За Джо Девър и серията за Самотния Вълк

Здравейте.

На страницата с дигитализирани книги-игри имате публикувани първите 4 на Джо Девър от поредицата за Самотния Вълк.
Бих желал да уточня, че серията за Самотния Вълк са всъщност 20 книги, а г-н Девър е написал общо 42 книги-игри, чието действие се развива в този сетинг.

Авторът, който почина наскоро, е позволил онлайн публикуването на всички негови издания. Може да ги намерите и играете на този сайт: www.projectaon.org/en/Main/Books.

Ако езиковата бариера не е проблем, то аз Ви препоръчвам да прочете английските версии дори на първите 4 книги поради 2 причини:

1) тънкости в книгите и детайли са променяни и уточнени с годините, и сайта ползва текста от по-новите версии на преиздадените творби от 02.2018.
2) Българските версии публикувани тук, използват много нелепи изрази на места (възстанови точките за ИЗДРЪЖЛИВОСТ на твоята сметка), неточени преводи (заглавието на първата книга всъщност трябва да е Бягство от Мрака), и неправилни описания - (дисциплината за лекуване всъщност възвръща само издръжливост, загубена в бой, а не възвръщане на издръжливост с всяка нова глава)

Като цяло, книгите са интересно четиво и след като свикнете със странностите при стила на автора - един от по-добрите избори за четене на книги-игри. Любопитна част е, че главният герой запазва всичките си умения и придобива все нови, но само при условие, че е оцелял при предишната книга. Предмети взети в предишни приключения понякога могат да бъдат използвани 1-2 книги по-късно, което е интересен похват, като цяло напомнящ на Кървав Меч. Опитайте се да минете всички от първата без умиране, а?

По мое мнение, книгите на Джо Девър са стъпка над средното качество, като безпорно най-силната част е света, който е съградил и историята на героите в него. Чисто игровата част, обаче страда от 3 проблема:

1) Екстремна праволинейност - голяма част от епизодите с много възможни избори, дори онези достъпни само ако героят притежава съответното качество, са само епизод с допълнителен текст които ви препраща на същия епизод като ако посочите което и да е от другите решения - метод, който силно подозирам е използван за да се поддържа тематиката от 350 епизода за книга.

2) Изключително странен подход към битките: поне 4/5 от битките в които можете да избягате преди да почнат, бягството се оказва по-доброто решение. Има епизоди които могат да ви въвлекат в 2 поредни схватки, ако решите да се биете, но крайният резултат при победа е същият, ако просто побегнете преди да започне 1-вата схватка. Не се взимат важни предмети от тези битки, само губите издръжливост. Това се повтаря много често. В една от книгите можете да се сбиете с 2 групи врагове и после с предводителя, като крайният резултат с нищо не ви награждава спрямо избора просто да не се намесвате. Това е крайно контра-интуитивно за мен.

3) Неизбежна смърт: На няколко пъти - 3 в първите 5 книги, има секции, които са част от главния път на историята т.е. не могат да бъдат избегнати, в които пише "посочи число" и ако си посочил нулата - 10% шанс, си дотам. За човек, който се опитва да мине книгите със същия герой започнал от първата, тези епизоди са голяма чума, и за мен винаги е било правило, че добрата книга игра може да се мине от първи прочит, с правилни, логични решения, а най-долното е автора да те убие със заровете, извън битка, без да ти даде шанс да действаш.

П.С. Като говорех за неправилни преводи, държа да спомена най-колосалния гаф при книги-игри преводи: Книгите игри Пътят на Тигъра пише че изчисленията за щети се извършват: "хвърли 2 зара - ако резултатът е по голям от защитата на врага, хвърли още 1 зар. Това са точките за щети които нанасяш" тоест според преводача, при успешен удар щетите са 3 зара, или 3 зара +2 ако се ползва удар с крак.
Да, ама не. Според английския текст първите 2 зара определят дали удара попада в целта, а после отделя се хвъря 1 зар за щети (което всъщност прави Отмъстителят най-слабият персонаж в света на Орб) . 12 години съм ги играл неправилно тия книги.

В тема ПНТ забелязах че никой не е споменал - през 2016, след 30 години авторите най сетне написаха последната 7-ма книга "Redeemer". Има и 0-ва книга-пролог която се казва Ninja - преди отмъстителя да си получи името.


П.С.2 Опитах се да вляза в Discord, но след като 2 пъти бях изритан след 30 секунди, докато си оправях настройките, линка вече не работи за мен.

Здравей Злия Илия,

защо си зъл? Злото ли ни мислиш, че си се писал така? Има тема за запознанство, можеш да се представиш там.

Статия за Самотния вълк имаше в последния брой на Списанието за книги-игри. Четейки поста ти, искам да те питам следното:

1. Какво е за теб средното качество, ако Самотния вълк е стъпка над него? Можеш ли дадеш примери?
2. Какво значи екстремна праволинейност? Всяка книга-игра е праволинейна, защото е система от типа "начало-ала/бала-край". Могат да се създадат разни "илюзии",които да разбият тази праволинейност, например движение по карта и обиколки на различни локации, но като цяло и картата има един вход и един изход.
3. Странен подход към битките - това, че могат да се заобикалят не виждам да е странно. По принцип е хубаво към един проблем да има няколко подхода - защо трябва главния герой да няма избор дали да се бие или не?
4. Неизбежна смърт - това е до баланс; логично е авторът да те "убие" ако си натрупал критична маса от лоши избори; съгласен съм, че хвърли зар и ако се падне 6 си дотам е крайно несправедливо, но понякога трябва и късмет, нали така?

П.С. Има тема за Пътят на Тигъра, даже много, пиши там за тях, за да е подредено форумчето.

Самотния Вълк на български наистина страда от някои неща, но най-вече че излиза много в края на Първата вълна и така не успява да събере фенове като Кървав меч и ПнТ (кой освен никсата харесва това :whistle: ) Иначе, четейки последно време за Самотния вълк, това си е доста добре изграден фентъзи епос с богата история, география и т.н. Сега подготвяме материал за Самотния вълк в списанието. Съ-форумецът Der преведе Самотния вълк 5 и ще го видим като фен-инициатива... Ако отзивите са добри, смятам че има буквално ОГРОМНО количество материали за Самотния вълк, които могат да се представят на общността.

А за ПнТ 0 и 7 Ето ги темите, има страхотни ревюта от Никсата:
knigi-igri.bg/forums/foreign-gamebooks/4873-7
knigi-igri.bg/forums/foreign-gamebooks/3...e-tiger-book-0-ninja

Efix7 писа: писа:

Здравей Злия Илия,

защо си зъл? Злото ли ни мислиш, че си се писал така? Има тема за запознанство, можеш да се представиш там.

Статия за Самотния вълк имаше в последния брой на Списанието за книги-игри. Четейки поста ти, искам да те питам следното:

1. Какво е за теб средното качество, ако Самотния вълк е стъпка над него? Можеш ли дадеш примери?
2. Какво значи екстремна праволинейност? Всяка книга-игра е праволинейна, защото е система от типа "начало-ала/бала-край". Могат да се създадат разни "илюзии",които да разбият тази праволинейност, например движение по карта и обиколки на различни локации, но като цяло и картата има един вход и един изход.
3. Странен подход към битките - това, че могат да се заобикалят не виждам да е странно. По принцип е хубаво към един проблем да има няколко подхода - защо трябва главния герой да няма избор дали да се бие или не?
4. Неизбежна смърт - това е до баланс; логично е авторът да те "убие" ако си натрупал критична маса от лоши избори; съгласен съм, че хвърли зар и ако се падне 6 си дотам е крайно несправедливо, но понякога трябва и късмет, нали така?

П.С. Има тема за Пътят на Тигъра, даже много, пиши там за тях, за да е подредено форумчето.

Злия Илия е прякор от училище. Часта "Злия" е изцяло иронична, уверявам ви, а пък името ми е Илиян.

1) "средното" според както го разбирам е баланс между ангажираща история и адекватни механики на книгата-игра. Банална история и скучни герои могат да се компенсират с интересен геймплей и да получат оценка "средно". Пример за това бих дал замъкът на таласъмите. Сюжета "влез в замъка на лошия и го отупай да спасиш добрите" е по изтъркан от гумите на колело "Балкан", но пък системата за предмети, голямото разнообразие за тяхното използване и наличието на осезаемо въдействие при взети решения са големи плюсове.

В същата серия за таласъмите има и пример за "под средното" таласъмите се завръщат. Хумора (който беше добър), настрана книгата липсваше ангажираща история или пък каквато и да механична част - просто се взимат решения, и се четат (често забавните) резултати, докато свърши.
Добра хумористична книга която се изкласява над това бих нарекъл "Истинска Магия", Магиите, техните ефект и цена са добре измислени, има леко разнообразие при преиграване, а историята бих нарекъл интересна, ако не беше факта че от цялото приключение са оказва, че има полза колкото от дупка в мост. Горе-долу героя излиза за да са поразходи малко, преди да му кажат "Я са връщай, сетих са къде съм си оставил ключа за вкъщи"

Като пример за висота бих сложил най напред Кървав Меч. Въпреки че "спаси света" е далеч от критерий за оригиналност, огромната свобода на действие, многобройните клас-специфични опции на действие, опции при битка, абсолютно 0-ва праволинейност (всяка книга има 2 главни точки където трябва да се мине и по 3 пътя за достигане дотам. 5-тата книга има 1 сбирателна точкa и 5 пътя до нея), и най-вече липсват епизоди от типа на "избери наляво или надясно->надясно. Умираш".

Честно казано бих сложил и пътя на тигъра на "най-високо" като качество, ако не беше фрашкана с епизоди които те убиват моментално (Властелин е особенно отвратителна в това отношение).

Изигравал съм Кървав меч книги 1-5 със същия герой без умиране с 3/4 класа, след като понаучих къде са по удачните пътища за минаване, но дори след 78 опита не успях да изиграя пътя на тигъра сериите със същия герой, защото дори в абсолютно най-прекия и успешен път има момент където се катериш по стената и трябва да хвърлиш съдба 50-50 или умираш. Начина да избегнеш това хвърляне е чрез предмет, чието придобиване те задължава да се биеш с 2 сложни противника И трябва успешно да хвърлиш 6-ца или умираш така или иначе.

И това е само първата книга.

Във втората при абсолютно най добрите условия трябва да хвърлиш в един момент 5 или повече или пак си лягаш.
3-тата книга, има още един 50-50 момент където си умираш, а ако избереш алтернативния път трябва да се биеш срещу 2 противника, единия от които е хонорик със зар+5 щети. И ако оцелееш след тези 2-мата се добираш до астарот, който ще те убие от 1 път защото не си взел специфичния предмет от 50-50 пътя.

Има много такива примери, но ще спра дотук.

2) Праволинейност наричам илюзията, че избора ти има значение. Отново се връщам към кървав меч - първата книга можеш да започнеш от 3 различни места които са напълно уникални и се събират в 1 точка по нататък, за да се разделят отново, спрямо предметите които си могъл да вземеш само от пътя които си избрал. Другата точка която се събират пътищата е чак преди края. 3-тата книга например до кораба можеш да стигнеш по 5 различни начина, а всеки един от тях е достижим ако се изпълнят условията по неговото откриване. Но окриването не ти е гарантирано.

Епизоди от типа на "решение 1, решение 2, изпозвай умение Х", където разликата е само в различен текст, и 3-те епизода те пращат на същата глава са какво разбирам под праволинейност.

3) Не е въпроса до липса на избор между "бой или беж" проблема е, че в повечето случаи боя не постига нищо освен да ти изхаби издръживоста, а победата те препраща на епизода който те отвежда бягането.
4) Не става дума за "ако си натрупал критична маса от лоши избори" - както казах "добрата книга игра може да се мине от първи прочит, с правилни, логични решения". Говоря за епизоди, които са повратна точка в историята и до тях се стига неизбежно, откъдето и да си избрал да пътуваш и те карат да хвърлиш зар, който ще те убие направо. Разбирам аргумента за "късмета играе роля", но в този си абсолютен и неизбежен вариант за мен е просто лошо написан сюжет.

Да те питам и аз: какво/къде е "Списанието за книги-игри"

по-долу някой спомена че книгите игри за Самотния вълк били 20. Не е истина, само за Самотния вълк са 29, има и 30-та, която е незавършена.
отделно има поне 16 книги в света на Самотния вълк, общо книгите са 45.
eто линк, за всеки, който се интересува:
en.wikipedia.org/wiki/Joe_Dever

Всъщност книгите за героя Самотен Вълк са 20. Другите 9 са от гледната точка на негов ученик след като СВ възтановява ордена на Каи. А в първия пост уточних че има още доста книги които са в същия свят.

Има и безплатно приложение за Андроид, с книгите от поредицата, включващо автоматично водене на дневник и зарометачка.
Поне до 14та книга ги играх на телефона, но много ми станаха еднообразни и не съм чакал по-новите.

Както колегата Монев каза, в Брой 10 на Списанието сме приготвили някои неща от света на Самотния вълк. Целта ни е да запознаем читателите с част от историята и особеностите му. Ще има и кратък разказ, който се явява нещо като предистория и е свързан с първата книга. Така че ви съветвам, ако сте решили да си припомните/започнете поредицата, първо прочетете материалите от предстоящия брой и после преминете на книгите.
Другият ми подарък към общността е преводът на книга пета - Сянка на пясъка. Той е готов и е предаден на издателя ми "Спас Пъблишинг". Надявам се скоро да го видим на бял свят.
Пожелавам ви приятни моменти в Магнамунд и нека ИЗДРЪЖЛИВОСТТА ви никога не пада до нула!

Кавичките са излишни.

Аз и тук ще питам...защо са нужни 2 корици????

Така, както Никсата направи "Убиец!" в стила на Еквус Арт отпреди повече от четвърт век, така трябва и да изглежда петата книга. Като си ги събере някой колекционер, да му радва окото. Надписът "Фенско издание" е излишен, да не кажа друга дума.

Mindcrime писа: писа:

Кавичките са излишни.

И това между кавичките е излишно

nixata писа: писа:

Mindcrime писа: писа:

Кавичките са излишни.

И това между кавичките е излишно

Ти кажи...трябва ли да има две корици?