Вълчан войвода и други класики

Планината на смъртта не я пипайте. Дори гледайте да не мислите за нея. Не трябва да си спомняте, че съществува.
Това е най-убер-хипер-трипер-супер ужасната книга-игра, която кара дори книгите на Върдж да ги считаме като класика в жанра.
Над 100 предмета, като 10 от тях се използват. Здраво число битки, които си бяха просто като гимнастиката от предаването Физиотоника - хубаво е само да гледаш, но без да се пробваш, тъй като може да изпуснеш нещо. Литературно издържана на най-високото стъпало на литературната критика за недовършена и нескопосано описание.
Пример - премина през гората и пътеката те води наляво и надясно.
Наляво те очаква битка с върколак.
надясно те очаква пропаст.


Най-големите плюсове в играта:
Ако искате да накарате някой да си пререже вените, то това е най удачния избор.
Ако искате да накарате някой да го откажете от книгите-игри значи това е играта.
Хубава книга ако искате да посрещнете края на света през 2012. Дори да не дойде самото му прочитане може да го предизвика.
Дайте го на Моканина да разбере, че има по-голяма мъка на този свят.

Очакват се още трудове на незнайни войни.
Визирам книгите игри на две момчета, едното от които е брат на моя приятелка. Ако имат малко тежест, ще ги препиша.
Ако искате ще препиша и моята книга игра, която написах като малък, мисля, че беше 60-100 епизода. Не помня, просто бях много малък, то и по заглавието си личи: "Приключенията на една малка пералня". Когато ви я покажа, ще ви се стори, че гореизброените заглавия са литературни колоси и изпъкват на фона на другите мижави бестселъри. Обаче аз се гордея. Трудно може да се очаква нещо кой знае колко по-сериозно от момче 2-3 клас.
П.П.: Даже имах 12 издадени бройки, с илюстрации, преписани ръчно на пишеща машина. Мисля, че се получи около 20 странички малък формат. Цена от 50 стотинки. 6 лева... Леле! Тогава ми се видяха като цяло състояни за 4 дни непрекъснато писане. Вложих ги в списанието Kids, което излезе в 40-50 бройки тираж. Разпространихме го из училище... Е, определено не става новия Guardian, но...

Хаха, супер звучи, но стига само сте се хвалили: пускайте ги тия неща, всички вас чакат! (Тва и за мен важи, като се замисля. )

viewtopic.php?f=58&t=390

Всъщност за теб важи даже по-силно, щото си старо куче :P:P

"Планината на смъртта" е по-интересна от половината книги от "Битки безброй". Никакво недоразумение не е. Става за игра. Авторът е бил на около 15, когато е излязла. Приказно фентъзи в духа на "Огнена пустиня", с лек нашенски привкус.

Главният герой търси чудотворен цяр за тежкоболния си баща и скита из разни страшни места в посока планината на смъртта, където властва зъл чродеец.

Обемът е малък, но ситуациите са доста на брой, разнообразни, има нормална свобода на избора и известна разклоненост. Понякога трябва да налучквате правилните пътища, за да успеете, като в "Битки безброй". Битката с галвния злодей накрая е направена доста сполучливо като игра. В книгата има стандартна система за битки с два показателя; първоначален избор на умения, някои от които могат да се използват по всяко време (например, "Самолекуване"); няколко вътрешни (от рода на "Мъжество") качества, които се подобряват в хода на играта и могат да имат ключово значение в някои ситуации; събират се предмети. Някои умения и предмети могат да повлияят в битките.

На последната страница е отпечатан много прогледен дневник. Корицата не е много шарена, по-скоро е тъмничка и двуцветна. Илюстрациите са детински, но не са лоши, ако предположим, че художникът също е любител. Шрифтът е хубав и четлив.

Към vg: мерси за съпорта, но книгата наистина не е стойностна. Истината е, че я написах на 12 години и издателството не си направи труда да редактира тогава. Абе - за издателствата го е казал най-добре Майндкрайм!

За разлика от ВИЛОРП ви съветвам въобще да не попадате на тая книга Вълчан войвода
За мен тя и на Делакорт трябва да не се смятат за такива и развалят жанра само.
Плюсовете са историческата тематика и липсата на грешки -просто един разказ.Но да я минеш за 5 минути само с 3 избора,въобще не е интересно.Доста обикновено и постно написана,вероятно от някой в 11-12ти клас в часа по история.

Тези дни чета тези класики и ето, че дойде ред да напиша малко и за Вълчан войвода.
Книгата е издадена в 2 вариант - Съкровището на Вълчан Войвода (корицата с картата) и Вълчан войвода - съдържанието е абсолютно еднакво.
Игра - няма, религиозните на Любен Коев има повече игра.
Във Вълчан Войвода има няколко истории (как Вълчан става хайдутин, еничар, роб и други), които са си чисти железници, като на няколко места (много малко) могат да се пресекат. Приемете, че имате няколко легенди как героят става Вълчан Войвода.
Положителното е, че историите са приятни, има исторически неточности, но да не издребняваме. Друго достойнство на книгата са обясненията на термини от епохата - кърджалии, даалии, еничари и т.н.
Подходящо четиво за дете.

Искам да заема крайно непопулярна позиция и да възразя против поголовната критика, която се лее а в тази тема срещу Вълчан войвода. Да - знам, че книгата далеч не е шедьовър на интерактивния жанр, но тя си има своите малки свежи моменти, каквито множество от набедените за добри книги игри нямат.
Наскоро установих, че я притежавам и реших да я прочета за (втори и) последен път, преди да я изпратя на колега от форума, който я търсеше. Основният проблем идва от там, че гледате на нея като на КНИГА ИГРА(за което вина носи и авторът/издателят, при все че точно такъв надпис стои на корицата ù), но работата е там, че това всъщност е много повече интерактивен роман. Не зле написан, без да блести с литература на кой знае какво ниво, но все пак ми беше по-увлекателен от половината неща от новата вълна, които съм пробвал последните месеци, откакто съм в досег с нея. Трите различни легенди за Вълчан са доста интересно вплетени, както беше посочено, и правят книгата не само небалансирана(което за литературно ориентирана, не-тактическа игра е по-скоро плюс, отколкото минус), но и е предпоставка за последващи препрочитания. Игра наистина почти няма, но има любопитни опознавателни епизоди с исторически/географски данни. Впечатление ми направиха и няколко момента, в които имаше вложен такъв прагматичен реализъм, че чак се зачудих дали авторът е бил дете/тийнейджър, каквото първоначално впечатление оставя стилът на текста. Имам предвид епизода, когато Вълчан разседлава и подсушава коня си след дълга езда - това е базово знание и задължителна грижа за всеки, който се занимава с коне, но за над 300 книги игри(в много от които главните герои препускат през преключенията на конски гръб) издадени в България, не се сещам някъде другаде да съм го срещал. Друг натуралистичен момент беше описанието как търкат кръвта на закланите заптиета от пода в дома на приютилото го семейство, за да не останат следи, по които да ги разкрият. Имаше и други, но вече са ми избягали от спомена. Такива нюанси може да изглеждат незначители, но всъщност създават атмосфера и автентичност на разказа.
Много силен плюс на книгата е и уникално красивата корица - само шедьоврите на Димо от първата Плеядска ера (и някои Астралски) са от по-висока класа. Което е в силен контраст със скандално нелепите вътрешни илюстрации. Те, предполагам, са дело на самия автор, тъй като няма изрично посочен художник... корицата e също безименa, доколкото си спомням, което ме навява на мисълта, че е крадната от някъде.

Лисичков писа: писа:

Един от решаващите избори за лирическия герой е началният избор - "Дали ще отидеш да ядеш череши или сливи". От този избор зависи много и авторът ловко вкарва диалектически подход - все пак съвсем дребни неща определят хода на световната история.

Хм, ти си го написал иронично може би, но защо не го приемеш просто за гениално хитър начин да се вкара елемент на чист шанс по най-органичен за повествованието начин? Много по-свежо е от "Хвърли зар...", "Избери продължението сам - " или "Посочи едно число в таблицата", особено в конкретната ситуация.

Лисичков писа: писа:

Книгата е твърде успешна, затова претърпява и второ издание с нова корица.

Тука вече не съм наясно дали си ироничен или не, но какви всъщност са тиражите/продажбите на книгата, някой знае ли?
А отделно да попитам - може ли да ми обясниш какво означават различните цветове, с които са маркирани епизодите в схемата?

В заключение: Не ме разбирайте погрешно, не давам на книгата повече от 4-5/10, но със сигурност смятам, и че не заслужава подигравателно отношение, което и засвидетелствате, особено за ентусиастка сам-издатка, каквато ми се струва че е.

Не очаквай много!!! Всъщност, не очаквай почти нищо! Това "интервю" е повече плод на вродената ми и често необяснима за самия мен склонност да заставам на страната на слабите и беззащитните, отколкото на някакви обективни достойнства на книгата!
Като книга е що-годе... като книга-ИГРА е зле! Можеш да си направиш извод за второто само от приложената схема в първия пост, дори без да я четеш

Иначе за сливите и черешите/
Този избор (ако не се лъжа, защото книгата не е пред мен) е на епизод 11(виж схемата) - тоест от него можеш да стигнеш до всеки следващ епизод в играта, така че реално не влияе на изхода.
Иначе чисто математечески е НАПЪЛНО идентичен с хвърляне на зар или каквъвто и да е друг шансов трик. Мисълта ми беше за хубавото "замаскиране" в историята. Чисто и просто в книга на историческа(доста сериозна) тематика, в която няма никакъв дневник или каквато и да било система би било нелепо да се използва зар... веднъж в цялата книга. Освен това за банда дечурлиги - всъщност това си е житейски избор - да идат за сливи или да идат за череши. Отново пример за натуралистичен реализъм в разказа.

Всъщност сега получавам внезапен инсайт за този съдбоносен наистина избор!
Момчета, може би сме на прага да разбулим или точно обратното - да изпаднем още в по-дълбока мистерия относно най-голямата загадка на книгите игри - или "Загадката за сливите и черешите"
Сега започвам да прозирам, че всъщност авторът е искал да ни въведе в заблуда по най-коварен начин. А имено: Черешите зреят през късна пролет, а сливите - средата и чак края на лятото!!!!!!!!!!!! НЕВЪЗМОЖНО Е да имало узрели череши и узрели сливи по едно и също време в Епизод 11!!! Или е лаишка грешка, или... Или всички сме жертви на ловка авторова манипулация!!!