За Ракса (и Самир) и мотивацията на героите в АнП

Понеже с Уейн доста поспорихме по въпроса за мотивацията на героите (и по-специално Ракса) и начина им на действие в книгата, реших да пусна тема, в която всеки, който иска, да си каже дали намира изборите и действията на героите за логични и как си ги обяснява.

Надявам се Уейн също така да развие теорията си за това на широко и по темата и да изложи аргументите си в защита на горкичката, онеправдана и обявена от мен за не особено интелигентно и логично реагираща Ракса.

Това не е заяждане, а призив да не се флуди в чата и другите теми със спорове по въпроса, а и някак си да не се разкъсва дискусията, така че в някакъв момент аргументите да се претеглят и да се видят тенденциите и всеобщото мнение по въпроса.

Ами смятам, че е много трудно да се каже дали е правилно и адекватно поведението на главната героиня. Действието се развива в друго време и друга държава. Никой от нас не е живял тогава и надали някой е ходил в Персия. Затова и смятам, че Уейн/Блонд могат да си позволят своя интерпретация на адекватно за дадената ситуация поведение, стига да е съобразено с историческите факти.

Нямам в предвид исторически или културни особености, а чисто житейски. За това обсъждам "мотивацията", а не сетинга.

SilverWolf писа: писа:

Нямам в предвид исторически или културни особености, а чисто житейски. За това обсъждам "мотивацията", а не сетинга.

Историческите и особено културните особености могат да повлияят върху социалнопсихологическия профил на персонажа.

Така е, но не мисля, че случаят е такъв. Все пак оцеляването е било и винаги ще бъде инстинкт, а инстинктите са по-значими за мотивацията от социалните и културните особености.
Мисълта ми е следната:
Когато някой е с амнезия и във враждебна (или поне несигурна) среда основните му грижи са:

[list=1:3fm8u1d7][*:3fm8u1d7]да оцелее[/*:m:3fm8u1d7]
[*:3fm8u1d7]да разбере кой е[/*:m:3fm8u1d7][/list:o:3fm8u1d7]
Пасивното поведение според мен не спомага за постигането на тези цели и те не зависят от културни или социални параметри. Освен това амнезията освобождава героите както от спомени така и от някои знания за културната и социалната среда, особено ако тя не им е родна. Уейн беше споменал някъде, че Ракса е от китайски произход (което никъде не става ясно в книгата, но сега не ми се търси конкретната тема във форума) и следователно персийската култура едва ли й е родна. От друга страна явно няма проблем с вписването в пейзажа, понеже разбира и говори местния език и съм склонна да приема, че все пак има известни познания за средата.
Това обаче не променя мнението ми за мотивацията.

Моля, кажи конкретна ситуация, за да разбера какво имаш предвид под пасивно и кои ситуации са неадекватни според теб.
Ще е хубаво да сложиш отметка спойлер.

Имам в предвид цялостното поведение на героинята, което е пасивно.
Това, че никъде не предприема нещо по точка (1), а само очаква Самир да се погрижи за нея (при положение, че не го познава и няма информация по въпроса дали не й е враг случайно).
И никъде не задава въпроси, който да й дадат информация по точка (2).
Липсата й на инициатива през цялото действие.
Отделно има няколко ситуации, за които вече спорихме с Уейн:
[spoil:sxtote1r]Дори в рецензията си бях написала, че ситуацията в началото, когато Ракса е нападната от тримата бандити, поведението й да стои като препарирана е неадекватно, а последвалото и държане при запознаването със Самир е съвсем нелогично от психологическа гледна точка. Ако току що е била нападната е доста съмнително да се довери на някого, а и е нормално да се опита да научи повече за него преди да го остави да я води където и да е, вместо да се чуди как да се нацупи.[/spoil:sxtote1r]

На мен ми се е случвало да блокирам от уплаха (почти да изпадна в шок) зад волана, пък какво остава ако внезапно бъда обкръжен в тъмна улица от три големи жени (или мъже). Може да се боря, но може и да блокирам - не знам, има твърде много зависимости. И ако някоя смела жена дойде и ги прогони ще се почувствам под закрила

Дам... а от къде знаеш, че не е с тях и това не е постановка, а?

Ами аз не знам и дали е сън или не е, не знам мноого неща, затова поемам риск и се доверявам на Доктора си, на адвоката си, на бензиджията, на автомонтьора, на спасителя си, както и на Уейн като автор на книги-игри, че ще ми достави продукт, който да забавлява, а не да задълбава

Е, да но мен ме забавлява това, което е реалистично... иначе щях да чета розови романчета (викат им май чиклит).

За Бела... опа, извинете... Ривър. Ъъъъ... грешка, Ракса, да така беше, нямам какво да кажа. Ще лепна три "интересни" мотивации - "Имам амнезия - трябва да отида на купон!", "Танцувах по прашки, но ме е срам да ме гледат!" и култовата "Купи ми дранкулки, за да не ти пусна!", чийто съперник е само "Ок, няма проблем, познавам те от два часа, но ще спа в едно легло с теб, облечена в ефирна наметка, сутиен и прашки!"

Виж, като дойдем за Едуарт... опа, пак грешно амплоа на стереотипа... Самир, тогава може и да говоря повече.

абе, изобщо... открийте десетте разлики

Ами, човек ако нещо не му е ясно и не му се връзва, обикновено се връща и препрочита въпросния пасаж, вместо да се хвърля публично на автора. Или изчаква да види историята в нейната цялост в следващата книга.

Явно Хами е пропуснал доста важни моменти - като този, че Ракса очевидно е под външно въздействие (на музиката), когато танцува в кервансарая. Приемам, че Боби е можел да бъде и по-директен, когато описва сцената, за да може и най-невнимателните читатели да хванат детайлите. (В моята версия на историята - нормалните романи - предпочитам всичко да е казано [u:3ewuenp3]и подчертано[/u:3ewuenp3] пределно ясно, точно за да няма такива случаи.)

Хами, само не разбрах дали обвиняваш Джос Уедон, че е взаимствал някои бегли аспекти за образа си (Ривър) от моя (Ракса)?

Ейдриън Уейн писа: писа:

Ами, човек ако нещо не му е ясно и не му се връзва, обикновено се връща и препрочита въпросния пасаж

Само дето автора не го е написал...та няма и как да се прочете...

Ейдриън Уейн писа: писа:

Ракса очевидно е под външно въздействие (на музиката), когато танцува в кервансарая.

На мен ми изглежда, че е под въздействието на нещо по-силно и по-психотропно... само така си обяснявам поведението й в конкретната ситуация, а и след това.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Приемам, че Боби е можел да бъде и по-директен, когато описва сцената, за да може и най-невнимателните читатели да хванат детайлите. (В моята версия на историята - нормалните романи - предпочитам всичко да е казано и подчертано просто и ясно, точно за да няма такива случаи.)

Да се чуди човек тогава защо си карал Блонд да ти налива текста... то избори и без това няма реално...

Ейдриън Уейн писа: писа:

Хами, само не разбрах дали обвиняваш Джос Уедон, че е взаимствал някои бегли аспекти за образа си (Ривър) от моя (Ракса)?

Защото е пътувал с машина на времето до момента на излизането на "Асасините" и после се е върнал пак назад за да си напише сценария ли?
Уау... този човек е извънземен...

Ейдриън Уейн писа: писа:

Хами, само не разбрах дали обвиняваш Джос Уедон, че е взаимствал някои бегли аспекти за образа си (Ривър) от моя (Ракса)?

т.е. някак си Асасините са излезнали 2001 година. Евала

Не, просто си спомних за уникалните герои. Да не говорим, че Ривър и Ракса са адски близки образи, да не кажа почти близначки, че ще обидя Ривър - тя за разлика от Ракса е свръх-гений.

О! А може би с ракса са правени научни експерименти?! Само дето тогава двете са един и същ персонаж с различна текстура и име.