Куестовете и книгите-игри

Куестовете винаги са ми били един от най-тъпите принципи в игрите (компютърните). Жалко, че Боби се е вдъхновил И от тях навремето, но поне му е минало за 2 книги. (лично мнение)

Как куестовете са "принципи" в игрите? Не са ли самите те игри с (много разнообразни) принципи?
На мен Арфата ми прилича най-вече на настолна игра с опроизволени междинни "събития" - недобре реализирана.

Трип, не ми се пишеше "куестовостта". Нали знаеш, дето ходиш от протка на протка и всеки те отпраща шото искал не знам си кво си - което пък магически се озовава у съседа. Безумно тъпо просто - досадно, гадно и антилогично. Разбира се, на фона на другите принципи във водещите комп. жанрове може да си е съвсем на място. Но в КИ само замърсява, според мен (ерзац заместител на нормален сюжет). Съгласен и с твоята оценка.

Мен пък ми харесва, но в Арфата прекалено много се разчита на късмет. Харпър по ми допада.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Трип, не ми се пишеше "куестовостта". Нали знаеш, дето ходиш от протка на протка и всеки те отпраща шото искал не знам си кво си - което пък магически се озовава у съседа. Безумно тъпо просто - досадно, гадно и антилогично. Разбира се, на фона на другите принципи във водещите комп. жанрове може да си е съвсем на място. Но в КИ само замърсява, според мен. Съгласен и с твоята оценка.

Аз бих го нарекъл, за най-голяма яснота, поръчителствца Щото целта на героя в силно историйна игра пак може да се нарече "куест", а и има цял жанр, дето се казва така, и въобще... Но така де, дразни - но ако е наистина под формата на поръчителствце. Може и много по-елегантно да се вкара по същество идентичен компонент, почти съм сигурен.

Името на жанра е adventure game - приключенска игра.
www.mobygames.com/genre/sheet/adventure/

Quest ("поход") e само едно oтделно задание или поръчение, което се изпълянва в играта. en.wikipedia.org/wiki/Quest_%28video_gaming%29

Поръчките в "Арфата" се завъртат в някакъв безумен кръг, който прави надписа мрежова игра равнозначен на "клопка за лековерни читатели" ("риби"). Преходите са ужасни - вместо наслуки да ти се падат разни повтарящи се неприятности, можеше да се направи по един определен преход за пътя между всеки две места от картата. И с по-смислено разиграни ситуации. Шансът е използван тъкмо там, където най-малко трябва. Иначе образите и предметите, както и ситуациите, в които трябва да се действа, общо взето са забавни. Целта на мисията също. Обаче самата мрежова игра е ужасна, поне в този си вид.

Quest е задача. Чиста задача, която можеш да свършиш или можеш да не свършиш. Ако основната ти задача е да унищожиш главния лошковец няма как да се откажеш от нея, защото трябва да се откажеш от цялата игра. Странични задачи можеш да отказваш, защото не те изхвърлят логически от играта, но пък ти помагат с нещо повече в играта. WoW е цяла енциклопедия за видове задачи.

Quest, освен поръчение или задача в компютърните игри, е и отделен жанр (но това е само при нас - странен превод). Друга тема е, че въпросния жанр е на командно дишане от много отдавна. Навремето Сиера правеха много такива. Характерна черта на въпросния жанр е, че разни предмети се използват по най-шантавия възможен начин (включително комбинациите им).

Българските геймъри им викат куестове от деветдесетте години още И куестовете-поръчения могат да са с всякаква важност - особено в нелинейни игри. Като се замисля, Уейн по-скоро има против конкретни типове поръчения, като "иди ми донеси оня предмет", което е проблем не на куестовата система, а на типа куест.

А както е на командно дишане жанрът, така casual browser-based игри като EchoBazaar процъфтяват, както и interactive fiction течението, а The Walking Dead обра разни награди и похвали. Никой с амбицията да пише КИ-подобни неща няма сметка да гледа на куестовете като на нещо мъртво, защото КИ са в същата ниша почти с двата крака.

Досадното ползване на предмети и въртене на ръчки ги има в определен adventure поджанр само.

Trip писа: писа:

Досадното ползване на предмети и въртене на ръчки ги има в определен adventure поджанр само.

Е, нали точно този поджанр в България е известен като жанр Куест. Да флаш игрички видях, че има доста такива. Говоря, че големите разработчици бягат от жанра като дявол от таман. А доколкото мога да кажа, Уейн харесва PC игри само тип Mortаl Combat и явно RPG-тата хич не му се нравят. А тези куестове се срещат обикновено при тях.

Изобщо не харесвам каквито и да е ПЦ игри и не смятам, че имат място в литературата, да. Така че не ме слушайте, предубеден съм.

Харесвах само аркадните - и конзолни донякъде - турнирни тупалки началото на 90те, когато всичко това още беше нещо ново, а аз бях на детски акъл. После ми омръзнаха, а компютърните игри така и не можаха да ме заинтригуват с каквото и да е. Ако искам да гледам нещо красиво, има си кинофилми. Ако искам история и герои, има си романи. Ако искам всичко това ПЛЮС геймплей - има си книги-игри.

Темата (за куестовите принципи и мястото им в КИ) обаче вече плаче за отцепване.

Не е това темата И да, струва си да се отцепи, айде сега, 2 клика е.

Шангри, а другият поджанр (с по-малко/несложни пъзели и по-силна история) като какво е известен? Ще повторя също така за The Walking Dead. Може би най-награждаваната игра за 2012 г. A доколкото инди-подходът и нишовостта СА мейнстриймът в момента, това какво правят големите разработчици няма много голямо значение.

Може и да повече от един друг поджанр. Ето ти нещо, което не съм писал аз.

Това са забавни приключенски (adventure) игри, познати като куести (quest). Напълно безплатни, тези игри ще ви осигурят часове забавление.

Спокойно можем да наречем всички игри приключенски, нали все за приключения става въпрос.
Ако жанр (поджанр) quest е неуместен заради името си, то същото важи и за жанр adventure.

Въпросът ми беше - българските геймъри по различен начин от "куестове" ли наричат тия с фокус върху историята, а не пъзелите? Беше също така риторичен. Не, не ги наричат по различен начин. Пак куестове си им викат

Наскоро преиграх един вехт куест. Star Control 3, много богат сюжет, с оригинален поглед върху цикличността във Вселената. Там е пълно с донеси-занеси, които обаче не висят, като пришити, а подреждат историята тухла по тухла.

Отнесено към книга-игра, вместо:

донеси ми три кила дренки, че ми трябват и ще ти дам ключа за спалнята на принцесата

можеш:

донеси ми три кила дренки, за осъществяването на древен ритуал. Единствено чреез него, ще можем да умилостивим древния пазител на ключа, който витае тук, откакто Евлампи Трети обезглави всички весталки от храма. (всеки от горните персонажи се допълва по малко с всяка събрана дренка)