще започнат да си казват своето мнение. По-добре е сам да прецениш дали си струва или не.

Ама аз съм я чел.

Говоря за изборите извън битките. Човекът беше нашлякъл поне 200 от тях, за да имитира игра и да пълни епизоди - а от тях нямаше абсолютно никакъв смисъл. Каквото и да избираш и да говориш преди битката, винаги си стигаш до нея. Иначе самите битки си бяха в един епизод май.

Така че цялата работа е нещо като бордова игра с карти (битките) с прикрепена тухла многословна "литература" към нея - и нито един КИ избор. Освен реда в който ще биеш гадовете. В тази връзка е подобна на Битки Безброй, да - но и от тях е по-лоша, щото е в пъти по-развлачена, а в тях все пак се намираха и избори различни от ляво/дясно, май.

...защото колкото и да обяснявам ще се появят разни хора, които не харесват това или онова в книгите-игри и ще започнат да си казват своето мнение. По-добре е сам да прецениш дали си струва или не.

Предпочитам да не продължавам темата. За мен Дестини куест е готина книга-игра. Авторът леко се е олял със заровете, но пък е доволно готина като преживяване.

@garich - ако имам път към Варна или ти имаш път към София ще ти донеса книгата да я прочетеш.

За разлика от много ББ, историята е приятна, както и стила на автора. В крайна сметка е готино дори като неинтерактивно четиво. Не е това, което човек може да очаква от една КИ, но в крайна сметка съм доволен, че съм я чел.

История няма в Дестинито. Има зарибяваща система със зарове, аз дето не харесвам изобщо заровете се увличах да ги хвърлям и да ползвам това и онова умение. Но историята е много тъпа, предсказуема и клиширана. Файтинг фентъзито не се отличаваха с гениални сюжети, но в тях имаше някаква тръпка, атмосфера може би е най-точно да се каже. Навремето ми бяха увлекателни, сега не знам как би било. Иначе виждам, че Уейн осъжда строго липсата на реални избори - значи очаквам новите Валенсиански хроники да не страдат от подобен проблем.