Конкурс номер осем - Играта е игра за двама. (Коментарна тем

А, да, да допълня нещо:

Имаше някъде въпрос, що просто не ги нападнат в купом. Бих ви пренасочил към Епилога и първата атака върху лагера за отговор. Войниците на главния герой са наистина яки копелета, които освен много хубава екипировка притежават и много добро обучение. В най-лошия случай завършвате в нещо от рода на 5:1 като загуби и победа. В най-добрия завършвате с към 30:1. И преди да почнете да се смеете - това не е чак толкова нереалистично. Говорим на практика за средновековни, професионални войници, бронирани и обучени до ниво близко до това на рицарите. А те са били адски силни.

Прочетох и трите разказа. Най-много ми хареса третия, след това втория, а за студентския изпит - това сериозно ли участва и покрива критериите на конкурса?

Ще коментирам само неща,кото са ме озадачили или не са ми харесали.
Трети тазказ- върколаците явно са изобретение на автора някакви полутрансформирани такива сториха ми се доста странни.Иа някакъв опит за повечко литература,който не се е получил много,а и едни салами.Битката с трола беше леко странна,как тия двайсе и косур конника яздещи един след друг не се изпогазиха?Вярно че сигурно удрят и се дърпат настраниама тва няма как да стане при атака на трол,казва се че конете буквално са подивели,резултата би трябвало да е едно меле от тела.И през цялата атака трола замахна само два пъти.Тва със следата сие чисто налучкване,реално няма как да разбереш вярната посока.Накрая този иначе хитър враг вместо да си подреди хората да пазят пещерата докато си свърщи жертвопринушението ,а ги оставя да се шлят наоколо,като дори няма съгледвачи.
Разказ четири-Ми започва в нищото някак си трябва да отгатнеш че героят ти е крадец въпреки че има предговор в който можеше да се спомене.После тръгваш из града,бъркаш се дет не ти е работата и събирчаш кодови думи,кото не ти трябват/може би в продължението ще вършат работа/.Стигаш до обявлението четеш и почваш да се биеш даже не ти е казано,че героят решава да се включи в турнира.Като цяло първата част е доста литературна,но част от дългите описания са излишни.Към структурата на турнира нямам забележки/което е чудо защото по принцип не харесвам турнири,а още по малко цикли/ обаче ако си си разпределил равномерно точките на парактика няма как да загубиш.Накрая незнайно откъде се появява някакъв престиж.

ПП. Това не са заяждания смятам че и двата разказа имат потенциал и с нетърпения очаквам продълженията,които надявам се ще са по изпипани.

Радвам се на победата в конкурса макарче бих предпочел да сме последни,но да има много и качествени разкази.Благодаря на всички,които са го прочели.
Сега ще коментирам хм коментарите- радвам се че освен да прочетат някои хора са изказали и мнение.
Включването на Магьосникът от огнената планина и Трошача е направено за старите почитатели на жанра/все пак тук повечето сме такива/.Всеки,който е чел книгите ще знае верните отговори.И не определно не е подигравка,както казва Танер, Трошача е един от любимите ми герои и не бих се подигравал с него.
За оркските чери- ми опитал съм се да ги преставя не като безмозъчни,кръвожадни същества,а като обучени,дисциплинирани войни.Направил съм ги по близки до хората,но същевтеменно съм показал че за тях оцеляването е преди всичко и са готови да жертват някой от групата за да могат другите да оцелеят и че няма да се поколебаят да убият,когото трябва/случая с дракончето/.
За литературата-не знам дали е добра,вероятно не е все пак не съм писател,но смятам че върши работа за целта на играта.Идеята беше д има бърза игра с достатъчно добро описание на ситуациите за да може читателя да се ориентира в обстановката,смятам че в това отношение съм се справил.
Прочетох че системата била слаба , само с кодови думи и умения.Ами простотата и за мен е най-голямата и сила, за толкова кратък разказ включването сложна система е излишно.
Картата-ами то това е по скоро схема на града.И е направена за да се разграничат секторите на града.По никой начин не съм казал че можеш да се движиш свободно по нея.Оттам стигаме с обвиненията в линейност.Какво означава линейност?Има два независими пътя за минаване,ако бяха повече игра нямаше да има.
Двете части на разказа наистина са доста различни.Имахме идея нещата да се преплитат,но нещата не се получиха.Първо имахме творчески различия и най вече по някое време изпаднахме в дупка и не пишехме и накрая за да влезем в сроковете всеке пишеше за себе си.На мен лично така нещата ми харесват повече.
Можеби най-голямата критика идва от това че при всяка грешка умираш.Моята логика е следната- намирате се в прокълнат град,на всяка крачка дебнат смъртоносни същества.Няма начин да се оживее,ако си ранен.Нормално е наистина всяка грешка да е смъртоносна.Дори да не умреш веднага в следващата битка ще си небоеспособен,което е същото.А и противниците са могъщи не дават втори шанс.За мен така би се случило в реалноста.

psicho_lg писа: писа:

За мен така би се случило в реалноста.

Предполагам, че тук проблема идва от тоновете други видове игри, в които принципа на Нитцше важи в пълна сила и доста буквално - "Това, което не ме убива ме прави по-силен." (я се сетете кой герой си го бе присвоил в Старата Вълна?) А и има начини да се заобиколи - една проста лека статистика за Живот, Енергия, Сила, Уотевър, която да се използва е най-честата добавка.

Интересно е, че в този конкурс имахме двете крайности на този "проблем" - моя разказ, където е АДСКИ трудно да умреш и няма нито една директна смърт в епизод и Редника, където умираш без право на обжалване.

"Това, което ме убива ме прави по-силен."

Обзалагам се, че това е девиза на всеки лич!
Интересното в случая е, че ако Хами беше работил с някой (освен със себе си), щеше да спечели с лекота.

Милех и варианта с точки живот не ми се стори добра идея.Самата мисъл че почваш с 50 точки живот а при 5 все още имаш сили да се биеш,а не пълзиш по земята ми се струва абсурдна.А и идеята беше да няма излишни статистики.С което не задължавам никой да харесва моя вариант.


ПП. Мразя математиката

hameleona писа: писа:

psicho_lg писа: писа:

За мен така би се случило в реалноста.

Предполагам, че тук проблема идва от тоновете други видове игри, в които принципа на Нитцше важи в пълна сила и доста буквално - "Това, което не ме убива ме прави по-силен." (я се сетете кой герой си го бе присвоил в Старата Вълна?) А и има начини да се заобиколи - една проста лека статистика за Живот, Енергия, Сила, Уотевър, която да се използва е най-честата добавка.

Тук проблем няма!
Не е реално да имаш точки живот в реалността на разказа. Всъщност, в която и да е реалност ми се струва нереално, нелогично и просто лесно бягство от принципите на причина-следствие. (говоря само за КИ)

Аз бих сложил 3 точки живот, при което да се губят 2 за тежка рана и 1 за по-лека, но всеки гейм дизайнер си преценя сам .