Истината за издаването на КИ в БГ

Darth Sparhawk, това с караниците беше съвсем нормално и съвсем не беше предизвикано от материали, в книгите. Беше предизвикано главно от преговори с издателства и от разговори между автори. Понякога беше борба за власт, но по-често беше борба за оцеляване, поне от моя гледна точка. Не е вярно, че съм зарязал жанра, защото не е имало кой да ме издава - имаше. Махнах се, защото след 1997-ма вече нямах сили да се боря, постепенно изгубих позиции и трябваше или да започна пак да водя война (с неясни изгледи за успех), или да се махна, или да се съглася да работя при унизителни условия. Затова през 98-ма издадох само три книги, две от които бяха написани година по-рано. И после потърсих възможност да се развивам в друга област, където ако си добър, получаваш уважение и шанс за реализация.

Мисля, че съм го казвал и преди. Издателствата бяха обединени помежду си и ни мачкаха. Макар да имаше доказателства за допечатки, не ни изплащаха допълнителни хонорари, както беше записано в договорите. Намаляваха хонорарите, просто защото винаги търсеха кой да им пише по-евтини неща. В същото време всичките ми опити да направим някакъв единен авторски фронт се проваляха. Любо се дистанцира от другите автори, понеже беше старо куче, имаше си други лостове да си издейства по-високи хонорари (един от най-добрите преводачи е, и един от малкото, до които се налага да опрат, когато преводът е сложен). Освен това той нямаше сериозни амбиции в книгите-игри, защото се занимаваше и с писателска, и с преводаческа дейност. Уейн и Блонд, както и Джордж М. Джордж не бяха склонни да се опълчват, понеже бяха сериозно финансово зависими и ги беше страх. И трябваше да се оправям сам. А когато дойде следващата вълна автори, някои от които бяха готови да си плащат, само за да видят своя книга-игра издадена, условията станаха нетърпими за всеки уважаващ труда си човек.

Чувал съм обвиненията, че моите "Няколко думи..." били едно от нещата, съсипали жанра. Възможно е, но имаше доста други, много по-сериозни проблеми:
- Издателствата ми казваха: няма да ти плащаме повече за книга, но защо не претупваш нещата, както го правят другите. Ти си много продуктивен, можеш да изкарваш повече пари с повече продукция. За мен нямаше смисъл да се съгласявам, защото ако нещата опираха само до изкарване на пари, можех да си намеря по-добре платени реализации. Но за повечето други автори това предложение беше добро и те се възползваха от него.
- Издателствата ми казваха: Идват хора, които са готови да ни продадат книги-игри за по 100-200 лева. Защо на теб да ти плащаме 1,000? И после: Да, вярно, трябват ни и такива като твоите книги, за да пробутваме покрай тях и евтините, но ще ни трябват 1-2 на година. Да се съглася да продавам 2-3 книги годишно на такива условия означаваше да печеля два пъти по-малко от средностатистически държавен чиновник.
- Както става с много жанрове, когато хонорарите паднат, остават предимно некачествени изпълнители, които нямат особени възможности за реализация другаде.
И като добавим и обективни фактори като конкуренцията на други форми на забавление... Съвсем не е моя вината, че издателствата избраха курс да печелят от евтина продукция и да превърнат жанра в дойна крава, която доиш докато можеш, без да инвестираш нищо.

А иначе, "first is first..." е на Бил Шенкли, легендарен мениджър на Ливърпул отпреди 30-ина години. В литературата няма обективна истина, но в очите на издател за ценност на автор има. И когато веднъж видиш как нещата за теб се променят, понеже четири издателства се бият за теб, после не искаш пак да те мачкат и подритват. И съвсем не е само до хонорара. Отнася се и до уважението на издателствата към теб, както и до склонността им да задоволяват прищевките ти, например да не орязват броя на илюстрации в книгата или да не ти натрисат най-калпавия художник.

Това което разказва Мишо е убийствено логично. Уви - българина като си намери някоя далаверка не иска да дава, а само да взима. :geek:

Майкъл и друг път ги е казвал тия неща. Аз също съм ги споменавал. Но ето си ги тук, в отделна тема, за всеки (новодошъл), който се чуди "защо накрая имаше толкова боклуци" и "защо умряха книгите-игри", без да вижда очевидната връзка между двете. Темата е пусната от мен, Уейн, не се крия зад гърба на Майкъл.

Един-единствен свестен издател на бг КИ да имаше, книгите-игри никога нямаше да спрат да излизат. Какво означава горното? Много просто. Издател, който пуска само най-добрите автори и заглавия и им заплаща НА ПРОЦЕНТ от продажбите, както е по целия нормален свят! Така всеки би давал най-доброто от себе си. Ще искаш всяка следваща книга да е по-добра от предишната ти, за да я харесат хората повече, да я купуват повече - и съответно заплащането ти (15% от продажбите на книгата) да е по-голямо. НЯМА друг начин. Целият свят го е правил и го прави като хората - ние тука наопаки.

Жалко, че с Майкъл никога не сме говорили по темата навремето, защото аз точно никога не съм бил "зависим" от и без тва безумно смешните подаяния на издателите - за другите е прав. Не че нещо щяхме да можем да направим и двамата. Отново важи Правилото за БГ: ако искаш нещо направено свястно, направи си го сам. Ако бяхме по-големи, просто щяхме да си направим свое издателство.

Ми давайте сега, какво ви спира? Или пък се сдушете с Атанасов (ИК "Фентъзи Фактор") и направете нещо заедно. Или нещо от рода. Изобщо, докато се мъчите самички, до никъде няма да докарате по принцип

В България всеки се е захапал да си кара самичък. Е ето го сайта, ето го форума, виждате, че фенове има. Вземете с организирайте, наберете доброволци за помошници и направете нещо стойностно. Е, освен ако Майкъл не изцепи отново: Всички сте ми под нивото, бегайте ми от главата.

Естествено, аз и друг въпрос имам, вий какво сте очаквали? Да живеете от книгите си ли? Хубава мечта, осъществима при тиражи от рода на 100 000 бройки. Тогава и по 1 левче на книжка да вземате, пак сте си добре. Но в нашенските условия е просто леко нереално, поне в близките 10-20 години

hameleona писа: писа:

Естествено, аз и друг въпрос имам, вий какво сте очаквали? Да живеете от книгите си ли? Хубава мечта, осъществима при тиражи от рода на 100 000 бройки. Тогава и по 1 левче на книжка да вземате, пак сте си добре. Но в нашенските условия е просто леко нереално, поне в близките 10-20 години

Тираж от типа на 100 000 е ПРОСТО НЕДОСТИЖИМ. Нито сега, нито след 10-20 години, нито... не знам кога. Не и ако се ограничиш само в седеммилионна България. Ако успееш да продадеш 10 000 бройки за една година и от всяка вземаш по левче, можеш НЯКАКСИ да преживяваш. Проблемът е там, че сега в рамките на година да продадеш 1000 е почти невъзможно. Причини - колкото искаш.

За това ги питам, най-вече Майндкрайм. Кво са очаквали? Всемирна слава? Големите пари? Пхах.

Аз не виждам причина да не се печели от книги. Особено ако тиражите са каквито са били тогава. Ако печелиш чисто по 2 лева на книга (което ми се вижда малко), при тираж от 10 000 - това са ти 20 000 лева. Като издадеш 3 книги на година, което не е особено трудно, с оглед на обема на книгите-игри, то печелиш 60 000 лева. Това са по 5000 лева на месец. Не живееш, ами си баровец.

hameleona писа: писа:

За това ги питам, най-вече Майндкрайм. Кво са очаквали? Всемирна слава? Големите пари? Пхах.

Ами те славата си я имаха в края на деветдесетте. И тиражи имаха. И пазарът беше разработен. Явно и пари е имало, но не за писателите. Очевидно издателите са отрязали клона, на който са седели. Типична нашенска работа...

Pe6ka_S_Mnenie, "дойната крава" не е българско изобретение, затова не обвинявам издателите в "българщина". Всъщност, не ги обвинявам в нищо. Те така решиха да си движат бизнеса. Щом нямаше дори едно издателство да пробва нещо друго, може да са били прави. Нямам понятие какъв е бил пазара. Аз бях автор, по някое време осъзнах, че трябва да воювам или да се предам, воювах няколко години, спечелих няколко битки, но загубих войната, затова емигрирах.

shayhiri, и до днес не смятам, че авторът трябва да бъде издател. Не ми допадат твоите опити да си "Jack of all trades", отдавна не вярвам в "one man show". Не ми харесва какви книги съм писал, да не говорим за другото около книгите. Сега до мен има човек, който е златен като редактор. Ако я имах преди 15 години за "съратник", щях да напиша в пъти по-добри книги-игри. Вярвам в екипа и само за оцеляване или за удоволствие бих се захванал да правя нещо самостоятелно.

Говорих на един панаир на книгата с теб и с Блонд за това, че трябва да се съюзим, но не се получи. Ако бях по-опитен, може би щях да успея. Но аз не бях добър комуникатор тогава, а вие не бяхте готови да заложите всичко. Освен това нямаше да е достатъчно, трябваше да сме повече. А и не си бяхме симпатични, нито пък си вярвахме.

hameleona, няма защо да се сдушвам с Иван Атанасов. Познаваме се с него, виждали сме си и сме си говорили, много симпатичен и интелигентен човек, много енергичен. Но не е бизнесмен, който иска да навлиза в издателския бизнес. И ти се подхлъзваш да говориш за типични български недостатъци, а не е вярно, че са български.

Не съм очаквал да забогатея, но поне да живея прилично. Ясно е, че при тираж 1 000 бройки не става. Ако искам качество и пиша по една книга на два месеца, ще продавам 6 000 на година. По 10 лева да е бройката, по 15% да ми дават, пак са 9 000 лева годишно и като си платя такси и данъци... Но при тиражи по 5 000 от нивото 96-97 това щяха да са 45 000 и сигурно щяха да ми влизат чисти 2 500 на месец, което щеше да ми е достатъчно. Честно казано, ако някой издател се беше навил преди 15 години да ми дава равностойността на 1 500 лева днешни пари на месец, щях да съм много доволен. Може би не до живот, но поне за 5-10 години напред щях да съм доволен, защото писането на книги-игри ми донесе доста преживявания, които не могат да се купят с пари и удоволствието от които не успях да получа в последните десет години.

Виж, за изцепката "Всички сте ми под нивото, бегайте ми от главата" вероятно си прав, макар че не го правя точно така. Имам високи изисквания към себе си, както и към колегите си. С малко хора се погаждам, но на 40 не съм склонен да правя компромиси, най-вече защото в последните 10 получих увереност, че стандартите ми не са невъзможни.

Ми, квото ми е на акъла, тва ми е и на устата, особено като говоря с теб

А и не знам, защо си мислиш, че всичко може изведнъж да стане професионално. От старите кучета само ти и уейн сте активни тука, само вие двамата бихте се навили да напишете нещо. Но посочих Атанасов, като някой, който ще те издаде, както искаш - без крайни срокове, без припиране и с прилично заплащане. Сам казваш, че си имаш редактор. Ако Атанасов ви се навие, поне за началото поне ще избегнете най-тежките проблеми на новите ИК. Въпросът е, че докато някой не се хване да свърши черната работа, нищо няма да стане.

Отново в твой стил, ще ти кажа, как изглеждат изказванията ти от страни, уточнявам, че не е празно заяждане:

Чета ти мненията и слушам следното: "Мога да го направя, но не ми се занимава. А вий, дето се занимавате сте идиоти, че се занимавате." Ми, ок, нека правят, не знам защо съм сигурен, че ако нешата поне малк осе задвижат, ако някога наистина си обичал книгите-игри ще напишеш нещо. Явно е, че не си от типа pro bonno publico или както там се пишеше сентенцията. Няма лошо. Но поне аз не знам някой в страната ни да се издържа от писане на книги, за това и казвам, че 2-3 бона да изкара човек от книгата пак не е малко за нашите условия. Е, да, софианци гледате по-различно на нещата.

И пак подчертавам, в момента основната работа на може би 2/3 от пишещите тук, които спорят с теб е да те накараме пак да драснеш нещо

Ама... Иван нищо няма да свърши вместо мен. И той ги прави нещата като хоби, а не като бизнес. Като съм си общувал с него, допадаме си (или поне на мен той ми допада), но от това най-много да произлезе да си разменяме написани неща за редакция.

Аз съм казал какво искам, ама ти не ме четеш
Вече не искам прилично заплащане, това беше преди 10-15 години. Вече искам някой утвърден в книгоиздаването и книгоразпространението издател да поеме да издаде моя книга-игра (не му искам хонорар), и да го направи с нужните разходи. Като си говорим какво искаме да стане, да сме с еднакви възгледи. Да бъдем съмишленици, а не да ме гледа подозрително и да се чуди как искам да го извръткам.

Искам да е ясно: не мога да го направя. Мога да напиша прилична книга-игра, но само дотам. Ако един ден реша да си почина от работа, мога да опитам да създам свят и покрай това да направя сайт и няколко browser-games, може би да напиша роман за този свят, да напиша сборник от разкази, две-три книги-игри... Но не познавам хора, които биха ми станали партньори и чиито умения да помогнат това да стане печеливш бизнес. А искам бизнеса да е печеливш, за да могат да се наемат добри професионалисти, каквито са необходими в издателство.

Да си призная, ако остана без работа, вероятно първо ще опитам първо да напиша роман за хазарта, алкохола, несподелената любов, якото бачкане и други опустошителни страсти, за които мога да пиша без да имам сериозна нужда от консултанти. Но и това ще е само за забавление и изцеление, от такъв роман пък съвсем не вярвам да мога да изкарам пари.

Не казвам, че Ал Торо и Уейн са идиоти. На Уейн не му вярвам, че има способностите, а за Ал Торо не знам почти нищо, освен дето му прочетох един текст от 8 изречения и не ми хареса особено. Но и двамата не ги познавам добре, не знам какво ги кара да се занимават с това, нито какви пари вкарват, откъде ги имат, какво искат да постигнат... Не искам и да ги питам, понеже не сме близки и не мога да им вярвам, пък съм мнителен човек.

Сигурно по някое време ще разгледам сайта, за който мернах някаква информация в написаното за Нарциса.

Не знам защо да е явно, че не съм тип, който би писал без пари. Много неща правя и съм правил без заплащане. Доколкото ми е известно, само аз от българските автори на книги-игри съм давал или предлагал свое произведение без пари, когато съм можел да взема пари. Дадох на МЕГАИГРА без пари свой разказ, в замяна на правото да напиша какво смятам за издателство МЕГА под шапката на БАРД. Мисля, че беше в девети брой. Те приеха.

По-късно предложих на Хермес да им дам без пари "Невидимата армия" срещу задължението да ми уредят срещи в поне 10 училища с читатели и да ми дадат да продавам мои книги с търговска отстъпка. Изрично подчертавам, че щях да продавам на децата книгите с отстъпката, не исках да печеля нищо. Просто исках още веднъж да изпитам тръпката да видя деца, които се кефят на мои книги-игри. Но когато дойде време да свършат работа, Хермес ми дадоха обещаните 500 долара и казаха, че няма да се занимават да ми уреждат 10 срещи. Забележи това: хем ми дадоха 500 долара, хем се отказаха от възможността на тези срещи да продам техни книги. Все пак, аз исках книгите с търговска отстъпка, а не безплатно!

И понеже сега не бих написал книга-игра дори за хиляда и петстотин долара, ако останалото ще е като с "Невидимата армия", затова се дърпам да пиша, а не защото се правя на велик. Защото приемам нещата лично, особено провалите. И не искам да се забърквам в неща, които от самото начало нямат изгледи да се получат добре и да ми доставят удовлетворение.

Нещата, които казва Майндкрайм са логични. Въпреки това не мога да разбера как не му липсва самото писане и съпровождащата го слава. Ако аз веднъж се бях утвърдил като автор, мисля си, че никога нямаше да спра да пиша.