Люлката - М.Л Торнс

Перлата на брой 6 е разказът от Конкурс 2 - Люлката. Това мрачно фентъзи приключение макар и в малък обем е изключително добро.

Това беше първата от новите книги-игри, която прочетох, и то още в автобуса на връщане към Пловдив Идеята ми е позната от филма "Клетката" с Дженифър Лопес, но историята си има своите оригинални моменти. Атмосферата е страхотна, а възможността да се движиш нелинейно през различни "места" е свежо въведение. Единственото ми оплакване е, че исках още. Книгата има страхотен потенциал и бих желала науча повече за света и героите. Да, вероятно събирането на разказа в 30 епизода е постижение, но на мен ми се искаше да бъде примерно 300. Обичам такъв тип истории

Здрасти, благодаря за коментарите.

Разказът е писан преди повече от 4 години, като тогава още не бях гледал филма. Но е силно "повлиян" от няколко екстремни метъл клипа, които си въртях по онова време . "Възможността да се движиш нелинейно през различни "места"" всъщност я има в някои от най-класическите книги-игри, но книги с тази структура обикновено са много по-големи по обем. Примерно поне 300-400 епизода.
Обемът от 30 епизода идва от едно от ограниченията поставени в конкурса, за който беше писана и също от времето, което ми оставаше до края му - около ден и половина . Но редакциите след това глътнаха многократно повече време и се отказах от разширение на обема, тъй като и без това едва ми оставаше време за тези редакции. Възможно е в бъдеще да напиша нещо в същия свят, но вероятно с други герои. Всичко зависи от свободното време, а от личния си опит с тези 30 епизода вече ми е ясно, че ако напиша 300, ще ми трябват месеци за редакции, независмо дали ги правя сам или работя с редактори.

Корицата за разлика от другия разказ не ми хареса , стои ми някак си като надраскана детска рисунка , може и тва да е целта де. За сметка на това произведението е едно от най - добрите от новата вълна. Още преди години , когато го прочетох ми направи силно впечатление.Едно време даже го четох епизод по епизод с надеждата че някъде мога да спася психопата Интерактивен разказ в истинския смисъл на думата . Оценката е поставена по скоро изкуствено . По горе се говори за обем от 300 епизода , но точно такива произведения според мен е добре да са малки . При голямо произведение не съм убеден че ще има същия ефект защото реално силата му е в атмосферата а не в играта и , ако е голямо по добре да е обикновена книга . Та така поздравления за издаването на разказа надявам се да видим и Прахосникът . Разказ от същия автор в съвсем различен стил , но също много хубав . Изобщо според мен повечето разкази от конкурс номер две заслужават да видят бял свят . Е надявам се и на ново произведение от автора разбира се

минах демото за малко над четири минути, достигнах до край който не бе точно фатален, но и не бе хубав, пробвах втори път и този път превъртях играта за две минути .Ревюто бе, че това е някакъв страхотен трилър, само дето не можах да разбера къде трябваше да ми настръхне кожата? като ниво го слагам на заедно с Ной - детска книжка, липсва напрежение в нея.Даже съновидение бе по-старшно. За Генезис да не говорим или Кръвта на Зомбитата да не говорим. Ако гоним ужас Часа на Вещицата или Тъмната страна на Земята са степени отгоре!
И думата психопат се използва много свободно, като се каже психопат си представям някой като в "американски психар" - да коли наред. В интерес на истината много по-депресиращо произведение ми се видя "Пътят на светлината" в сравнение с "Люлката". Но може би моите очаквания бяха завишени, след гърмящата реклама, колко страшен трилър е това, който ще ни изопне нервите, очаквах кръвта да блика на потоци, и от всяка илюстрация да се показват зомбита и убити тела, а то - детска приказка в стил "Гримоара" на Колин.

П.С. Когато четох "Съновидение" си мислих че това е дъното. Грешал съм. Дъното е "Люлката". Съновидение е направо класа.

Краси извинявай възможността да се движиш нелинейно е "свежо въведение"? Еха! Тази възможност съществуваше още в Древното Зло, Варварският бог, Принцът на Алкирия, господарят на Зверовете, Трите камъка на Съдбата, Сонора.
Във Варварският бог има поне седем начина по които умира Слим и поне два пътя които можеш да хванеш - северния и южния. В Сонора можеш да си джиткаш насам- натам, а а вариантите да те убият не са никак малко и са доста разнообразни. В Принцът на АЛкирия можете да стигнете до столицата и да умрете - това също е епилог. както и смъртта в подземието на Жреца. А колко пътя можеш да хванеш в Древното Зло или в Господарят на Зверовете...не е истина.
От новите игри Убежището вече беше точно такава игра - със цели седем епилога. От по-старите Пустинен огън на Блонд има Епилог за отличници, Епилог за тройкаджии и Епилог за загубеняци. така че хайде да не откриваме топлата вода с Люлката.

Днес прочетох "Люлката" и всъщност това е първият разказ-игра, който чета, или по-скоро толкова къса КИ.


Като за тридесет епизода е супер произведение. Иска ми се и аз да мога да напиша такова, но едва ли.

Страшно незаслужено е, че на тази история е обърнато толкова малко внимание. Сюжетно е много добре представена, а да бъдеш поставен в ролята на осъден на смърт, който получава нестандартна задача, е изключително силно попадение. Разработването на прогледците, демона, възможностите за манипулация и връщането към мрачното минало на героя са също отлично показани. Играта има два ключови аспекта - психологизъм и мистика от една страна и чисто криминално-логическо битие от друга. Кара те да мислиш. И те докосва със страховитите възможности за които загатва. Абсолютно съм съгласен с Краси, че единствено сбитата форма на произведението, е "спасило" общността на КИ от вероятно силно попадение. В 30 епизода, трудно може да се разгърне по-мащабно действие и интерактивност. Мишо е показал игра на мисълта в "Люлката", която ми харесва. Може само да се съжалява, че не е разработена като стандартна КИ. Илюстрациите не ми харесаха - твърде абстрактни и бързо нахвърляни. Всъщност коректно е да се каже - скици.

Най-доброто нещо в 30 епизода, което съм чел. Хареса ми, че нямаше ясно изразени положителни персонажи и разграничение между добро и зло. Различните завършеци също бяха плюс.

Ден след като прочетох Люлката още съм под въздействието на този уникален разказ-игра. Казвам уникален, защото досега не бях чел нещо с подобен сюжет - да си сериен убиец и да влезеш в съзнанието на човек с психични отклонения. Почти цялото действие е под формата на нещо като кошмар и това адски ми допада. Веднага след като го прочетох първия път разцъках и другите варианти, за да разбера какво се случва и какво съм пропуснал от историята. Намерих и начина да изкарам 14 точки, но това няма особено значение. Интересното е в текста. Прологът поставя много добре контекста, така че в размките на крайно недостатъчните 30 епизода да може да се завърти някаква игра и историята да се развие. Съжалявам, че разказът е толкова кратък, исках още от същото. Но пък в този си формат той е пример за това, че и в толкова малък брой епизоди може да се помести една интересна история, която да имаш желанието да преиграеш поне веднъж.

Напълно съм съгласен със мнението на Krassy.

gamebooker писа:

Но е силно "повлиян" от няколко екстремни метъл клипа, които си въртях по онова време

Любопитно ми е кои са тези клипове?

gamebooker писа:

Възможно е в бъдеще да напиша нещо в същия свят, но вероятно с други герои.

Много ще се радвам ако издадеш книга. Или поне още един подобен разказ.

И през 2016-та последователността на мисълта и речта не са били силните страни на ДжорджАл.