Брой 9 - обща тема

Понеже вече е налично, та тема, в която да оплюете, препоръчате или похвалите нещо (или всичко) в броя. Както и да се обсъдят статиите в броя и да се дадат препоръки за нови.

Качвам една от статиите, които ще видите в списанието, а именно за поредицата SLANG, като на Панаира на книгата можете да се сдобиете и с втората преведена книга от нея - Паднали ангели

ПОРЕДИЦАТА „SLANG”
на Хосе Л. Л. Моралес

През декември 2016-та, Сдружение „Книги-игри“ издадоха книгата „Не поглеждай назад“ от поредицата “SLANG” на считания, според някои, за най-добър испански автор на книги-игри Хосе Л. Л. Моралес. До края на годината се очаква още една книга от поредицата – „Паднали ангели“.
Поредицата “SLANG“ е вдъхновена от ролева игра със същото име и засяга въпроси от подземния свят като престъпления, корупция, наркотици, проституция и други. Действието се развива на места като Лос Анджелис и Банкок. В поредицата има сцени на насилие, както и любовни, а главните герои са далече от типичните за приключенските книги-игри. Най-добрата аналогия е с книгите-игри от българската поредица за „Хлапето“ от Майкъл Майндкрайм.
Поредицата е от пет истории: „Паднали ангели“ (Ángeles Caídos), „Когато дойдат за мен“ (Cuando vengan a por mí), „Асасин“ (Asesina), „Небето над Банкок“ (El Cielo sobre Bangkok) и „Не поглеждай назад“ (Sin Mirar Atrás).
„Не поглеждай назад“ вече я има преведена на българския пазар, както по-горе стана дума. Историята е силно клиширана и напомня редица филми. Млад мъж (главният герой) от Ню Йорк отива в Лос Анджелис да разследва смъртта на брат си. Разбира, че брат му се е занимавал с нелегални състезания с мотори. Главният герой тръгва по пътя на брат си, печели средства подобрява мотора си и се заема с главните лоши – Якудза. Цялата история е тип „мъж се изправя срещу лошите, воден от справедливо отмъщение, и накрая спечелва момичето“, като всичко това е придружено с всички стереотипи за подобна история. Играта е силната част в тази книга. Има избор на характеристики, които влияят на проверките, които са буквално през епизод. В зависимост от зара се случват различни неща. В Малко Токио може и да се зацикли, но така е спестен голям обем. Идеална разпускаща книга-игра.
„Асасин“ е разделена на части история, в която влизате в ролята на жена наемен убиец. Персонажите в тази книга не са така добре изградени като в останалите книги от поредицата, но пък книгата се отличава с голямата си преиграваемост. Авторът позволява на читателя да продължи играта, дори и когато се е провалил при определена задача, като това обаче се отразява на последващите игрови ситуации. В тази книга Хосе Моралес много добре демонстрира умението си да изгражда интересни схеми и игрови конструкции.
„Когато дойдат за мен“ е считано за едно от най-добрите неща от поредицата. Главният герой е Майк Роулинс, бивш войник от Войната в Персийския залив, който сега се бие в незаконни боеве в Лос Анджелис, за да може да се грижи след смъртта на съпругата си за деветгодишната си дъщеричка. Изведнъж голям брой странни, смъртни случаи на ветерани от войната, с които е бил, го карат да започне да разследва какво се случва, преди да дойдат за него.
В историята има ретроспекция в миналото. Като решенията, които се взимат в Ирак и в настоящето - в Лос Анджелис - пряко влияят върху крайния резултат, като има голям брой различни финали.
Освен това в книгата има доста сцени изпълнени с брутално насилие и е открита критика към поведението на американските военни по време на Войната в Персийския залив.

Като най-добрите неща от поредицата испанските фенове на жанра определят „Паднали ангели“ (която, пак повтаряме, ще излезе на български до края на годината) и „Небето над Банкок“. И в двете книги главен герой е Роберто Делгадо, в първата книга полицейски инспектор от Лос Анджелис, а във втората вече бодигард в Банкок.
В „Паднали ангели“ инспектор Делгадо, разведен и пропил се от мъка за проваления си живот, поема разследването на едно наглед маловажно убийство на китайска проститутка. Всичко това го забърква в една опасна игра, която във всеки един момент може да му коства живота. Умишлено няма да издаваме повече от сюжета, за да може да се насладите на книгата, когато излезе.
В „Небето над Банкок“ започва от един от възможните финали в предната книга. (може би най-добрият) В тази книга Делгадо е вече в Банкок и изкарва прехраната си като бодигард. Поверено му е да пази Бренда Уестууд, дъщеря на американски предприемач. Сблъсква се с брутална корупция в Банкок. В тази книга авторът отново използва механиката от „Не поглеждай назад“ със свободно движение между различните локации, но историята е много по-добре изпипана.
Двете книги са силни в персонажите. Делгадо е трагичен герой, изоставен, живеещ в един враждебен свят. Той гледа цинично на света и определено не съчувства на хората, които страдат. Всеки един от другите персонажи също има своя история, която обикновено е трагична и авторът не ни спестява неприятните неща.
Нито един от протагонистите в поредицата не може да бъде определен като „добра личност“ и „типичен герой“. Но определено поредицата е интересна, дори в своята мрачност. Игровата част е по-силната и определено това са книги-игри, които си заслужават.

Много добро ревю на Торо за цялото списание - www.goodreads.com/review/show/2201585710

Наистина страхотно ревю!

Малко картинки от този брой , които не са излезли добре на хартия или пък са станали прекалено дребни.

Тъй, тъй... Прочетох броя. Списанието се развива в правилна посока - става все по-голямо и разнообразно.
Корицата е по-добра от тази на предишния брой, но е далеч от класиките с Алхимичката и Дракона, да не говорим че онези бяха и авторски. Не знам що така западна хубавата традиция с кориците.
Броят е добре оформен и разнообразен. Много ми хареса статията за книгите-игри в Япония - беше приятна изненада за мен да науча, че има книги-игри за Famicom, за който колекционирам дискети. Текстът за Уиндхамър също беше образователен и на място - все пак това е един от значимите конкурси за книги-игри и е важно да се знае историята му. Статиите за Сланг и Прах и сол, макар и рекламни, също бяха занимателно четиво.
Кръстословицата... Обикновено се стремя да решавам изцяло кръстословици и задачи от подобен тип. След като разгледах въпросите в настоящата, снижих изискванията си до това да позная един отговор. Бях близо до победата, като видях "Огнен дух". За съжаление се оказа, че търсеният отговор е с повече букви от "Ефрит". Е, човек понякога трябва да се примири, когато е категорично победен.
Блиц-интервюто беше ОК - от него научаваме, че К.Ливингстън ще продължи да си прави ташак с нас, както и заглавията на някои от най-добрите книги-игри, излизали в България - например "Варварският бог" и "Сонора".
За разказите имах доста по-големи очаквания. "Сгреши пътя" и "Ловци на кости" са били многократно похвалвани, вторият е печелил и Уиндхамър. На мен ми бяха скучновати. Първият се опитва да създаде някаква хумористична атмосфера и не успява. Вторият има оригинална идея и сетинг, но е твърде хаотичен. Текстът препуска и го завърших без да разбера съвсем каква е целта ми, нито детайлите за случващото се.
Стрелецът от Балара опитва да е иновативен, но не успя да блесне за мен. Правилата са тежко обяснени и не намерих стимул да хвърлям зарове и да попълвам таблици, с оглед на липсващата награда. Има десетина епизода, които мога да прочета и без да правя сметки.
"Западен здрач" ми хареса най-много от всички. Само той ми беше увлекателен и изпитах удоволствие от следене на историята и попълване на дневника. Текстът не е съвсем съвършен, но успява да задържи интереса, играта също ми се видя що-годе балансирана.
Прилив на хром... и той като първите два - скучен. За разлика от тях има интересна система със слотове за записване на програми, клетки енергия - добре замислен дневник с оглед на сюжета. Също има любопитно проучване чрез намиране на съответните кодове. Хубаво, ама при такъв сух текст, герои, лишени от душа (ха-ха) и непривлекателна цел, няма как играчът да се потопи в играта.
Като цяло - добър брой, но леко страдащ от липса на силно произведение. Прочетох, че в следващия брой ще има нов разказ от автора на "Жертвоприношението" - ето това е нещо, което очаквам с искрен интерес!

А, да - забравих да напиша: Хубави съвети за гейм дизайна, от Аштън Сайлър. Съгласен съм с всичко, което е изредил. Само защо така тоя човек погазва почти всичките си съвети в примерния разказ-игра

Съвет 1: Не дразнете играча!
- Не пишете слепи избори (наляво или надясно).

Примерен разказ-игра, епизод 11:
... Поглеждаш в коридора и въздишаш, чертежите очевидно не са били актуални.
Накъде ще поемеш?
Наляво по коридора, мини на 12
Надясно по коридора, мини на 13

Meriadoc писа: писа:

А, да - забравих да напиша: Хубави съвети за гейм дизайна, от Аштън Сайлър. Съгласен съм с всичко, което е изредил. Само защо така тоя човек погазва почти всичките си съвети в примерния разказ-игра

Съвет 1: Не дразнете играча!
- Не пишете слепи избори (наляво или надясно).

Примерен разказ-игра, епизод 11:
... Поглеждаш в коридора и въздишаш, чертежите очевидно не са били актуални.
Накъде ще поемеш?
Наляво по коридора, мини на 12
Надясно по коридора, мини на 13

Виж в темата "Марс 2112" там има още един бонус материал към списанието, който е свързан с разказа В края на разказа също е уточнено да се види там, но си вече 3-ти, който пита

Интересни статии, научих любопитни неща, които не знаех.Не разбрах само защо някои неща са преведени, а други не. Освен това в едната статия не ми стана ясно защо е необходимо слагането на сетинг в скоби, излиза сякаш читателите не разбират български. Корицата не ме кефи, рекламката на задната корица е по хубава от заглавната, което не говори добре. От разказите на първо място поставям Сгреши пътя- има си всичко игра,хумор, изненадващ обрат. Има един тънък момент, който определено може да ти развали удоволствието от играта. Прилив на хром е добре направен, но някак си сух ми идва, обикаляш събираш информация и тва е, абе андроидска работа. Западен здрач е добро произведение, но ужасния стил на автора ме отблъсна. Марс нещо си е добро ,като за пример, как се пише или не разказ, краят ми се стори доста тъп. Ловци на кости започва интересно, но нишката се губи и накрая не знаеш нито за , какво си се броил нито, какво си постигнал. Балара е една хазартна зарометачка, която въобще не си заслужава да се коментира. Като цяло по добре от предишния брой, но по зле от някои по стари. Имам чувството, че се набляга на количеството за сметка на качеството.

ПП. Кръстословицата е прекалено едностранчива и още, като погледнах въпросите се отказах да я решавам.

Керус - не знам как точно да коментирам това произведение. Някакво незавършено разказче с някаква загатната идея, която не е особено вълнуваща. Надявам се, че авторът може повече, както и се надявам редакцията на списанието да е малко по-претенциозна спрямо материалите, които включва в списанието.

kiril_ps писа: писа:

Керус - не знам как точно да коментирам това произведение. Някакво незавършено разказче с някаква загатната идея, която не е особено вълнуваща. Надявам се, че авторът може повече, както и се надявам редакцията на списанието да е малко по-претенциозна спрямо материалите, които включва в списанието.

За надвнесени очаквания към Реалността, ресто не връщам.

Очакванията ми гравитираха около нулата, не знам това доколко близо е до реалността.
Но като прочета мостра и си представям нещо с рекламна (привличаща) цел.