Съвършената книга-игра

1. Лице и време на повествованието (първо, второ или трето; сегашно или минало)

Без значение.

2. Жанр (фентъзи, научна фанатстика, историческа, алтернативна история, уестърн, екшън, криминале, ужаси, комедия, романтика, пародия...)

За предпочитане фентъзи и фантастика. Съвременни теми изсмукани от пръстите не понасям. Ърбън-фентъзи/гейско-вампирски истории също.

3. Тематика (състезания, пътешествия, търговия, оцеляване в апокалиптична обстановка, политика, военна, шпионска, детективска...)

Най-добре е комбинация от няколко.

4. Образ не героя (читателят е героят; персонаж с кратко описание; герой с биография; изграждащ се в играта образ)

Зависи според въпрос 1.

5. Тип книга-игра ("нормална", тактическа, симулационна, турнирна, мрежова, виртуална, интерактивен роман)

Нормална книга-игра.

6. Влияние на шанса (0%, в краен случай, 20-45%, 50%, няма значение)

Шанс при за разнообразяване на сюжета - задължително, и в битки 20%-25%. Когато загина в битка само при сравняване на показатели, ме хваща повече яд отколкото, ако не върви зара.

7. Сложност на играта (без дневник и система; само предмети/кодови думи, без оценки; до два-три числови показатели; множество показатели)

Сложна игра, предмети, кодови думи, 4-5 начални умения/показателя.

8. Система за битки (без битки; чиста тактика - само избори ; показатели+шанс; показатели+шанс+избори; избори+показатели; само проверки на показатели; избор на предмет от притежаваните; циклична схема; малки циклични схеми - за всяка битка по една)

Фен съм на сложните системи на битките, показатели, предмети, магии, зарчета - ако се направят добре, може да се вкара много такика при тях, и към всяка битка да се подхожда различно. Може и тактически ибори преди началото на битката но да не са много, предпочитам да се пести място/епизоди за други приключения. Задължително правилата за битки/игра трябва да са изнесени в началото, и възможно най-малко извънигрови текст в самата книга (включващ подсказки, насоки, разяснения и др.) - това ме е отказало от не една КИ.

9. Игрални елементи (избор на умения; разпределяне на точки; избор на предмети в началото; избор на герой; игра по карта - картата за сведение, епизод за всеки сектор или мининастолни игри в книгата; стандартни ситуации, през които може да се минава повече пъти и/или по различно време; гатанки; картинни загадки; математически задачи; логически задачи; избор на думи в разговор; избор на тактика; трупане на точки в хода на играта и цедки; надгражадне качествата на героя; пренос на данните от книга в книга; нива на Живот; трупане на Опит за качване на ниво/влияние върху шанса)

Може би без свободно придвижване по карта - историята се размива по този начин. Иначе - логически задачи, матемаика, загадки, главоблъсканици - всичко. Нива на героя и опит може би в някакъв по ограничен вариант, за да не се затрупават дневниците с числа и драсканици.

10. Представяне на света (минимално; пространно въведение; приложения с данни; цяла миниенциклопедия)

Светът и историята са най-важните. Но не изброяване отначалото на един тон факти, като от учебник по история, а да са вплетени в самата игра и историята на героите.

11. Разклоненост и възможности за преиграване (съвсем линейна; изборни подмисии; отделни пътища...)

Поне 3 различни пътя, може да се събират и разклоняват наново, подмисии и тн. Важното е при всеки нов път да чета различно повествование, различен текст, различни случки. Не съм фен на линейните КИ, при които единствената разлика е точкуването и тест в края на играта.

12. Финали (един стига; два-три епилога; колкото повече, толкова по-добре)

Два-три различни един от друг успешни финала са добре. Може и да има и полууспешни, т.е. да не си изпълнил всичките задачи поставени в началото.

13. Фокус върху играта, върху историята или търсене на баланс

Максимумът и от двете. Много литература, много епизоди, много логически и взаимосвързани избори.

14. Какво НЕ бива да има в една хубава книга-игра

Не трябва да има тестове. Тестовете са за женските вестници. Не трябва да има сгрешени препратки, счупена система за битки, задънени разклонения,и всичко което разваля играта.

Кървав меч...

Карибски Вълни 2. Екшън, романтика, невероятна поддържаща героиня, тактически битки.

1. Лице и време на повествованието (първо, второ или трето; сегашно или минало)
Първо и трето, не харесвам второ определено.
2. Жанр (фентъзи, научна фанатстика, историческа, алтернативна история, уестърн, екшън, криминале, ужаси, комедия, романтика, пародия...)
-Фентъзи, като Валенс или 1001 кули, в никакъв случай като Елмар
-Фантастика – постапокалипсис (Боец на колела) или свръхестествени явления (Тъмната страна на земята)
- Трилър (екшън) – Хлапето или Сърце от камък
3. Тематика (състезания, пътешествия, търговия, оцеляване в апокалиптична обстановка, политика, военна, шпионска, детективска...)
Социални предизвикателства (Пробивът, Бягството), Оцеляване (Бягството, Мутирала плът), Военна (Завоевател)
4. Образ не героя (читателят е героят; персонаж с кратко описание; герой с биография; изграждащ се в играта образ)
Не искам читателят да е герой. Искам герой, като Хлапето, Импресариото, Самир и т.н. Героят да се разкрива в процеса на играта.
5. Тип книга-игра ("нормална", тактическа, симулационна, турнирна, мрежова, виртуална, интерактивен роман)
Нормална или интерактивен роман
6. Влияние на шанса (0%, в краен случай, 20-45%, 50%, няма значение)
До 20 %, по-нагоре се скапва играта според мен.
7. Сложност на играта (без дневник и система; само предмети/кодови думи, без оценки; до два-три числови показатели; множество показатели)
Малък дневник (тип Предание за мрак или Мутирала плът), проста система, със оценка за адаптивност, малко показатели.Харесвам и игра само с кодови думи
8. Система за битки (без битки; чиста тактика - само избори ; показатели+шанс; показатели+шанс+избори; избори+показатели; само проверки на показатели; избор на предмет от притежаваните; циклична схема; малки циклични схеми - за всяка битка по една)
Избори+показатели, чиста тактика или само проверки на показатели.
9. Игрални елементи (избор на умения; разпределяне на точки; избор на предмети в началото; избор на герой; игра по карта - картата за сведение, епизод за всеки сектор или мининастолни игри в книгата; стандартни ситуации, през които може да се минава повече пъти и/или по различно време; гатанки; картинни загадки; математически задачи; логически задачи; избор на думи в разговор; избор на тактика; трупане на точки в хода на играта и цедки; надгражадне качествата на героя; пренос на данните от книга в книга; нива на Живот; трупане на Опит за качване на ниво/влияние върху шанса)
ДА – избор на умения, игра по карта за сведение, картинни загадки (Бягството, Небето ви чака), избор на думи в разговор, избор на тактика, трупане на точки, надграждане на героя, пренос на данните на книга в книга, трупане на опит
НЕ – избор на предмети, избор на герой, мининастолни игри, матем. задачи, цедки.
10. Представяне на света (минимално; пространно въведение; приложения с данни; цяла миниенциклопедия)
Пространно в хода на играта чрез илюстрации и по-малко текст
11. Разклоненост и възможности за преиграване (съвсем линейна; изборни подмисии; отделни пътища...)
Линейна с възможност за преиграване, чрез добре разработени микроситуации. Никакви отделни пътища.
12. Финали (един стига; два-три епилога; колкото повече, толкова по-добре)
Една история, един финал, иначе манджа с грозде.
13. Фокус върху играта, върху историята или търсене на баланс
Първо фокус върху историята, после върху играта.
14. Какво НЕ бива да има в една хубава книга-игра
ЗАРОВЕ, Нелогични избори, логически задачи преписани от някой сборник, големи сметки, стратоподобни елементи.

Bloucester писа: писа:

Кървав меч...

Точно!

Пръчоглавият писа: писа:

Bloucester писа: писа:

Кървав меч...

Точно!

Право в целта.

От българските май "Господарят на Зверовете" беше най-близко до перфекността. Както написах в темата за книгата, всичко си имаше:
- Истински разклонения, такива, че да можеш да изиграеш играта 3-4 пъти и приключението винаги да е различно. Тук има още един момент, оставам с впечатлението, че в книгата-игра схемата с 3-4 успоредни конеца бачка по-добре от лабиринтите (или мрежите или каквото). Защото циклите работят по-добре на визуална основа - някак си не вървят под формата на текст.
Линейните книжки, в които ако излезеш извън релсите и умираш не бяха баш лоши, особено ако бяха добре написани. Обаче няма какво да се лъжем - донякъде това бяха разказчета, а не книги-игри. Макар че пак беше весело ти да си избереш да направиш това, което трябва да се направи... Както и да е.
- Постна, но силна система за умения и битки. Според мен това със зарчетата беше скучно, от един момент нататъка такива битки просто ги прескачах. Взимах си някакво количество кръв в зависимост от колко силен беше врагът и си продължавах. Но в ГнЗ такива глупости няма - вместо това имаш формите, с които се получават наистина интересни приключения. Системата с предметите в "Огнена Пустиня", "Изпитанието" и първите две на "Б§У" беше същата и работеше отлично. Подобна система бачка много по-добре от проверки на показатели.

- Интересни приключения с истински награди - тук намираш мечът на газенето, там намираш заклинание на мачкането; тоя-оня ти обаждат за тайните капани на Трибулачо... А не някакви си "прибави си 2 точки не знам си какво." Ако човек иска за награда да получава +2 точки към основния показател, играе Диабло 3 и УоУ. В една двучасова (в най-добрия случай) книга-игра, има място само за 5-6 награди и те трябва да са истинтски, а не някакви глупави точки.

- Обем, достатъчен за развитието на едно истинско приключение. Май ГнЗ беше най-дългата от българските КИ. После в един момент го бяха ударили изцяло на сапунени опери. Пътувам си по Реката - и прас! Клифхангър. Газя някакви орки с Елмар - туп! Стига за сега. Е как стига? Та ние едва почнахме! Като се замисля как бяха прецакани "Ледение Пирати", лошо ми става. Такъв потенциал толкова прецакан... А за тетралогията, която по идея трябваше наследи "Принцът на Алкирия", нека въобще да не говорим.

- Качествено писане - работата тука е, че Любо бепе професионален писател, докато на практика всички други автори на КИ бяха или аматьори (в смисъл любители - визирам конкретно Джордж, който много се стараеше и създаваше сносни продукти) или начинаещи (Р§У, ММ, Елена). Или клинични случаи като Сим, ама него какво да го коментираме човечеца. До 100 години да живее, само повече да не пише...
В края на краищата книгите-игри са си книги, а книгите изискват писателско майсторство. Ролевите игри пращящи от правила и шаренотии са нещо съвсем хубаво, но и нещо съвсем различно от книгите-игри. ГнЗ беше добре написана.

- И нямаше лигни. Сега 15-20 години по-късно откровено казано ми се повдига само като се замисля да препрочитам повечето книги на Б§У, ММ, ВД и няколкото изцепки на Любо (особено ония с таласъмите). Колкото харесвах лигните като малък, толкова противни са ми сега.
Че Б§У и ВД се лигавеха прекомерно спор няма. С Майкъл ситуацията беше малко по-различна. Нека да поясня - освен в "Красавицата", той не се лигавеше - беше инфантилен, но по друг начин. Беше инфантилен в стил младежа, който иска да си изсипе всичките мечти, комплекси и Айнрандски/ Нишцеиски ( :/ ?) виждания на хартия. Да измине пътя и да се премине в уберменш, за да може да покази неправдата като някой полубог. Получаваха се творби, които се взимаха ужасно насериозно, а реално бяха банални до дупка. Например писах за "Клопка за Победители" в другия под-форум. Но ето още един пример: В "Тъмната Страна" по едно време отиваш да трепеш някакъв вампир или нещо, возиш се с влака или автобуса и отиваш в един... Магазин. Където най-сериозно си купуваш сребърни стрели, колчета, светена вода и т.н. и т.н. и писателя те критикува ако случайно не прецениш, че водата от Ватикана е по-добра от тая от съседската църква или ако искаш колчето ти да е позлатено. Всичкото това в най-сериозен тон.

Абе гадно ми е да съм толкова критичен и затова искам да спомена няколко добри думи за авторите преди да довърша мисълта си. Майкъл имаше талант, мерак и старание, Елена талант и изобретателност, Б§У талант и хумор, а Джордж имаше мерак и старание. Като малък всичките ги харесвах (макар и в различни степени) и досега им оставам благодарен за прекрасните мигове, които преживях с техните книги.
Но да се върнем към темата за инфантилността - за съжаление, българските книги-игри, с някои много рядки изключения, така и не излязоха от дупката на детинството. За това до голяма степен явно са били виновни и издателските къщи, които смело се целеха в най-малкото общо кратно. И го уцелиха; може би затова тук няколко човека предпочитат по-качествените западни преводи - защото те поне се опитваха да са сериозни и имаха обем, достатъчен за развитието на едно истинско приключение.
Така и не се зарибих по западните КИ, макар че поразлиствах Кървав Меч като бях дете. Но според каквото помня, успешните западни издания доста твърдо се придържаха към принципите споменати по-горе. Но може би греша.

Така че в ретроспект, май ГнЗ си остана най-доброто в жанра и освен това повечето качествени книги излязоха рано в цикъла, преди да се започнат "експериментациите" и безсрамното доене на верните (и щедри) фенове. За това доене май виновни бяха основни издателите.

Хайде стига, извинявам се за стената от букви... Тия работи съм си ги мислил от време на време вече 15 години. Браво за тоя сайт и форум, много добре сте се справили.


П.П. А "стратовете" бяха пълна бълвоч; единствено "Подземен Бяг" ставаше за игра - всъщност ПБ единствен реализира до край посредствените възможности на тия "стратове". Щеше да бъде интересно да видим Майкъл да се пробва, но той съвсем правилно и благоразумно се въздържа и не опетни репутацията си с публикацията на шарени боклуци.

ММ не се пробва за стратовете, защото в този период пишеше за Хермес, а стратовете бяха на Мега, а по-късно на Мега-Бард.