Йохано — Приключението — книга игра от 2009 г.

През 2009 г. излезе една, бих я нарекъл, образователна книга игра.Казва се „Приключението“, а неин автор е Йохано. Има специален сайт , посветен на нея. Достъпна е и в Моята библиотека .

Мисля, че съм попадал на нея, но нямам никакви спомени за нещо повече. Явно не ме е впечатлила с нищо. Както и да е - ще я пробвам пак

Мда, още си спомням колко учуден бях като я открих съвсем случайно в читанка (просто преглеждах цялата категория книги-игри). Като цяло беше много детски написна и със слаб игрови елемент за КИ. Това, което привлече интереса ми към нея, беше именно образователният елемент относно диабета, афиширан в книгата. Не знам доколко успешен е бил (само деца биха дали компетентно мнение), но определено за мен това е много важна роля на КИ и е похвално, че е направен опит за КИ с ясно заявена подобна цел. Ако имаше поне грам дaлновидност сред чиновническата гмеж, отговорна за средното образование, потенциалът на КИ би позволил да се реши до значителна степен чувствителна част от най-наболелите проблеми. След 15-16 хубави КИ (особено от тези на Джордж) едва ли нормален ученик би имал проблем с попълване на таблица, извличане на информация от карта и прочие работа с текс от изискванията на PISA.

Тук съм напълно съгласен с Джак - процесорът и видео картата в главата на всеки от нас бият всичко на Интел, Атлон, Нвидиа и т.н. и трябва децата да се научат да я позлват. Това става с четене, а не с вестник Уикенд.

Moore писа: писа:

Това става с четене, а не с вестник Уикенд.

Че във Уикенд само картинки ли има?

Shin писа: писа:

Moore писа: писа:

Това става с четене, а не с вестник Уикенд.

Че във Уикенд само картинки ли има?

За целите на дискусията, можем да въведем фикция, при която отговорът на подобни въпрос да се счита за положителен ! Същото ще важи и за розови романчета и прочие литература, която не ангажира мисленето на читателите.

Горното се постига с добра история, необходимост от осмисляне на интересни нови данни, качествени персонажи или сетинг, и интерактивност, като КИ са едно от малкото средства, които могат да ги комбинират.

ze BG писа: писа:

Да КИ имат сериозен образователен потенциал - представете си примерно КИ, в която започваш като едноклетъчно и от твоите решения зависи през кои стадии на еволюцията ще преминеш и до какво животно ще еволюираш накрая.

Това според мен би била доста тъпа книга.

Gravolez писа: писа:

ze BG писа: писа:

Да КИ имат сериозен образователен потенциал - представете си примерно КИ, в която започваш като едноклетъчно и от твоите решения зависи през кои стадии на еволюцията ще преминеш и до какво животно ще еволюираш накрая.

Това според мен би била доста тъпа книга.

Не и според мен (може би поради професионална обремененост). А и колкото и да е зле, по всяка вероятност ще е по-добре от учебника. Разбира се, трябва да се напише кадърно от добър автор. Идеята е не книгата да е като енциклопедия, а неусетно да те снабдява със знания/умения, докато се забавляваш. Примерно аз не познавам и един човек, справил се с няклолко старта навремето и после да се е издънил на някой логически тест за движение по карта, извличане на информация, попълване на таблица и прочие. Много от нечетящите КИ пък стигаха до крайности - можеха да решат задача с басейни, но не и с цистерни. Защо? Защото в учебника е с басейни, а въображението им клони към 0. А бяха с добър успех (и в онези години образованието не беше и наполовина толкова зле). КИ могат перфектно да балансират именно тези закостенялост и рутина на системата, да направят читателя под някаква форма активна страна, а не просто устройство за запаметяване/възпроизвеждане.

Ще го кажа по друг начин - еволюцията не се базира на решения. Освен това биологичен(генетичен) смисъл еволюират популации, а не индивиди.
Идеята е тъпа, защото книгата няма да "преподаде" правилно еволюционната теория поне не и във вида в който идеята беше предложена.
Но пък съществуват компютърни игри(и програмки) в които има реализирани генетични алгоритми и е доста забавно да си играеш с тях.

Вилорп писа: писа:

Ако на планетата се появи атмосфера и можеш да имаш избор дали да продължиш да се развиваш в пълните с хищници води или да се пробваш в новата ниша, което ще ти коства 3000 популации да речем.

Може. Но това няма нищо общо с теорията за еволюцията. Съществата нямат избор. Някои същества остават и измират. Други остават и оцеляват, но поради натиска на средата оцеляват само по-пригодните(или пък не оцеляват никои - случва се и рязка промяна в средата да доведе до изчезване на обитаващи я популации, които няма къде да отидат). Трети пък ще се придвижат изтласкани от хищниците и дори може да се случи да се отделят в отделна популация от началната популация, което впоследствие би довело до натрупване на разлики между двете популации до такава степен, че не могат да имат плодовито потомство и ето ти видообразуване.
Освен естетвения отбор има и много други интересни фактори, като например дрифта на гените, които са неутрални спрямо способността за оставяне на потомство, което е произволен процес.
Понякога някои черти като големите шарени опашки при пауните имат негативен ефект върху способността за спотаяване и избягване на опасности, но пък женските ги предпочитат и затова те оставят повече потомство от индивидите с по-скромно оперение.
Да не говорим пък за ситуации където някои отровни животни са шарени и покрай тях други подобни животни постепенно са добили подобни цветове понеже хищниците са ги избягвали.
Хората, които са развили огромни мозъци, но тези мозъци изискват наистина много енергия и много много дълго време децата им са беззащитни и зависими от родителите.
Въобще темата е обширна и страхотно интересна, но непригодна за книга-игра.
По-скоро съм на мнение, че това може да е вплетено или вметнато в сюжета, но не и да е основа за игрална система на книга-игра освен ако не се измисли някъв начин да се симулират генетични алгоритми на книга.