Истината за издаването на КИ в БГ

Слава няма. Има популярност сред ограничен кръг читатели, който намаляваше все повече и повече. Сред хората на този форум е доста очевидно това явление - повечето са запознати с излизалите в самото начало книги-игри, но повечето от по-късните са им абсолютно непознати.

Има болка. Да опишеш индиански боен жребец и Ивайло Иванчев да ти нарисува скандинавски товарен кон, например. Не защото е некадърен, а защото няма време да чете текста и прави една книга за една нощ. Има болка и в това да откажат да издадат четвърта книга от поредицата ти, само защото вече навлизат в открита война с теб и те плюят от страниците на списанието.

Писането, в крайна сметка, се оказа съвсем не самотно занимание за мен и когато началното очарование си отиде и се оказах сам и без другарчета, просто не издържах и се махнах, затова спрях да пиша. Борих се 2-3 години, защото не ми се щеше да се откажа, но накрая просто ме биеха отвсякъде.

Писането е творчество. Замених го с друг вид творчество и получих удовлетворение. Да измислиш какви данни са ти нужни, да изпроектираш как да бъдат събрани и представени, да ги анализираш и да постигнеш успех... и това е много хубаво. Особено когато изведнъж се окажеш "в една лодка" с хора, които уважаваш и цениш. После идват и парите, възможността да си свободен чрез тях, да помагаш на близките си в нужда, особено в гладните години...

Минавало ми е многократно през ума да напиша нещо, но сега съм в една лодка с хора, които обичам и ценя, с тях правим нещо заедно и те разчитат на мен, както и аз разчитам на тях. Не бих ги подвел, а не мога хем да работя, хем да пиша. В този форум пиша обикновено, когато съм уморен и/или трябва да изчакам някакво време между две работни задачи.

Ако загубя работата си, може би бих се върнал към писането. Ако успея да съчетая някакси работата с писането - също. Но когато казвам, че съм най-добрия автор на книги-игри в България, това съвсем не означава, че се смятам за добър, просто не го изразявам като "най-малко лошия". Преди десетина години опитах да напиша исторически роман и се провалих... и сега хем съм зает, хем ме е страх

ringlas, една браузер-игра е скъпо нещо, а и няма как с първата да биеш конкуренцията. В България умелите дизайнери сигурно са точно трима, нагледал съм се на всякакви изцепки. Имаме си и поне две големи фирми, които са завъртяли конвейра и могат да предлагат добри заплати (чувах нива от 4-5 000 лева чисто за водещ програмист). Браузер-игрите вече са бизнес, в който се бият армии, а не отряди от нинджи. Пък аз само под смъртна заплаха бих марширувал в армия, неспособен съм да я командвам, а и се чувствам добре в сговорна дружина. И затова за мен навлизане в този бизнес с цел утвърждаване ми се струва равно на самоубийство. Началната инвестиция е голяма, а опасността да те задушат в зародиш е съвсем сериозна.

Честно казано, не ми харесват българските творци. Не е само антипатията ми към Богдан Русев. Разни типове като Елин Рахнев и Алек Попов, например, ме дразнят много повече от Блонд. А да навляза в литературните среди с такова отношение не е добра идея. Там са едни групировки, едни мазнения и лицемерничене... Силно ме отвращава псевдоинтелектуалщината. А "сериозните" български писатели са ми меко казано скучни.

Нещата, казани за писането по-горе са много верни.

След като снощи ми изгоря харда на лаптопа и ми сътри опита за книга-игра, съм в повече от гадно настроение (хахаІ и да не ми се обиди някой ако съм малко краен.

@Майндкрайм. Май почвам лека-полека да прумявам едно-две неща, но пък искам сериозно да ти кажа, ти не си казал една добра дума (поне аз не съм чул) за някой от българските автори на книги-игри.

Определено се извинявам за лафа за парите, просто с такова впечатление останах, покрай постоянните лафове за хонорарите. После всъщност се сетих, как се казва темата. Отново извинявай.

Вече искам някой утвърден в книгоиздаването и книгоразпространението издател да поеме да издаде моя книга-игра (не му искам хонорар), и да го направи с нужните разходи. Като си говорим какво искаме да стане, да сме с еднакви възгледи. Да бъдем съмишленици, а не да ме гледа подозрително и да се чуди как искам да го извръткам.

Под нужди разходи, предполагам се подразбира художник, редактор, коректор и реклама и разпространение на прилично ниво? Наистина съм само минал покрай издателския бизнес и не знам как се въртят нещата там, но помня, че разпространението е най-гадната част от това.

Искам да е ясно: не мога да го направя. Мога да напиша прилична книга-игра, но само дотам. Ако един ден реша да си почина от работа, мога да опитам да създам свят и покрай това да направя сайт и няколко browser-games, може би да напиша роман за този свят, да напиша сборник от разкази, две-три книги-игри... Но не познавам хора, които биха ми станали партньори и чиито умения да помогнат това да стане печеливш бизнес. А искам бизнеса да е печеливш, за да могат да се наемат добри професионалисти, каквито са необходими в издателство.

Сега, това ще е нещо интересно да се види, но покрай годините мотане около А16, определено не виждам как може да стане, освен ако наистина не се познаваш с хората. Жалко, иначе със сигурност бих ти пълнел джоба пуцайки браузърните игри, четейки книгите ти и т.н. Професионалист в България е леко тънка тема. И без това 2/3 ако не и повече са навън Но да, за жалост, ти искаш всичко да е професионално (уважавам факта, че си налагаш високи изисквания към себе си), но наистина, пусни късче вяра на Уейн и Ал Торо - може и да успеят да съживят малко пазара. Да, не си ги нарекъл идиоти, просто като гледам или толкова си се парил от ентусиасти, или не вярваш, че ентусиазма е достатъчен. Честно казано, не знам как е Уейн с уменията, ама има хъса, Ал Торо пък или майка му е издател или е адски активен, че да си направи всичко сам. И в двата случея книгите-игри са на плюс, не мислиш ли?

Да си призная, ако остана без работа, вероятно първо ще опитам първо да напиша роман за хазарта, алкохола, несподелената любов, якото бачкане и други опустошителни страсти, за които мога да пиша без да имам сериозна нужда от консултанти. Но и това ще е само за забавление и изцеление, от такъв роман пък съвсем не вярвам да мога да изкарам пари.

Кръсти го Мафия и ще изкараш. Някакви поне. Ама само ако пишеш простичко! За радост или жалост - модерната ни литература не ме е грабнала с почти нищо.

Не искам и да ги питам, понеже не сме близки и не мога да им вярвам, пък съм мнителен човек.

Подпомага оцеляването, да, но пък има един друг лаф - ако ти дават - вземай. Честно, ако някой ти предложи да ти издаде книгата, с някакъв хонорар и без да претрупва нещата, какво ще отговориш? Просто това ми е интересно. От чисто любопитство, дето се вика. Или трябва освен всичко това да се познавате от 20 години и да се харесвате?

Забележи това: хем ми дадоха 500 долара, хем се отказаха от възможността на тези срещи да продам техни книги. Все пак, аз исках книгите с търговска отстъпка, а не безплатно!

Никой никъде не защитава големите и "утвърдени" ИК в страната ни. Повечето хора тука ги ненавиждаме. Е, макар адски много да харесвам книгите на Бард, съм доста убеден, че дори да решат да издават БГ литература (честно не знам правят ли го) няма да са по-различни от останалите. Това само като пример.

И понеже сега не бих написал книга-игра дори за хиляда и петстотин долара, ако останалото ще е като с "Невидимата армия", затова се дърпам да пиша, а не защото се правя на велик. Защото приемам нещата лично, особено провалите. И не искам да се забърквам в неща, които от самото начало нямат изгледи да се получат добре и да ми доставят удовлетворение.

Мисля, че цялата ни малка общност може само да съжелява за това, че не би написал нещо наистина ей-така.

ringlas, една браузер-игра е скъпо нещо, а и няма как с първата да биеш конкуренцията. В България умелите дизайнери сигурно са точно трима, нагледал съм се на всякакви изцепки. Имаме си и поне две големи фирми, които са завъртяли конвейра и могат да предлагат добри заплати (чувах нива от 4-5 000 лева чисто за водещ програмист). Браузер-игрите вече са бизнес, в който се бият армии, а не отряди от нинджи. Пък аз само под смъртна заплаха бих марширувал в армия, неспособен съм да я командвам, а и се чувствам добре в сговорна дружина. И затова за мен навлизане в този бизнес с цел утвърждаване ми се струва равно на самоубийство. Началната инвестиция е голяма, а опасността да те задушат в зародиш е съвсем сериозна.

И без това, чисто български са си максимум 3-4. По-голямата част са просто некачествени преводи. Да не говорим, че дизайна на повечето е тъп. Но пък и целевата им аудитория не е много интелигентна.... Но, това е друга тема.

И за завършек... така и не разбрах, какво не те кефи в Блонд, едно мисля, че трябва да му признаеш - ако имаше някои, които ти бяха конкуренция това бяха той и Николов. Със всичките ми уважения към Уейн, Елена и останалите, но те просто изоставаха. Та така де, не те кефи като човек (ако е така, не ни пука за причините ) или не те кефи като автор (което вече ни буди интереса)

Ебаси и чаршафа стана тва... И доста по-дипломатичен, отколкото очаквах... ай наздраве на всички биролюбци.

Здравейте,

КИ спряха да се развиват в своята литературна част. Истински се интересувах от жанра ДО 1997-ма (а първата прочетох през деведесет и втора). През тази, горе-долу да я нарека моя , петилетка родните автори поизчерпаха арсенала от плагиатстване и собствени идеи, удариха го с нарастващи темпове на схеми, картончета, фигурки и прочие неща и...загубиха поне мен като източник на финансови ресурси
КИ тръгнаха да се съзтезават с компютърните геймки, а дори не биваше да вървят паралено с тях... Трябваше да си се развиват по своите си пътища.
Нещата на Адаша с фамилия Славейков винаги си ги купувах до поредицата с индианците.
Това с караниците по страниците СЪЩО ми беше магнит и всъщност малко посъживи нещата.
Любо Николов ми беше един от любимите автори наред с Майнд, блонд и уейн, но преди време като препрочитах от скука негова КИ за Дик Чейнси (късно издание, 97 май , не на плеяда или хермес, ами на едно друго ветеран-издателство в областта) бях поразен от боклучавия стил.
Това, че са продавали на деца псевдолитература не е значело, че не трябва да се напъват някои от нашите автори. Особено, ако усещат че аудиторията им пораства... С поредицата за Хлапето Мишо може би е пробвал да върне интереса, изменящ се необратимо с наближаването на абитурентския бал...Не знам, ще ми е интересно да потвърди или отрече дали е било така?

Иначе "Червей под есенен вятър" е много добро произведение. Казвам го за да не ме помислите, че съм в някой от двата лагера, които се се формирали/се формират тук ;р

hameleona, аз рядко казвам добри думи. Трябва някой, когото уважавам, да постигне сериозен успех, за да кажа, че е супер. Ако изключим постижението на Любо Николов с първите му две издадени книги-игри (за това съм казвал добра дума), нищо след това не ме е очаровало. Трябва да признаеш, че и за нито един от западните автори на книги-игри не съм казал добра дума

Самият аз приемам успехите за нещо временно и се боря с всички сили да не се проваля, понеже от това много ме боли. Когато се захвана с нещо, вкарвам много енергия и страст, затова внимателно подбирам. Изброил си какво искам от един издател... освен това искам да си пасваме в бачкането, да гледаме на нещата по сходен начин. Сложно е да се обясни накратко какво точно означава това. Няма нужда да познавам човек от десетилетие, за да приема да работим заедно, но е задължително да си пасваме като схващане за крайната цел на съвместната ни дейност. Бих работил както за хонорар, така и без хонорар, бих могъл и да инвестирам... въпрос на желание, усещане и уговорка с партньора.

Нагледал съм се както на хора, които много приказват, пък после се провалят, така и на хора, които имат някакъв ентусиазъм, но нямат достатъчно качества. Ако Уейн или Ал Торо постигнат нещо хубаво, ще бъде добре за всички и най-вече за тях. Но за Уейн изпитвам увереност, че няма да направи нищо запомнящо се, докато Ал Торо ми е бяло петно.

Почти не познавам Блонд като човек, говорили сме си най-много два-три пъти, гледал съм го толкова пъти по телевизията. Не ме кефи, но не е като да го мразя. Четох две негови книги, попаднах и на два негови превода - всичко ме издразни като качество. А за игрите му... струваха ми се безидейни, определено се виждаше стремеж да продава псевдолитература. Имам лошо мнение за стила му.

Не знам защо се раздува толкова моето отношение към Блонд. Към Уейн отношението ми съвсем не е по-добро отколкото към Блонд. Със сигурност изпитвам презрение към Елена Павлова, а Любо Николов го уважавам като преводач, признавам му заслугите за началото на книгите-игри в България, но след съвместната работа в МЕГА определено не съм очарован от него като колега.

dimitarson, имах идеята да напиша книга-игра за младежи, но не защото исках да си върна старите, порастнали вече читатели, а защото самия аз търсех нещо ново за себе си и тази поредица ми изглеждаше предизвикателство. По онова време вече бях уморен да се боря и не мислех много. Усещах, че книгите-игри не са мое нещо, че други хора налагат волята си и колкото и да се напъвам, няма да променя нещата. Ако се бях замислил за младежите на 16-19, сигурно щях да напиша книга-игра със свалки.

Със сигурност изпитвам презрение към Елена Павлова

Това го чета поне за трети път написано от теб...

По-скоро не.

На същия принцип и аз трябва да съм го отрязал Мишо (щото и мен ме яде), а случаят не е такъв.

Аз пък като страничен читател имам неприятно мнение за толкова мнителни, невъзпитани и претенциозни хора, каквито и професионални качества да имат.

Mindcrime писа: писа:

hameleona, аз рядко казвам добри думи. Трябва някой, когото уважавам, да постигне сериозен успех, за да кажа, че е супер. Ако изключим постижението на Любо Николов с първите му две издадени книги-игри (за това съм казвал добра дума), нищо след това не ме е очаровало. Трябва да признаеш, че и за нито един от западните автори на книги-игри не съм казал добра дума



dimitarson, имах идеята да напиша книга-игра за младежи, но не защото исках да си върна старите, порастнали вече читатели, а защото самия аз търсех нещо ново за себе си и тази поредица ми изглеждаше предизвикателство. По онова време вече бях уморен да се боря и не мислех много. Усещах, че книгите-игри не са мое нещо, че други хора налагат волята си и колкото и да се напъвам, няма да променя нещата. Ако се бях замислил за младежите на 16-19, сигурно щях да напиша книга-игра със свалки.

Да, първото не може да ти се отрече. Като критикуващ, критикуваш всички освен себе си в сравнително равни дози, а колко и дали критикуваш себе си няма откъде да знам !


А книги-игри, в които свалките бяха основна част от сюжета мисля, че написа поне две, без да споменаваме тези, в които нямаше показател колко си е паднала по теб мацката .

shayhiri писа: писа:

В тази връзка, знаете ли колко авторски бройки ни даваха? 3 бройки. А Плеяда бяха толкова щедри, че казаха, вие с Блонд като сте двама, трябва да ви дадем по една и половина, но ЕТО ви по цели 2 бройки на човек, закръгляме - влачете там. Не си измислям. Това е всичко, което съм взел: по 2 авторски бройки от Бога, Принца, Сонора и т.н. - всички други една камара бройки дето са ми трябвали съм си ги плащал от джоба - на корична цена!! Пускат тираж двайсет факинг хиляди - а на авторите ДВЕ бройки. Добре дошли в България, страната на розите и наглите тарикати. (Ако не сте запознати, в белия свят се дават по 20 бройки поне - и можеш да си купиш, автора, колкото искаш още на не повече от 20-30% от коричната цена.)

От друга тема - по темата.

shayhiri писа: писа:

В тази връзка, знаете ли колко авторски бройки ни даваха? 3 бройки. А Плеяда бяха толкова щедри, че казаха, вие с Блонд като сте двама, трябва да ви дадем по една и половина, но ЕТО ви по цели 2 бройки на човек, закръгляме - влачете там. Не си измислям. Това е всичко, което съм взел: по 2 авторски бройки от Бога, Принца, Сонора и т.н. - всички други една камара бройки дето са ми трябвали съм си ги плащал от джоба - на корична цена!! Пускат тираж двайсет факинг хиляди - а на авторите ДВЕ бройки. Добре дошли в България, страната на розите и наглите тарикати. (Ако не сте запознати, в белия свят се дават по 20 бройки поне - и можеш да си купиш, автора, колкото искаш още на не повече от 20-30% от коричната цена.)

Да знаеш напоследък и розите понамирисват подозрително.
Значи последната дума е, че който реши да издава, да си го прави сам. А за това трябват много пари и много нерви.И една от причината за това положение на нещата е ширещата се псевдокултура и духовния упадък. Ако не бяха изтървали средното образование, ако я нямаше чалгата... стотици "ако" .
Така че сегашната ситуация напомня малко на книга-игра: Как ще избереш да издаваш своята книга? А/ Б/
Как ще я разпространяваш? А/ Б/ Как ще създадеш почитатели на жанра .. .. и т.н. само че тук няма връщане назад и преиграване.

Точно така е, в интерес на истината.

В момента тъкмо започваме едно голямо приключение, в което трябва да се гледа поне десетина хода напред при всеки избор, защото нямаме право на грешка.

Но пък и точно затова успешният край, ако стигнем до него, ще е толкова сладък. Възраждане на книгите-игри в България - кой би си помислил, че е възможно?

shayhiri писа: писа:

Точно така е, в интерес на истината.

В момента тъкмо започваме едно голямо приключение, в което трябва да се гледа поне десетина хода напред при всеки избор, защото нямаме право на грешка.

Но пък и точно затова успешният край, ако стигнем до него, ще е толкова сладък. Възраждане на книгите-игри в България - кой би си помислил, че е възможно?

Аз ?

Изчетох цялата тема с интерес, ама някак не ми се иска да се карам с хората....
Само, Майндкрайм, с цялото ми уважение, като те слушам и си мисля, че за криво колело прав път няма, както беше поговорката....