Re: Мнения и коментари за Асасините 1 (без спойлъри)

Ейдриън Уейн писа: писа:

Дори само за да научи някой името на един от най-великите световни поети, очевидно си е струвало да се включи като разказвач.

Макар че, разбира се, да очаквате от моя книга дори един детайл от нея да няма значение за цялата история, е недалновидно. Казано с по-прости думи: Омар Хаям (и госта му) имат много важна роля в цялата история - а от един момент нататък външната история (в която тече разказа) и вътрешната (на Ракса и Самир) се сливат, защото Омар участва и като герой във вътрешната (как мислите е научил всичко, което разказва).

За плиткоумни читатели като мен явно е нужно пускането на такива жестоки спойлери. Просто не ми се мисли какъв готин инфаркт ми спести с този си пост. И все пак си остава мнението ми че саламите в началото трябваше да са като разказ разположен между правилата за игра и еп1.

P.S. Всички бъркате. Тайнственият мъж е Чък Норис. Само не ми е ясно защо се е прикрил толкова след като може просто да влезне и да принуди Омар Хаям да си каже дори до каква възраст е бозал. А Омар Хаям е един от най-великите поети колкото Филип и Александър са македонски царе.

Имах предвид суперагента от книгите на Майкъл

edit: И аз. Не си ли чел Патрула? -Уейн

Днес се замислих защо тази книга не ми хареса особено и мисля да си изкажа тезата. Предишният път бях малко неискрен, мислех че новата вълна просто трябва да и бъде оказана подкрепа и че негативните мнения не са редни, освен това впечатленията ми не се бяха избистрили напълно в съзнанието ми - чудех се дали ми харесва или не, но щом се чудя е по-скоро не. Сега обаче си мисля, че трябва човек да си казва мнението така както е и че за да има качествени книги, може би е необходима и критика.
Не съм съгласен с това, че Ракса и Самир били нелогични или тъпи особено за Ракса, това си е мое мнение разбира се. Основното което не ми хареса на мен в тази книга е, че нямаше динамика, нямаше читава игра, играта беше твърде второстепенна, може би затова е написано, че е интерактивен роман, а не книга-игра, само че каква ти нова вълна тогава е тази книга щом е нещо различно от книга-игра и играта на второ даже на трето място. Наблегнато е на някаква литература която уж да грабне и да е интересна и да има някакъв разнообразен сюжет, в един момент става банална, досадна, скучна и ти изглежда, че се повтаря едно и също. Донякъде тази литература ми хареса, особено там при Омар Хаям имаше приказна атмосфера, но както казах в един момент ми стана досадна. Системата за битки е интересна, макар че аз не си падам по подобен тип системи, но дори да си падах, три битки ми се виждат твърде малко, човек който се кефи на такъв тип начин на битки също предполагам, че би очаквал повече.
Като цяло слаба игра, няма динамика, и някакъв опит за наблягане на някаква увличаща литература, който по мое мнение е несполучлив, защото в един момент не само че не те увлича, а ти става адски скучно. Или поне така беше за мен.

Страхотна корица и посредствени илюстрации вътре.След това впечатление прави че до лятото на 2012г. цялата поредица,а то нищо не е излязло.Просторните правила четенето на които ми отне половин час са ненужни.Самата история е интересна и ме увлече макар,че ако Блонд е я писал липсва свежия му хумор.Играта обаче хмм играта е накъсана от многобройни салама чиято цел е само да вдигат броя на епизодите/интерактивен роман явно,ако е така искам си книгите игри/.Битките са малко,но май по добре че ги няма щото тия хиляди умения,мечове,зарове и глупости само дразнят,така битките моеше да се направят тактически и доста по прости.Встрани от битките тактика всъщност има има и събиране на точки /няколко вида/,но от всичко се е получило манджа с грозде.Доста от изборите са фиктивни логиката на други куца.Най лошото е че очаква играча да взема решения насляпо без грам информация направо трябва да се ясновидства.С две думи безобразно нахвърляни системи недоизкусурени при това.Не мога да повярвам,че Богдан Русев има нещо общо с тях.Може пък да е написал няколко примерни системи,а после Уейн да ги е смесил.
Хубав разказ,добри идеи,лоша реализация.Отзад има една камара предстоящи книги нито една от които не е издадена.Дано ИККИ се съвземе след като собственика му спастри някой лев от отглеждането на картофи в Ирландия.

ПП. Оценката е цапната между бъдещите проекти без малко да я пропусна,а би трябвало да е веднага след играта не мислите ли?

Уейн в Ирландия ли е? Картофи?

Да, но не знам за какви картофи говориш.

Вилорп писа: писа:

Бонус материал към асасините 1
<!-- ia0 -->razmeri-11.06.2011.pdf<!-- ia0 -->

Избраните файлове вече не съществуват - Вилоооооооорп, качи пак!

Рони# Мейдей писа: писа:

Да, но не знам за какви картофи говориш.

psicho_lg е споменал за картофите.

След като си купих книгата на миналия On Fest (преди година и нещо), най-сетне я изиграх. Бях чувал всякакви ужасни неща за нея, та имах сравнително ниски очаквания. Литературния стил беше добре - малко прекалено описателен за моя вкус, и имаше твърде много гледни точки за толкова кратка книга (ако излязат останалите може и да е оправдано), и ми липсваше хумора, характерен за другите игри на Блонд&Уейн, но като цяло беше супер. Историята също радваше, като изключим, че изобщо не ми хареса рамката, а подозирам, че с нея ще стане нещо като с рамката на Diablo 2 - тоя с качулката ще се окаже Хасан.
Илюстрациите ми харесаха като ситл
И сега, играта. Първо, изборите изобщо не бяха толкова Сим-овски, колкото някои хора твърдят - на повечето места човек преспокойно може да избере правилния отговор от дадената му информация. Наистина имаше няколко избора, които вървяха малко на сляпо, но от тях зависеше само опит.
И това всъщност е големия проблем на книгата - почти напълно липсваше интерактивност. Хубаво, искате книгата да прилича повече на роман, но това напълно убива играта. Имаше буквално само един начин да се превърти играта, с няколко разклонения, които даваха само опит/наказателни точки и или се връщаха към основната линия, за да продължи линейността на играта, или водеха към 13. Да, това позволява малко повече литературност и прави книгата по-дълга, но убива всякаква илюзия за игра и за значимост на изборите. Особено изборите "а познай за какво говори едикойси", които само ти дават опит ако познаеш и не променят абсолютно нищо - изборите си бяха съвсем логични, но бяха ненужни и фиктивни. Като цяло - много флъф, никаква игра.
Бойната система има потенциал да е доста интересна, но поне в тази книга не си пролича. Най-малкото беше доста небалансирана - нямаше момент, в който атаката ми да е по-малка от защитата на противника или защитата ми да е по-малка от атаката му (за последния бос бях понатрупал опит и пак го минавах по всичко). Имах приличен късмет със зара, особено при последния бос, но цяла игра никой не ме удари, което сочи към липса на баланс. И все пак - добър опит, и има посока за развитие за следващите книги от поредицата, ако излязат някога.
TL;DR - Литературната част и историята като цяло са добре, игра липсва. Последното може да се обясни с "Ама това е интерактивен роман, а не книга игра" - хубаво, ама тогава защо е от "Новата вълна на книгите игри"?

Епизод 107. (-2Н.Т.)
Да извадя 2 наказателни точки от текущите или да добавя нови две? Този минус е подвеждащ, най-вероятно ще се прибавят.

Да, сори. Отначало всички Н.Т.-та бяха с минуси, за да се подчертае отрицателността. После ги махнахме, за да не стане объркване случайно спрямо Т.О. (които са с +), но този сме го пропуснали.

В 2ката и останалата серия вече няма Наказателни точки, другояче са подредени нещата (в обща с-ма, подобна на Синът на пустинята).

Хареса ми книгата - задоволителна трудност - минах я с 2 преигравания, като на третия път се отказах да правя битките както си му е реда. Не знам защо хем не обичам игри без зарчета, хем като има твърде много мятания пак ми доскучава (май Destiny Quest в крайна сметка не е за мен, off topic). 8 точки

Като цяло е линейна (по-голямата част от изборите влияят върху точките опит), но това не развали удоволствието от четенето. Литературната част е силно застъпена, което сигурно е оправдано в първата книга от серията за да може читателят в максимална степен да навлезе в света и действието. Предполагам в другите книги има повече разклонения или ... В този ред на мисли - въобще ще има ли издадени други книги от поредицата. На 3-та страница има някакви срокове, ама май са си чисти автоголове тия срокове

Желание за препрочитане - ДА, като мине известно време Общо време за четене с преиграванията - около 2 часа и половина.

Веднага отговарям.
1. Ще ги има и останалите, двойката е вече завършена, готви се за печат (септември най-вероятно).
2. Останалите са средно на 50-60% готови всяка, така че могат да излизат и доста по-бързо, не се знае още.

garich писа: писа:

Литературната част е силно застъпена, което сигурно е оправдано в първата книга от серията за да може читателят в максимална степен да навлезе в света и действието.

3. Това е точно така. Краят на историята на Спящия убиец (Ракса и Самир) е във втората част.
4. Да, още в двойката битките и разклоненията в ситуациите са много повече.
5. Също и тактиката (битките и изборите без зар) е много по-застъпена. Има цяла една огромна битка (миниигра към 100 епизода) без нито един зар в нея.
6. Малко се чудя на времето, което си записал. Според мен (предвид всички читатели с които съм говорил) към 3 часа отиват само за самата книга (ако не се чете съвсем на тъгъдък де). Вече ако се играе и с Правилата и битките, са си поне 4 часа.

Може и 3 часа да са времето в четене минава неусетно.

Един въпрос за дебелината на използваната хартия: "Асасините" която е 10 печ.коли е също толкова дебела колкото и "Пробив в NBA" която е 16.5 печ.коли.
"Призвание Герой" е 16 печ. коли а е почти двойно по-дебела от идентичната като брой страници стара книга.

"Патрул за Ада 2в1" и "Котаракът и Черния нарцис" са с малко по-тънка хартия, но също чувствително по-дебела от старите книги-игри.

"Танц с дракони" (която също чета) е с по-тънка хартия от "Котаракът" и с по-добела от старите книги-игри
Изобщо някаква тенденция ли е да се печатат книги с по-дебела хартия и какви са съображенията за това?
В дългосрочен план (от гледна точка на съхранение, трайност и т.н.) не знам кое е по-добре - дебела или тънка хартия.

Естествено рекордьор по тънка хартия е една Библия която имам, която е с около 4 пъти по-тънка хартия от "Асасините"