Относно правата

Универсалното положение по цял свят е: правата върху интелектуалната собственост никога, НИКОГА не принадлежат на издателствата. Те винаги си остават собственост на автора (и впоследствие на наследниците му). Издателствата само ги вземат НАЗАЕМ за определен срок. За което си и плащат.

Стандартното положение тук е, че въпросният срок е ПЕТ години. Поне това съм чувал всеки път, когато е ставало въпрос, от запознати адвокати и други вътрешни хора. Така че, освен ако в договора не фигурира изрично друго (съмнявам се, че някой изобщо се е сетил за това), бг издателствата отдавна вече не притежават КАКВИТО и да било права върхо КОЯТО и да е от книгите-игри.

Пепи в Бард като пусна '98ма вторите "Мега Класика" издания на Бога и Принца, едва ли случайно бе изчакал да минат 5 години от издаването, за да изгубят Плеяда правата.

След личния ми разговор с д-р Данчо Антов, собственик на ИК "Бард" разбрах, че договорите, които авторите са подписвали за "Мега" са били за изпълняване на поръчка, което си е заобикаляне на закона и издателя по този начин придобива правата на книгите за вечни времена. Както каза въпросният - "като си платиш един хляб в магазина, той си остава за тебе, нали?"
Брех, какво да кажа по въпроса просто...

Ако въпросното издателство вече не съществува, какво става с правата тогава?

Законът дава много възможности на хората, които го познават.

@ SatanicSlayer: Много зависи от естеството на подписаните договори. Ето например, издателство "Мега" отдавна не съществува, но както казах, има хора, които държат правата и досега.

@ shayhiri: Говорих с него лично как стои въпросът когато искахме с Дамян да правим сайта още преди година-две. Тогава първоначалната идея беше сайта да е нещо подобно като този, но и да има опция читателят да си даунлоудва платени електронни книги-игри от него с SMS, като чистата сума се поделя между автора и организаторите на сайта. За целта издирихме всички издателства и автори, издавали книги-игри (е, почти всички - Джордж сякаш се е телепортирал в друго измерение) и говорихме с тях как стои въпросът. С различните хора беше различно. Но от разговора ми със собственика на Бард разбрах, че така стоят нещата. Ако искаш повече подробности - пиши ми на лична.

След личния ми разговор с д-р Данчо Антов, собственик на ИК "Бард" разбрах, че договорите, които авторите са подписвали за "Мега" са били за изпълняване на поръчка, което си е заобикаляне на закона и издателя по този начин придобива правата на книгите за вечни времена. Както каза въпросният - "като си платиш един хляб в магазина, той си остава за тебе, нали?"

И на мен ТОЧНО това ми обясни. Въпроса е дали има и съответната законова обосновка, доколкото съм запознат с качеството на българското правораздаване по-безопасно е да не се изприбва челно тази теория.

При варианта със смс-и по-скоро не. Но той, според мен, така или иначе има много по-важни недостатъци и винаги е бил обречен.