Книги-Игри, които никога не сме чели и няма да прочетем!

Не, в темата ми няма да стане дума за "Валенс и Числото на звяра", нито за новия "Замъкът на Таласъмите", не сте познали

Искам да обърна внимание на всички онези от Вас, които купуват книги-игри (понякога и с пълни торби), но после не ги четат...

Това е на практика доста срещано явление, самият аз съм си купил през пръсти игри в Steam, които после никога не съм играл.

И в същия момент, за какво купуваме тогава? Например, от носталгия ли, от колекционирани ли, от култ към автора им ли? Или?

Разбира се, това ми напомня една смешна сцена на сергия за книги-игри през 90-те, където казах на продавача нещо такова:

- Абе Вие много книги-игри пускате, какво правите?! По дяволите, всяка седмица по 3-4 книги-игри, това е лудост, кога ще ги чета?

На което онзи присви хитро очи, взе една двасетолевка от ръката ми и каза: "Абе ти ми дай парите, а ги чети като се пенсионираш!"

И така стигаме до извода на днешната тема, игрането и четенето на ки няма значение, важното е да върви стоката и да се продава.

Но тук си спомням разговорът ми с издателя от Селекта Васил Андонов, лека му пръст, сега през януари човекът прави една година:

"Дамяне, каза ми той, едно време нямахме Фейсбук, както сега, ни абсолютно никаква жива връзка с играчите, следяхме тиражите."

Накъде бия ли? Във Фейсбук, дори и днес, рядко се коментира, писма на фенове не се публикуват, Форумът в този си вид е умрял.

Айде тогава СКИ, или ИК КИ (а.к.а Ейдрин Уейн), или който и да е, дори да е Дядо Боже, да публикуват официално тиражите си

Един вид ние ПАК няма нищо да прочетем и изиграем, няма пак нищо да коментираме, но поне ще знаем за какъв дявол е всичко?

И като казвам "да се публикуват тиражите" имам предвид точно това: 1/ издадени бройки; 2/ реална цена; 3/ продадени копия и т.н.

И всичкото това го пиша от провокираната от Ал Торо дискусия за жената с токчета, която бяга и т.н. Да видим колко са го КУПИЛИ!

Дано не се окаже, че Агамор е бил купен от 100 човека, от които само 10 са прочели разказа, но нито един от тях не го е разбрал...

Аз допреди 2-3 години купувах и прочитах всичко, което се появи на пазара. Не толкова защото 100% от нещата ми бяха интересни, а от нещо като полупрофесионален интерес - за да съм запознат с пълната картина на книгите-игри в България. В един момент си казах, че все пак животът е кратък и не е коректно спрямо него да се губи време за щяло и нещяло, а роля изигра и това, че взе да ми свършва мястото в библиотеката. В момента купувам и чета може би 70-80% от нещата, които излизат, което намирам за съвсем прилично - хем оставам достатъчно запознат, хем не навлизам в екстремности. В последно време забелязвам някакъв импулс, вероятно породен от новите заглавия, и във форума се пише повече. Даже някои теми ми навяха спомени за добрите ранни години на форума, когато имаше много енергия и книгите-игри се дискутираха със страст. Със сигурност това е по-добре, отколкото безразличието от пустите теми. Докато се водеше дискусията за Колекционера, виждах как хора се запалват и решават да го прочетат, понеже им е интересно кой е крив и кой прав в спора.