Какво е книга-игра?

Е, не може да си хем мъж, хем жена. Ако си хермафродит, то пак си нещо различно, за което си има термин.

в смисъл че може да едновременно разказ -игра и книга-игра? не си се изразил ясно какво значи "точно такова"? точно какво? - кои произведения попадат в двата критерия, след като досега говореше само за призведения с по един критерий?
Какво значи ако не - попада в повече от една група - ако не отговаря на два критерия, а на един попада в повече от една група??? - ти чуваш ли се какво пишеш?

Кириле, нека са сме наясно - книга -игра е всичко което има избор, който те препраща на някакъв епизод, вследствие на избора ти.
А дали тази книга ще е под формата на роман или разказ е нещо съвсем отделно. Има книги-игри като Ной и като Края на коридата...

George-AL писа: писа:

Кириле, нека са сме наясно - книга -игра е всичко което има избор, който те препраща на някакъв епизод, вследствие на избора ти.
А дали тази книга ще е под формата на роман или разказ е нещо съвсем отделно. Има книги-игри като Ной и като Края на коридата...

Прав си. Понятието книга може да бъде и сборник с разкази.
Но тогава книга-игра, като понятие не би трябвало да е отделно от разказ-игра или по-скоро, според мен, книга-игра трябва да е обобщително за: роман-игра, новела-игра, разказ-игра, приказка-игра и т.н.

kiril_ps писа: писа:

Много е трудно да се даде дефиниция.

Според мен книга-игра е интерактивна текстова система. Това определение се появи още през 95-96 в някой от броевете на сп.Мегаигри и трябва да призная, че като краткост и изчерпателност напълно ме удовлетворява.

Дефиницията ми от вчерашния чат с корекцията на ringlas

"Книга-игра е литературна форма, в която действието се развива в поредица от епизоди, преминаването между които се определят от решенията на читателя."

Много го усложнявате! Книга-игра е "книга с която може да си играеш".
Значи да кажем взимам си "Асасините на Персия" или "Игра на тронове" - без значение, късам си страници и си правя корабчета => и двете са книги-игри.
Купувам си книги от библиотека "Световна литература", "Научна фантастика", "Речите на Вожда някой си" или нещо подобно, редя си ги по рафтовете и си играя на колекционер-интелектуале,. Значи пак са книги-игри без да имат епизоди, дори не е необходима "литературна форма". Ще имат "избор на читателя" ако е "избрал" да ги чете не само да ги събира.

книга игра е вид книга в която играчът взима определени решения, и в зависимост от избора си отива на един или друг епизод, прескачайки страници и епизоди, като в хода на действието "фокуса" се стеснява, в зависимост от изборите които прави играчът. Така по-добре ли е?

Не е по-добре. Трябва да се даде точна и всеобхватна дефиниция без повторения.

George-AL писа: писа:

... играчът взима определени решения, и в зависимост от избора си отива на един или друг епизод, прескачайки страници и епизоди, като в хода на действието "фокуса" се стеснява, в зависимост от изборите които прави играчът...

Tова означава единствено: "читателят решава как да действа в рамките поставени от автора" - нищо повече. Може и по-кратко: "прави се избор в схемата на играта".
Разните там епизод, страница, която се прескача, ход на действие, стесняващ се фокус и т.н. са само литературни украшения.
Книга-игра сама по себе си има две силни ограничения:
1. Трябва да е "книга" в смисъл "чете се текст", и не означва "има книжно тяло от хартия". Текстът е основата, картинките са допълнения и украшения.
Казвам го за да не разширим обхвата към "комикс-игра", че ще стигнем до "анимирана-игра", иконки вместо описания на избора, софтурер, който смята, попълва денвника и блокира невъзможните избори и... ето ти "компютърна-игра.
2. Трябва да е "игра", означава да позволява някакъв избор как да продължи приключението. Всъщност "позволява избор" е достатъчно, може да няма приключение.
Значи пак стигаме до "книга с която се играе" => Ако някой може да дефинира еднозначно книга и игра в контекста на "книга-игра" - да се пробва, а не да си прави съчинение на тема "какво виждам като отворя моята книга-игра".

На практика имаме: "текстово представено произведение, което позволява да се правят избори в зададени граници" и понеже туй никой нормален човек няма да го "зацепи" и да клъвне да си го купи правим не дефиниция а описание, което пък неизбежно стеснява границите и вкарва художествени двусмислици.
Да кажем, че книга и приключение се разбират интуитивно. Тогава можем да приемем като първо приближение, че книга-игра е приключение, в което има ограничен избор какво да се случи. Понеже и това е неясно трябва да се опише как се прави тоя избор, значи дефинираме термина "епизод" и "избор" - последното само в контекста на книга-игра. И т.н. и т.н.
Първо се прави максимално абстракто и кратко определение, после се редактира за да стане макимално ясно и разбираемо, като се избягват "литературни отклонения". Дефинират се помощните термини. Накрая всичко се редактира отново за да е максимално кратко и разбрано. Никакви двусмислици.

Пак казвам, най-точната дефиниция на книга-игра е книга с която се играе. После може да се обясни как точно се играе, но това са "правила" не дефиниция. Може да се сложат параметри и задължителни атрибути, като епзоди да речем, но това не е дефиниция, а "изисквания и правила за оформление".
Тук, в тази тема, не отговаряте на въпроса "какво е книга-игра?", а давате предложения за отговор на литературен въпрос: "какво според мен трябва да има в едно произведение за да го наречем книга-игра".