Любим женски персонаж

То женски персонаж май съвсем няма... освен Касандра от смъртоносното трио.

Торо, "на вкус и на цвет товарищей нет"...или казано на езика на първата евроатлантическа империя, de gustibus non est disputandum .

Но хайде, като си рекъл, да се мотивирам!
Баш самодивата от Замъка на таласъмите е яка кака, която взема превантивни дипломатически мерки за справяне с назряваща заплаха. Освен това има магически предмети и изглежда, сама ги е правила (или поне аз бях останал с това впечатление). Какво да не й харесваш? А, да, и освен това винаги съм харесвали самодивите - нещо, което Колин не би могъл да предвиди. Но всъщност с какъв "предварителен багаж" разполага читателят е от ключово значение за въздействието на произведенията. Те затова често се пишат за определени таргет групи.

Ясмина и Лия от Майстори на меча 1&2 са готини, атлетични (в различна степен ) мацки, които разбират от важните неща в живота: фехтовка, интриги, тайни заговори, политически борби...

Андроника от "Арена" ти спасява живота и си изпаща от това. Какво да не й харесваш?

Принцесата от Сина на пустинята е готина, защото...ами просто е готино описана.

Ния фехтовачката от 1001 кули - виж Ясмина и Лия. Тя имаше и допълнителни точки за увереност в собствения (иска се сериозна увереност, за да излезеш с шпага срещу двуръчно оръжие), както и за стил при евентуална победа.

Агентката от Генезис компетентна, изглежда добре и двамата с главния герой преживяват нападение от изключително опасна извънземна твар. Това сближава хората!

Благородничката и дъщерята на капитана от двата Котарака - едната вероятно спасява героя, а другата вероятно е спасена от него и вероятно ще върне услугата. (Торо, това все още е намек, че чакаме продължението )!

Кали от поредицата за суперагента ми беше по-симпатична от самия суперагент, защото компенсираше редовно каквото не му достигаше откъм такт, акъл или образование. А както всички знаем, имаше доста за компенсиране!

Ал Торо писа: писа:

Би било готино ако можете да обясните тези персонажи с какво точно са впечатляващи и уникални за вас, освен че на някои им помните имената и примерно едните са силни, а другите трябва да ги спасяваш или пък просто са жени и има картинка с тях. Мисля си, че ще е много трудно за читателите, но пък ако се справите с предизвикателството, вярвам ще е полезно и интересно, особено за авторите.

Обяснявам моята класация:

1. Лейла от "Сърце от камък" има страхотна коса и е олицетворение на неосъществената любов. Много хора някъде някога са се разминали с голямата любов заради кофти стечение на обстоятелствата.

2. Сюзън има впечатляващи гърди (поне на корицата на Мегаигра, бр 4) и е олицетворение на онзи тип жени, които често оплюваме, но тайно харесваме - богати красиви презадоволени жени, които живеят за момента и са готови на всякакви луди изпълнения.

3. Кали има дълги хубави крака и е олицетворение на първата любов. Все пак тя беше първия женски персонаж в книгите-игри, а всеки помни първия/първата си.

Зелма - описанието, едва ли е имало друг персонаж, който да си го представям толкова живо, че и да помня до днес
Симона от Мис Ефект - симпатизирам ѝ, купонджийка, леко (може и да не е много леко) кифлееща, но много истинска, мога да си я представя и образът ѝ да "оживее" в съзнанието ми

Повечето женски образи на Блонд ме спечелиха с леките свалки и закачки. Рома ме спечели с това, че бе интелигентна и чаровница. Обикновено я предпочитах пред Зелма - тя е прагматична кучка, преспива с Бика, и после те изнудва за по-висока заплата. Въпреки това й двата образа се помнят. Шейла е още по-въздействаш образ, свалката с нея се помни. Шейла е прагматична, леко високомерна, но тайно в душата си е романтична. Имаше хубави закакачки в "Синът " - че няма гаранции, че Шейла ще има чувство за хумор. Освен това е хубаво нарисувана. Пък и ръката й е важна за теб - помага много за стабилонстта и мирът.
Хелън от Сонора е един от най-яките образи, които съм чел - мъжко момиче, харесваше ми как е в дъники, а къса коса, как "изпържила" главатаря и пр. В този смисъл съм се кефел и на Малъри от "Небето" - яка пънкарка е, не й пука кой какво мисли за нея и много ме кефеше. Жалко че Блонд не направи игра само за нея.

Бяла Пролет на Кевин Слейтър е дори по-въздействащ образ - първо илюстрациите са много готини, второ всичко е много романтично - кученцето което и подаряваш, номерата, които си въртите, как я защитаващ при сбиването, как тя идва да те защитава ако Као те пребива.... персонажа е изграден в голяма пълнота, и има много романтика

Кали няма как да я забравим защото бе първият значим женски персонаж в книгите-игри. Тук изключвам кралицата на кристалната гора от Гората на демона, но там този образ не е развит в другите книги за Дърваря. За значението на Кали много спомогна и Иванчев, който направо въведе нов стил в рисуването - изглеждаше като типична секретарка - висока, със стройни крака, с вдигната на кок коса и обици. Отделно, че Кали допълваше суперагента във всичко, в което не можеше да се справи сам, и свалките изглеждаха естествени. Честно казано след "Боговете", рязко понижих интереса си към следващите две книги от поредицата за Суперагента именно защото там Кали е там само се споменава, но няма роля. По сходен начин, както е рисувана Кали Иванчев е рисувал Дебора в Черната маска - висока, стройно с дълги бедни, слаба талия... но Дебора не ме впечатли, някак ми бе твърде пасивна, на фона на Кали - Кали прави свалки с Котън, Кали учи 5 умения и помага при регистрацията на отбора, Кали пие кока-кола за да не пропусне идването ти, Кали участва в обир - тя е активен участник, за разлика от Дебора.

Сюзън от "Бягството" не ми е направила чак такова впечатление, изглеждаше ми като лош опит да се копира героинята на Сандра Бълок от "Разрушителят", като се привнесат елементи и от други американски екшъни - например "Беглецът" с Харисън Форд. Ако не я бяха споменали някои хора нямаше да се сетя за нея.

От дъга ми бяха направил впечатление Мария от " Добромир" и Сали от "Томек" - освен че са дело на Е.Йорданов и са еднотипно рисувани - хубава девойка, с тънка снага, огрочно черни очи и черна коса (кукленска хубост)- като персонажи те бяха тихи, добродетелни, и отдадени на любовта си. При Мария завърши доста печално всичко, а Сали бе отвлечена и едва не завърши печално.


От новите впечатление ми направи героинята на Краси от "Хотелът", защото е криминална творба и защото героинята трябва да разследва собственото си убийство. И защото е изведена в главна роля. В миналото имаше много малко главни женски роли - сега се сетих, за Стейси Бул на Тед Грей - един от най-яките женски образи от старата вълна. Обикновено играех или с Хамелеона или със Стейси. Тя обаче дойде твърде късно и не можахме да й се насладим истински има я само в две книги, освен това е твърде феминистки настроена, което е съзнателен елемент, но пък отива в крайност.
. Джожрдж М. Джордж също бе направил хубав образ в пари и гангстери там можеше да се "потопиш" в образа, защото докато се къпеш във ваната влиза частният детектив Дъглас и те вижда гола. Или как като ти правят компромата не те връзват, защото си момиче е не вярват, че може да избягаш.

Начинът, по който мисли и говори Литуел, когато те прави приятел на елфите, е това, което ми харесва. Комбинирано с прекрасната рисунка, към този момент, прави този персонаж любим за мен. Зад текста прозира поезия, която ми харесва. Защото за да се изгради един мъжки персонаж, прозата може да е достатъчна, но за да се опише една жена, тук вече е нужно нещо повече...