За Ракса (и Самир) и мотивацията на героите в АнП

Ейдриън Уейн писа: писа:

Това са си някакви твои ментални субпродукти, които нямат нищо общо с реалната история и герои. И както много пъти стана ясно, те (субпродуктите) ЩЕ умрат много бързо в такива обстоятелства, просто щото са злобни, недоверчиви, дразнещи и ограничени същества. :geek: Докато истинските герои се справят чудесно засега - и точно това доказва истинските им качества.

Точно суб-героите ми биха оцелели в една по-реалистична среда. Твоите герои оцеляват на основанието, че ако пукнат няма да можеш да си разкажеш историята чрез тях. Те един вид "носят" сюжета вместо той да носи тях... което говори доста зле за цялостното изпълнение. И според мен да си "глупав" е доста по-ограничено от това да си "предпазлив" и "разумен". Ограничено и наивно е да приемаш на доверие нещо, което не е логично и няма основателни причини да се случва. Ако като автор не схващаш това, значи просто от сега знам, че никоя твоя книга няма да ми хареса заради качествата си, а не по единствената причини, че е книга-игра.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Единствените, които се опитват да убеждават някого тук са двама-трима човека, които се опитват да убедят СЕБЕ СИ, че имат проблеми с книга или автор - и че "проблемите" НЕ са в тях самите. Останалите четат и си правят изводите.

Единственият ми проблем е, че ти хем искаш мнения, хем като не са в твоя васхвала се цупиш и започваш да обясняваш, че хората не са прави. Поне да можеше да опровергаваш тези мнения с аргументи... а ти само цивриш и се жалваш, че не те разбираме... Разбирането се постига с обяснение, което пък се прави с думички.Тезата "Ракса и Самир са гении" можеш да я наложиш като опишеш как мислят и действат по гениален начин, а не как цялата логика умира, гърчейки се в агония, само и само те да не пукнат по средата на действието и да прецакат целия ти замисъл.

kiril_ps писа: писа:

А аз си мислех, че това е форум за изразяване на лични мнения, а не за убеждаване на автори, че личните мнения на някои потребители са неоспорима истина....

И аз така мисля, но явно Уейн смята, че слкед като мнението ми не съвпада с неговото нямам право да го изказвам и трябва послушно да се съглася с това, което ми пробутва за "правилно мнение". Не мисля, че неговата "истина" е по-добра от моята... Само с разсъждения, логика и конкретни аргументи мога да проверя дали не е по-лоша.
Не виждам някой някъде да е спрял Уейн да си изказва мненията, а кое мнение е истина и кое колко е неоспоримо зависи от много неща. Когато се спори за конкретни факти, има обективна истина и тя се намира чрез проверката на тези факти. Но когато се противопоставят конкретни мнениия, истината се определя от това кой може да приложи повече аргументи и да обясни теорията си по-добре. Ако Уейн държи на мнението си, да намери обяснение за логическите несъответствия и да ги обясни (ако иска и в книга) - така ще унищожи аргументите на противната теза и ще докаже достоверността на своята. Ако не може да направи това, значи просто не е прав. Такъв е механизмът на убеждаването. Мрънкането не е част от този механизъм.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Проблемът не е в добрите думи, Хами - а ти така и не си намерил такива досега, нито пък каквато и да е обоснована критика (за което отново е свидетел горният ти "пост").

Първо - добри думи казвах достатъчно. Писна ми, когато намеците за проблемите се превърнаха в посочване, после и в километрични доказателства (я дай ти някой аргумент различен от "Вий нищо не разбирате"), после в седмични спорове.

Да, факт е, че нито имаш достъпа ми до ресурси за историческия период, нито имаш натрупаните ми знания. Може би съм твърде елитаристично настроен, но след тоновете анахронизми, нелогизми (няма стражи нощем се комбинира великолепно със "затваряме целия град") и откровени идиотизми, защитавани с тонове нападки, замаскирани обиди и държание в стил "Аз съм Бог"... след толкова боклук от автора, накрая и книгата го отнесе. Защо ще се почудят някои хора. Много просто.

АнП1, като новелка е просто една приключенска фентъзи новела, не по-слаба от тонове други. Наистина, щеше да ми хареса, да се смея и да се подсмихвам с кеф след това. Има атмосфера, има и достатъчно литературност (което за мен признавам си е "чете се леко, но не е като доклад на КГБ"), за да ми стане интересна и да си купя втората.

Като КИ се дъни от всякъде в сюжетната част. Тъпи избори, грешни гейм-механики.
Като КИ е с НЕВЪОБРАЗИМО огромен потенциал в бойната система. Прилична възможност за тактика, много възможност за веселба. Критиките ми там са едни - няма никакво предимство да си бърз, пред това да си силен и обратното. Нещо, което ще се промени в АнП2, ако вярно съм те разбрал. Идеално, край, решено, купувам си втора щом излезе.

Като цяло е едно прилично КИ. Не е в топ 10, нито в топ 20 на личните ми фаворити, но е поела по добър път и е прилично начало на поредица. Слабо начало, но хей, първите епизоди на сериалите рядко са силни.

ОБАЧЕ!!!
Ти се мъчиш да ме убедиш, че АнП1 е повече от горното. Ми, не е. Историята има един единствен обрат със сериозна изненада в него - цялата патардия в двореца... и ТОЗИ обрат е АДСКИ нелогичен и не е обяснен по никакъв начин. Ще го обясня по следния начин - в доброто ПРОИЗВЕДЕНИЕ винаги има отговор "защо". Може да не е ВЕРНИЯ отговор, но го има. Или героите ще спекулират, или разказвача, или публиката или поне НЯКОЙ!
Отделно анахронизмите и чистата простотия що се отнася до историческа тематичност (което не е проблем, при чисто фентъзи сетинг), които ми се представят като азбучна истина... айде бе!

Съвсем точно казано.
Отделно, че наистина имам сериозното и основателно подозрение, че от "АнП" (поне първата книга) би могло да излезе поне 10 пъти по-добър роман отколкото книга-игра.

SilverWolf писа: писа:

Съвсем точно казано.
Отделно, че наистина имам сериозното и основателно подозрение, че от "АнП" (поне първата книга) би могло да излезе поне 10 пъти по-добър роман отколкото книга-игра.

Най-вероятно щеше да е така. Сега губи не малко обем, който можеше да разказва допълнителна част от историята, което дава някакъв шанс да получим обяснения за няколкото идиотски постъпки на самир. Които могат да се обяснят доста хитро, бтв, стига човек да реши. Но така представени са по-зле от розово романче. Ако беше обикновена книга щеше да е по-добре. Но пък аз мисля, че ако имаш история, която искаш да разкажеш от-до на читателя по точно този начин - по-добре пиши роман, а не КИ.

На мен най-безумният момент в книгата ми е битката на покрива, веднага след като Сами спасява Кики-Рики, от която битка абсолютно нищо не произтича, като Самир (авторът?) даже тотално забравя за нея. Имам чувството, че е вкарана в книгата само за да има битка.

Иначе както казах - бойната система ако се пипне леко може да стане страхотна, но в този си вид е силно незавършена (да не кажа недомислена) и не ме кара да преиграя играта само заради нея.

Мн дълбока трябва да е. Поне пет метра. Седем в по-тежките случаи

Мотивацията единствено трябва да е правдоподобна. Ако и читателя си каже "да бе, веднага тръгвам!" или "и аз бих постъпил така", значи авторът си е свършил работата. но читатели разни, не е възможна 100% успеваемост.