Защо жанрът западна ...

Я и такава тема имало тук.

1. Слаби заглавия – може би не бяха все пак толкова слаби, е добре на Елена бяха, но бяха много. Аз много старателно си купувах всичко и едвам смогвах, не ми оставаха пари за нищо друго дори бонбон. Някак си всеки вторник три нови заглавия, идваше в повече. Като започнеш да пропускаш заглавия, лесно стигаш до извода да не си купуваш изобщо;
2. Компютри – компютрите понесоха обвинение, но все още не бяха толкова масови. Все още бяха доста скъпи, а първите зали започнаха да се появяват 97-98. Балдурса още не беше излязал, но например имаше Диабло. Залите обаче взеха да стават масови след 2000-2001. До този момент ги нямаше навсякъде, само в по-големите и напредначиви градове. Дори да са повлияли, не мисля, че е много;
3. Нещо, което тогава ММ много коментираше, не знам тук споменато ли е е липсата на нова зарибявка. Тук чета неща "порастнахме, ама за малко" и такива. Да нашето поколение взе да пораства мина през казарми и ВУЗ-ове. Но нашето си остана единствено, след нас новозарибени просто нямаше;
4. Поради едни или други причини печалбата взе да спада и издателите се отдръпнаха. Това е времето, в което и сергийте за книги взеха да изчезват от улицата;
5. Магията взе да изчезва. 1999-2000 бяхме на най-ниското ниво на развитие. Нищо не работеше, нищо не произвждаше, скандалите бяха всекидневие. Борчаги се избиваха по улиците. Време, в което приказките място нямат.

Факторите бяха многобройни. Основният за мен обаче беше задръстването на пазара със шлака. Стратовете са ярък пример. Турнирните игри също. Говорим за неща направени за седмица, пуснати на пазара непроверени, при това с набързо надраскани или направо свалени от нета корици и илюстрации.
Аз купувах всичко понеже бях задръстено хлапе, но доста от късните неща не изигравах докрай и просто захвърлях. И естествено, нещата приключиха. Независимо от кризата, независимо от компютрите, нещата щяха да продължат ако продуктите бяха стойностни, а авторите и издателите - по-съвестни и не толкова алчни.

Не знам колко от вас си спомнят, но всичко зависеше от площад Славейков. В тези години имаше ремонт там. Това също се отрази на продажбата на книгите.

Уважаеми приятели, след като отново подхващате тая безмислена тема, аз за пореден път ще трябва да ви кажа, че повечето красиви разсъждения, които правите са погрешни. Не защото разсъждавате неправилно, а защото изхождате от грешна предпоставка. Едно време имало един математик на име Гьодел, на който се предписва твърдението: "Ако е грешно условиято, погрешно е и решението."

Всички логични и обосновани доказателства, които давате, че жанра западнал заради слаби автори, лоши произведения и алчни издатели щяха да са верни ако авторите създаваха пазара.
За голямо съжаление не е така. Истината е, че пазара създаде авторите. Всички ние започнахме да пишем книги-игри защото имаше кой да купува книги-игри. Ако не беше така дори Любомир Николов след първите една две книги щеше да спре.
И обратното ако пазара искакше книги-игри щяха да се появят други по-добри автори и по-качествени произведения, които да изместят лошите. Това не се получи. Следователно времето на книгите-игри беше отминало. Разбира се двете страни си влияят взаимно, но най-важното е, че ако има пазарна ниша - се намира кой да я запълни. Винаги!
И не разправяйте, че "новите читатели" се отдръпнали защото попадали на лоши заглавия. В началото също имаше не по-малко слаби книги. Както вече казах времето на книгите-игри беше отминало.

Затова единствения, най-близо до истината отговор е следния цитат:

SatanicSlayer писа: писа:

Не знам колко от вас си спомнят, но всичко зависеше от площад Славейков...

Добре де, ама Славейков е в София. Вярвам там е бил най-големия пазар, ама не единствен, нали?

"Площад Славейков" е само символ. Обобщение. В най-добрия период за книгите-игри в София се продаваха 50-60%. Накрая почти 90% - но тогава "пазара беше умрял". Тиражите бяха минимални и всички правихме последни усилия да изстискаме още малко.

Абе...
Винаги съм се чудил какво стана с всички тези непродадени книги- игри?

Няколко години след края на жанра сергиите още бяха пълни с бройки от последните издадени книги-игри.

Бих ви казал, но няма да ви хареса отговора.

SecondShoe писа: писа:

Няколко години след края на жанра сергиите още бяха пълни с бройки от последните издадени книги-игри.

Е явно наистина това е било само в София, защото аз си търсех някакви заглавия и така си и останах, търсейки

Не е само в София, но естествено от най-търсените заглавия нямаше останали. Имаше само от по-неатрактивните.

Моето лично обяснение е следното: КИ навлязоха в България след като пикът им във Великобритания вече е отминал. Тоест тук имаме типичен пример за закъсняло явление като късната поява на по-далечен концентричен кръг след цопването на камък в езерце - в 1989-1991 България излезе иззад Желязната завеса и тук постепенно донахлуха западни моди (процесът, разбира се, е започнал по-рано, но и с по-бавни темпове, защото и преди 1989, и поне докъм 1998-99 с тукашното относително масовизиране на Интернет България беше много провинциална). КИ са една от тези моди, но към 1992, когато нещата започваха да се раздвижват тук, то в самата си родина вече са отивали към заник. Това пък се дължи на развитието на компютърните игри, които към 1998-99 вече бяха стабилно стъпили и тук, а при британците вероятно са били много по-предпочитани от хлапетата още в 1990-94. Сиреч компютърът уби КИ, а и двете явления се появиха тук с известно закъснение. Погледнете само датите: у нас първите КИ излизат май към 1992, а повечето в Обединеното кралство са от осемдесетте, та даже и от седемдесетте години. Та у нас дори Пратчет всъщност започва да излиза с горе-долу десетгодишно закъснение. Да не говоря за останалото фентъзи и за много други неща - ЛАРП, исторически възстановки, всякакви ролеви игри навлязоха тук много години след първоначалния си бум на запад. Зарибяват, да речем, едно поколение и отминават, ако няма нови тласъци отвън. Засега компютърните игри изглеждат много трайни, но може би тъкмо бордовите ролеви игри, ЛАРП-ът и възстановките ще последват примера на КИ, оставайки популярни най-вече в рамките на едно-две конкретни поколения. Според мен КИ, бордовите ролеви игри, ЛАРП-ът, компютърните игри и историческите възстановки са до голяма степен сродни феномени. Като компютърните игри са най-трайни поради развитието на технологията.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Засега компютърните игри изглеждат много трайни, но може би тъкмо бордовите ролеви игри, ЛАРП-ът и възстановките ще последват примера на КИ, оставайки популярни най-вече в рамките на едно-две конкретни поколения. Според мен КИ, бордовите ролеви игри, ЛАРП-ът, компютърните игри и историческите възстановки са до голяма степен сродни феномени.

Настолните игри и ЛАРП, не са феномени за две поколения. ЛАРП-а все повече почна да придобива популярност в България.
За настолните игри няма какво да ги коментираме. Монополи излиза 1920 година и до ден днешен се играе масово въпреки, че играта не е нещо особено. За игрите Шах, Не се сърди човече, Домино вече няма какво да споменавам - времето ги е утвърдило като легендарни.

Аз си посочих иначе, че площада на Славейков беше доминиращия фактор за излизането на книгите игри.

Ще видим за ЛАРП-а у нас, самият аз съм зарибен и ми е интересно колко време ще продължат нещата.
Има си различни настолни игри. Може би трябваше да уточня, че нямам предвид шах, табла, таблут, гуидбуил, го, фараонската табла и пр.
Славейков си имаше значението, така е. Но не беше единственият фактор.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Засега компютърните игри изглеждат много трайни, но може би тъкмо бордовите ролеви игри, ЛАРП-ът и възстановките ще последват примера на КИ, оставайки популярни най-вече в рамките на едно-две конкретни поколения. Според мен КИ, бордовите ролеви игри, ЛАРП-ът, компютърните игри и историческите възстановки са до голяма степен сродни феномени.

Успех в доказването на това.