Йохано — Приключението — книга игра от 2009 г.

Чарът на художествените книги и книгите-игри в частност е възможността да видиш света през нечии други очи и за разлика от филмите да си го представиш пречупено през призмата на собствения ти мироглед и въображение.
Не съм убеден, че бих успял да се вживея в ролята на амеба или мениджър на популация от безгръбначни ренегати търсещи своето място в суровия свят. Хората на първо място четат художествена литература и книги-игри защото им е забавно и някъде по-нататък евентуално в списъка им с приоритети е жаждата за нови знания.
История, психология, социология, антропология, археология и т.н. са много по-благодатни сфери ако автора има знанията в съответната област и желание да пише учебник маскиран като книга-игра.
Хората запомнят нещата, които предизвикват в тях чувства и идеята теоретично може би звучи добре.
При всички положения съм скептично настроен към качествата на такъв тип книга изобщо.
Малко наивна ми се струва идеята.

Gravolez писа: писа:

По-скоро съм на мнение, че това може да е вплетено или вметнато в сюжета, но не и да е основа за игрална система на книга-игра освен ако не се измисли някъв начин да се симулират генетични алгоритми на книга.

Точно това се имаше предвид.

А за точните науки никак не си прав. Може да се напише криминална КИ със събиране и обработване на доказателства от местопрестъплението, в която играчът да е технически експерт - кеф ти DNA fingerprint техники, кеф ти химически анализи... Медицинска КИ, стил Dr. House, за базови здравни познания. Фантастична КИ, подобна на "Фантастично пътешествие" на Азимов - миниатюрна подводница из кръвоносната система за анатомия и физиология, слизане до макромолекулярна скала в клетка за клетъчна и молекулярна биология. Организиране на експедиции за редки растения и животни - зоология и ботаника. Възможностите са хиляди. Иска се само автор с познания, чувство за хумор и способност да намери баланс, да поднесе информацията неусетно на заден фон, така че децата да се учат докато четат, без да губят желание. И най-важното - да се събуди интерес у тях към нещо различно от чалгата и силикона.

Jack of Shadows писа: писа:

Иска се само автор с познания, чувство за хумор и способност да намери баланс, да поднесе информацията неусетно на заден фон, така че децата да се учат докато четат, без да губят желание.

Много смислено, много!!

Ето и един начин, как да се напише такава книга и без особени познания: чрез ползването на специалисти като консултанти. Метода е изпробван и работи при създаването на специализирани ebooks, които се продават в интернет - най-нормално ще си работи и за писане на КИ.

Естествено винаги се намират и такива, които сами се задълбочават и навлизат в материята, но вероятността за фактологични и др. род грешки се увеличава. И през 90те имаше такива, сами можете да се досетите кои бяха

Тази тема за мен е важна. Ако имах "чувството за хумор, способността да намеря баланс, да поднеса информацията неусетно на заден фон, така че децата да се учат докато четат, без да губят желание." и бях по-последователен и постоянен в начинанията си, щях да се захвана с подобно нещо.

Акхъм, можете да я направите за еволюцията бе. Просто вместо да избирате, какво да станете (освен може би хищник/тревопасно/растение/още-нещо-си, за които си нямам идея от какви външни фактори се определят), ще избирате средата. И би могло да се направи за затворена еко система или нещо от рода. Абе, начини има, стига човек да иска.

И се чувствам длъжен да спомена, че историята е всичко друго, но не и възможност за главен мотив, тъй като там не ти пука за "ако", поне не официално. Виж, чрез базиране на действието в исторически период и държава/етнос може да се постига много.