Re: Мнения и коментари за Асасините 1 (без спойлъри)

Обемната хартия е доста по-скъпа, но изглежда много по-добре. Още ме е яд, че ми пробутаха Патрула на по-тънка. (Иначе всички мои КИ са и ще бъдат 10 коли (160 страници наблъскани на макс), това е важното.)

Старите бяха с възможно най-евтината и калпава вестникарска хартия, което е още едно от многото ужасни неща в старата вълна. Не че тогава сме ги забелязвали.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Обемната хартия е доста по-скъпа, но изглежда много по-добре. Още ме е яд, че ми пробутаха Патрула на по-тънка. (Иначе всички мои КИ са и ще бъдат 10 коли (160 страници наблъскани на макс), това е важното.)

Старите бяха с възможно най-евтината и калпава вестникарска хартия, което е още едно от многото ужасни неща в старата вълна. Не че тогава сме ги забелязвали.

Съгласих се с обемната хартия
Тема за Патрула има ли отворена? Тъкмо го прочетох и да споделя мнение.

А иначе за колите ... ако някоя книга се наложи да е с няколко странички повече - няма да се разсърдим

Разбира се, че има тема за Патрула. Пускай направо в рецензиите.

Вилорп писа: писа:

Малко справочна информация:

Обемната хартия е по-евтина от канцеларската и гланцовата, веднъж защото е по-лека, веднъж защото не е толкова бяла. Разбира се, тя е по-скъпа и качествена то вестникарската, а се нарича обемна защото е по-пухкава. 100 листа на 80 грама канцеларска хартия е около 1 сантиметър, 60 грама обемна с коефициент 1,2 е почти същата дебелина при 100 листа.
Тънка хартия се използва за много дебели издания - библията например, там хартията пада до 45 грама и така книгата тежи половин килограм вместо 3.

Тъй като напоследък купувам голямо количество книги с гланцирана хартия (вероятно заради изображенията) питам тя ли е най - скъпата като хартия за нормален печат и с колко оскъпявя печата с 30% - 50% или повече самата книга?

Най-после и аз да я прочета книжката. Разбира се веднага ми направи неприятно впечатление линейния сюжет без право на грешки и сложната бойна система при наличието на 3-4 битки. Тя бойната система, не че е сложна, ама той човека нокаутира половината дворцова стража без да си извади меча, а няколкото двубоя бяха колкото да не заспим при четенето. Четенето разбира се беше интересно, и не ме интересува нито в кой крачол на кервансарая се намира най-вътрешната одая, нито дали са си пили кафето със сметана в шахиристан през хилядаинезнамсикоя година.

Като цяло, правилата са чудесно замислени, но зле изпълнени. Ще се опитам да опиша по точки наблюденията си:

1. 4 основни характеристики, които се комбинират по двойки за осъществяване на успешна атака/защита - [u:2kdywai6]брилиантно хрумване[/u:2kdywai6], обаче според мен липсва елемента "камък-ножици-хартия", т.е. бонус на дадена атака/защита при противникова защита/атака.

2. Връзка между основните характеристики и възможните умения - [u:2kdywai6]отново "ноу-хау"[/u:2kdywai6], поне за родния пазар. Обаче употребата на уменията ме озадачи. Просто зле изпълнена. Според мен трябваше да бъдат разделени на 3 групи - а)умения приложими преди битка, б) умения приложими в битка, в)пасивни умения. Какво имам в предвид - няма логика, да използвам умението за скоростно изтегляне на меча през 4 рунд например, или там седемнте крачки. Няма логика да не мога да ползвам умението акробатика всеки рунд. Няма логика да владея умението желязна ризница (или както там се казваше, дето намалява щетите) и да не мога да го използвам във всяка битка.

3. Предсказуемост на противниците. Ужасно. Циклим едни и същи епизоди. Не ти ли хрумна, че при 6 възможни отигравания, противника може да хвърля зар за да "реши" как да атакува или да се защитава?

4. Никъде не се срещна възможност за лекуване на героя. Практически излиза, че или трябва да печели битките без рани, или е обречен. Което обезсмисли битките на практика и предполагам 100% са ги скипвали и после са ги преигравали просто за кеф.

5. 12 меча. Ужас. Може да носи 3!! Един на левия, един на десния хълбок и 1 на гърба? Ходещ арсенал? От тях са приложими само тези дето дават по 2 точки към един показател. По спомени бяха само 2 такива. Двата малки меча с боксове и големия тежък меч. Останалите 10 са пълнеж. Просто излишно. Можеше да се постараеш повече

Айде стига толкова, че стана дълго. Чакам с нетърпение продължението

Така........На Алеята на книгата взех 1 от последните 5 книги от тиража и Уейн ме помоли да дам мнение.Сага е време
История и сюжет
Самата история и сюжет ми харесаха като цяло,но имам няколко въпроса.Защо Ерик (мисля че така се казваше) по едно време препречва пътя на Самир и Ракса,след като Ракса е убила Първородния?Нямаше начин да се измъкна (аз книгата още не съм я довършил,де ).Понеже още не съм я прочел,искам да дам едно предположение:Според мен Ракса е нещо като хипнотизирана относно тази музика.Тоест като я чуе,се превръща в майстор убиец и по този начин тя не е имала мисли за убийство и тя не знае,че е убила Първородния.Нещо като сонамбул според мен.И по този начин четецът на хора не я е засякъл.
Начин на игра
Начинът на игра много ми допадна,точките опит и наказателните също.Ама като за първи път срещнах Ракса и тая кокошка ми докара 5 Наказателни точки ми излезе само една дума в главата:Жени!
Не ми хареса това,че ако изоставя тая откачалка-сонамбул-автоматично губя играта!Уейн,ти изкарваш Самир,като някакъв,дето не може да живее без Ракса и ще умре,ако отиде сама до магазина или прочие Също,като Ракса убие Първородния,още не мога да разбера как да се измъкна от двореца?!Проклетият викинг ме напада без причина,въпреки,че е видял,че не съм убил аз Първородния!

Положителни черти:
1.Интересна история
2.Доста готини герои
3.Трима герои,от чието име да се играе

Отрицателни черти:
1.Доста трудно измъкване от двореца
2. (Не знам дали се брои за отрицателна черта,но) Не се казва в коя година се развива действието.Има елементи на 20 и 21 век,има и от 5 век.
Книгата като цяло ми хареса и бих и дал 8 от 10,ако я оценявах.
Ама кога ще пускаш продължението,Уейн?

Супер ревю.

Между другото, Тити от висотата на 13те си години, и изчел при това само половината книга, има изненадващо добри догадки за историята нататък.

Подсказка: Ерик ти е най-добрият приятел все пак. Пробвай да се разбереш някак с него.

По последния въпрос: единицата наистина вече е в историята, така че двойката трябва да се пусне ВЕДНАГА!!

Но преди нея е КИК2 (Градската Вещица + Ловецът на Таласъми) разбира се.

Ама тоя не иска да слуша!Три пъти се опитах да се разберем,ама тоя викинг направо.....

И какво му направи на човека?

Тити утрепи го тоя викинг най- накрая де

Тити, как доизкара книгата (след като се разбрахме на лични как да минеш викинга)?

Едвам намерих темата за тази книга-игра, човек да не повярва под колко прах е скрита. Пфуй..

Трудно започвам това ревю, но все пак ще опитам. И то от общия изглед на книжлето, защото мисля си това е най-впечатляващото в нея. Корицата ми харесва (особено с леката лакировка по нея - професионално изкривяване, признавам). Малкото на брой илюстрации в книжното тяло също са на ниво, включително екипировката, макар да не блестят с нещо особено. Стилът е същия като от комиксовите списания, повлияни от японската манга, които излизаха мисля в същия период.

Наред е историята, тя за жалост куца тежко, според мен, генерално като сетинг, като нереализирани продължения и дори в дребни детайли. Без да съм фен на "Принцът на Персия" (компютърните игри), пак според мен, всичко в тази книга-игра е повлияно оттам. Уейн видимо има по-задълбочени познания по темата, което си е плюс, но въпреки това не успя да ме въвлече в сюжета, както в други книги. За начало на новата вълна никак не добър атестат и начало, но си давам сметка, че сега съм по-критичен, отколкото ако я бях чел при издаването и',

Геймплейът е приятен, докато не се стигне до битките... Ах, тия битки. Още първата такава с гигантския скорпион на покрива на къщурката на протагониста стигаше да ме откаже от доиграването на книгата. В смисъл, бойната система е добре замислена с разните статистики, различни оръжия и т.н. но да сваляш десетки точки живот на врага в няколко часов бой е наистина досадно. Новаторското е наистина участието на повече от един персонаж в една свързана история без да навреди, а напротив, да подпомогне геймплея.

Кратко, ама от сърце, тя и самата книжка е кратка. Просто моите пет стотинки по темата.

Очакваме втората част ..