Тайната на Скорпион от Ричи Гудлък

Приятно, лежерно четиво...историята е линейна с доста малко избори, като литература е сравнително ок, няма игра, повече като разказ с евентуални възможности да умреш, ако избереш грешната посока. Слаба книга, тип "Сим Николов", но малко по-добро качество, според мен...
Става за някоя вечер преди да заспи човек...

Лека и интересна за ЕДНО прочитане. Дали ще я изиграя отново - може би след десетина години, когато напълно забравя за какво ставаше дума

Още една книга-игра от поредицата "Ти можеш да пишеш, я дай да накъсаме някоя твоя история с фиктивни избори и да им вземем парите на децата". Личи си обаче, че авторът има някакво понятие от военно дело и пише прилично. Успях да я мина от първия път, така че не знам колко често има "грешен избор = смърт", но четейки чужди мнения, си го има. Накратко: японската армия удря съюзническа подводница и ти трябва да я локализираш заедно със своя отряд. Става за прочитане от любопитство, но нищо повече - едва ли някой ще повтори.

За пръв път я чувам тази КИ, като чета отзивите няма и да си правя труда да я търся.

Тя е по добра от Дуел в Дълбините... и Нинджа на Монт Диас

Всяка книга(-игра) трябва да се чете с едно на ум. Започнах "Тайната на Скорпион" и се хванах на първото нещо, което ми направи впечатление: подробностите и фактологията и реших да "дабъл-чекна" (проверя) почти всяко твърдение.
Историята на книгата условно започва с унищожението на флота на Вишистка Франция през 1942 г., което си е добре известен исторически факт. Оттам насетне действието се пренася в моретата около Индонезия (топонимите поне това сочат) и крайната времева граница е ок. средата на 1944 г., докогато може да се твърди, че японците имат някаква инициатива в дадения отсег. Оттук обаче започват и измислиците. Японските подводничари "фукуруи", пишат в английското Уики, са със защитни функции и дейност, и са организирани през 1945 г. като самоубийствени отряди, а не като някакви модерни тюлени, видиш ли.
Друго много ме досмеша от варианта, в който поемаш със самоделна малайска лодка към предполагаемото място на подводницата. И там пише дословно така: "- Смятаме да ви дадем за водач един местен рибар - Кахое, хаваец.." Нерде Ямбол, нерде Стамбул, дето викат старите хора. Хем е местен, хем е от Хавай на няколко десетки хиляди мили разстояние.
Ако водолазите са вкарани за съспенс, това го приемам. Ама такива евтини рибарски трикове - не. Тъй де, на Ричи Гудлък още тука му свърши късмета.

Инак, май една от малкото книги за ВСВ. Поне това като признание.

И още малко впечатления за книгата. Илюстрациите в нея са сбирщайн и доста условно за неин художник е посочен Ивайло Иванчев. Само за пример, на страница 36 е дадена историческа фотография на български Месершмидт-109 Е. Разпознава се по рондела - черен андреевски кръст в бяло квадратче.

Препратките в епизодите често са игра на сляпа баба - завий наляво, дясно или в средата. Нещо като играта на Къци: мое средно или ваше средно... И повечето епизоди водят до летален край. Нещо повече, винаги като умреш, те разкарва на още един епизод, в който ти препоръчват да започнеш отначало. Дословно копирани епизоди, на брой поне двайсетина... И това ако не е трик да тъпчеш текст за страници?

Корицата - без съмнение гепена, и невинно подписана от Димо. Неясно откъде обаче засега... Няма и нищо общо с повествованието или аз поне не успях да направя връзка.

Не намирам по-удачна тема за следното, но все пак да развия тезата си:

Според мен Ричи Гудлък е български автор и всъщност дори е втори псевдоним на Любомир Цонев - Джак Блъд. Първото, което се набива на очи е стилът му на писане, който е доста сходен с този в книги-игри като Сафари на смъртта, Джунглата, Пустинна буря и Дуел в дълбините - голямо литературно описание, малко и фиктивни избори, приключенска история.

Но потвърждение за това по-скоро идва от тук . Книгата-игра "Смъртта се нарича Чихуа" на Ричи Гудлък е обявена в "Омега срещу Алфа" на Тед Грей, но явно е подадена в регистъра като дело на Джак Блъд. Тя, комай, така и не вижда бял свят, но въпросът е, че имаме пряко свидетелство, че става въпрос за един и същи автор.

Но повече глави мислят повече. Та заради това си споделям и мислите.

П.С. Но ако предположението ми е вярно, то Ричи Гудлък/Джак Блъд може да се приеме не за категорията "Автори с малко издадени книги", а направо за един от основните автори на книги-игри в България. Тъй като с общо 5 книги (+ 1 неиздадена) се нарежда веднага след Уейн и Сим Николов.