"Асасините на Персия": предварителна тема

459.
Воинът се плъзна две крачки встрани, така че да застане между танцьорката в ъгъла на покрива и невидимата заплаха. Застина приведен, вдигнал ножницата напреки на гърдите си с лявата си ръка и изпънал дясната зад гърба си с острието на шамшира надолу. Буйните кичури на синкавочерната му коса бяха паднали връз лицето му, но той и не помръдна, за да ги помести. Изглежда се вслушваше съсредоточено. Момичето не смееше да издаде и звук.
Внезапно ято гълъби банкаш излетяха със стреснато пърхане от куличките уарда на съседната сграда и се извиха край покрива на Ракса и Самир. Свиренето на крилете им и жаловитите им викове изпълниха цялото пространство около двамата. Ракса сякаш долови някакво по-особено свистене насред целия шум и в следващия момент видя как статуята, в която се беше превърнал Самир, избухна във вихрено въртеливо движение.
- Ракса, легни долу! - изкрещя воинът.
Момичето се хвърли без да мисли върху нажежената глина на покрива. Нещо изсвири злокобно на педя над нея. Самир замахна за последно и нов къс излъскана стомана отхвръкна звънтейки след сблъсъка с меча му.
Миг по-късно зловещото оръжие се заби с бръмчене в ниската тухлена стена отстрани. Блестящ полумесец с наточен като острие на бръснач ръб. Още няколко лежаха пръснати в краката на воина, пресрещнати от шамшира. Гълъбите бяха отлетели.
Самир подритна един от полумесеците и процеди през зъби:
- Хилали.
Ракса понечи да се надигне, но той й махна яростно да не мърда.

Ако смяташ, че воинът трябва да контраатакува в този момент, мини на 469.
Ако мислиш, че ще е достатъчно да предизвика с думи невидимия враг, отиди на 479.
Ако решиш да остане на поста си пред момичето, нащрек за нова атака със смъртоносните летящи полумесеци, върви на 489.

479.
Самир се изсмя и извика силно:
- Абу Бурук! Абу Бурук! Нима не смееш да застанеш срещу ми, нямо бяло псе?!
Думите му отекнаха над внезапно смълчаните покриви. Изминаха няколко напрегнати мига.
Нищо не се случи.
- Премери сили с мен очи в очи, хашишинска измет такава - добави той за всеки случай.
Слънцето изведнъж заблестя безмилостно откъм отсрещния покрив. Ракса бързо прикри с длан очите си. Светликът би трябвало да е зад гърба й, но ето че сияеше с пълния си блясък в противоположната посока и я заслепяваше. Можеше да различи само смътните очертания на силуета насред изгарящите лъчи: сякаш самото тяло на пришълеца бе изтъкано от бяла светлина, същи пратеник на самия Аллах.
Самир, също заслонил взор с ръка, подвикна насмешливо:
- Ела по-наблизо, дай Абу Бурук, че нещо не те виждам добре.
Като във вихър от слънчев вятър все още невидимият враг връхлетя върху воина. Звънтящи взривове от бляскава стомана очертаха обръч около тях. Ракса си даде сметка, че с два скока съществото в бяло бе преодоляло невъобразимо голямо разстояние и изтръпна от ужас.
Абу Бурук сякаш се беше превърнал във вихрушка от ослепително остро сребро. Плащът и дългите поли на сатенените му одежди, сребристобели като пясъците на остров Камтина, се виеха около тялото му в неспирен танц. Измежду тях изненадващо проблясваха посребрените остриета на чифт лунни секири, надянати върху юмруците му. Двойката пресичащи се полумесеци на всяко от оръжията образуваха широк заточен полукръг с четири върха, който сияеше с отразената светлина на слънцето - точно като истинската луна, но хиляда пъти по-ярък.
***

493.

Самир дръпна рязко шамшира към себе си и Абу Бурук рухна по очи в краката му. Белият дай не помръдна повече. Тъмна локвичка се появи отляво на гърдите му и започна да се разширява, поглъщайки светлината на обедното слънце.
Воинът се наведе и внимателно смъкна бялата маска. Ракса почти затвори очи от страх, в очакване да види разкривената муцуна на демон от джендема, но лицето на мъртвия хашишин с нищо не се различаваше от това на случаен човек от улицата.
Момичето скочи на крака и се втурна към Самир. Той се изправи с леко залитане и я прегърна.
- Добре ли си? - попита я угрижено.
Огледа я обстойно от глава до пети, после понечи и да опипа крайниците й за счупени кости, но тя го шляпна през ръката:
- Разбира се. Но ти кървиш целият!
- Нищо ми няма. Ерик ми е пускал повече кръв от проклетия хашишин в тренировъчен двубой.
Ракса се учуди от привидната лекота, с която воинът спомена бойния си другар, с когото бе принуден да бип бип би бип, спойлъри само час по-рано. После реши, че за това сигурно си има добра причина.
- А превърза ли те след това? - попита сериозно.
- Това не е работа за мъжки ръце - сурово отвърна Самир.
Ракса се усмихна прелестно:
- Какво щастие, че съм тук, нали?
- И сам се оправям - дръпна се привидно воинът, но преди да се усети, момичето вече го беше тръшнало на тухлите и беше съблякло ризата му.
- Добре, добре - разсмя се той и бръкна в пътническата си чанта. - Ето мехлем за раните, а ризата можеш да използваш за превръзки. За друго и не става вече, а беше съвсем нова.
Ракса се зае съсредоточено със задачата си. (Можеш да възстановиш 10 от жизнените точки на Самир.)

Мини на 503.

503.

- Що за създание е този, когото наричаш Абу Бурук? - обади се момичето след малко. - Не съм и помисляла, че човешко същество може да притежава такива способности.
- Абу Бурук? Абу Бурук е първият от дайовете на Стареца от Планината, с когото Съдбата ме среща. Честно казано, все още не мога да повярвам, че успях да го победя.
- Значи има още като него? - ужаси се Ракса.
- Мнозина смятат, че дайовете не отстъпват по брой на небезизвестните разбойници, с които е трябвало да се справи Али Баба - Самир се ухили. - Според Ал Айн обаче, който все пак е безспорният авторитет по темата, тези най-близки довереници на Хасан възлизат на, всичко на всичко, тридесет и шест.
Момичето вдигна отвратено ръце.
Воинът погледна към трупа в бяло, вече почти напълно погълнат от черния пурпур на локвата, и потърка наболата си брада.
- Тридесет и пет, в името на точността. Не са като него обаче, не и в прекия смисъл. За разлика от федаините, редовите хашишини, всеки от дайовете притежава неповторими умения в поне една специфична област на смъртоносните изкуства: хипноза, отровителство, черна магия, маскировка…
Самир пак хвърли поглед към тялото на покрива, вече с леко отвращение, и продължи:
- Или, като нашия почивш познат Абу Бурук, умението да убиваш посред бял ден и да оставаш невидим. Така че всеки един от Трите дузини е уникален. Черен диамант на разрушението. Точно това е и основната причина да са толкова високо в хашишинската йерархия. Хасан ги цени не само като носители на смърт, а и като носители на знание. Кой мислиш обучава стотиците федаини?
- Не ща и да знам - каза бързо Ракса и се изправи. - Готов си. Това, което искам да знам е…
- Кой мислиш е обучил теб? - невъзмутимо довърши мисълта си воинът.
Момичето почервеня от яд и стрелна с очи меча на Самир, но той го държеше здраво с две ръце зад добре бинтования си гръб. Ракса си пое дълбоко въздух. Издиша.
- Това, което искам да знам е - натърти тя, - защо твоят черен диамант заблестя на покрива ти чак сега?
Самир вдигна вежди.
- Вече достатъчно дълго тровиш живота на Хасан и объркваш брилянтните му планове. Какво е спирало досега Стареца от Планината да изпрати един - или няколко! - от тридесет и шестимата, за да те отстрани завинаги от пътя си?
- Това - призна воинът, - е добър въпрос.
- Защо Абу Бурук се появява в живота ти сега, когато така или иначе всеки добър поданик на султана те преследва?
- Отговорът на този обаче няма да ти хареса…
Ракса го изгледа намусено.
- Казвай. Не виждам как може да стане по-зле.

Мини на 513.

513.

Самир въздъхна и поклати глава.
- Целта на Абу Бурук беше да убие теб.
Момичето отвори широко очи.
- Аз бях просто пречка на пътя му. Всеки един от шестте хилала, които хвърли отначало, беше насочен към теб. Ако беше успял да те порази с тях, хашишинът изобщо нямаше да влезе в открит двубой с мен.
Ракса направи няколко крачки до стената на ръба на покрива и седна безмълвно на нея. Загледа се в червеникавокафявите тухли под краката си.
- Наистина съжалявам - каза Самир.
Момичето мълчеше.
- Това означава, че ни преследват не само добрите поданици на султана, а и най-злите поклонници на Имама на Мрака. И за разлика от първите те никога не се отказват.
Ракса въздъхна и притвори очи.
- По една или друга причина Хасан те иска мъртва - завърши с труд воинът. Личеше, че истината му тежи, но той смята, че трябва да бъде изречена. - Докато дори един от Трите дузини е жив, никога няма да намерим покой.
- Всичко това - каза след малко момичето, - е добре за мен.
- Така ли?
- Така мисля.
Самир стана от мястото си, отиде при Ракса и седна до нея на стената. Загледа я внимателно. Тя му отвърна с кос поглед и предизвикателна усмивка:
- Така поне ще спреш да повтаряш, че съм една от тях.
Воинът неочаквано се засмя. Лицето му грейна, а погледът му отново беше погледа на стария Самир - момчето, което изпиваше Ракса с очи сякаш чакали само нея през всичките тези години.
- Знам, че не си една от тях - каза той. - Знам и че не ти си виновна за бип и би-бийп пак спойлъри .
Самир я прегърна. Ракса за момент остана неподвижна, после се отпусна в ръцете му и се притисна мълчаливо към него. Не желаеше да се разделят, искаше да си останат завинаги така.
Устните на Самир бяха съвсем близо до ухото й, когато воинът прошепна:
- Бип-бип-би-бийп-бип, зверски спойлъри бип - това съм аз, Ракса.

Мини на 501.