Брой 9 - отпадналата загадка

За брой 9 написах кратка загадка, която не влезе в списанието. Все пак нищо не пречи да я пусна тук, може на някой да му е интересна.



Загадката за жените, които лъжат

Далеч на запад, където Слънцето докосва Земята, се намира кралството на Залеза. В една ясна нощ, която за тях е ден, в столицата на кралството пристигнал виден пътешественик на мисълта. Той разгледал окъпаният в слънчево-златен цвят купол на тяхната Часовникова кула без стрелки, огледал себе си във Фонтана на вечната нощ и се разходил из Градините на Забравата.
След като пренощувал, той бил поканен от кралят-нощ на аудиенция в Двореца на Звездната светлина. В тронната зала безброй звезди осветявали съмненията в душата му, а кралят седял на голям, богато украсен трон от морска пяна.
- Харесва ли ти нашият град? – попитал кралят и пляснал с ръце.
Мигом, десетки слуги отрупали пътешественика с разнообразни лакомства и изкушения. Но той не ги погледнал, защото тялото му нямало нужда от тях.
- Да, градът стопява дъха в утринната мъгла и поглъща сетивата, както дъгата поглъща мечтите на децата. Но едно нещо не ми хареса - в града има жени, които лъжат.
Отговорът на пътешественика кристализирал във въздуха, изстуден от погледа на кралят. Обезпокоила се неговата същност и той се замислил над думите на пътешественика. Гостът си заминал, но не след дълго из града се разнесла кралска заповед: „ Всеки мъж, който чуе, че неговата жена лъже, трябва да я убие.“ И жителите на столицата заживяли в тревожно очакване, какво ще се случи ....
Първия ден всичко било потопено в тишина. Звук издаден на единия край на града, се чувал на другия. Така и не се чуло нищо ....
Втория ден било толкова тихо, че поданиците на краля още малко и щяло да започнат да си чуват мислите. Тишината продължила и след края на деня ....
И изведнъж, на третия ден, из града се понесла новината, че часовникарят е убил жена си. Какво се бе случило?

Въпрос:
Колко са били жените, които лъжат в този град, ако е известно, че всеки мъж е знаел за всички останали жени дали лъжат или не, но не и за своята, в чиято честност не се е съмнявал?

Между другото, George-AL позна верния отговор. Ако някой се затруднява, може да го пита ....

pycku писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Тази загадка, разбира се не толкова описателно, съм я виждал и на други места и я знам. Въпреки всичко, виждам няколко проблема:
1. Как хората са знаели за разговора на краля с пътешественика? Ако не са знаели, защо не са приели, че кралят се гъбарка с тях?

Каква причина имат хората да се съмняват в краля?

Руски не следиш условието.


и съвсем определено никой не е имал причина да се съмнява в царския указ. Думите на един цар в една монархия се възприемат а приори за истинно твърдение

Стана интересно ....

Едно е, че А лъже Б, а съвсем друго е, че Б знае, че е лъган.
Отделно има вариант при който човек лъже несъзнателно и си вярва, че казва истината ....

Никъде не е казано, че думата на краля се приема от всички. Но пък кралският указ е„ Всеки мъж, който чуе, че неговата жена лъже, трябва да я убие.“ Та, замислих се, ако си го мисля, но не съм го чул, какво правя? А ако съм го чул, но някой се майтапи или ме лъже? От тук и защо 2 дни мъжете си мълчат, явно няма приятелства в царството

Ами, то по принцип задача, формулирана от Ефикс и решена от Джордж Ал е рецепта за главоболие.
Това с жените, които лъжат... хубаво, неомъжените, които лъжат, как се вписват в задачата?
Но ще е забавно да се прочете решението на всеки един от двамата.

Въобще нямам намерение да решавам задачата. Прави ми обаче впечатление, че се умува върху условието. То е такова за да има задача, не подлежи на коментар. Идеята е да се зададат параметри и оттам нататък да се получи решение.Всичко останало е заяждане нямащо нищо общо със загадката.

psicho_lg писа: писа:

Въобще нямам намерение да решавам задачата. Прави ми обаче впечатление, че се умува върху условието. То е такова за да има задача, не подлежи на коментар. Идеята е да се зададат параметри и оттам нататък да се получи решение.Всичко останало е заяждане нямащо нищо общо със загадката.

Хората, които не могат да решат дадена загадка, но се напъват да я решат, започват да се "заяждат" с условието. А другите просто сядат и я решават. Аз и не очаквам друго от онези, които не могат да я решат ....

psicho_lg писа: писа:

Въобще нямам намерение да решавам задачата. Прави ми обаче впечатление, че се умува върху условието. То е такова за да има задача, не подлежи на коментар. Идеята е да се зададат параметри и оттам нататък да се получи решение.Всичко останало е заяждане нямащо нищо общо със загадката.

Не се умува върху условието, понеже то е написано без да се вложи мисъл, за сметка на това е вложено много литературничене.

Efix7, тази задача е по-стара от теб и много хора са я разказвали дори по-некадърно от теб, Но твоето условие е достатъчно безумно, за да е жалко да се напъваш да ни убеждаваш, че на кривите ни ракети космоса им пречи.
Прозрението на Джордж-Ал за броя жители на града е гениално. Личи си, че получава сигнали от Космоса.