Как могат да се подобрят книгите-игри?

Кире сега аз ли да адвокатствам на Торо?
Книгите-игри не са нещо по-долно от стандартната проза и това че е книга-игра не трябва да е оправдание за по-слаб текст. редактора може да се оправдае с „не ги знам тия неща”, „нямах време”, „за без пари толкоз”, ама да кажеш: „Това е книга-игра, на кой му пука за литературата?” - не е ОК.
Всички които „храним” не го правим с цел да откажем автора, а да покажем какво има да се подобри в преработката или в бъдещи творби. Ако искаш да те тупат по рамото колко си велик има Лазарус.
Другаря Агапов казва „но така и не се намери някой от критиците, който да ни обясни как да я подобрим с конкретни примери.”, а точно в предишния пост никсата му прави извадка на проблемните текстове. Е да, не е дал алтернативен пример за редакция и как би звучало по-добре, но то затова има хора които си се занимават с редактиране. Пък ако не си такъв но все пак ти се занимава с редакция виж извадените проблемни текстове, ако не виждаш проблема питай: „Какво точно не му е народе на шато с малка буква?” и ще ти отговорят.
Работата по Списанието не е основна за никой от екипа и се прави колкото е възможно в свободното време, но извинения като това че книгите-игри са нещо по-долно си е обида особено пък на този форум.

Кире, не знам как да го кажа за стотен път това за литературата, без да обидя някого. Няма логика в това, тъй като същата тази литература е компонент от книгите-игри и няма реална причина да не е също толкова силна. При положение, че спрямо 1 книга-игра статистически съществуват вероятно 100,000 неинтерактивни книги, нормално е рядко да има такава, която да е сред най-добрите. Но то това може да го кажем и за стандартната литература като аргумент - о, не, неинтерактивните книги никога не могат да са добри колкото неинтерактивните книги! Кажи ми едно неинтерактивно българско фентъзи за тези няколко години, което да е добро като Толкин, Абъркромби и т.н. Кажи ми българско фентъзи или роман за периода, които превъзхождат качествено като литература книгите-игри на Краси Стоева, Слави Ганев, Стефан Стефанов, Явор и други. Чета ги, и не виждам да са по-добри, чисто литературно. Дайте логическа обосновка защо като се развиват герои в КИ не могат да са интересни или като се пише текст, той не може да е грамотен? Защо не може или не бива да се редактира?

Твърдиш ли, че ако седнем с Абъркромби, и сложим едни избори и разклоненост в негови книги, те ще станат изведнъж слаби литературно? Каква е логиката в това, ако човек има опит в интерактивното разказвачество?

Радетелите на слабата литература в книгите-игри, това е то... Не ме дразни, че се фокусирате в друга част. Не твърдя, че не може да има читава книга-игра с посредствена литература - да, игралните качества могат да я осмислят, дори литературата да е слаба. Дразни ме, че отричате този толкова фундаментален елемент на книгите-игри без даже да се замисляте защо и че си го повтаряте най-вече пред себе си, защото ви е слабата страна. Ако картофите ти са изгнили, колкото и да ти е добра каймата, мусаката ти няма да е номер едно.

И докога ще го повтаряте това, при положение че последните десет години едно от най-читавите фентъзи и фантастика от български автори като качество на литературата е точно в книгите-игри? Погледнете и на запад - там също са се преориентирали към силни литературни КИ, с много качествени автори. Най-успешните KS и генерално като отзиви са точно такива. Никой не си умира вече да хвърля зарчета и да смята Сила и Живот, да избира дали да тръгне наляво или надясно. Не можеш ли да напишеш прилична история, лоша работа.

Никой не съди никого тук като човек - който колкото може да пише и прави игри, толкова. Никой не е казал - Неделчо, що не ги резнеш тези вени, момче, "Хижата" не ме кефи. Даваме отзиви за произведения. Защо промотирате редакторското претупване? Защо искате да бъде порязано желанието на авторите да се развиват и като писатели и вярвате ли наистина, че няма да доведе до по-качествено произведение? Ок, вие нямате такива амбиции, няма проблем. Трябва ли никой да ги няма?

И каква е тази теория, че не само че дават оценка хората, което е достатъчно само по себе си и смислено;
не само че посочват какво не им харесва, което вече е много;
не само че дават и конкретни примери, което е редакторска работа, впрочем, а не читателски отзиви; не всеки читател може да си анализира в детайли потребителското преживяване и да каже къде точно са проблемите;
а че трябва и задължително да кажат как да стане, което си е вече преподаване; и съвсем вече не е работа на един читател да знае как да стане;
Има едно генерално правило точно в обратната посока, дори - един автор в най-общ смисъл трябва да вижда отвъд отзивите, да усети какво и как ги е причинило, а не да слуша дословно кой какво е казал, че иска.
Айде малко да се замисляме над тези неща. Който иска да е по-просторен, нека, но може ли да казваме, че другите отзиви не са стойностни и са зловредни? Мен да питаш, ако някой се откаже от няколко критични отзива, то явно му се прави услуга - закъде е тръгнал. Дори да стане перфектен, пак ще н*****т всичко, което изкара на бял свят.

Аз, например, съм благодарен на всеки не-тролски отзив. Може да ме нахрани някой и да не се аргументира - поне ще мога да си извадя някаква статистика за дадено произведение колко се харесва. Може да каже какво не му харесва - моя работа е да седна и да се замисля защо и дали не съм могъл да го направя по-добре и как. Може да не се съглася с голямата част от нещата, примерно като с на Шин ревюто на "Рандеву" (т.е. да не е усетил или разбрал нещата в посоката, в която съм ги замислил, което не прави мнението му невярно), но пък има неща, с които съм съгласен, и човекът ми е отделил време да сподели сериозно разяснено СВОЕТО преживяване с книгата. Ако се окаже, че повече хора имат същите проблеми, ще трябва да седна сериозно да се замисля. Добромир, с който сме се драчили като говеда, седна, спори с мен и ме научи на нещо, което не знаех. И следващият път ще съм по-добър. Но не мисля, че ми беше длъжен. Ако беше казал "Частта с пушката не струва" нямаше да ми помогне толкова, но пак щеше да е нещо и в плюс. За къде съм без тази критика? Ще тъпча на едно място и ще ме тупате по рамото - "Браво, супер е". Да, може да ме издразни някаква наредба на нещо, може да ме извади от кожата някакво кофти неуважение към нещо, в което безвъзмездно съм вложил труд и сърце, но отдавна съм осъзнал, че правилната реакция е да седна и да помисля какво е усетил потребителят, защо го е усетил, с какво да го спечеля следващия път и как да не го отблъскам; или поне ако попада в целевата аудитория на това, което съм направил, защото някои неща просто не са за някои потребители и е ок ако определени елементи не им допадат.

Ако Сандърсън седне и напише роман от 500 стр. и книга-игра от 500 стр., къде литературата ще е по-богата, по-плътна, по задълбочена, с по-развити персонажи, по-концентрирана?

Задаваш си грешни въпроси и затова си достигаш до грешните отговори и изводи. Не се знае къде ще е по-качествена литературата. Качеството не е функция на обема. В неинтерактивното произведение ще ти представи повече, но не задължително нещо по-добро. Така че това трябва да ти говори много. Ако напише разказ, който е 5 страници, пак може да ми хареса повече от романа му от 500. Ако напише 5000 страници интерактивни по-добри ли ще са от неинтерактивните? Ами ако са 50,000? Единственото, до което ще достигнеш по тази пътека, че идеалният за теб обем на една книга-игра и на една неинтерактивна книга са различни и да, за развитието на дадена история и брой герои в "идеализиран" вариант е нужен различен обем, но това няма нищо общо с качеството.
Трябва да се отчетат допълнително фактите, че 95% от тези книги са към детска аудитория, което няма да покрие изискванията ти за велика литература (там е нужна простота на езика, по-малко описания, по-прост сюжет) и че игралните сили позволяват средно-статистически по-некачествени литературно продукти да могат да се издават, защото има с какво друго да привлекат.

Изчел съм много КИ, но досега ниво, като в посочените по-горе от мен романи не съм срещнал. Да, хипотетично е възможно, но на практика го няма.

Това не означава нищо за интерактивната форма. Прочети 500 напълно произволни книги и шансът да срещнеш посоченото от теб ниво статистически не е по-голям, отколкото при книгите игри. Всякакъв извод за корелация между качество на литературата и интерактивност по тази нишка е не по-смислен от "Баба ми пи ракия всеки ден и живя до 100 години, значи алкохолът е полезен".

Продължаваш да бълваш доводи, които са несъстоятелни и няма адекватна причинно следствена връзка с изводите и темата "Невъзможно ли е да се пише добра или дори велика литература в интерактивен формат." Не видях нещо, което адекватно да защитава тезата, че не е.