Рецензии на "Асасините", СПОЙЛЕРИ

Ревю на „Асасините на Персия” by Nikk.

Преди да започна и да напиша каквото и да е за книгата, искам да спомена две неща които трябва да се имат предвид. Първото е, че съм (бях) страшно голям и запален фен на книгите-игри. Притежавам почти всички книги-игри излизали някога в България, като повечето съм ги чел десетки пъти. Както лошите, така и тези които не бива да се четат повече от веднъж. Така че имам опит. С една дума, старите книги-игри почти нямат тайни от мен, имам доста добра база за сравнение и преценка (като фен ). Второ, с автора сме приятели, така че съм запознат с историята. Както на трилогията романи, така и на настоящата книга-игра. Което си е сериозен спойл и разваля удоволствието и ефекта ужасно много. А това признавам доста повлия на мнението ми за книгата. За това трябва да благодаря на Алекс разбира се, който така настоятелно ми разказа всичко преди години. Така, книгата:

Сюжет.

Сюжетът проследява запознаването, личните взаимоотношения и премеждията на момче и момиче – Ракса и Самир (не ме питайте кой кой е) в Персия в началото на миналото хилядолетие. И докато в един момент всичко си върви по мед и масло и потривам доволно ръце как всичко се нарежда, изневиделица те се оказват в някаква грандиозна конспирация, океан от битки, кръв, безмилостни убийци и най-кръвожадните и чудовищни „босове” които човек може да си представи. И разбира се щипка любов за цвят. За къде без нея. Самата историята е брилянтно замислена, изобилстваща от обрати и изненади (почти на всяка крачка), които читателят трябва да улови, за да направи правилния избор, за да не закопае героите. След първоначалното леко монотонно въведение историята набира такава скорост и инерция, че нищо не може да я спре, карайки те буквално да стоиш на нокти до края, чудейки се от кой тъмен ъгъл подлият автор ще се опита да забие кинжал в гърба на нашите герои и как точно трябва да отреагираш за да парираш и да ги преведеш живи и в по-голямата си част здрави. Сюжетът е така структуриран, че не позволява миг разсейване или четене по „диагоналната система”, защото и най-малките факти са от значение (особено те) и трябва да се имат предвид при взимане на решенията. В противен случай читателят го очаква кратко и безславно приключение.
Предполагам още доста общи неща могат да се кажат, но всичко само ще се върти около тази точка, тъй като няма как да кажа нищо конкретно, без да спойлна сериозно.
Ако трябва да обобщя обаче, това е най-добре измислената, изпипана и реализирана история която съм чел. Никакви дупки, никакви алогизми или недомислици. Чисто удоволствие и наслада за ума.

Персонажи.

Главните герои, както споменах, са двама – момче и момиче. В средата се появява й моят любим герой – викинг от далечния север – Ерик, но тук, в книга първа той все още играе малка роля ( но за сметка на това съществена). Героите са представени относително детайлно, като за книга-игра. Физика, нрав, характер. Всеки от тях си е индивидуален и всеки „блести” с нещо. Изключение прави момичето, което си е загубило паметта, та освен че е невероятно красиво, друго за момента няма да научим за нея. Определено енигматичен образ.
Извън кръга на историята имаме човека който я разказва – легендарният разказвач, поет и т.н. Омар Хаям. Нещото което ми хареса най-много в него е компанията. Особено червенокосата половина – Басина. Като прочетете ще разберете за какво говоря. Има още няколко персонажа които не са особено важни. Засега.
Определено трябва да се спра и на лошковците. А те са направо уникални. Въпреки че са представени само двама (или по скоро един и половина), начинът по който са описани и представени е феноменален. След Жокера, това са може би любимите ми злодеи, за които в края малко съжалявам че е трябвало да накълцам, а не да отидем в някой кервансарай и да седнем на маса.
Невероятно разнообразни и уникални персонажи - от откровено зловещо паякообразно същество излязло от нечий кошмар, до невероятно красиво и смъртоносно видение. Самите те притежават бойни умения като нищо друго някога срещано, граничещо понякога със свръхестественото. Определено запомнящи се образи. А какви само предстоят в следващите книги... (Дотук сме срещнали само двама от Трите дузини на Хасан = 36).

Сетинг.

Както казах, действието се развива в столицата на Персия Исфахан, около началото на миналото хилядолетие. Мечове и изкусни мечоносци, вино, горещи пясъци и още по-горещи жени - и хашишини разбира се. Безмилостните и безстрашни убийци. С няколко думи е смесица между Аssassin's creed и Принца на Персия. За всички фенове на такъв тип сетинг – това е вашата книга и история. За останалите - време е да наваксате.
Като жанр, книгата има исторически нотки, фентъзи, трилър, екшън, романс, малко хумор. Не е манджа с грозде, а е приятен микс за всеки вкус.

Стил.

Стилът на писане наистина е уникален. Многообразен, пъстър, интересен и пленителен. На места описанията са толкова удивителни, че картината сама изплува в главата ти. Доста рядко срещано. Срещат се доволно количество думи на арабски което добавя допълнителен колорит на историята и описанията. Същевременно въпреки че има няколко серии от епизоди „салами”, самият начин по който са написани и структурирани те кара веднага да обърнеш на следващия епизод, после следващия и следващия и така неусетно си ги минал, без тягостното чувство за това че четеш блок текст.
Както се пошегувах с Алекс, книгата си е жив page turner. И повечето от саламестите епизоди завършват на cliff-hanger, така че всичко е ОК по тая линия.

Игра.

Тук за съжаление ще трябва да спра със суперлативите и да бъда по-критичен вече. Колкото и да ми се иска играта да е на нивото на останалите елементи, просто е физически невъзможно да събереш всичко накуп и да имаш перфектната книга-игра. Или горните 4 или играта, все нещо трябва да пострада за сметка на друго. Или някакъв среден вариант. Отново искам да кажа, че историята, която е най-силният коз на тази книга и на която се разчита да компенсира и поддържа играта, е спойлната за мен, затова и това мнение. Но въпреки всичко фактите са си факти. Ето ги и тях:
Започвам с правилата, където е обяснено как се формира героя, точките, уменията и начина за провеждане на битките. Да си призная, малко е усложнено всичко. Имам се за средно интелигентен или леко над средното ниво 25 годишен човек, но някои пасажи от правилата ги прочетох няколко пъти докато напълно ги схвана. А се оказа впоследствие че някои съм ги „схванал” грешно. Представям си някой млад читател или дете. Въпреки това книгата предоставя възможност да се избегне това и да не се водят битки, но това орязва още повече играта. Самите битки са много добро нововъведение, интересно направени, макар и циклични и без много текст. Представляват доста сериозно предизвикателство (освен ако играчът не е хардкор геймър като мен и не им хване „цаката”, а такава има във всяка система разбира се) и предполагам много читатели ще се поизмъчат. За щастие (или нещастие) битките са общо 4, като 1 от тях дори може да се избегне.
Друг сериозен недостатък според мен е прекалено линейният сюжет. В общи линии пътят е само 1, читателят минава по него, като изборите, които прави, му носят или точки опит (при правилен избор), или продължава напред в историята или умира (нерядко) при грешен. Свободата е сведена до минимум, но това е разбираемо предвид историята и ситуацията в която се намират героите. На читателя му остава удовлетворението от това че е разгадал какво всъщност се случва и е взел правилното и адекватното решение в конкретната ситуация. Както казах, правилните избори носят точки Опит, но освен да го ползвате като часовник за това колко добре и адекватно се справяте с изборите в играта, единственото му друго приложение е да влияе на битките, добавяйки 1 или 2 към бойната сила на героя. Тъй като битките са 3 или 4 обаче, това не е голямо утешение. Последният минус който виждам за себе си, е фактът, че книгата може би ще има нисък replay value като цяло.

Не мога да не призная и плюсовете, разбира се. Книгата е УЖАСНО дълга като време за изиграване – отне ми поне 3 часа бързо четене. Преминава се през страшно много епизоди и избори, което обяснява и линейната схема. В книгата няма НИТО ЕДИН фиктивен избор. Нещо, което не знам дали съм срещал някога някъде. Освен това, всеки един избор е логически и смислово обоснован, сам по себе си или в конкретната ситуация. Което също е страхотно. Приятно впечатление прави „мини играта” в която трябва да спечелиш доверието и любовта на момичето. Нещо наистина ново и свежо.
В книгата има и една литературно описана битка (с боса), което е изключително приятно и навява спомен за „Синът на пустинята”.
Предполагам още доста мога да напиша за игровия елемент, но това е в общи линии. Както казах, може би не съм напълно обективен, но мисля че имам база за сравнение, и знам какво лично на мен ми харесва в игрите.

Като финална оценка на книгата: определено има какво да се види и си заслужава времето и парите. Аз бих препоръчал да си купите романите, но познавайки Алекс, едва ли ще видят бял свят скоро. Така че книгата-игра ви е шансът .

Няколко думи за финал:
Мислех да напиша просторно ревю, но в крайна сметка се получи средно такова. Нищо. Споменах същественото, има си хора които ще влязат в подробности и ще разнищят всичко. Както и да е.
Ревюто е просто оценката ми за книгата. Не претендирам за нищо друго. Горещо ви препоръчвам да си я вземете и сами да видите. Със сигурност ще и ви омагьоса.

Ревю на „Асасините на Персия” от Yann Gamgee

Скъпи приятели на възродения жанр,

Не случайно казвам „възродения”, защото днес ние отново сме свидетели на нови книги-игри на пазара. След успешния скорошен дебют на Торо, ето, появи се нов роман от новата „интерактивна” вълна, но този път от старите майстори Робърт Блонд и Ейдриън Уейн. Алекс доказва, че дори когато всички автори на книги-игри в България се бяха отказали и не виждаха бъдеще в жанра, нещата могат да се променят и новото издателство (ИК „Книги-Игри”) може да стане нов родоначалник на цялото хоби!

И така, пред мен е първата рожба на това издателство „Асасините на Персия 1”! Чудесната корица навява част от това, което ще се случи в сюжета – имаме си хубава мацка, имаме си чаровен герой, а също и няколко убийци, един от които носи оръжие във форма на полумесец Очевидно си имаме работа с арабска история в най-добрите традиции на първообразите, познати от шрифта на заглавието, взет назаем от Assassin's Creed и Prince of Persia. Самата корица е дело на гранда Евгений Йорданов, а отзад се вижда типична атмосфера от книгата и пише за новата вълна в жанра. Изобщо все хубави неща са това.

За сюжета набързо.
Както и се очаква от заглавието, романът ни отвежда в древна Персия, където ние ставаме свидетели на живота на не кой да е, а на самия Омар Хаям, който в случая се явява и Разказвач на цялата история. Именно той разказва неволите и приключението на двама млади хора (момче и момиче), които се запознават и читателят трябва да направи така със своите избори по време на игра, че на края на книгата да видим момчето и момичето събрани заедно. Всичко това се случва със подходящите за случая обрати, интриги и битки, обаятелни герои и обилно поръсено с щипка мистерия и дъх на конспирация. Изобщо такава книга-игра не сте чели досега

За правилата.
Те са доста и са на няколко страници. Има избор на умения, има избор на точки, има бойни удари, захвати и т.н. Авторите леко са отделили прекалено внимание на бойната система, което за мен не е особено нужно с оглед, че в цялата книга има едва четири, макар и големи битки. Във всеки случай любителите на класически системи и стратегии ще останат доволни и тук също има какво да се види. Появата на дневник обаче доста допълва нещата, така че съветвам всички да го използват, за да не се объркат кое какво е спрямо това, което са избрали в началото. Хубавото е, че битките могат да се пропуснат и така читателят да се съсредоточи в сюжета.

За стила.
Алекс и Русев пишат с много и наситени описания. Получава се така сякаш чета ранните творби на Оскар Уайлд, в които има пренасищано описание на разкош, екзотично вино, невероятни красавица на дивана, дъх на подправки и пот на арабския пазар и т.н. Всичко това е чудесно с оглед, че книгата все пак се води „роман” (пък бил той и „интерактивен”), защото всичко това, за което четем, остава в нас като място, в което сме били или искаме да отидем. Във всеки случай за „интерактивността” ще стане дума по-долу.

За геймплея.
Както става дума от описанието на творбата – това е „интерактивен роман”, а не „книга-игра”. Ето защо няма защо да се учудваме, че има доста преходни епизоди, в които изборите липсват, но за сметка на това в тях се покачва съспенса и очакванията от сюжета. Изборите, доколкото ги има, са част от система за трупане на точки опит, която в един по-напреднал статий на играта, са решаващи за случващото се и напредъка по историята. Има и важни кодови думи, има много напрежение по ключови събития и изобщо пичовете са се постарали да не скучаем. Браво, момчета!

Няколко думи от мен за самия проект и мисия на книгата.
„Асасините” е много важна книга относно развитието на книгите-игри у нас. Вероятно опитът й да се наложи на пазара като успешен продукт (а аз вярвам, че тя ще успее!!) ще бъде решаващ за цяла серия на нови книги-игри от старите автори у нас. Аз, като един от създателите на сайт за книги-игри, заявявам, дайте шанс на тази книга да ви завладее и да ви пренесе в Персия. Инвестирайки в романа, вие не само, че ще прочетете една чудесна история, а ще направите възможно публикуването на още и нови книги на автори като Колин, Джордж, Елена и др. Така че купете си тази книга и няма да съжалявате. Аз лично желая успех на завърналите се стари автори в тяхното писателско поприще!

Сюжет.

Без капка колебание мога да заявя, че именно сюжетът е това, което прави книгата толкова добра. Уви запознах се с историята още преди години, когато беше в процес на измисляне и четейки я сега, не успях да и се насладя напълно. Наистина страхотна история, изобилстваща от всичко, от което има нужда един добър сюжет: колоритни образи, напрежение, обрати, любовна история, екшън...

Персонажи.

Героите без изключения са ярки и запомнящи се. Дори на този етап от историята, когато още не знаем всичко за тях, оставят впечатление за завършени във всяко отношение характери.

Сетинг.

Не претендирам да познавам добре близкия изток и мисля, че сетингът е добър. Може би още малко детайли, които да допринесат за атмосферата не биха били излишни, но и в този си вариант ми се стори добре.

Стил.

Стилът също е на ниво. Макар и да не блести навсякъде, все пак е доста над нивото на почти всички останали представители на жанра и е достатъчно добър за роман.

Игра.

Четейки правилата и създавайки си герой със всичките му качества, умения, техники, оръжия и прочее мучах от удоволствие предвкусвайки каква игра ме чака, но уви останах разочарован. Правилата и бойната система имат огромен потенциал, който обаче не е развит дори наполовина. Доста се разочаровах например, че при отбрана (освен ако битката не започне по този начин) липсва каквато и да е тактика и просто избираш техниката с най-високите показатели. Също така не разбрах за какво е това УМЕНИЕ, което се образува от сбора от СИЛА, ЛОВКОСТ, БЪРЗИНА и ТОЧНОСТ. Никъде в цялата книга не ми влезе в употреба. Оръжията също като цяло бяха фиктивни и рядко изиграват роля в битките. Това, което можеш да направиш с един от мечовете в повечето случи, можеш да направиш и с всеки един от останалите. Шансът мисля, че е вповечко и не би било зле да се намали наполовина, тъй като дори да направиш възможно най-добрия избор на оръжие, техника и умение за конкретната ситуация, ако хвърлиш кофти зарове пак можеш да си го отнесеш. Изборите като цяло често са почти фиктивни и единственото, което ти дават са точки опит, чиято роля е единствено да направи битките ти по-лесни. Като цяло играта прекалено отстъпва на литературната част, която за щастие е на доста по-високо ниво и компенсира. Опасявам се, че линейността на сюжета прави книгата непреиграваема, тъй като единственото, което можеш да промениш при ново преиграване е да направиш други избори на съответните места, което по никакъв начин няма да промени историята, а само точките ти опит.

В заключение: Чудесна история и посредствен геймплей. Книгата е по-скоро роман, отколкото игра, но поне като такъв е добра. Ако сте почитатели на близкоизточното фентъзи или просто на добрите истории, Асасините на Персия ще ви хареса. Ако обаче сте заклети геймъри, най-вероятно ще останете разочаровани.

Останах много-доволен от книгата. Без да хваля излишно авторите (или само малко ), но книгата ме държа до малките часове тази сутрин, докато не я превъртях. Доста трудна, което е добре за мен (но ех тея жени, колко трудно се разбират...), с много мислене, добро количество битки и интересни предпоставки за следващите части. С две думи препоръчвам, книгата си заслужава

Мнение тип телешки възторг, може и да има някой спойлер, който не се кефи, да не чете:

Току-що завърших първото изиграване и съм супер доволен! Просто си личи първо къде е писал Боби - тъй де, нали основната част от текста го е написал той, както си бе указано. Много добър стил, повествованието е на ниво, грабва те и не те пуска! Дузина умения, от които имах коефициенти ТОЧНО за пет от тях - Вътрешно зрение (по подразбиране), Боен вик, Берсерк, Хватки и Ритници, Седем Крачки (макар като започнах любимо да ми бе Берсерка, впоследствие Седемте Крачки ме изпълниха с върховен кеф. Справка - Абу Бурук). От дузината мечове избрах ханджари (напълно излишни, така и не ги употребих), аглаф и джаухар-дар (Изгревът над Пустинята, Танер, този ли е кръстен на теб ). Битките макар на пръв поглед да изглеждат излишно усложнени, всъщност изобщо не са трудни са водене - методите за атака и защита даже обогатяват играта. Много термини, понаучих любопитни факти, абе изобщо ще преиграя книгата ПОНЕ още веднъж, очаквам с нетърпение и вторите Асасини. Август месец ще пусна и ревю на книгата на блога си. Спомних си с носталгия Синът на Пустинята на Боби... Поздравления, Уейн, справили сте се отлично - за оформлението няма нужда да говоря, просто си е бонбон Браво!

Благодарско! (Може и без спойлър таг, защото няма нищо конкретно за историята, тя е важното.) -Уейн

Все още съм в средата на книжката и до момента съм доста впечетлен, но ще си оставя по-подробоното мнение, като я изиграя поне 2 пъти. Сега искам само да вмъкна едно мнение относно липсата на карта. Наистина историята не включва особено движение по карта, но с оглед това, че са предвидени 6 книги (т.е дълга поредица) е хубаво да е предвидена такава (дори и действието да се развива във всичките само в един град или местност, което ме съмнява). За пример давам и "новата вълна" на запад и картата от Fabled lands:

4.bp.blogspot.com/-dsPUKmBLtzw/T ... SAMPLE.jpg

А ако е цветничка - още по-добре.

Приключих с двойното четене на Асасисните. Много ми хареса книгата. Да започна отвън навътре... Страхотна корица, чудесно оформление, за илюстрациите в една друга тема казах, че много ме радват. Литратурният стил също много ме зарадва - наситени, богати описания, които те вкарват в атмосферата на историята, традиционно доброто чувство за хумор и самоирония на героите ( и аз като Бранимир с носталгия си припомних за Синът на Пустинята покрай Ерик ) Май беше обсъждано в някоя друга тема, но книгата за мен си е доста линейна. Не го казвам като минус, просто въпрос на вкус. Може би, защото аз лично имам предпочитания към по-нелинейните сюжети. Но това все пак е интерактивен роман, а не книга-игра Бойната система на пръв поглед ми се видя сложна, но всъщност се оказа доста приятна и интересна. Само не знам дали някое хлапе на 11-12 години ще се ориентира с нея (не че е сложна, но просто като знам днешната младеж). За бойната система си мисля дали няма да е удачно част от Воинските умения да дават бонус и в отбрана (например Акробатика или Призрачни стъпки). Беше ми тъпо, че моя Самир уж е акробат, ама ползата от това беше единствено в атака, а не и в отбрана. Според мен това умениев бой е полезно и в двете посоки.

Иначе цялостното ми мнение е, че книгата е много добра. Поздравления. С нетърпение очаквам втората част.

Уейн, поздравявам ви заедно с Блонд за чудесната история!

Започнах да чета със спазването на правила и прочие, но историята ми се стори толкова интересна, че скоро пренебрегнах всички правила. Хареса ми, че изборите са логични и точки опит се печелят, когато се помисли малко.

Историята е най-силното нещо за мен и книгата защитава успешно името интерактивен роман. Надявам се и втората да е така интересна и дори още по-добра.

Акцентирай повече, че може да се играе и без правилата за битките, за да могат и по неопитни читатели да разбират колко просто нещо като идея е един интерактивен роман и колко забавно е четенето в същото време.

Поздравления още веднъж и успех на втората книга от поредицата!

Предполагам, че това е правилното място за рецензиране на книгата.

Внимание! Надолу има леки спойлери. Нищо по-сериозно от това, което вече е минало през тази тема, но все пак сте предупредени.

Честно е да започна с това, че „Асасините...” не ми хареса, въпреки че ми се искаше да е обратното – иначе за какво да си давам парите за нея. Мнението ще е негативно, така че който смята, че няма да го преживее, да не чете. И за това сте предупредени.

Последно, тук влизам в задочен спор на практика с всички предходни рецензии – тези, които впрочем ме убедиха да си купя книгата с приповдигнатия си тон. По-редно би било да ги коментирам по отделно и да се опитваме да уравновесим крайните мнения, но това е абсолютно непрактично на един форум, затова...

Да започна с факта, че ми стана ясно защо Уейн ни размотаваше в последните няколко месеца. Той ще отрече – сигурен съм – но за мен няма съмнение, че „Асасините...” първо е била писана като нормален текст, който впоследствие е рязан и преправян за игра. Имам няколко причини да го мисля, но най-важната е, че стилът не съответства – този в основната история, която тук е застъпена чрез епизодите с правилните избори, няма нищо общо с този в епизодите с погрешните. Нещо повече – ако се загледате, ще видите, че „правилните” епизоди са претърпели по-добра редакция – те звучат добре като цяло, докато при другите... нивото пада до надпреварата „да поставим най-много пъти местоимението "си" на единица място” на 22 и дори по-долу.

Във всичко това няма нищо лошо само по себе си, разбира се. Лошо е, че Уейн от самото начало твърдеше, че има завършена книга-игра. Сега говори, че има завършена втора част, но – освен, ако не е успял и нея да преработи в последните месеци – аз се съмнявам.

По-неприятното е, че така се отваря простор за грешки, които трудно да бъдат забелязани при бясното препряване. Един пример: още докато се запознаваме със Самир, той гали сабята си (или правеше нещо друго с нея, забравих). Това явно е станало преди на автора да му хрумне идеята за хилядата меча, при която героят може въобще да не носи сабя – както стана при мен впрочем. Сега като се замисля, тази сабя се появява на доста места в историята – за изненада на читателя, решил да заложи на ханджарите.

Друг забавен момент е, че при писането на правилата Уейн явно на моменти е забравял, че книгата е на двама и авторовият глас звучи ту в единствено, ту в множествено число.

Трети резултат е, че игра в действителност няма, така че изборът на „интерактивен роман” не е никак лош като марка. „Асасините...” е най-линейната книга, която съм виждал – за всеки случаи с много идеи по-праволинейна от тези на Майкъл, които Уейн даваше за пример. На практика не е възможно и минимално отклонение от единствената сюжетна линия – а всеки по-сериозен опит да го направиш просто води до смърт.

Класическият избор почти в цялата книга е между три епизода, два от които са грешни и те препращат към „правилния”, на който печелиш точки. Както вече казах, ако не минаваш през грешните, книгата звучи много по-хомогенно. Самите избори варират от нелогични, през изцяло късметлийски до напълно логични естествено – мисля, че последните са най-много, но това не оправдава присъствието на първите.

Един пример. Ракса е нападната от група мъже с цел да я изнасилят, след като са я видели как танцува. Нашият ги разгонва. Тя все още не знае дали и неговата цел не е същата, няма как да не е разстроена и уплашена, той трябва да я успокои. Какъв е правилният вариант според автора? Като ѝ каже: „Не си спомням да съм виждал по-добър танц”. На практика нещо в смисъла на подмятанията на изнасилвачите. Всяка нормална жена би си изкарала акъла при такава реплика в подобна ситуация, тук обаче се смята, че е най-добрата.

Всъщност, хората отдавна са отработили набор от реплики за създаване на емпатия и фокусиране в кофти ситуации. Без да съм специалист, съм почти сигурен, че „Как се казваш?”, е в топ 3, редом с „Всичко наред ли е?” и „Какво се е случило?”. Далеч по-нормален подход, предвид сцената – все пак героите не се забиват в дискотека.

Като казах герои тук трябваше да обясня защо такива няма, но да довърша за геймплея набързо. Друг огромен проблем: поредиците „салами” от епизоди, които не завършват с никакъв избор (и спокойно биха могли да бъдат обединени) – особено първият, състоящ се от цели 8 – които Уейн наредил по метода 1-100-5-90-8-80, защото всеки знае, че най-голямото удоволствие за един фен е да разгръща непрекъснато книгата в двете посоки .

Някой беше казал, че това било оправдано от клифхенгърите в края на всеки от тях... Само че те единствено ни представят разказвача. Какви клифхенгъри може да откриете тук, за Бога? Та, два от тях бяха разделени по средата между описанието на масата и това на столовете.

Явно авторовата логика е, че не иска книжката му да е двеста епизода, но така – освен, че щеше да ни спести разлистването – тя наистина можеше да заприлича на роман с дълги поредици от текст. При оформлението си в момента епизодите в „Асасините...” всъщност са по-кратки от тези в „Котарака...”, което сигурно ще предизвика леко недоумение.

Да мина на героите, че ми тръпка или по-скоро разочарование. В книгата – вече споменах – герои няма. Всичките по-главни са по-стереотипизирани и от восъчни фигури. Всъщност не си спомням кога за последно съм чел книга, в която чак пък въобще да не се излиза от стереотипа.

Ерик е по-веселият брат-близнак на Конан. Варварин от севера, най-добрия воин наоколо, много пие, занимава се с леки жени, но пък държи на думата си, верен приятел е, и – въпреки че временно е на служба при принца – всеки знае, че е скрита лимонка.

Ракса е излязла от мокрите сънища на класическия нърд и като такава няма нищо общо с нито една нормална жена, живяла някога (не че при мъжете не е същото, де). Няма минало – класика, при положение, че говорим за човек – нърд-а, дето го споменах – който се страхува от женската сексуалност. Размотавала се незнайно колко време из пустинята, но вместо хората да я подминават отдалеч заради миризмата на пот и гадния външен вид, който придобива всеки, направил повече от два-три часа преход където и да е – тя е все така секси. Умна и свободолюбива, когато става дума за останалите мъже, но, когато е за нашия герой, вече е леко submissive .

Не знам – това може и да проработи при петнайсетгодишните, но все си надявам, че поотрасналата аудитория тук има мааалко по-голям опит с жените и би искала нещо по-близко до реалността.

Самир идва от героичните сънища на тоя същия младеж. Леко смотан на младини, но много способен иначе, среща верен приятел, който да го обучи да бъде кораво копеле, ходи по жени, но чака истинската любов и то така, че я познава от пръв поглед. Жертвоготовен, благороден :clap:.

Принцът, разбира се, е зъл, себичен, властолюбив, пада си гадняр малко. Ще си позволя да предположа, че баща му е мъдър и уравновесен – качества, които са се предали на брат му (ще изскочи и брат, нали?). Последният вероятно ще се влюби в Ракса, но благородството ще надделее и няма да я отнеме на Самир.

(Това, разбира се, е Властелинът на пръстените one on one... и тонове долнопробни плагиати след него, но натам тегли историята на Уейн).

Омар Хайам ми е най-интересен. Той пък е излязъл от мечтите на самия Уейн. Разказвач на приказки, лентяй, който по цял ден мързелува в компанията на красиви момичета. Идилия! Само дето хубавите приказки всъщност стават с много труд и много мъка – и при реалния Хайам е било така...

Та, това е. Историята, не знам дали казах, не е лоша и може да увлече в крайна сметка, стилът също не дразни. Правописни грешки поне, слава Богу, няма – виж от редактор е имало страхотна нужда още на ниво изграждане на персонажи!

Тук щях да обяснявам и защо книжката има толкова общо с историческа Персия, колкото „Батман” е помагало по история на Америка, но съм готов да предостъпя удоволствието на моя верен падауан Хамелеона... който, убеден съм, ще ме разкъса с парцалите, като прочете всичко това. Негово право, живеем в свободна страна!

На всеки, който е изчел целия този ферман, извинявам се за многословието. А за скъсаните нерви - е бяхте предупредени още горе, нали .

Интересни мисли се въдят в темата......

Аз цяло ревю няма да пиша. Мързи ме, а и твърде много е изписано вече.

Накратко. Като цяло книгата ми хареса. Най- големият плюс е това, че ме увлече. Увлече ме както ме увличат книги, които не са игри и явно това не е случайно. Що се отнася недостоверността. Честно казано нямах никакво усещане, че чета нещо сериозно. По- скоро на места стилът ми напомни на ироничните книги на Блонд и Уейн от едно време и покрай това съвсем пропуснах да изчислявам кога са почнали да пият кафе в Иран и на какъв език точно са говорили. Освен това покрай това заебах и цялата бойна система... Историята имаше достатъчно обрати за да ме държи в напрежение докрая... и достатъчно клиширани образи за да ме издразни. Имам чувството, че част от персонажите бяха извадени от някакъв наръчник. И все пак това не беше голям минус с оглед очакванията ми и атмосферата, която има текста. Плюс това Уейн изобщо не го взех на сериозно в рекламните му изявления и хич не очаквах нещо исторически издържани. НО! Такова не ми беше и нужно за да харесам книгата. Стилът ме израдва и набързо я изгълтах без да хвърлям зарове. Дори ми остана известна доза любопитство за следващите томове.

Относно минусите.
Механиката на играта е ужасна. Дефакто игра няма. Всъщност като се замисля, не харесвах Майндкрайм точно заради тази механика на книгите му. Иначе имам един спомен за разказ от списание мега на Колин, отнясящ се за Конан, който имаше подобна механика и доста ми беше харесал, но... Не и тук. Тук реално от сюжета не може да се мръдне, като ако се опиташ да го направиш умираш. Честно казано умиранията ми се сториха логични или поне тези до които аз добутах, а те не бяха много.
Относно бойната ситема, ами честно казано ентусиазирано почнах да си правя герой, грабнах книгата в чантата и я дочетох в автобуса и изобщо не съжалявам, че не хвърлях зарове. Просто книгата стои като роман, ако правиш правилни избори дори всичко си е съвсем като роман освен точките. На фона на това, спирането за битки, които и без това не са много, накъсва цялото нещо и само убива ритъма на четене. Бойната система изглеждаше обещаваща, но просто може би трябва да бъде използвана в съвсем друга книга. И в този ред на мисли, след като е допусната опция да може битките да се пропускат, защо това не беше отчетено в самата игра, а трябваше да минавам някакви епизоди с въпроси какво бойно умение съм избрал при положение, че така или иначе знаех, че просто ще пропусна битката?
Не мога да не отбележа и че... Не знам колко опит имат авторите с жените и какъв е точно, но наистина някои избори подразниха с нелогичността си. Сега и аз имам опит, давам си сметка, че не е абсолютен, ама чак пък толкова да съм в грешка. За това дори няма да се аргументирам, защото не виждам смисъл да си мерим пишките, но може би просто трябваше да има повече по- общи избори и по- малко санкции или пък печалби при различните такива. Все пак няма как да сме 100% сигурни на каква жена от хилядите разновидности сме попаднали
Има и някакви дребни неща, които дразнят, като "саламите от епизоди" например....

И накрая, все пак искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ и БРАВО, на авторите и по- специално на Уейн. Колкото и недостатъци да изброих все пак лично за мен плюсовете са много повече. Затова, че очаквам да видя какво ще се случи в следващата книга, затова, че прекарах близо три часа увлечен в четене на интересна история и не на последно място, затова че за втори път в близките месеци държа нова книга- игра.

Сега започнах книгата и съм леко озадачен. Наистина ли Блонд я е писал? Той ли я е налял с литература? И коя година е било това? Защото (вярно, не съм прочел много - началните десетина епизода) стилът е... как да го кажа... не особено блестящ. Вярно, че може да е въпрос на вкус, да съм субективен, но има места в текста, които са си класически клишета. Някак не вярвам един редактор на "Егоист" и "КапиталLIGHT" (не претендирам, че познавам добре биографията на Блонд) да допусне в свой текст толкова много стандартни изрази. Или Богдан Русев го е писал отдавна, или нарочно и за лично забавление си е направил пиршество от прилагателни и клишета (решен да омаскари и забрави Блонд-режима), или не го е писал той. Или и аз не знам какво... По-късно може да дам примери, за да онагледя тезата си, но нека напредна малко с четенето.


П.П. Сега, след като съм прочел повечко, се вижда, че с напредването на историята, стилът се пооправя. Не, че е блестящ, но не е тегав като в началото.

Прочетох книга първа.

Щях да пиша в темата за читателски рецензии, но пък надали ще се вместя в наложената схема там, пък и точно в момента не усетих енергия у себе си да се простирам нашироко върху неща, заради които ще бъда обявен в хейтърство и тролене. Затова ще спомена тук в по-неофициален тон само няколко насоки на виждането ми за книгата.

Подчертаваната като основно достойнство на книгата литературност всъщност си е най-обикновена литературщина, силно граничеща (особено в началния салам епизоди + разказа от гледната точка на момичето) с най-обикновена графоманщина. Отказвам да повярвам (споменах го вече в друго мнение), че Богдан Русев ще си позволи да пише така дори и в Блонд-режим. Просто има клишета, които са толкова изприщващи, че се показват и сами - няма нужда редактор да дебне за тях. Писател на 35, пишещ от 20 години не може да ги допусне! Не трябва. Ако някой много напира, че съм просто хейтър, неказващ нищо конкретно, може и да се напъна да ровя и да ги изброявам тук. Но ми е по-лесно да попитам Кал, който в момента преподава творческо писане по морето, при това в ресор редактиране как намира като литература първата една трета от книгата, че и цялата (особено в любимата му част "не казвай, показвай"). : За да съм коректен, с развитието на сюжета, нещата се пооправят. Но се пооправят дотолкова, доколкото да няма абсолютни графоманщини, а да държи едно средно слабо или в най-добрия случай неутрално недразнещо ниво.

Интерактивност в книгата няма. Поне както го разбирам аз. Чрез намеса, читателят да определя в каква посока да се развие сюжета. Знам до какъв обем би довело това, но очаквах поне две основни разклонения и към края (където не биха трупали много обем, заради занижената втора производна - тук се избъзиках малко, нали много математици във форума) още няколко. Нито едно разклонение Историята си е ненарушима, така както я е измислил автора. От хубавата рецензия на Лисичков в другата тема ми стана ясно защо е така, особено с препратка към иначе нелошия комикс (макар аз от комикси да не разбирам). Интеракциите навсякъде се свеждат до следното: имаш три избора; в двата грешни авторът набързо те нахранва, товари те с наказателни точки или пропуск на положителни и те препраща към правилния избор. Ебати интеракцията, с извинения. Аз като читател, нищо не определям, в нищо не се намесвам. Просто се съревновавам с останалите фенове на автора, кой ще покаже най-близко до неговото мислене и виждане за тази история.

За геймплей не би трябвало да говоря, защото пропуснах избора на умения, мечове, физически показатели, пропуснах и битките, съответно). Но цялата тая дандания с правилата, мечовете и т.н. ала-бала ми се струва като зле съшита приставка към вече готова и нетърпяща промени концепция. Колкото да има игра за онези фенове, които обичат да конструират герои (съчетания от умения и подходяща екипировка )

Щях да съм кратък и затова избрах тази тема, но можеше да ми мине мнението и като рецензия. Но не държа.

Това, което знам е, че нова книга от тази поредица няма да си купя. Понеже вече половин година вирея в този форум и се чувствам съпричастен към динамиката му (макар и с риск голяма част от основните му потребители да не ме приемат като свой), ако някой от другите заралии ми заеме от следващите части, с любопитство ще я прочета - за да видя как се развиват нещата, оправят ли се, и за да съм пълноценен при обсъжданията във форума, където ми харесва да надниквам по няколко пъти на ден. Но ако не ми я заеме, няма да си я купя, това е сигурно. Което ме подсеща да си кажа, макар и да е гадно, че се радвам на проблемите на Уейн с влаковете. Иначе, ако се беше състояла дългоочакваната среща, от криворазбрано благоприличие и любезност, и подмамен от добрия външен вид на книжното тяло, (като нищо и носталгията щеше да ме накара да гласувам картбланш на Уейн да го спонсорирам за да го пребъде жанра), щях да си купя 2-3, може би и 5 бройки от Асасините. Сега вече съм сигурен, че няма да си купя и 1 бройка от следващите части. Ще чакам Джордж и Колин. А ако Уейн постави условието "Купувайте по 5 бройки Асасини, щото издателството ще фалира и няма и Джордж и Колин да издадат книги", тогава директно минавам в режим абсолютен хейтър. В какъвто се бях превърнал, заради 6-месечното забавяне и агресивната, абсолютно наднормена реклама. И няма да се притеснявам от хора, които харесвам (форумно), като Бранко и Ал Торо, които ако аз практикувам хейтърство, те практикуват ловърство. Просто защото Уейн е сътворил огромна диспропорция между реклама, граничеща с манипулация и продукт, граничещ с боклук.

Да завърша с нещо положително, а? Страхотно книжно тяло! Хубава хартия, строеви шрифт, зарчета по страниците, символи разни по задната корица с по-светъл лак (или там каквото е). Изглеждащата ми анимационна корица, напечатана вече е поне стилизирано анимационна. Абе, отличен печат. За деца от 9 до 12 (може и до 15, айде) години продуктът ще е супер. Тогава оттеглям и всичките си критики, относно стил и език. Вярно, че бих препоръчал на съответните деца или тийнове да четат Карл Май (щото в трилогията му "Детелиновият лист" първата част започва в подобен сетинг, където английски лорд помага на влюбени пичове да откраднат влюбени каки от съответните сараи )

И съвсем накрая, (вземайки предвид и мнението на Лисичков), искам да завърша с това, че в Стара Загора не сме се обединявали да хейтим Уейн, щото не слязъл от влака, разбираш ли!. Съвсем независимо, мненията ни че продуктът, който ни предлага, е посредствен, съвпадат.

П.П. Ако знаех, че ще пиша толкова дълго, вярно щях този пост да го пусна в темата за читателските рецензии. Но и тук ще стои добре.

Аз съм в процес на четене и засега ще се въздържа. Само да ти кажа, че ще ги купя всички стига да мога и ще ти ги дам да ги прочетеш. Ако искаш разбира се.