Брой 10 - обща тема

Meriadoc писа: писа:

Пътят на пъдпъдъка Отдавна се носят слухове за това произведение, браво че най-накрая се пусна откъс та да разберем с какво точно си имаме работа. А именно, един зар-фест. Хвърляй зара и записвай отстреляните пъдпъдъци! Честно казано представях си го по друг начин. Нещо по-хумористично, дори сатирично... Каква е идеята героите да са пъдпъдъци? Та ако ги нямаше илюстрациите по какво щеше да се разбере тази нестандартна особеност на повествованието?

Any why quails – how do they fit the storyline and setting?

Simon: I’ve always enjoyed fantasy scenarios with anthropomorphic animal characters (I was a huge fan of the Redwall series as a kid), so when I started writing gamebooks, the idea of having animals as protagonists naturally came into mind. Before TWotQ I wrote a smaller (unpublished) gamebook in a classic, western-medieval scenario inhabited by toads. During that process I had the idea of writing a larger, more complex story, taking place in a more exotic environment. Japan came into my mind and quails were the first animals that I associated with Japan (look up Coturnix Japonica for further information…). Additionally, they were my favorite animals when I was a kid.

Last but not least: the German title of TWotQ ‘Der Weg der Wachtel’ is an alliteration hinting at ‘The Way of the Warrior’ (Bushido), the Japanese term for the samurai way of life.

Както и цялото интервю на английски: gamebooknews.com/2018/06/06/interview-the-way-of-the-quail/

P.S. В книгата имаш умения, събираш предмети, трупаш опит от битките... Както Торо е предположил в неговото ревю, очаква ви голямо обикаляне и хвърляне на зарове.

Случаят със сър Артър.
Скучно начало, безличен главен герой, никаква динамика или напрежение във фазите на играта.
Разказът е за хора с повече търпение. Въпреки слабо представения главен герой, другите са сравнително добре скицирани и интеракциите с тях са интересни, без да се изпада в "насипване" на баластра.
Крими-загадката не е нещо особено, но горе-долу е добре направена.
Личното ми усещане - приятна и лека игра, добро ниво на трудност, но на моменти леко скучновата.
Препоръка - по-плътно и интересно представяне на главния герой.

Метаигровата информация не е минус, в крайна сметка всички игри се водят по тази схема.
Ако искаш си остани на 3те точки осъзнатост, ако искаш разбери за какво иде реч... твоя грижа

Вило, ако не се бъркам има шест различни края и всички статистики се ползват. И да тази Сара е

"Извън времето" от Пол Щрут

Перлата на брой 10 и вероятно в топ 3 на Списанието изобщо! Пол Щрут продължава да държи високо ниво след "Жертвоприношението" и се обзалагам, че ще направи поне хет-трик на нашите страници. Отново си имаме работа с куест, в които трябва да наместим събитията, съобразявайки се с точки Решителност. Тези от вас, които говорят някакъв немски, ще изпитат още по-голямо удоволствие, заради Спомените (кодовите думи), които са преобладаващо на този език. Филмите, с които намерих прилики са:

Прочетох и 10 брой.

Случаят сър АРтър - Най-добрият разказ механика тип Щурмберг и Хотелът. интересен сюжет, детективски разказ, прекрасни рисунки. Браво
Сланг - бие дъното
Заветът на Зендари - скучно. и еднообразно. единствената новост бяха кодовете. Сюжета ми бе ултра-мега-гига хаотичен.
ИЗвън времето - приличен сюжет, приятна история, но аз не си падам много по ходене във времето насам -натам. Инак - добре изпипано.
Зората на Мрачните лордове - толкова много текст? и след това и правила? уау трябав да си голям фен, за да седенш и да играеш.
Разплата - Хаха...позабавлявах се, но разбира се, разказът е непретенциозен.
Пътят на пъдпъка - Какво казах? че Сланг бие дъното? извинявам се. пътят на Пъдпъдъка е под дъното., той го е прокопал. Разбирам че е промо, но реално в пет-шест епизода (между които имаше една битка) стигнах до пристанището...и приключението свърши! Ъ! очаквайте книгитата която ще е 800 епизода е ще е основно битки. Браво! оригинално

И аз прочетох брой 10
Най-добрият разказ е Извън времето. Много ми напомни на Рандеву, макар да не е толкова гениален, като него. Защо? Защото, докато при Рандеву идеята беше иновационна, тук разказа ми напомни на няколко филма от типа, преживей един и същи ден отново и отново. Интересен е факта, че двете произведения не се засякоха на златната никса, защото сега ще се наслаждавам на парадокса, как по-слабото от двете ще спечели голямата награда
Ето ви и един естествен чийт за + безкрай "Решителност" На практика достигнеш ли до чийта, вече няма нужда да сверяваш точките "Решителност":

Заветът на Зендари
Седнах и прочетох по-подробно разказа. Като фен на Стар Крафт началото ми допадна. Мекове (напомнящи Голиатите, които обаче не летят), извънземни нашественици Зендари (приличащи на Протосите)... изобщо, обещаващо начало. Стига се до малко екшън преди да започне същинската мисия, което също ми хареса. После идват случайните избори и обикалянето на сляпо. Не че за мен тези неща са лошо нещо, но трябва да си в подходящо настроение за преиграване, ако си честен играч и нямаш късмет. Интересно как авторът е написал за 12-годишният си син нещо пълно с толкова свалки и междуполови отношения. Не ми се мисли, какво му е подарил за 13-тия рожден ден...

Der писа: писа:

Заветът на Зендари
Седнах и прочетох по-подробно разказа. Като фен на Стар Крафт началото ми допадна. Мекове (напомнящи Голиатите, които обаче не летят), извънземни нашественици Зендари (приличащи на Протосите)... изобщо, обещаващо начало. Стига се до малко екшън преди да започне същинската мисия, което също ми хареса. После идват случайните избори и обикалянето на сляпо. Не че за мен тези неща са лошо нещо, но трябва да си в подходящо настроение за преиграване, ако си честен играч и нямаш късмет. Интересно как авторът е написал за 12-годишният си син нещо пълно с толкова свалки и междуполови отношения. Не ми се мисли, какво му е подарил за 13-тия рожден ден...

Всъщност, синът на Аштън е само на две години. Като че ли беше споменато някъде в българските среди, че това е писано за племенника, не за сина му. Аз лично, въпреки че съм запознат изключително добре с този автор, не съм срещал такова обяснение никъде в англоезичните публикации. Произведението е писано за конкурса Windhammer и определено не е най-доброто от Аштън. Щом харесваш стратегиите, пробвай The Last Fortress от същия автор - стратегия доста подобна на Warcraft 2 или Warlords 2.

Що се отнася до личните виждания на Аштън, той е много, дори прекалено либерален. Това е присъщо за почти всички хора, които живеят в Калифорния. Аз не споделям техните виждания, но това е тема на един друг, много по-дълъг разговор.

Историята за 12 годишния син е малко като вица с компютрите, които се оказали компоти и аз съм причината...
Та ето, за който се вълнува истинската история www.ashtonsaylor.com/2012/12/legacy-of-z...hton-saylor.html?m=1