Свръх-разум

Rahvin писа: писа:

Това беше първата прочетена от мен КИ. Бях много разочарован че автора не е българин, защото звучеше тала български. Много ме впечатли това книжле.

Българин е, ако не се лъжа се казва Иван Димитров, но не е онзи Иван Димитров - Айвън Фогър с Господарят на Душите, а друг.

Ей сега пак я минах и то с голям кеф. Историята си е все така наивна, системата с енергия е тромава, системата за битки - ужасна, но историята не е лоша.

Наистина един от най-добрите дебюти.
Сюжет: Действието се развива в далечното бъдеще. Когато хората са покорили звездите. Ти си мутант (в добрия смисъл)...мозъкът ти не се влияе от всякакви "психо" неща. Офицер си в Конфедерацията и те те пращат на специална мисия - да откриеш злият Свръх-разум, който иска да покори Вселената. За целта е направил преврат в една система и е започнал да си прави империя. Ти имаш възможност да поемеш по три пътя, за да откриеш Свръх-Разума - на война, на учения и на мистика...
Пол. страни - добра литература, интересна история, много възможности за преиграване в малък обем, приятни логически задачи
Отрицателни - бойната система не е лоша и не е тежка, но е прекалена в хвърлянето на зарове,
Наистина жалко, че е само една книжка е излязла от този автор...

Това беше първата ми книга- игра, която прочетох навремето, и ме запали по жанра. Имаше от всичко по малко- логически задачи, битки и прилична, като за книга- игра, литература. Като гледам, май няма други книги от същия автор?

На „Хексакон“ видях книжката сред тези, които са предназначени за раздаване и я взех, за да я прочета (не бях обърнал внимание, че я има сканирана). Никсата и Торо ми я препоръчаха, а си спомням, че и Вилорп ми беше разказвал с доста суперлативи за нея.

Като дете нямам спомен дори да съм я виждал. Изненадах се, че е издадена през 1993 г., тъй като по това време купувах или поне намирах начин да прочета всяка книга-игра, която се появеше. Явно поради някаква причина тази не е стигнала до кварталните будки, което е наистина жалко. Книжката е много добра, а за дванайсетгодишно хлапе би била просто страхотна. Със сигурност е и една от най-подходящите за запознаване на нови хора със жанра. Има дневник и се очаква да се правят някакви елементарни сметки, но те, както и системата за водене на битки със зарчета не би трябвало да затруднят някого.

Много съм впечатлен от това, че книгата е дебютно произведение. В интерес на истината първите на Колин, Джордж и Блонд/Уейн също са едни от най-добрите им, така че не е някакъв прецедент, но все пак е достойно за адмирации. Странно е, че авторът не е написал други. Личи си, че е имал сериозен афинитет към жанра.

Плюсове:
+ Много сериозна преиграваемост. Забелязах сходство с „Огнена пустиня“ и предполагам, че авторът е имал някакво влияние. Визирам трите самостоятелни пътя.
+ Литературният стил ми допадна. Не е нещо зашеметяващо, но е над нивото на много от книгите-игри.
+ Впечатляваща корица. Определено мисля, че Емилиян Станкев е изключително добър художник и книжките на „Еквус арт“ изглеждат страхотно. Не знам защо тук са направили тази гавра с вътрешните илюстрации.


Минуси:
- Илюстрациите са кошмарни. Някой беше написал, че са правени от ученик. Не знам от къде има информацията, но дори и да е така, то със сигурност въпросното момче не е било от отличниците на випуска (ако изобщо е учил в Художествената гимназия).
- Ако нямаш Машина на времето и се налага да се върнеш, за да я купиш се стига до доста „счупена“ ситуация:
* На еп.56 пише, че трябва да се върнеш на Университетската планета, но ти може изобщо да не си бил там. Все пак това е само един от пътищата, по които може да стигнеш до Променливата.
* Връщайки се на еп.56 не е отчетено, че може и да нямаш достатъчно енергия за 30 скока за да стигнеш отново до Променливата. Приема се като даденост.
* Отново срещаш корабите, които може вече да си срещал при първоначалното ти отиване до Променливата.
- Почти никъде не получаваш предварително информация колко енергия (скока през хиперпространството) ще изразходваш, за да стигнеш до дадено място. Това не ми изглежда логично, тъй като е важен показател и би трябвало да бъде фактор при взимане на решение.
- Последната битка е просто безумна. Не е сериозно да се очаква да хвърляш зарчета 70-80 пъти (за да победиш някой с 50 удара).
- Имаше някакви дребни недомислици. Не си ги записвах но визирам нещо от типа на това, че на епизод 207 не е споменато колко пари печелиш.

Неутрални:
# Изборите ми се сториха прекалено очевидни. Почти не срещнах такъв, при който да се чудя кое би било правилно. За дванайсетгодишно момче (на колкото бях през 1993 г.) може би нямаше да е така.

Ако някой погледне съотношението на плюсовете и минусите може да си направи грешни изводи. Книгата ми хареса много. Съжалявам, че не съм я прочел преди 20 години.

Monevwww писа: писа:

Наистина един от най-добрите дебюти.
Сюжет: Действието се развива в далечното бъдеще. Когато хората са покорили звездите. Ти си мутант (в добрия смисъл)...мозъкът ти не се влияе от всякакви "психо" неща. Офицер си в Конфедерацията и те те пращат на специална мисия - да откриеш злият Свръх-разум, който иска да покори Вселената. За целта е направил преврат в една система и е започнал да си прави империя. Ти имаш възможност да поемеш по три пътя, за да откриеш Свръх-Разума - на война, на учения и на мистика...
Пол. страни - добра литература, интересна история, много възможности за преиграване в малък обем, приятни логически задачи
Отрицателни - бойната система не е лоша и не е тежка, но е прекалена в хвърлянето на зарове,
Наистина жалко, че е само една книжка е излязла от този автор...

С доста закъснение да пусна мнение по книгата от кръжока, въпреки че съм я чел сравнително скоро (има няма 3 години), голяма част от книгата я бях забравил. Сега малко допълнение към мнението ми от тогава.
Жалко е, наистина, че това е останала единствената книга на автора. Илюстрациите са слаба страна, но историята и играта компенсират. В 261 епизода има цели три различни начина за минаване. Аз съм ги определил на учения, война и на мистика...брех...всеки един от вариантите е различен и интересен + добрите логически задачи, базирани на езикова култура - за разлика от повечето в книгите-игри, които бяха базирани на математика. Проблеми с придвижването и отчитането на енергия не видях кой знае какви - за разлика от бойната система - лесна е, но хвърлянето на зарове е до безкрая...
Ако искаш да спасиш Галактиката, ако искаш да бъдеш герой, ако не те е страх от предизвикателства (дори да се ожениш ), то това е книгата-игра!

Ringlas беше обещал да я качи в каталога

Който не е играш старконтрол сингъл плеъра той не знае май за какво иде реч... книгата е копие на тази игра само дето нямаме урклан и кохар в действие... за времето си беше адската класика, а на 12 год не ти трябва литература кой знае колко от опит го зная.

"Свръхразум" е страхотна книга!
Препоръчвам я горещо на всички!

Линка за сваляне не бачка

Препрочетох и изиграх наново тази книжка. Увлекателна история с възможности за преиграване, без излишни смърти в играта. За този малък обем има много игра и много екшън. Горещо я препоръчвам за начинаещи в жанра и почитатели на фантастиката.