Брой 15 - обща тема

15-ти брой на списанието е малко по-различен от останалите и предлага оформление и съдържание, които са променени. Ще забележите, че има две корици - една стандартна и една нестандартна. Заслугата при предпечата за тях е на доайена на българското интерактивно книгоиздаване, Спасимир Игнатов - Вилорп.

Предната корица е дело на Дияна Нанева - един човек, колкото добър на белия лист, толкова добър и на живо, когато веднъж имах възможността да я срещна лице в лице. Също тя е илюстрирала и основното произведение в броя - "Мостът на Лагран"

Ще забележите, че редакционът е написан в стил "Gamer`s Workshop" и не е просто изброяване на произведенията в броя. За целта има съдържание, където всяко произведение е представено със своя уникален шрифт.


Започваме с произведенията в броя и на първо място трябва да споменем основното такова, а то се казва "Мостът на Лагран". В него целта на играча е да построи мост, в определения за целта срок, съобразявайки се с наличните материални и трудови ресурси. Да, точно така, това е страт, а негов автор е Ваян Дечков. В произведението имате управление и мениджмънт, нива на трудност и случайни събития, неуказани в текста интеракции и дори лов на кралски елен. Вътрешното оформление е богато на графични елементи и икони, а дневникът е най-сложното нещо, което сте виждали някога в списанието. Но, спокойно, той е направен за ваше удобство, след като играта е тествана няколко десетки пъти. Също така "Мостът на Лагран" е победител в конкурс и дори беше разигран на живо в Twitch за тези, които искат да видят какво представлява. По-редовните ни читатели ще забележат, че това произведение е част от един по-голям цикъл произведения, "Приключения в Балара". Те започнаха своя път от брой 9 на списанието с кратката история за Керус и Шадара.

Следва рубриката "Разпарчетосване", където този път Ал Торо подлага на дисекция "Ездача на черното слънце". Кой е Ал Торо, няма нужда да обяснявам, а коя е тази книга-игра, е, това ще прочетете в неговия материал по темата.

След него е първият от двата дебюта в този брой на списанието. Авторката се казва Силвия Бароко и тя дебютира с "Параноя". Това е напрегнат психотрилър, който както подсказва заглавието, се разиграва основно в ума на главната героиня Юлия Андреева. Шрифтът е специално подбран за това произведение, за да допринася за потапяне в атмосферата. Част от вътрешния монолог на героинята е подчертан с него, което подсилва чувството за тревожност у читателя. Защото тревожност е нещото, което ще изпитате, след като го прочетете, гарантирам ви!

Рубриката "Чикагска трибуна" този път ще ни покаже как създаваме предател в началото на нашето приключение в коя да е книга-игра, вместо да създадем герой. Това е един определено любопитен материал на Петър Агапов, който ви съветвам да не пропускате.

След него попадаме на най-разрушителното произведение в броя, а именно "Развилняване". И точно за това става дума в него, за развилняване! В него влизате в ролята на вилнеещо чудовище в гномския град Боулдър Форд, чиято единствена цел е храната, плячката и хаоса, който може да създаде в него. Хумористичният заряд е на висота и ще предложи неангажиращо и забавно прекарване на времето.

Отпочивайки си от "Развилняване" можем да прочетем какъв е бил "Пътят до Пъдпъдъка" - фенското преводно издание на годината, чийто статус премина незабавно в култов след изчерпването на първоначалния тираж за по-малко от седмица, което наложи скоростна допечатка. В материла се разказва за автора и художника на книгата, а неговият преводач е същият, който преведе книгата – Георги Димитров - Der.

В рубриката "Игротека" е поместена третата част на "Мините на Алдара" – една кратка фентъзи история за главния герой, търсач на приключения и съкровища и неговия приятел, джуджето Том Тобинс. Какво препятствие има този път пред тях, това ще разберете, когато го прочетете.

Надникването в кухнята на майстора предлага този път една интересна игрална механика, наречена Неуказани в Текста Интеракции. Както става ясно, тя идва като директен заместител на кодовите думи в интерактивната литература, като същевременно предлага по-високо ниво на защита срещу чийтване. Към статията има добавен практически пример, с използване на различни НТИ, наречен "Изумрудената планина".

И стигаме до втория дебют в броя, този на Кирил Иванов, по-известен като kiril_ps. „Бърза схватка“ е постапокалиптичен екшън, в който главният герой трябва да се спаси от банда мародери. Оформлението отговаря на бързото мислене, което трябва да демонстрирате, за да стигнете до успешния финал. Внимание заслужава и интересната механика за битка и нейното описване в самия текст. В края на разказа ще забележите една реклама за "Сърце от лед" от Дейв Морис. Авторът на "Бърза схватка" е и преводачът в тази фенска инициатива, която се очаква през 2021 година.

Обиколката в света на книгите-игри продължава в този брой, с обзор на жанра в Чехия. Авторът отново е Ивайло “Арлекин” Динков, който се е постарал сериозно, за да ни запознае с жанра при братята чехи. В края на материала, пак той е оповестил едно неочаквано разкритие и е подготвил едно кратко демо, но нека те останат изненади засега.

Не на последно място (а ако завъртим списанието откъм втората му корица, ще го направим на първо място), отново Harlequin се е постарал и предлага на вашето внимание комикс-играта за съдия Дред. Точно така, и комикс, и игра в култовия черно-бял оттенък, с култов герой, който прави култови неща. Неговият превод, подбор на шрифт, специални ефекти на български език са на изключително високо ниво и можем само да му благодарим, че успя да направи това за списанието.

Ал Торо писа: писа:

"Параноя" пък е фокусирана върху литературата и постига нещо много добре - усещането на несигурност на героинята е наистина добре пренесено върху читателя. Игровата част е на заден план и е лека и непретенциозна. Виждам не малко подобрения, които вярвам до голяма степен са в следствие на отзивите и неспоменатата редакция от екипа на "Призвание герой", радвам се, че са били полезни на авторката и че е имала амбицията да направи такива сериозни преработки. Ще ми е интересно да чуя мнението на повече читатели за този дебют.

Мда, коректно е да уточним, че произведението влезе в броя, след като получихме контакт от екипа на ПГ и че авторката го беше преработила първоначално на база бележките, които е получила.

Errata:

Приложение IV към "Мостът на Лагран" е отпечатано с разменени секции 4 и 6.
Става въпрос за страница 54 и по-точно горната половина от нея. Разминаването е по моя вина.
Прилагам правилното приложение.

Така ето и моето кратко представяне на Брой 15

Съдия Дред в Къщата на Смъртта - комикс-игра : и то Дред. Сюжет - има сигнал, Дред отива и решава проблемите по единствения възможен за него начин - избива...пардон, дава правосъдие на всички и всичко Играта е свързана с хвърляне на зар, мислех си, че точките издръжливост ще са повече от достатъчни, ами може и да не са при кофти зарове Стилът е мрачен, хареса ми.

"Мостът на Лагран" - както казвам, това е история като тази на Спондж от Мегаигра,само че без пародийните елементи . Системата идва тежичка, случките между отчитането на работата дават разнообразие. Авторът е оставил възможност и просто да се прочете историята.

"Параноя" - много добър дебют - млада жена е изгубила контакт със свой приятел и се притеснява,освен това почва да се съмнява, че има психични проблеми - дали умът и си прави шега с нея или наистина се е случило нещо лошо, то зависи от решенията,които ще се вземат. Игрово произведението не предлага нещо кой знае какво, но като история е увлекателно.

"Развилняване" - това произведение много ми харесва - ти си чудовище, писнало ти е и отиваш в близкия гномски град, за да си отмъстиш на досадните му обитатели. Произведението е игрово - като се разчита на зар и проверките му. Обикаляш из града - грабиш и разрушаваш. Интересното е, което щеше да е по-добре, ако е в началото, е в края - възможност за създаване на свой собствен герой с умения Отделете му половин час в мятане на зар.

Бърза схватка - също като Развилняване - игрово произведение, победител в постапокалиптичен конкурс. Светът е загинал,но не и ти, всички,които са живи са опасни , ти си сам срещу всички. Лудият Макс

Този, който гроб копае други му (демо) - интересно начало на нещо

Изумрудената планина - като демо за механиката върши своето предназначение.

Допълнителните материали са страхотни. Особено този за Чехия и разкритието за Огнена пустиня.

Параноя от Силвия Бароко

Историята е увлекателна и ми хареса. Имаше мистерия, имаше вътрешни терзания, имаше интересна развръзка...
Играта е леко на заден план и ми се струва, че показателите са нагласявани впоследствие. При първото четене завърших много на минус и вероятно е възможно да се мине на ниво Параноик, само ако е играна няколко пъти и се следва конкретен път.
Липсваше ми още една идея литературна редакция, но като изключим паразита "определено", нямаше кой знае какви правещи впечатление неща.
В заключение препоръчвам разказа и се надявам авторката да продължи да твори в интерактивния жанр!

Бърза схватка от Кирил Иванов

Готино е. Бърз екшън със зар и умения. Харесват ми правилата и трудностите. В различните ситуации могат да ти помогнат уменията, а когато правиш добър избор, тогава и проверката е по-ниска.
Бях чел конкурсната версия и още тогава ми допадна. Хубаво са направени и таблиците за битките. Англоговорящите книгоиграчи биха оценили подобаващо този разказ.

Параноя
Интересна концепция, реализирана несигурно.
Началото започва интригуващо, тревожността и натрапчиво усещане за надвиснала опасност са пресъздадени сравнително успешно. Историята, изборите са логични и бих казал интересни (срещата с психиатъра например). Въпреки това след като приключих играта, останах с горчивото чувство за нереализиран потенциал за по-дълбинен психо-трилър (особено накрая, при развръзката).
Допадна ми механиката на игра, лека и ненатоварваща с излишни сметки, като е наблегнато повече на игра с мислите и чувствата на главния герой. Искрени адмирации от моя страна!
Общо взето: Параноя не ме впечатли, но ми допадна.