Нещо някакво такова

Виждам, че книжката почва много свежо и яко. Харесва ми. Ама стигам до първата битка, за да осъзная, че не са ми дадени началните статове на Юнака нито в дневника, нито в предписа, нито никъде.
Някой да помогне, моля!

Наистина липсват показателите, но историята може да се изиграе и без тях. Все пак е тъпо в момента.
Свежа и забавна книжка.
Сюжет - в твоето село има обичай жените да избират за кого да се омъжат и той няма право да откаже. Е, теб те е харесала щерката на кмета, която е ...непривлекателна. За да се измъкнеш трябва да станеш Герой (такива са били прадядо ти, дядо ти и баща ти)., но първо ще се наложи да се измъкнеш от селото. След което ще трябва да намериш подвиг, който ще те направи Герой. - това е първата част на книгата.
Втората част разбираш, че кралският дворец е изчезнал и това е подходяща мисия да станеш Герой в това приключение ще те придружават Отчето, Принцесата, Стоника и Писара (правопис според автора)
Има добри попадения и лафове, силно напомня някои от книгите на Колин (Таласъмите се завръщат, Проклятието на замъка Муш- Мурок), но само напомня.
Има си своя система с кодови числа, които заместват кодовите думи. Много предмети. В първата част е доста разклонена, втората е по-линейна.
Виждам, че е забранена от автора, дано да е за преработване, защото е добро приключение, което е подходящо и за малки и за големи.

Ако тази книга игра навремето е преминала толкова тихомълком сред читателите, колкото и в този форум предвид двата коментара на кръст, то не се учудвам на повторното откриване на топлата вода. Точно така - още в тази книга Роджър Уилко използва плаващи числа към предметите, които за да използваш трябва да добавиш към съответният епизод, в който се намираш. Макар и доста примитивна и нешлифована, това си е революционна анти-чийт система още 98-а. Нищо, че Неделчо я измисли 20 години по късно за първи път... наред с кодовите думи, играта по карта, логическите задачи, номерирането на епизодите и таблицата за шанс...
Иначе - книжката е лека и забавна(малко по-малко от Замъкът Муш-Мурок и малко повече от Красавицата и ченгето ) без да блести особено. Отчето, Принцесата, Стотника и Писара освен, че придружават Героя, от време на време някой от тях поемат ролята на водещи приключението, поради "временна нетрудоспособност" на Героя. Това е по-скоро поредната импровизирана хрумка в движение, проводник на ситуационна смешка или повод за свеж лаф, отколкото някаква сериозна геймплей-ангажирана мулти-персонажна система от типа на Кървава меч. Както и Монев споменва - в първата част е по-разклонена и си личи, че авторът я е започнал с доста ентусиазъм и е положил повече труд в началото, особено що се отнася до предистория и завръзка. Докато след средата, играта се линеизира и историята става по-тегава, четеш само и само за да я звършиш.
Корицата обаче е култова! Има нещо ТериПратчетско-РанБосилеково в нея и общо взето е по-запомняща се от самата книга. Не знам дали е крадена или правена специално за книгата, но за мен е в топ-5 корици на Мега.